МОТИВИ по НОХД № 153/2018 г.
Обвинението
против П.Л.Д. е
по чл. 343, ал. ІІІ, предложение последно, б. „б“, предложение1, във връзка с
ал. І, б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. І от НК, затова че на 21.VІІІ.2017 г.
в с. ***, област Плевен, ул. „***“ пред № 29 при управление на МПС – товарен
автомобил марка „Волво“, модел „ФХ 12“, с регистрационен № КН **** ВМ, с
прикачено към него ремарке марка „Ейзел“, модел „ТЖА 18“, с регистрационен № КН
**** ЕЕ, двете собственост на „***“ ЕООД гр. Кюстендил, нарушил правилата за
движение по пътищата от ЗДВП, както следва:
- чл.21, ал. І от ЗДВП – „ При
избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч.: За ППС от категория „С+Е“ в населено
място – 50 км/ч. – товарен автомобил марка „Волво“ модел „ФХ 12“, с
регистрационен № КН **** ВМ, с прикачено към него ремарке марка „Ейзел“, модел
„ТЖА 18“, с регистрационен № КН **** ЕЕ, двете собственост на „***“ ЕООД гр.
Кюстендил, като се движел със скорост от 84,60 км/ч.
- 119, ал. І от
ППЗДВП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пъттека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.“, като не пропуснал преминаващ
пешеходец /Л.Г. Н. от с. ***/, на пешеходна пътека, като не намалил и не спрял
своевременно и по непредпазливост причинил смъртта на Л.Г.Н. от с. ***, като
смъртта на пострадалата настъпила по-късно на 21.VІІІ.2017 в УМБАЛ – Плевен и
деянието е извършено на пешеходна пътека.
Производството
по делото е по реда на глава 27, чл. 371,
т. 2 от НПК, тъй като подсъдимят признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съгласeн е да не се събират доказателства за тези факти, като
съдът констатира, че направените самопризнания, се подкрепят от събраните в
досъдебното производство доказателства.
Прокурорът
поддържа предявеното обвинение срещу подсъдимият, така както е повдигнато с
обвинителният акт. Счита, че деянието е доказано по несъмнен начин. Предлага
подсъдимият да бъде признат за виновен и да му се наложи наказание „лишаване от
свобода“ в подходящ размер, като на основание чл. 66, ал. І НК, изпълнението на
наложеното наказание бъде отложено с подходящ изпитателен срок. В подкрепа на това
се позовава на чистото съдебно минало на подсъдимия, както и многобройните му
наказания, наложени във връзка с нарушения на правилата на ЗДВП.
Процесуалният
представител на подсъдимият Д. заявява, че фактическата обстановка се подкрепя
от доказателствата по делото и е изяснена. По отношение на наказанието моли
съда да не надценява обществената опасност на деянията. Акцентира на
самопризнанието, доброто процесуално поведение на подзащитния му, както и
съдействието му за разкриване на престъплението. Предлага наказанието, което
предстои да бъде наложено от съда да бъде при условията на чл. 55 от НК, като
най-благоприятно на Д.. В заключителната съдебна реч защитникът на подсъдимата е отбелязъл, че при определяне на
наказанието от страна на съда и по-конкретно периода на лишаване от права по
чл. 37 от НК следва да се има в предвид, че подсъдимият е професионален шофьор
и по-дълъг период би се отразил негативно върху прехраната на семейството му.
Подсъдимят Д. изразява съжаление и изразява
желание наказанието му да бъде с по-малък размер.
Процесуалният представител на частния
обвинител в съдебно заседание изразява становище, че въпреки изразеното
съжаление и чистото съдебно минало на подсъдимия Д., причиненото от него е с
висока степен на обществена опасност, пради което размера на наказанието следва
да бъде определен към средния при
първоначален общ режим на изтърпяване.
От
анализа на доказателствата, събрани на
досъдебното производство, които подкрепят направеното самопризнание от
подсъдимия, съдът прие за установено
следното:
Подсъдимият П.Л.Д. не е осъждан,
работи като шофьор на товарен автомобил, категории „С“, „Д“, „Д Е“ налагани му са
многобройни наказания за допуснати нарушения на правилата за движение по
пътищата визирани в ЗДВП /справка за нарушител /водач лист 148 до лист 151
включително от досъдебното производство, том 1/.
Подсъдимият пътувал от гр. Русе по
републикански път І-3 в посока Гърция. Около 16,50 часа навлязъл в с. *** по
ул. „***“, като приближил пешеходна пътека тип „зебра“, нахояща се на граница
пред № 29 на улицата, със скорост от 84,60 км/ч. Пешеходната пътека била
сигнализирана с пътни знаци № Д 17 монтирани на двата противополжни тротоара.
По същото време пред товарния автомобил управляван от подсъдимия се движел лек
автомобил марка „Дачиа Логан“, с регистрационен № СВ **** ВН, управляван от Р.П.,
която възприела знаците за наличието на пешеходна пътека и спряла на разстояние
от около 2/два/ метра от нея. П. дала
знак на пострадалата да пресече улицата. В същото време водачът на товарният
автомобил, който се намирал на разстояние от 68,10 м. от задния край на спрелия
лек автомобил го възприел заедно с пресичащата пешеходната пътека пострадала.
Подсъдимият натиснал спирачките на камиона, но разстоянието за спиране на
товарния автомобил, който се движел с превишена скорост се оказало
недостатъчно. Вследствие на това настъпил удар между спрелия лек автомобил и
камиона. Колата била ударена в задната лява част от дясната предна част на
камиона. От силата на удара лекият автомобил „Дачия Логан“ ударил пострадалата
под масовия център на тялото. По-късно Л.Н. била откарана в УМБАЛ „Георги
Странски“ – Плевен, където починала вследствие на получените от удара
увреждания.
От
обективна и субективна страна подсъдимият е осъществил съставът на
престъплението, за което е предаден на съд, както следва: чл. 343, ал. ІІІ, предложение
последно, б. „б“, предложение1, във връзка с ал. І, б. „в“, във връзка с чл.
342, ал. І от НК, затова че на 21.VІІІ.2017 г. в с. ***, област Плевен, ул. „***“
пред № 29 при управление на МПС – товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФХ
12“, с регистрационен № КН **** ВМ, с прикачено към него ремарке марка „Ейзел“,
модел „ТЖА 18“, с регистрационен № КН **** ЕЕ, двете собственост на „***“ ЕООД
гр. Кюстендил, нарушил правилата за движение по пътищата от ЗДВП, както следва:
- чл.21, ал. І от ЗДВП – „ При
избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч.: За ППС от категория „С+Е“ в населено
място – 50 км/ч. – товарен автомобил марка „Волво“ модел „ФХ 12“, с
регистрационен № КН **** ВМ, с прикачено към него ремарке марка „Ейзел“, модел
„ТЖА 18“, с регистрационен № КН **** ЕЕ, двете собственост на „***“ ЕООД гр.
Кюстендил, като се движел със скорост от 84,60 км/ч.
- 119, ал. І от
ППЗДВП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пъттека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.“, като не пропуснал преминаващ
пешеходец /Л.Г. Н. от с. ***/, на решеходна пътека, като не намалил и не спрял
своевременно и по непредпазливост причинил смъртта на Л.Г. Н. от с. ***, като
смъртта на пострадалата настъпила по-късно на 21.VІІІ.2017 в УМБАЛ – Плевен и
деянието е извършено на пешеходна пътека.
Назначена е и съдебно-химическа
(токсикологична) експертиза, съгласно заключението на която в предоставените
проби на кръв и урина на подсъдимия Д. не е установено наличие на алкохол или
друго упойващо вещество.
По делото е назначена и извършена
тройна авто-техническа експертиза (л.101 – л. 103 от досъдебното производство).
Съгласно заключението на тази
експертиза, скоростта на товарния
автомобил „Волво“ към момента на удара е определена на 84,00 км/ч., като
опасната зона за спиране е 81,84 м. При скорост от 50 км/ч. опасната зона за
спиране е 51,14 м. Двата автомобила участвали в пътнотранпортното произшествие
са били технически изправни. Разстоянието, на което се е намирал товарният
автомобил от мястото на удара, когато водачът е възприел опасността от спрелия
лек автомобил пред пешеходната пътека и пешеходката и е реагирал реално, като е
натиснал спирачките е било 61,10 м.
Водачът на
товарния автомобил не е имал техническа възможност на предотврати
произшествието, тъй като отстоянието на автомобила от мястото на удара е 68,10
м., което е по-малко от необходимото разстояние за спиране при движение със
скорост от 84, 00 км/ч. е 81,84 м.
Ако подсъдимият е
управлявал камиона със скорост от 50 км/ч. е могъл да предотврати настъпването
на произшествието, чрез натискане на спирачките, тъй като необходимото му
разстояние за спиране е 51,14 м.
Пешеходката не е
имала техническа възможност да
предотврати произшествието, тъй като е започнала да преминава по пешеходната
пътека. За нея опасност от спрелия лек автомобил „Дачиа Логан“ не съществувала.
За водачът на лекия
автомобил не е съществувала техническа възможност да преотврати настъпването на
произшествието. Същата е изпълнила законовите изисквания, като е спряла пред
пешеходната пътека, за да даде предимство на пешеходката.
От
обективна страна безспорно и категорично се установява, че подсъдимият на
посочените в обвнителния акт време и място е извършил деянието по чл. 343, ал. ІІІ, предложение
последно, б. „б“, предложение1, във връзка с ал. І, б. „в“, във връзка с чл.
342, ал. І от НК, затова че на 21.VІІІ.2017 г. в с. ***, област Плевен, ул. „***“
пред № 29 при управление на МПС – товарен автомобил марка „Волво“, модел „ФХ
12“, с регистрационен № КН **** ВМ, с прикачено към него ремарке марка „Ейзел“,
модел „ТЖА 18“, с регистрационен № КН **** ЕЕ, двете собственост на „***“ ЕООД
гр. Кюстендил, нарушил правилата за движение по пътищата от ЗДВП, както следва:
- чл. 21, ал. І от ЗДВП – „ При
избиране на скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава
следните стойности на скоростта в км/ч.: За ППС от категория „С+Е“ в населено
място – 50 км/ч. – товарен автомобил марка „Волво“ модел „ФХ 12“, с
регистрационен № КН **** ВМ, с прикачено към него ремарке марка „Ейзел“, модел
„ТЖА 18“, с регистрационен № КН **** ЕЕ, двете собственост на „***“ ЕООД гр.
Кюстендил, като се движел със скорост от 84,60 км/ч.
- 119, ал. І от
ППЗДВП – „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово ППС е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пъттека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.“, като не пропуснал преминаващ
пешеходец /Л.Г. Н. от с. ***/, на решеходна пътека, като не намалил и не спрял
своевременно и по непредпазливост причинил смъртта на Л.Г. Н. от с. ***, като
смъртта на пострадалата настъпила по-късно на 21.VІІІ.2017 г. в УМБАЛ – Плевен
и деянието е извършено на пешеходна пътека.
От субективна страна, престъплението е
извършено от подсъдимият при форма на вина – несъзнавана непредпазливост (небрежност). Той не е
предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е била длъжен и е
могъл да ги предвиди.
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена и доказана въз основа на самопризнанията на подсъдимата и на
доказателствата събрани в досъдебното производство, които ги подкрепят: показанията
на разпитаните свидетели, протоколите за оглед на местопроизшествие, заключението
на автотехническата експертиза и приложените по делото писмени и веществени
доказателства.
Причини:
Изграденото поведение за неспазване на правилата за движение – управление на
товарен автомобил с превишена скорост в населено място, без да се вземат под
внимание конкретните пътни условия, както и незачитане на обществените и правни
норми свързани със спазване на правилата за движение.
При определяне вида и размера на наказанието,
което следва да се наложи на подсъдимият съдът взе предвид следните
обстоятелства:
Индивидуализацията на наказанието е основен принцип при налагането му,
по силата на който съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните особености на
конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат взети предвид са
тези, определящи конкретната тежест на извършеното престъпление и
характеризиращи личността на дееца. В настоящият случай смекчаващи вината
обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимия към момента на деянието,
изразеното искрено съжаление за случилото се, оказаното съдействие за
изясняване на обективната истина, доброто му процесуално поведение, ниската
степен на обществена опасност на подсъдимия, трудовата му ангажираност.
Като
отегчаващи вината обстоятелства съдът при определяне на размера на наказанието
взима в предвид многобройните наложени административни наказания за системно
неспазване на правилата за движение по пътищата на подсъдимия.
Следва да се
посочи, че в случая е налице сравнително висока степен на обществена опасност
на деянието и сравнително високата степен на обществена опасност, поради което
съдът счита, че на подсъдимия следва да бъде определено наказание лишаване от
свобода в размер на 4 /четири/ години и 6 /шест/ месеца лишаване от свобода,
като след редукцията с една трета на подсъдимия е наложено наказание лишаване
от свобода в размер на 3 /три/ години лишаване от свобода с 4-годишен
изпитателен срок. Наказание лишаване от свобода определено в размер по-голям от
наложение от съда би се оказало несъразмерно тежко и не би оказало необходимото превъзпитателно
въздействие върху подсъдимия, може да се каже, че би имало отрицателно такова.
Наложеното
наказание по вид и размер съответства на изискванията на чл. 66 от НК.
Подсъдимият не е осъждан. Не са налице доказателства за негови
противообществени прояви и за негативни характеристични данни. Трудово ангажиран
е. Демонстрирал е критичност към извършеното. Самото престъпление, в което
проекция намира и личността му не се отличава съществено от типичните случаи на
пътнотранспортни произшествия със съставомерен резултат. Съвкупността от всички
тези обстоятелства позволява да се приеме, че извършеното от подсъдимия е
по-скоро изолирана проява в живота му, отколкото трайно установен модел на
поведение. Така констатираната ниска степен на обществена опасност на дееца обосновава
извод за наличие на третата предпоставка на чл. 66 от НК – за поправянето и
превъзпитанието му не е необходимо наказанието да бъде изтърпяно ефективно.
Що
се отнася до генералната превенция, постигането й е функция не само от начина
на изтърпяване на наказанието. Съществено значение за поправително-възпиращото
въздействие върху обществото има своевременното наказване на престъпните
посегателства, което до голяма степен е постигнато по настоящото дело. Освен
това за реализирането й в настоящия казус ще съдейства както изпитателеният
срок по чл. 66 от НК в размер на 4 /четири/ години, така и значителната
продължителност на кумулативното наказание – 3 /три/ години.
Предвид на горе изложеното съдът
счита, че за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК следва на Д. да
бъде наложено наказание както следва: на
основание по чл.
343, ал. ІІІ, предложение последно, б. „б“, предложение1, във връзка с ал. І,
б. „в“, във връзка с чл. 342, ал. І от НК, във връзка с чл. 58а, ал. І от НК
лишаване от свобода в размер на 3 /три/ години, като на основание чл. 66, ал. І
от НК е отложил изпълнението на наложеното наказание с 4-годишен изпитателен
срок с оглед на чистото му съдебно минало.
В
закона е предвидено и кумулативно налагане на наказание „лишаване от права“,
заедно с наказанието „лишаване от свобода“, поради което и на основание чл. 343 г от НК във връзка с чл.37, ал.І, т. 7 от НК, съдът лиши подсъдимия П.Л.Д. от правото
да управлява МПС за срок от 3 /три/ години считано от влизане на присъдата в
сила.
По
тези съображения, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: