Решение по дело №32593/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 9719
Дата: 30 август 2022 г.
Съдия: Светлана Йорданова Бъчева
Дело: 20211110132593
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 9719
гр. София, 30.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря МАГДАЛЕНА ИВ. РАНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20211110132593 по описа за 2021 година

Производството е образувано по предявен от З. М. АЛ. против ................................. (СЗОК)
иск, който иск съгласно извършената при разглеждане на доказателствата проверка се
установява, че е с правно основание чл. 106, ал. 3 ЗДСл (а не чл. 222, ал. 3 КТ, както е
посочено в доклада на съда) - за обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение при придобито право на пенсия, което обезщетение съобразно заявеното в
последното съдебно заседание изменение се претендира в размер на 6768 лв., ведно със
законната лихва за периода от датата на завеждане на исковата молба (09.06.2021 г.) до
окончателното изплащане.
От страна на ответника исковете се оспорват. Оспорва се материалната легитимация на
ответника, с довод, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е подписана
от директор на СЗОК, на база упълномощаване от НЗОК. Не се оспорва твърдението за
прекратяване на правоотношението на основание чл.325,ал.1,т.12 КТ, като се сочи, че
ищцата е назначена на заеманата длъжност без конкурс, поради което не й е изплатено
обезщетение. Прави се възражение за размера на дължимото обезщетение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, намира от фактическа и
правна страна следното:
Не се спори и се установява, че ищецът З.А. е работила като „старши експерт“ по силата на
трудов договор от 01.04.2001 г., сключен със ................................. (СЗОК).
Видно от Заповед №40/30.3.2021 г., издадена от директора на СЗОК, считано от 01.04.2021
г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено, поради определяне на длъжността за
заемане от държавен служител.
1
Със заповед№ 38/30.3.2021г., на управителят на НЗОК, ищцата е назначена на длъжността
„контрольор в РЗОК“ по служебно правоотношение, считано от същата дата – 01.04.2021г.
(датата на прекратяване на предходнот,трудово правоотношение).
Със заповед № 24/29.4.2021г. на управителя на НЗОК служебното правоотношение е
прекратено, считано от 07.05.2021г., като основание е посочено – с предизвестие от
работодател, като е разпоредено заплащане на обезщетение на основание чл.106,ал. 3 ЗДСл
(за придобито право на пенсия) в размер на 2 месечни основни заплати.
Видно от разпореждане на НП–НОИ, ищцата е придобила право на пенсия на 17.12.2015г. ,
като с разпореждане, изменено с разпореждане от 18.3.2016г., е определена лична пенсия на
ищцата за осигурителен стаж и възраст.
Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като
работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а
ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж -
на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца.
Разпоредбата на чл.106,ал. 3 ЗДСл предвижда, че в случаите на прекратяване на
служебното правоотношение поради при придобито право на пенсия държавният
служител има право на обезщетение в размер 50 на сто от месечната му основна заплата,
определена към момента на прекратяване на служебното правоотношение, за всяка
прослужена година като държавен служител, но не повече от 10 месечни основни заплати.
Ако към момента на прекратяване на служебното правоотношение държавният
служител е работил в същата администрация през последните 10 години, той има право
да получи 6 месечни основни заплати, а когато е работил по-малко от 10 години - 2
месечни основни заплати, когато това е по-благоприятно за него. Това обезщетение може
да бъде получено само веднъж. Обезщетението се дължи и в случаите, когато служебното
правоотношение е прекратено едностранно от държавния служител или по взаимно
съгласие и към момента на прекратяването държавният служител е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Обезщетението не се дължи, когато държавният
служител е получил обезщетение поради придобиване право на пенсия на основание на
специален закон.
Видно от представените от ищцата доказателства – трудов договор от 17.4.2012г., считано
от 19.4.2012г. ищцата е назначена на трудово правоотношение при работодател СЗОК, по
силата на което ищцата е заемала длъжността „лекар – контрольор“, в сектор офик 3, отдел
„Извънболнична помощ“, дирекция „Медицински дейности“, с шифър по НКПД 2269-7006.
Ответникът е изпратил до ищцата уведомление, че тъй като на основание § 36 ПЗР на ЗИД
ЗДСл във връзка с ПМС № 81/9.3.2021г. , длъжността, която ищцата заема, е определена за
заемане от държавен служител, то в случай, че ищцата желае да заеме длъжността
„контрольор в районна здравноосигурителна каса“, с ранг ІV младши по служебно
правоотношение, съгласно длъжностно разписание в сила от 1.4.2021г., следва в срок до
2
18.3.2021г. да подаде писмено заявление затова по образец. Именно във връзка с посочените
в уведомлението промени на заеманата от ищцата длъжност, трудовото правоотношение за
същата длъжност е било прекратено със заповед № 40/30.3.2021г., като ищцата е назначена
по служебно правоотношиение на същата длъжност със заповед № 38/30.3.2021г. , считано
от 1.4.2021г. – датата на прекратяването на трудовото правоотношение. За периода, за който
ищцата е била назначена на служебно правоотношение – от 1.4.2021г. до 7.5.2021г.,
осигурителният стаж е равен на зачетения служебен стаж, като преди 1.4.2021г., считано от
19.4.2012г., ищцата е заемала същата длъжност при същия работодател – СЗОК, но по
трудово правоотношение.
С ПМС № 81/9.3.2021г. /обнародвано в ДВ, брой 21/12.3.2021г./ е прието изменение в
класификатора на длъжностите в администрацията, одобрен с ПМС № 129/2012г., като се
изменя вида правоотношение – от трудово на служебно, предвидено е правоотношенията с
лицата, които към момента на влизането в сила на постановлението заемат длъжността
„Контрольор в районна здравноосигурителна каса“, да се уреждат съгласно § 36 от
преходните и заключителните разпоредби към Закона за изменение и допълнение на Закона
за държавния служител (ДВ, бр. 24 от 2006 г.).
Съгласно разпоредбата на § 36 ПЗР към ЗИД на ЗДСл, когато една длъжност, която се
изпълнява по трудово правоотношение, бъде определена с нормативен акт за заемане от
държавен служител, в едномесечен срок от влизането в сила на акта, лицето се назначава за
държавен служител. Видно от цитираната разпоредба на § 36 ПЗР на ЗДСл, работодателят
императивно следва да назначи служителя, в случай че той отговаря на изискванията,
предвидени за заемане на държавна служба, и подаде съответното заявление.
С оглед изявлението в исковата молба, се налага извод, че страните не спорят, че
обезщетение за два месеца е получено.
Разпоредбата на чл.222,ал.3 КТ и разпоредбата на чл.106,ал.3 ЗДСл предвиждат
обезщетения, в зависимост от вида правоотношение – съответно : трудово и служебно, което
се определя въз основа прослужените години при един и същ работодател. И двете
разпоредби държат сметка дали прослуженото време е до 10 години, или над 10 години.
Видно от събраните по делото доказателства, ищцата е назначена на 19.4.2012г., като
трудовото правоотношение е прекратено от 1.4.2021г., а служебното – от 7.5.2021г.
Преди 19.4.2012г., ищцата е работила при друг работодател – МДЦ „ИСУЛ – Царица
Йоанна“ ЕООД. Следователно, заедно с прослуженото време на служебно правоотношение,
ищцата отново не е работила при ответника за срок повече от 9г години,0 месеца и 18 дни.
Само на това основание искът е неоснователен – ищцата няма прослужени 10 и повече
години при ответника.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се определи
юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.

Мотивиран от горното, СЪДЪТ
3





РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от З. М. АЛ. с ЕГН ********** против .................................
БУЛСТАТ 1218582201412 с адрес град София, улица „Енос“ № 12-14 иск по чл. 106, ал. 3
ЗДСл за сума в размер 6768 лева, която се претендира като неизплатена част от
обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение при придобито право на
пенсия с оглед прекратяване на правоотношението със заповед № 24/29.4.2021г. на
управителя на НЗОК.
ОСЪЖДА З. М. АЛ. ЕГН ********** да заплати на ................................. БУЛСТАТ
1218582201412 с адрес град София, улица „Енос“ № 12-14 сумата 100 лева юрисконсултско
възнаграждение.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд с въззивна жалба в 2-
седмичен срок от връчването му в препис.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4