РЕШЕНИЕ
№ 17315
гр. София, 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20231110119416 по описа за 2023 година
Предявен e отрицателен установителен иск с правно основание по чл.
124 ГПК.
Ищецът Е. Н. Г. е предявил иск с правно основание по чл. 124, ал. 1 ГПК
против „Топлофикация София“ ЕАД за признаването за установено по отношение
на ответника, че ищцата не дължи сумата общо в размер на 2716,36 /две хиляди
седемстотин и шестнадесет лева и тридесет и шест ст./ лева, начислена по фактури
за периода от месец януари 2012 г. до месец юли 2014 г. включително,
представляваща продажна цена за топлинна енергия, дялово разпределение на
топлинна енергия и начислена лихва за имот, находящ се в гр. София, ж.к.
начислени по партида, разкрита на името на Н- наследодател на ищцата. Твърди,
че е собственик на процесния имот, придобит по наследство от нейния баща Н,
чийто единствен наследник е ищцата.
Ищцата Е. Н. Г. твърди, че процесната сума е начислена от ответника
„Топлофикация София“ ЕАД за периода от месец януари 2012 г. до месец юли
2014 г. като сбор от сумите, както следва: сумата общо от 2608,14 лева за
топлинна енергия, от която сумата от 1472,45 лева, представляваща цена за
главница за ТЕ и сумата от 1135,69 лева, представляваща начислена лихва за
забава върху главницата за ТЕ; сумата общо от 82,30 лева за дялово
разпределение на топлинна енергия, от която сумата от 42,84 лева,
представляваща цена за главница за ДР на ТЕ и сумата от 39,46 лева,
представляваща начислена лихва за забава върху главницата за ДР на ТЕ; сумата
от 25,92 лева начислена баланс лихва. Счита, че не дължи заплащането на
горепосочените суми поради факта, че е изтекла погасителната давност за
процесните вземания – както за главница, така и за акцесорните вземания, какъвто
1
характер имат начислените лихви. Счита, че в случая е приложим институтът на
кратката, 3-годишна давност. Моли да бъде признато за установено, че не дължи
процесните суми поради изтекъл давностен срок. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът изразява становище за основателност
на предявения иск. Изрично признава предявения отрицателен установителен иск
поради изтекла погасителна давност – както по основание, така и по размер. Сочи,
че не е предприемал действия да принудително събиране на задължението, както
и ищцата не се е възползвала от възможността си да депозира заявление при
ответното дружество за сключване на споразумение, по силата на което
„Топлофикация София“ ЕАД да се съгласи да не претендира заплащане на
погасени по давност суми, която възможност била на разположение на всички
потребители, считано от 27.06.2013 г., когато било прието решение № 331 на
Столичен общински съвет. Счита, че следва да бъде приложена разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 ГПК и ответникът да не бъде осъждан за заплащане на разноски, като
на свой ред претендира такива.
В проведеното открито съдебно заседание на 19.10.2023 г. ищецът е направил
искане за постановяване на решение с оглед направеното от ответника признание
на иска, като представителят на ответника е потвърдил признанието на иска.
За да бъде постановено решение по реда на чл. 237 ГПК – при признание на
иска, следва ответникът да признае иска, признатото право да не противоречи на
закона или на добрите нрави, както и да е признато право, с което страната да
може да се разпорежда. В случая всички предпоставки са налице, поради което
искането следва да бъде уважено.
По аргумент от чл. 237, ал. 2 ГПК, решението не се мотивира по същество,
като съдът само следва да укаже, че то се основава на признанието на иска.
По разноските:
При този изход на спора, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК право за присъждане на
разноски възниква за ищеца. С отговора на исковата молба ответникът е направил
искане за прилагане разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. Предпоставките по чл. 78,
ал. 2 ГПК за освобождаване на ответника от отговорността за разноски са: 1/ да не
е дал повод за завеждане на иска /т. е. да липсва извънсъдебно или в хода на
делото оспорване на предявеното от ищеца право/ и 2/ да признае иска.
Посочените две предпоставки в чл. 78, ал. 2 ГПК следва да са налице
кумулативно, за да е осъществен фактическият състав на чл. 78, ал. 2 ГПК.
С депозирания отговор на исковата молба ответникът заявява, че изрично
признава недължимостта на процесната сума на заявеното основание – погасяване
поради изтекъл давностен срок. Ответникът по предявен установителен иск не
може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен
интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание
на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца,
като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако
не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална
принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска. Начинът на
осчетоводяване на вземането от кредитора няма значение в отношенията между
страните. Без правно значение е дали кредиторът е отписал едно свое вземане,
отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от него начин, за
да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане. Дори да е
2
изпратена извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да
бъдат предприети съдебни мерки, каквито данни в настоящия случая не са налице,
не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не влече
отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор
на исковата молба. В случая не се установи кредиторът да е разполагал с
изпълнителен титул или възможност за друга извънпроцесуална принуда, поради
което се налага извод, че не е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл е
константната практика на съдилищата – така напр. Определение № 474/07.11.2019
г. по ч. гр. дело № 3063/2019 г. по описа на IV г.о. на ВКС, Определение
№11920/16.5.2019 г. по ч.гр.д.№5959/2019 г. по описа Софийския градски съд, г.о.,
II-А въззивен състав, Определение №20884/23.01.2019 г. по гр.д.№19244/2018 г. по
описа на Софийския районен съд, I ГО, 169 състав, Определение № 298/30.05.2009
г. по ч. гр. дело № 297/2009 г. по описа на I г.о. на ВКС и др.
Поради изложеното, на осн. чл. 78, ал. 2 ГПК ответникът не следва да бъде
осъждан за разноски в настоящото производство.
С оглед изхода на делото, в полза на ответника също не следва да бъдат
присъждани разноски.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, че
Е. Н. Г., ЕГН **********, в качеството й на наследник на Н Г, ЕГН ********** не
дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********: сумата от 1472,45 лева,
представляваща цена за главница за топлинна енергия за периода от месец януари
2012 г. до месец юли 2014 г. включително, за имот, находящ се в гр. София, ж.к. „,
с инсталация №; сумата от 1135,69 лева, представляваща начислена лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия за периода от месец януари 2012 г.
до месец юли 2014 г. включително; сумата общо от 42,84 лева, представляваща
цена за услугата дялово разпределение на топлинна енергия за периода от месец
януари 2012 г. до месец юли 2014 г. включително; сумата от 39,46 лева,
представляваща начислена лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от месец януари 2012 г. до месец юли 2014 г.
включително, както и сумата от 25,92 лева начислена баланс лихва за периода от
месец януари 2012 г. до месец юли 2014 г. включително, поради погасяване на
задълженията поради изтекъл давностен срок.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3