М О
Т И В И
към
присъда № 101/27.04.2016г. по НОХД № 364 от 2017г. по описа на БОС
Съдебното производство по делото е образувано по внесен
в съда обвинителен акт на БОП против С.С.С.,
ЕГН ********** с обвинение за извършено за престъпление по чл. 249, ал. 1, вр.
чл. 26, ал. 1 от НК
В проведеното предварително изслушване подс. С. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част от обвинителния акт и
изразява съгласие за същите факти да не се събират доказателства. Защитата му
предлага на съда наказанието лишаването
свобода да бъде определено по реда на чл.55 от НК в минималния предвиден размер.
В съдебно заседание
представителят на БОП поддържа обвинението, което намира за безспорно доказано. Пледира в
съответствие с чл.373, ал.2 от НПК
наказателната отговорност на подсъдимият да се реализира при условията на чл.58а
от НК, като предлага да се наложат редуцирано
наказание лишаване от свобода в размер на 2 години, изпълнението на което да се
отложи за изпитателен срок от три години, а наказанието глоба да се определи в размер на причинената вреда на пострадалия.
По молба пострадалият А.Д. е конституиран като частен
обвинител и граждански ищец. За съвместно разглеждане в съдебното производство
е приет предявения от него граждански
иск срещу подсъдимия за сумата от 166,30 лв., представляваща обезщетение за причинени му
имуществени вреди от деянията, квалифицирани
в обвинителния акт като престъпление по чл. 249, ал. 1 вр. чл. 26, ал.1 НК. Гражданския ищец и частен обвинител намира предявения от него иск за
основателен и пледира да бъде изцяло
уважен, а подсъдимия за понесе наказателно правните последици за деянието си.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните в
съдебното производство доказателства, съдът приема за установено следното:
От месец май 2013 година до средата на месец юли 2013
година, свидетелят Д. работил като строител в к.к. „Слънчев бряг“, общ.
Несебър, обл. Бургас. Живеел в хотел „*********“ № *. Там се запознал с подс. С.С., който работил като
градинар в хотел „*******“ № *. Свидетелят А.Д. притежавал платежен
инструмент - банкова дебитна карта № *********ххххххх*****, издадена от „Банка ДСК“ ЕАД .
На 18.06.2013 година, по молба на подс. С., свидетелят Д.
му предоставил да ползва собственият му автомобил марка „*******“ с рег.№ *********. В лекия автомобил, свид. Д. съхранявал портфейла си, в
който били поставени личните му документи и дебитната карта, като ПИН кода за
нея бил написан на лист, сложен до дебитната карта. Когато се качил в лекия
автомобил подс.С. видял оставеният в автомобила портфейл и взел
дебитната карта № *******ххххххх**** издадена от „Банка ДСК” ЕАД и
листчето с написания ПИН кода за нея. Придобивайки фактическото владение върху
платежният инструмент и данните за него - ПИН код, подс. С. започнал да
извършва тегления от картата, както и да осъществява плащания с нея, въпреки че
съзнавал, че е чужда и че не е получил съгласие за тези си действия от титуляра, на когото била издадена.
На 18.06.2013г. в 03:34 часа подс. С. отишъл до терминално
устройство ATM устройство № 00000291 на „Обединена Българска Банка”, намиращо
се в к.к. „Слънчев бряг“, кв. „Камелия”,
„Алея първа”, офис сграда „Крим - Център”, офис ОББ. Поставил дебитната карта №
********ххххххх**** издадена от „Банка ДСК” ЕАД, с
титуляр св. Д. в терминалното устройство и след като въвел цифрите от листчето
с изписания ПИН код, изтеглил сумата от 400,00 лева.
Същия ден подсъдимият пазарувал в търговски обект
„М.М.Маркет”, к.к. Слънчев бряг - Запад, Складова база. В 12:58 часа на
18.06.2013, подс. С. заплатил цената на
стоките посредством дебитна карта № ********ххххххх***** издадена от „Банка ДСК” ЕАД на свид. Д., чрез ПОС терминал
№ 01928117, на „Централна Кооперативна банка” инсталиран на Каса 1 в търговския
обект. Въвеждайки ПИН кода, подсъдимият извършил плащане на сума в размер от 204,00
лв.
Вечерта на 18.06.2013г. в 23:30 часа подсъдимият отново отишъл в к.к. „Слънчев бряг“, кв.
