Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 2550
15.10.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд ХVІ-
ти граждански състав,
На седми октомври две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ПЕТРОВА
при секретаря Илияна Гальова,
като разгледа докладваното от съдията Петрова
гр. дело № 6422 по описа на съда за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод
предявената от С.Г.Б.с ЕГН ********** *** против ОД на МВР – Бургас, с ЕИК *********,
адрес: гр.Бургас, ул. Христо Ботев №46 искова молба, с която се претендира да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 1805.05 лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за извънреден труд от 268.84
часа, получени след преизчисляване с коеф. 1.143 на положения от него, за
периода от 01.08.2016 год. до 31.07.2019 год., нощен труд в дневен, заедно със
законна лихва върху сумата от предявяването на иска - 01.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, както и направените съдебно-деловодни
разноски.
Предявеният
иск е с правно основание чл.187, ал.5, т.2 вр. чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил по
делото отговор на исковата молба, с който ответникът Областна дирекция на
МВР-Бургас, чрез пълномощника си по делото, навежда доводи за неоснователност
на иска, като го оспорва и по размер. Твърди, че процесният нощен труд е
своевременно отчетен и заплатен, че е налице специална нормативна уредба по
отношение на полагането и отчитането на нощния труд на държавните служители по
чл.142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, която изключва прилагането на общия ред за
заплащане на допълнителното възнаграждение по Кодекса на труда, на който
ищцовата страна се позовава. Моли се иска да бъде отхвърлен и на ответника да
бъдат присъдени направените разноски по делото. Ангажира доказателства.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност
събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, намира за
установено следното:
Страните по делото не спорят, че през
процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с МВР, като е заемал
длъжността „Полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ към сектор
„Охранителна полиция“ при РУ Несебър на ОД МВР Бургас, считано от 23.04.2015г.
до 29.12.2016г. и „Старши полицай“ в група „Охрана на обществения ред“ към
сектор „Охранителна полиция“ при РУ Несебър на ОД МВР Бургас, считано от
29.12.2016г. до настоящия момент. Безспорно е също, че в процесния период
ищецът е полагал труд на 12-часови работни
смени по утвърдени графици, включително и през нощта /22,00 – 06,00 часа/, при
сумирано изчисляване на работното време. Спорен по делото е начинът на
изчисляването на положените часове труд и съответно размера на дължимото
допълнително възнаграждение.
По делото е изготвена съдебно-икономическа
експертиза, от заключението на която се установява, че през процесния период
ищецът е положил общо 1880 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент
1,143 се равняват на 2148,84 часа дневен труд, т.е. налице е разлика от 268,84
часа, за които на ищеца не е било платено допълнително възнаграждение, което по
изчисления на вещото лице е в размер на 1805.05 лева.
Съгласно чл.176 от ЗМВР, брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно и допълнителни такива. В чл.178, ал.1, т.3, от ЗМВР
е предвидено, че към основното месечно възнаграждение на държавните служители
се изплаща допълнително такова за извънреден труд, а според
чл.179, ал.1, пр.2 от с. з. и за нощен. Условията и редът за заплащане на последното
се
определят с Наредба на министъра на вътрешните работи, а размерът
–
с негова заповед, ал.2. /Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014г. и №
8121з-1429 от 23.11.2017г. на Министъра на вътрешните работи, издадени на
основание чл.179, ал.2 от ЗМВР/.
Съгласно
чл.187, ал.1 от ЗМВР, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 – седмично при
5-дневна работна седмица. За работещите на 8,12 или
24-часови смени, то се изчислява сумирано за тримесечен период, с възможно
полагане на труд и през нощта – между 22.00 и 06.00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период, ал.3. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите, работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа
годишно, се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70
часа на тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху
основното месечно възнаграждение – ал.6.
Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане,
за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители
се определят с Наредба на министъра
на вътрешните работи. През процесния период са действали Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014г., Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016г., издавани от министъра на вътрешните работи, съобразно горната
разпоредба. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите са идентични – при работа на смени е възможно полагането на
труд и през нощта между 22.00 и 06.00 часа, като работните часове не следва да
надвишават средно 8 за всеки 24-часов период. В първата от тях изрично е предвидено,
че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове, положен
нощен труд за отчетния период, се умножава по коефициент 0.143 – чл.31, ал.2. Подзаконовият
нормативен акт е отменен с приемането на втората цитирана Наредба в сила от 01.04.2015г.
и отменена с Решение № 8585/11.07.2016г. по адм. дело № 5450/2016г. на ВАС,
влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано. В периода от
отмяната до издаването и обнародването на третата Наредба – на 02.08.2016г.,
отново приложима е била първата, предвиждаща преизчисляване на нощния труд в
дневен.
В Наредба № 8121з-592
/обн. в ДВ бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн. в ДВ бр.60 от
02.08.2016г./ липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба №
8121з-407, за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1.143,
което обаче, не следва да се тълкува като законово въведена забрана за това,
тъй като такава би била противоконституционна, би поставила служителите в МВР в
по-неблагоприятно положение от другите държавни служители по отношение продължителността на работното
време и заплащането на допълнителните възнаграждения, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, компенсиране на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките. При наличието на тази
непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно
да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която при сумирано изчисляване на работното
време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението
между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място. В чл.140, ал.1 от КТ е предвидено, че нормалната
продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна
седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ. Следователно, приложимият
коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като
частно при деление на нормалните им продължителности от 8 часа на денонощие за
втория /чл.187, ал.1 от ЗМВР/ и 7 часа за първия.
Тук следва да се посочи, че трудовото
законодателство дава право на работещите да получат от една страна завишено
почасово заплащане за нощния си труд, а от друга задължава работодателите да
преизчисляват нощните часове в дневни и така да съобразяват продължителността
на работния ден. Когато последната е надвишена се касае за положен
извънреден труд, който следва да бъде компенсиран, т.е. това са две различни
основания за заплащането на допълнителни възнаграждения – обстоятелство,
което е било отчетено и от ответника, при съвместното действие на издадените от
министъра на вътрешните работи Наредба № 8121з-407/11.08.2014г.
и заповед № 8121з-791/28.10.2014г.
По изложените съображения исковата
претенция за заплащане на извънреден труд в процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен с коефициент 1.143 се
явява доказана по своето основание – за 01.08.2016г. е
приложима нормата на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, а
за останалата част, субсидиарно – Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата.
От заключението на вещото лице по ССЕ, което
като обективно и компетентно изготвено съдът изцяло кредитира, се установява,
че положеният от ищеца за периода от 01.08.2016г. до 31.07.2019г. нощен труд – общо
1880 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, е 2148,84 часа. Разликата
от 268,84 часа не е отчетена в протоколите за положен труд, съответно, не е
начислена и не е платена. Установява се и че дължимото нетно трудово
възнаграждение за този извънреден труд, изчислено съобразно разпоредбата на чл.187,
ал.6 от ЗМВР, е в размер от 1805.05 лева, т.е. в претендирания от Белчинов размер.
При негова доказателствена тежест,
ответникът не е ангажирал доказателства да е заплатил на ищеца дължимото
допълнително възнаграждение за положения извънреден труд в претендирания размер
до приключването на съдебното дирене в настоящата инстанция и в тази връзка претенцията
се явява доказана и по своя размер, поради което следва да бъде уважена изцяло.
Основателна е и претенцията за присъждане на
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 01.08.2019г., до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 350 лева, направени по
делото разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение, а по сметка на РС Бургас
– държавна такса в размер на 72,20 лева
и направените от съда разноски в размер на 180 лева – заплатено възнаграждение
на вещо лице, общо сумата от 252,20 лева.
Водим
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, с ЕИК *********, с
адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, да заплати на С.Г.Б.с ЕГН ********** ***, сумата от 1805.05 лева /хиляда осемстотин и пет лева и пет
стотинки/, представляваща допълнително възнаграждение за положен и неплатен извънреден труд, получен в резултат на приравняване на нощен
труд към дневен за периода от 01.08.2016 год. до 31.07.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.08.2019г. до окончателното
изплащане, както и сумата 350 лева /триста
и петдесет лева/, представляваща платено адвокатско
възнаграждение.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство
на вътрешните работи – Бургас, с адрес: град Бургас, ул.”Христо Ботев” № 46, да заплати по сметка на Районен съд – Бургас,
държавна такса и съдебни разноски в общ размер на 252,20 лева.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от 21.10.2019г. на
основание чл.315, ал.2 от ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:п/ не се чете/
Вярно с оригинала! МД