№ 1415
гр. София, 06.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Г.а
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Невена Б. Г.а
като разгледа докладваното от Асен Воденичаров Въззивно гражданско дело
№ 20221000502515 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261597 от 11.05.2022 год., постановено по гр.д.№ 11105/2019 год. по описа на
СГС, I-14 състав са отхвърлени предявени от З. Н. К., Б. А. К. и Е. А. Б. /последните двама
конституирани на мястото на починалия ищец А. Г. К./ против И. С. М., И. А. М., А. А. Ш.
и „ТЗлизинг“ ЕООД главен иск с правно основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД за проглА.ване
нищожността като привиден на договор от 18.08.2005 г. за покупко-продажба на недвижим
имот, както и евентуален иск за признаване право на собственост върху недвижим имот,
представляващ Ателие № **, вх.*, бл.*, находящо се в гр.***, ж.к. ***, бл.** на основание
изтекла придобивна давност за период от 18.08.2005 год. до 23.08.2019 год.. С решението са
разпределени разноските по делото.
Решението е обжалвано от ищеца З. Н. К. с доводи за неправилност. Твърди се, че по делото
е установено, че първоначалния ищец А. К. е закупил имота и заедно със съпругата си,
настоящ жалбоподател, са собственици на имота, който само формално бил прехвърлен на
ответницата И. М.. Твърди се, че единствено те със съпругът й са живели в апартамента и
никой от ответниците не го е посещавал. В тази връзка оспорва изводите на съда с които е
възприел, че по отношение на нея не е изтекла придобивната давност за периода от
18.08.2005 год. до 23.08.2019 год. Моли съда да отмени решението и вместо него да
постанови ново с което исковите претенции да бъдат уважени. Претендира разноски.
Въззиваемите И. С. М., И. А. М., А. А. Ш., чрез процесуален представител оспорват
1
навените по жалбата доводи и молят за потвърждаване на решението. Претендират
разноските по делото.
Въззиваемите Б. А. К., Е. А. Б. и „ТЗлизинг“ ЕООД не вземат становище по жалбата.
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежна страна в производството и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира
решението в обжалваната част за валидно и допустимо. Преценявайки основателността на
жалбата съобразно изложените оплаквания, касаещи наличието на основанията за
недействителност на договора, на посочените основания, както и наличие или липса на
предпоставките за придобИ.е право на собственост на основание изтекла в полза на ищеца
придобивна давност, съдът намира следното:
В исковата молба А. Г. К. и З. Н. К. твърдят, че на 18.08.2005 год. бил сключен договор за
покупко-продажба между „ТЗлизинг“ ЕООД, в качеството на продавач и ответника И. С.
М., в качеството на купувач, досежно недвижим имот, изграден на груб строеж и
представляващ Ателие №**, във вход *, сграда блок А на 4-ти етаж, с площ от 44.60 кв.м.,
състоящ се от коридор, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна и тераса, при съседи:
коридор, ателие №10, улица, ателие №12, заедно с 1.51% ид.части от общите части на
сградата за продажна цена в размер на 10 630 лева. Твърди се, че сделката е сключена при
условията на персонална симулация на страната на купувача като действителен купувач е А.
К., който е заплатил и продажната цена. Подставеното лице е посочено като купувач по
сделката, тъй като ищците са били в брак с други лица, като било договорено след
прекратяване на брака И. М. да прехвърли имота на ищците. Отправят искане до съда да
прогласи нищожността на сделката като симулативна и прикриваща договор за продажба
между „ТЗлизинг“ ЕООД, като продавач и А. Г. К. и З. Н. К., като купувачи. При условията
на евентуалност се претендира установяване в отношенията с ответниците, че ищците са
придобили собствеността върху имота на основание придобивна давност, в периода от
18.08.2005 год. до 23.08.2019 год., като се твърди, че в този период единствено те са
стопанисвали и поддържали имота, както и са го отдавали под наем.
Ответниците И. С. М., И. А. М., А. А. Ш. оспорва исковата претенция, като излага доводи,
че сключената сделка е породила целените от страните правни последици и не е налице
твърдяната недействителност, а отделно от това не са налице елементите на фактическия
състав на придобивната давност, поради което молят за отхвърляне.
Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционния съд въз
основа на анализ на приетите доказателства, като по нея не се и спори между страните.
Не е спорно по делото, че по силата на договор сключен на 18.08.2005 год. „ТЗлизинг“
ЕООД, в качеството на продавач е продало на И. С. М. правото на собственост върху
недвижим имот, изграден на груб строеж, представляващ Ателие № **, вх.*, сграда–блок *,
ет.* с площ от 44.60 кв.м., състоящ се от коридор, дневна с кухненски бокс, баня с тоалетна
2
и тераса, при съседи: коридор, ателие №10, улица, ателие №12, заедно с 1,51 % ид.части от
общите части на сградата и толкова от ПИ, върху който е построена сградата за сумата от
10 630 лева, от която сума 10 335 лева е стойността на ателието и 295 лева - земята, която
сума продавачът е заявил да е получил преди подписване на договора.
Установява се от събраните по делото гласни доказателства и представените договори, че
имота е бил отдаван под наем. Така от договор за наем, сключен на 01.11.2015 год. е видно,
че З. К. е предоставила на Д. В. Ателие № 11, при месечен наем от 300 лева. Това се
установява и от извлечение от банкова смета на А. К., от което е видно, че в периода след
м.08.2017 год. до м.12.2018 год. са извършвани регулярни преводи с основание наем в
размер на 300 лева. От извлечения от банкова сметка на И. М. пък се установява, че в
периода от м.11.2015 год. до м.06.2017 год. Д. В. е превеждал суми с основание наем,
поради което съдът не кредитира показанията на свидетелят В., че при сключване на наем за
жилището е превеждал суми само по сметка на А. К., тъй като данни за това са налице за
2017 и 2018 год. По сметка на И. М. също са превеждани парични суми с основание „наем“
и в периода от м.01.2015 год. до м.10.2015 год. от Н. А. в размер на 300 лева месечно. Не се
спори между страните сумите от наемно правоотношение да касаят именно процесното
жилище.
Представени са по делото квитанции към приходни касови ордери за извършено от А. К.
плащане в полза на „ТЗлизинг“ ЕООД в периода от 16.07.2003 год. до 23.04.2004 год. за
сума в размер на 10 975.30 лева и за 3082 евро, в периода от 07.02.2004 год. до 04.08.2005
год.
Пред първоинстанционният съд са разпитани трима свидетели.
От показанията на свидетеля Ч. се установява, че след 2012 год. не е посещавал процесното
жилище, находящо се в Манастирски ливади на ет.4, но знае, че преди 2011 год. И. М. е
живяла в него, след което е отдавано под наем на различни лица.
От показанията на свидетеля В. се установява жилището е ползвано и от друг наемател 2-3
години преди 2015 год. /в периода 2012-2015/ като негов наемодател е била З. К..
От показанията на свидетеля А. се установява да познава А. К., с който е поддържал контакт
в периода 1999 год. до 2008 год., когато последния споделил, че иска да закупи жилище от
работодателя си, на когото всеки месец е плащал парична сума. Споделял му, че е закупил
жилището и намерението си да го прехвърли на брат си, тъй като няма брак с жената, с
която живее на съпружески начала. Посещавал е жилището по повод извършване на ремонт.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Решението е правилно и съдът на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите му.
Съгласно чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД привидните договори са нищожни. Такива са договорите,
при които страните са се съгласили, че няма да бъдат обвързани от правните им последици, а
целят създаването на привидност пред третите лица за това какви са действителните им
отношения. Привидността бива относителна и абсолютна. При абсолютната симулация
страните изобщо не желаят да се обвържат от последиците на сключения договор и без да
3
прикриват друго съглашение, а когато страните сключат договора, но не желаят да се
обвържат с него, а с последиците на друго прикрито съглашение е налице относителна
симулация. В този случай привидното /външно обективирано/ съглашение е нищожно на
основание чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД, като в отношенията между страните се прилагат
правилата на прикритото, ако са налице условията за неговата действителност-чл.17, ал.1
ЗЗД.
За да се приеме абсолютна симулация и в този смисъл нищожност по чл.26, ал.2, пр.5 от ЗЗД
следва да се установи, че страните по оспорения договор не са имали воля да се обвържат от
него, конкретно да се прехвърли правото на собственост върху имота срещу заплащането на
опредЕ. цена, а са го сключили само за да създадат привидна правна последица,
настъпването на която не са желаели. Съответно за да се приеме относителна симулация по
чл.17 от ЗЗД следва да се установи, че действителната воля на страните е била вместо с
продажба да се обвържат с друг договор. И в двете хипотези привидността не се предполага,
а подлежи на главно и пълно доказване от ищеца.
Принципно симулацията се установява с писмено доказателство, наречено „обратно писмо“,
в което страните са обективирали признанието за привидност на сключения договор, респ.
прикритото съглашение. В настоящия случай поддържаната от ищцата симулативност на
договора за продажба не се основава на „обратно писмо“, което да съдържа изявление на
продавачите и/или ответника, че волята им при неговото сключване е била различна от тази
изразена в съставения нотариален акт, нито по делото са представени писмени
доказателства от категорията на тези по чл.165, ал.2 от ГПК, които да навеждат вероятна
привидност. При наведеното от ответната страна твърдение, че е придобил имота като
действителен купувач с влагане на собствени средства, събраните по делото единствено
разписки за платени в полза на продавача лизинг вноски за апартамент на името на А. К. не
са достатъчни да обосноват вероятност на наличието на фигурата на „сламения човек“. Дори
да се приеме допустимост на гласните доказателства, съдът приема от събраните по делото
свидетелски показания, че не се установява симулацията на купувача. Така от показанията
на свидетеля А., който е бивш колега на К. се установява намерението на последния да
закупи жилище в „Манастирски ливади“ и вероятността да бъде записано на брат му, но в
тази част съдът приема, че показанията не са преки удостоверяващи лични възприятия на
свидетеля, а данни събрани от заинтересованата страна - ищец. Показанията на свидетеля В.
пък не удостоверяват данни за каквато и да било привидност по сделката, а единствено, че
ищците са се представили за собственици на жилището, отдадено му под наем.
Въз основа на това исковата претенция за нищожност на договора на твърдяното основание
е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
За да бъде уважен предявения при условия на евентуалност иск с правно основание чл.79,
ал.1 от ЗС следва да е налице непрекъснато владение в продължение на 10 годишен период
от време. Нормата на чл.68, ал.1 от ЗС дава определението за владението, съгласно която
следва да са налице в условията на кумулация два елемента: 1/ обективния - упражняването
на фактическата власт върху вещта и 2/ субективния-намерението за своене на същата вещ.
4
Ал.2 от същия текст дефинира държанието, като го определя, че това е упражняване на
фактическата власт върху вещта, която лицето държи за другиго.
В настоящия случай съдът приема, че ищците са установили фактическа власт върху имота
след извършване на ремонтни дейности в него, непосредствено след закупуването му през
2005 год. до 2012 год., каквито твърдения са наведени в исковата молба, когато са се
преместили в гр.Пирдоп. В същото време по делото се установи от показанията на свидетеля
Ч. и дадените от И. М. показания пред длъжностно лице в хода на досъдебно производство,
че е М. е живяла в жилището до 2012 година, след което същото е отдавано под наем.
Установи се също така, че на М. е заплащан наем в периода от 2015 год. до 2017 година.
Изложеното дава основание да се приеме, че владението върху имота, като елемент от
правото на собственост на ответниците не е прекъсвано за период от 10 години.
Ирелевантно е обстоятелството, че имота е отдаван под наем от ищцовата страна, тъй като
наемен договор може да сключи всяко лице, включително и без да е собственик на вещта.
Не се установи по делото, при доказателствена тежест на ищеца, че е упражнявал
фактическата власт върху имота в предвидения от материалния закон срок от 10 години,
което прави исковата претенция досежно придобИ.ето правото на собственост въз основа на
изтекла в негова полза придобивна давност неоснователна.
Поради съвпадане на крайните правни изводи на двете инстанции, решението на
първоинстанционният съд следва да бъде потвърдено.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 261597 от 11.05.2022 год., постановено по гр.д.№ 11105/2019
год. по описа на СГС, I-14 състав.
Решението може да се обжалва при условията на чл. 280 от ГПК с касационна жалба в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5