„Камелия”, „Алея първа”, офис сграда „Крим - Център”, офис ОББ до терминално
устройство ATM устройство № 00000291 на „Обединена Българска Банка”. Поставил
дебитната карта № ******ххххххх**** издадена от „Банка ДСК” ЕАД в
терминалното устройство и след като въвел цифрите от листчето с изписан ПИН
код, изтеглил сумата от 200,00 лева. След това подс.С., поставил дебитната
карта в портфейла на свид. Д., оставен в лекият автомобил и паркирал колата на
паркинг пред хотел „Афродита“ № 4.
На следващия ден -
19.06.2013 година, подсъдимият отново поискал от свид. Д. да ползва лекия му
автомобил. Свидетелят му го предоставил. В автомобила подсъдимият отново взел същата дебитна карта на свид. Д., заедно
с листа с ПИН кода за нея. С лекия
автомобил се придвижил до с. Равда, общ. Несебър, обл. Бургас. Същия ден в 08:34 часа подсъдимият поставил дебитната
карта № ******ххххххх****, издадена от „Банка ДСК” ЕАД на свид.
Д. , в терминално устройство от ATM устройство № 55826 на „Райфайзен Банк
България”, намиращо се в с. Равда, общ.
Несебър, обл. Бургас, ул. „Кирил и Методий” № 1 и след като въвел цифрите от
листчето с изписан ПИН код, изтеглил сумата от 100,00 лева.
На 21.06.2013 г. в 23:11 часа подс. С. отново ползвал лекия автомобил на свид. Д.,
от който взел издадената от “Банка ДСК” ЕАД на свид. Д. дебитната карта № ******ххххххх**** и ПИН кода за нея. Отишъл в к.к. „Слънчев
бряг“, кв. „Камелия”, „Алея първа”, офис сграда „Крим - Център”, офис ОББ до
терминално устройство ATM устройство № 00000291 на „Обединена Българска Банка”.
Поставил същата дебитна карта № ****ххххххх**** в терминалното устройство и след като въвел ПИН кода,
изтеглил сумата от 200,00 лева.
На 23.06.2013 година, подс.С. пак поискал от св. Д. да
ползва лекият му автомобил. Свидетелят му го предоставил. Подсъдимият отново взел дебитната карта, ведно с ПИН кода
за нея, с титуляр свид. Д.. Същия ден в 13:30 часа, подс. С. поставил дебитната
карта № ********ххххххх**** в терминално
устройство ATM устройство № SBG08701 на „Алфа банк”, намиращо се в к.к.
„Слънчев бряг“, общ. Несебър, обл. Бургас, хотел „ASHTON HALL” 14-15. След като
въвел цифрите от листчето с изписан ПИН код, изтеглил сумата от 200,00 лева. В
14:11 часа подсъдимият повторил същите действия поставяйки дебитната карта на
свидетеля в терминално устройство ATM устройство № SBG08701 на „Алфа банк”,
намиращо се в к.к. „Слънчев бряг“, хотел „ASHTON HALL” 14-15 и въвеждайки данни
от нея - ПИН код, изтеглил сумата от 200,00 лева. Същата вечер на 23.06.2013
год. в 21:46 часа в магазин „Зора палма”, к.к. Слънчев бряг, подс. С. чрез въвел
ПИН кода в ПОС терминал № 01922487, на „Уникредит Булбанк“ АД, инсталиран в
магазина и така заплатил чрез дебитна карта № ****ххххххх****, издадена от „Банка ДСК” ЕАД на свид. Д. цената на купените от него стоки в размер от
107,30 лв. след това подсъдимият поставил дебитната карта в портфейла на
свидетеля, оставен в лекият автомобил, и паркирал колата на паркинг пред хотел
„Афродита“ № 4.
На 24.06.2013 година, подсъдимият отново получил от свид.Д.
лекия му автомобил, от който взел дебитната карта, ведно с ПИН кода за нея.
В 11:36 часа подс. С. отишъл в к.к. „Слънчев бряг“, общ. Несебър, обл. Бургас -
Запад супермаркет „Младост“ до терминално устройство ATM устройство № 54723 на
„Сибанк”. Поставил дебитната карта № ****ххххххх**** издадена от „Банка ДСК” ЕАД, с титуляр св. Д. в
терминалното устройство и след като въвел цифрите от листчето с изписан ПИН
код, изтеглил сумата от 50,00 лева.
На 28.06.2013 година свид. Д. решил да тегли пари от
дебитната си карта. Взел от лекия си автомобил марка „*********“ с рег.№ ***********, който бил паркиран на паркинг пред хотела, портфейла си,
съдържащ личните му документи и дебитната карта, ведно с ПИН кода за нея и
отишъл до терминално устройство в магазин „Младост“, находящ се в к.к. „Слънчев
бряг“. Осъществявайки транзакция, свидетелят установил, че от дебитната карта
са изтеглени парични суми, без негово знание и съгласие. Свидетелят веднага
отишъл до „Банка ДСК” ЕАД, където пострадалият разбрал, че са били изтеглени на
различни дати парични суми, без негово съгласие. Свид. Д. подал жалба в
полицията. В разговор с подсъдимия, последният признал, че е използвал
дебитната карта на свидетеля, като е теглил парични суми от нея, както и е
осъществявал плащания на ПОС терминали.
Изложените фактически обстоятелства са идентични с описаните в обстоятелствената част на
обвинителния акт. Съдът намира, че така
приетата фактическа обстановка се установява безспорно от събраните в
досъдебното производство доказателства – показанията на свид.А.Д. , писма, справки, извлечения от „Банка ДСК” ЕАД за извършени
операции и наличностите по дебитна карта с номер *******ххххххх****, както и останалите писмени доказателства, приложени по
делото, които потвърждават напълно направеното от подсъдимият по реда на чл. 372,
ал. 4 вр. с чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание.
Дебитната карта с номер ******ххххххх****, издадена от „Банка ДСК” ЕАД на свид.А.А.Д., представлява
платежен инструмент по смисъла на чл. 93, т. 24 от НК. В случая подсъдимият е
използвал както платежния инструмент , така и данните от него – уникалния ПИН
код. Самото използване е осъществено в две форми - 1.) чрез тегленето на парични суми от терминални
устройства /банкомати/ и 2.) чрез заплащане, извършено чрез ПОС терминал.
Подсъдимият е изтеглил
чрез взетата чужда кредитна карта номер *****ххххххх****, издадена от „Банка ДСК” ЕАД различни суми, съответно:
на 18.06.2013 г. в 03:34 часа от ATM устройство №00000291
на „Обединена Българска Банка”, намиращо се в к.к, „Слънчев бряг“, общ. Несебър
кв. „Камелия”, „Алея първа”, офис сграда „Крим - Център” – 400лв.;
на 18.06.2013 г. в 23:30 часа от ATM устройство №00000291
на „Обединена Българска Банка”, намиращо се в к.к, „Слънчев бряг“, общ. Несебър
кв. „Камелия”, „Алея първа”, офис сграда „Крим - Център” – 200лв.;
на 19.06.2013 г. в 08:34 часа от ATM устройство № 55826 на
„Райфайзен банк България”, намиращо се в с. Равда, ул. „Кирил и Методий” № 1-
сумата от 100,00 лева.
на 21.06.2013 г. в 23:11 часа от ATM устройство № 00000291
на „Обединена Българска Банка ”, намиращо се в к.к. „Слънчев бряг“, кв.
„Камелия”, „Алея първа”, офис сграда „Крим - Център”, офис ОББ - сумата от
200,00 лева.
на 23.06.2013 г. в 13:30 часа от ATM устройство № SBG08701
на „Алфа банк”, намиращо се в к.к. „Слънчев бряг“, хотел „ASHTON HALL” 14-15- сумата от 200,00 лева.
на 23.06.2013 г. в 14:11 часа от ATM устройство № SBG08701
на „Алфа банк”, намиращо се в к.к. „Слънчев бряг“, хотел „ASHTON HALL” 14-15 -
сумата от 200,00 лева.
на 24.06.2013 г. в 11:36 часа от ATM устройство № 54723 на
„Сибанк”, намиращо се в гр. Несебър, обл. Бургас, к.к. „Слънчев бряг“ - Запад
супермаркет „Младост“ - сумата от 50,00
лева.
Подс. С. е използвал същата чужда кредитна карта за да заплати
два пъти продажната цена на закупени от него стоки:
на 18.06.2013 г. в 12:58 часа осъществил плащане на ПОС
терминал № 01928117, на „Централна Кооперативна банка” инсталиран на Каса 1 в
търговски обект „М.М.Маркет”, к.к. Слънчев бряг - Запад, Складова база, общ.
Несебър, обл. Бургас – за сумата от
204,00 лв.
на 23.06.2013 г. в 21:46 часа, осъществил плащане на ПОС
терминал № 01922487, на „Уникредит Булбанк АД” инсталиран в магазин „Зора
палма”, к.к. Слънчев бряг, общ. Несебър - за сумата от 107,30 лв.
Свид. А.Д. не е давал съгласие за ползване на банковата
карта и данните от нея от подсъдимия.
Подс.С.С. с всяко
от деянията си е реализирал от обективна и субективна страна престъпния състав
на чл. 249, ал. 1 от НК.
Деветте отделни
деяния осъществяват състава на едно и също по вид престъпление и с тях са
причинени вреди на титуляра на картата
общо в размер на 1661, 30лв. Видно от начините на извършване на деянията си, пос.С.
е имал едно и също трайно отношение към
уврежданите отношения. Деянията са осъществени през непродължителни периоди от
време (ТРОСНК №52/88г по н.д. 34/88г.) и при една и съща обстановка и
еднородност на вината му, като от
обективна и субективна страна последващите са представлявали продължение
на предшестващите. Като е действал с ясната представа, че използва чужд
платежен инструмент и данните от него без
съгласието на титуляря му, подсъдимият е извършил всяко от деянията с пряк
умисъл, съзнавайки
общественоопасния характер на деянията си, предвиждайки неговите
общественоопасни последици, чието
настъпване е желаел.
За извършеното престъпление по чл.249,ал.1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода за
срок от две до осем години и с глоба до двойния размер на получената сума.
Престъплението, осъществено от подс. С. засяга обществени
отношения, свързани с нормалното функциониране на паричното обръщение и кредитната
система в страната и е с по-висока
степен на обществена опасност по сравнение с други от същия вид, предвид
реализация на двете форми на изпълнителното деяние – използване на платежен
инструмент и на данни от платежен инструмент, броя на отделните деяния, включени в
продължаваното престъпление и причиняването на
несъставомерни имуществени вреди на титуляра на кредитната карта.
От друга страна обществената опасност на личността на
подсъдимия не е висока – той е семеен, баща на две деца и при възможност
работи за да осигури доходи. Съпругата му е трудово ангажирана. За извършено
през м. май 2013г. престъпление по чл.326 от НК с влязло в сила на 09.11.2013г.
решение на Районен съд, гр.Кърджали му е
наложено административно наказание глоба от 1000лв., която той към момента не
платил. Оценявайки съвкупно изброените по-горе обстоятелства, съдът намери, че
наказателната репресия спрямо подс. С.С. следва да се реализира при смегчаващи
вината обстоятелства, поради което му определи
наказание лишаване от свобода за срок от две години и глоба 1500лв.
След редукцията по чл.58а, ал.1 от НК съдът му наложи
наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. За да се постигане поправяне и превъзпитание на
този подсъдим, възпиране на евентуалните му намерения за осъществяване на други
престъпни деяния, както и постигане на възпитателно и възпиращо въздействие
върху останалите граждани, съдът приема, че
наказателната репресия спрямо него не следва да се реализира в условия
на изолация от обществото. Изтърпяването на така наложеното
му наказание лишаване от свобода следва да
бъде отложено за относително по –дълъг изпитателен срок от четири години. По
мнението на настоящия състав така определените
по вид и размер наказания ще способстват в най-пълна степен за
осъществяване целите по чл. 36 НК.
Предявеният граждански иск е безспорно доказан по своето
правно основание - чл.45 от ЗЗД и размер. Претърпените от ищеца имуществени
вреди са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление.
С оглед на посоченото съдът уважи предявения от А.Д. граждански иск за обезщетение за имуществени вреди за сумата от 1661,30
лв., какъвто е общия сбор от извършените от подсъдимия плащания и от изтеглените от него суми от сметката на пострадалия.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК, съдът осъди подсъдимия
да заплати в полза на държавата държавна
такса от 66,45лв., съобразно уважения размер на гражданския иск.
Мотивиран
от изложеното съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:...................