Р Е Ш Е Н И Е
№ 260013/ 18.02.2021г., град Исперих
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ
на
деветнадесети януари, две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛИЦА БОЯДЖИЕВА-ГЕОРГИЕВА
Секретар : Наталия Тодорова
Прокурор :
Като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
АНДело № 134 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила
е жалба вх.№ 2150/ 25.06.2020г. от И.К.Д., ЕГН – ********** *** чрез адвокат Е.К.
от СсАК срещу Наказателно постановление № 20-0275-000215 от 17.06.2020г. издадено от Началник Група към ОД на МВР –
Разград, РУ – Исперих, с което за нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП –
шофиране след употреба на алкохол на жалбоподателят са наложени следните
наказания на осн. чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП – Глоба в размер на 500.00лв. и
Лишаване от право да управлява МПС за срок от Шест месеца. И.Д. счита
издаденият административно-наказателен акт за неправилен и незаконосъобразен,
издаден в нарушение на материалноправните разпоредби и процесуалните правила,
поради което моли да бъде изцяло отменен. Основното твърдение в жалбата е, че
не жалбоподателят е авторът на административното нарушение. Сочи, че на
инкреминираната дата той не е управлявал моторното превозно средство, както
неправилно е приел въззиваемият. По това съображение моли за отмяна на наказателното
постановление.
В съдебно заседание жалбоподателя чрез своя процесуален представител
адвокат Е.К. поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена по същество.
Въззиваемия ОД на МВР Разград в
изпратено придружително писмо към административно-наказателната преписка моли
жалбата да бъде оставена без последствия. В съдебно заседание за тази страна в
процеса не се явява представител.
За РП-Исперих уведомени, не се явява представител и не
вземат становище по жалбата и атакувания административен акт.
Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства
намира за установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателят и
свидетелят М.Н. са роднини. На инкреминираната дата – 19.04.2020г. се срещнали
и употребили алкохол – пили бира в село Голям Поровец. Малко по-късно по идея
на свидетеля Н. ***, където живеела неговата приятелка. Движили се с лек
автомобил „БМВ“ с рег.№ РР 89 08 ВК, собственост на И.Д.. Автомобилът
управлявал Д..*** до кръстовището с ул.“Ангел Кънчев“ жалбоподателят предизвикал
пътно транспортно произшествие – блъснал се в паркирано ремарке. На место
пристигнали служители на РУ – Исперих. Те изпробвали за алкохол водача и
неговия спътник – свидетеля М.Н., като
уредът и при двамата отчел наличие на алкохол. Срещу жалбоподателя бил съставен
АУАН въз основа на който било издадено обжалваното наказателно постановление.
Описаната фактическа обстановка се установява от разпита на свидетелите А.Х.,
С.Д., М.Н. и Л.Л.,
които кореспондират помежду си и с писмените доказателства съдържащи се в
приобщената административно-наказателна преписка.
По искане на жалбоподателят са разпитани
свидетелите Гюнай Ахмед, Исмаил Исмаил и Ерхан Осман. Тримата в своите
показания градят защитната позиция на жалбоподателят, че в момента на
нарушението автомобилът се е управлявал от свидетеля М.Н.. И тримата твърдят,
че в тяхно присъствие свидетелят Н. е заявил, че той е управлявал автомобила в
момента на катастрофата.
Съдът, в своя настоящ състав кредитира показанията на полицейските
служители и свидетелят Л.Л., тъй като трите лица са видели И.Д. и свидетелят Н.
непосредствено след настъпване на ПТП-то. Свидетелят Л. по несъмнен и
категоричен начин разпознавайки го по дрехите, с които е бил облечен, е посочил
като водач на МПС-то в инкреминираният момент жалбоподателят Д.. Съдът приема
показанията на Л. за достоверни, тъй като той няма родствени или приятелски
отношения с жалбоподателят и е първият човек, който е възприел поведението на
двете лица возещи се в катастрофиралият автомобил непосредствено след
настъпване на произшествието.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Гюнай Ахмед, Исмаил Исмаил и Ерхан Осман,
тъй като те твърдят изявления на другото лице возещо се в автомобила –
свидетеля Н., но не към момента на настъпване на ПТП-то, а едва на следващ ден. Гюнай Ахмед
твърди, че пред него същата вечер М.Н. е заявил, че той е управлявал, но това
твърдение на свидетелят Ахмед не се потвърждава от друг свидетел, който не е
роднина или приятел на И.Д. и е присъствал същата вечер и се опровергава от
независимият свидетел Л.Л., който не е разпознал М.Н. като лице седящо зад
волана в момента на ПТП-то. Точно обратното – посочил е, че водачът е бил
жалбоподателят.
С оглед изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи : Жалбата е допустима, като
подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН,
от лице, което има право на жалба и против подлежащ на обжалване адм. акт.
Разгледана
по същество, е неоснователна.
От формална страна съдът
счита, че АУАН и Наказателното постановление са съставени при спазване на
изискуемите за тяхната валидност форма и съдържание, в предвидените за това
срокове и от надлежен орган, в рамките на компетенциите му. При преценка
законосъобразността на наказателното постановление съдът следва да прецени дали
описаното в него административно нарушение е било действително извършено от
санкционираното лице. В производството бяха събрани безспорни доказателства, че
на инкреминираната дата – 19.04.2020г. жалбоподателят И.Д.
е предизвикал ПТП при управление на лек автомобил „БМВ“ с рег.№ РР 89 08 ВК в град Исперих по ул.“Ахинора“ до кръстовището с ул.“Ангел Кънчев“, като е шофирал под
въздействие на алкохол над 0.5 на хиляда – 0.63 промила. По този начин е
осъществил съставът на нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП установяващ изрична
забрана на водача да управлява пътно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на
наркотични вещества или техни аналози. Правилно и
законосъобразно административната санкция е наложена на жалбоподателят по
чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП, който установява налагане на Глоба в размер на
500.00лв. и Лишаване от право да се управлява МПс за срок от Шест месеца за
водач, който е осъществил съставът на нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Двете санкции са във фиксиран размер и не подлежат на редуциране по настоящият
процесуален ред.
Съдът в своя настоящ състав счита, че авторството на деянието в лицето на
жалбоподателят е безспорно установено предвид показанията на свидетеля Л.Л.,
който е възприел как е бил облечен водача на МПС-то непосредствено след
настъпване на ПТП-то и впоследствие по даденото описание полицейските служители
са разпознали именно жалбоподателя
И.Д..
Като правилно и законосъобразно обжалваното наказателно постановление
следва да бъде потвърдено.
Воден от изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 20-0275-000215 от 17.06.2020г. издадено от Началник Група към ОД на МВР –
Разград, РУ – Исперих, с което на осн. чл.174, ал.1, т.1 от ЗДвП на
жалбоподателя И.К.Д.,
ЕГН – ********** ***, ул.“Доктор Петър
Берон“ № 20 са наложени административни
наказания Глоба в размер на 500.00лв. и Лишаване от право да управлява МПС за
срок от Шест месеца за това, че на 19.04.2020г. е управлявал лек автомобил
„БМВ“ с рег.№ РР
89 08 ВК след употреба на алкохол, констатиран с техническо средство Дрегер
7410 с фабр.№ ARSM0164, който е отчел 0.63 промила в издишаният от водача въздух с което е
нарушен чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП
КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд-гр.Разград в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :