Р Е
Ш Е Н
И Е № 121
гр.Пловдив,06.03.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, търговско отделение, в открито заседание на пети декември през две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: КРАСИМИРА ВАНЧЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА БАКАЛОВА,като разгледа докладваното от съдията търг. дело №565/2015 г. по описа на същия съд,ХVІІІ-ти състав,за да се произнесе, взе предвид следното:
Субективно
активно съединени осъдителни искове са с правна квалификация по чл.226,ал.1 от КТ /отм./.
Ищците
Т.А.Х. и В.А.Х. твърдят,че са деца на покойната Г.В.Х.,загинала при ПТП на
10.08.2012 г.Твърдят,че като виновен за това ПТП и смъртта на майка им е
признат С.Г.Ц. ***,постановена по НОХД №720/2013 г. по описа на същия съд,която
не била влязла в сила към момента на подаване на процесната
ИМ /в която връзка производството по настоящото дело е било спряно с
определение от 13.08.2015 г. до приключване на производството по посоченото
НОХД с влязла в сила присъда,а впоследствие,след като съдът е констатирал
наличието на такава присъда,е възобновил производството с определение от
17.10.2016 г./.
В
исковата молба ищците подробно описват конкретните обстоятелства за настъпване
на процесното ПТП и неговия механизъм,установени в
наказателното производство.Твърдят,че вследствие на същото ПТП,причинено от С.Ц.
с управляван от него товарен автомобил „Мерцедес“ с рег.№РВ 7436 ВХ,на майка им
са били причинени описаните в ИМ телесни травми,някои от които /също подробно
посочени/ довели до смъртта й.Твърдят,че тази смърт е била много неочаквана и
жестока за тях и преобърнала изцяло живота им.Сочат в тази връзка,че майка им е
загинала на 42 години и те са загубили завинаги най-близкия си човек.Били са
отглеждани с любов от родителите си,били щестливи и
се радвали на перспективите,които откривал пред тях живота,но смъртта на майка
им ги хвърлила в мъчителна и непреодолима болка.Лишила ги от присъствието и на
двамата им родители в техния живот,тъй като след смъртта на майка им техния
баща изпаднал в дълбока депресия,от която не бил излязъл и към момента на
предявяване на процесните искове.Твърдят,че майка им
е била тяхната опора,а след нейната смърт ищците били принудени да напуснат
семейния им апартамент и да поемат сами грижата за себе си,както и грижата за
болните им баба и дядо,за които дотогава се е грижела майка им.Ищецът В.Х.
завършил през 2012 г. средното си образование и бил приет за студент в
Софийския университет,но смъртта на майка му направила невъзможно за същия да
продължи образованието си,а ищцата Т.Х. била студентка по „***“ в ПУ
„П.Хилендарски“ от 2010 г. и завършила образованието си,борейки се с безнадежността и мъката,която я е сполетяла от смъртта на
майка й.Ищците заявяват,че никога вече не могат да бъдат млади и безгрижни и ще
носят мъката за майка си,докато са живи.
Ищците
още твърдят,че виновният водач С. Г. Ц. е шофирал процесния
автомобил,който е бил застрахован към датата на процесното
ПТП към ответника ЗК „Лев инс“АД-гр.софия с ЕИК ********* с валидна застрахователна полица №22111890728473,с
начална дата на покритие-05.11.2011 г. и крайна дата на покритие-04.11.2012
г.Автомобилът,с който било причинено ПТП,бил собственост на „КОМ
трак“ООД-Пловдив и предоставен на лизинг на „ГПА-07“ЕООД-с.Войводиново,а
собственик на прикаченото към същия автомобил ремарке „Шварцмюлер“
с рег.№РВ 3370 ЕН било последното дружество.Твърдят,че С.Ц. бил правоспособен
водач на процесния товарен автомобил и го е ползвал
на законно основание-по време на инцидента го ползвал в качеството му на
работник на длъжност „***“ към „ГАП-07“ЕООД-с.Войводиново,за която длъжност
имало сключен и трудов договор №17 от 06.08.2010 г.,а за деня на инцидента му
бил издаден пътен лист ВА №051056 от 10.08.2012 г.,в който Ц. бил посочен като
водач на товарния автомобил „Мерцедес“ с горепосочения регистрационен номер.И
понеже ползвал същия автомобил на законно основание,ищците считат,че той се
счита за застраховано лице по смисъла на КЗ.Затова намират,че застрахователя е
легитимиран да носи отговорност за обезщетяване на причинените неимуществени и
имуществени вреди при настъпване на застрахователно събитие,като сочат,че лимитът
на гражданската отговорност на застрахователя при телесно увреждане или смърт
на едно лице е 1 000 000 лв. към деня на процесното ПТП.
Предвид
горните твърдения,двамата ищци молят да бъде постановено съдебно решение,с
което ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“АД да бъде осъден да им заплати обезщетение за
причинените от смъртта на майка им Г.В.Х.,загинала вследствие на ПТП от
10.08.2012 г.,неимуществени вреди,в размер на 300 000 лв. за всеки от тях,ведно
със законната лихва от деня на ПТП-10.08.2012 г. до окончателното заплащане на
дължимите обезщетения.Молят да им се присъдят и направените по делото разноски.
Ответникът
ЗК „Лев Инс“АД-гр.София е подал в законния срок
писмен отговор на ИМ,с който оспорва предявените искове по основание и размер,считайки
ги за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени като такива.Заявява,че оспорва
всички твърдения,изложени в ИМ,касаещи възникването на вземането,предмет на
претенцията.Оспорва наличието на валиден и сключен от него застрахователен
договор за сочения в ИМ товарен автомобил към момента на настъпване на
твърдяното ПТП.Оспорва и твърденията за възникнали неимуществени
вреди,обосноваващи исковата сума,както и твърденията относно периода,през който
са търпени,като счита,че неимуществени вреди не са възникнали и не са търпени
от ищците през сочения период или ако са възникнали-не обосновават размера на
исковите претенции,който също оспорва,като твърди,че този размер е прекомерен и
съдът следва да го определи съобразно принципа на справедливост на основание
чл.52 от ЗЗД,като вземе предвид всички факти,релевантни за определянето
му.Ответникът твърди още,че процесното ПТП не е
настъпило по посочения механизъм в констативния протокол за ПТП с пострадали
лица от 10.08.2012 г.В тази връзка е оспорил и верността на протокола,като
твърди,че процесното ПТП не е настъпило по посочения
в този документ механизъм.Оспорил е основателността и на акцесорния
иск за лихва за забава предвид аргументите изложени относно главния иск,както и
началния момент,от който се твърди да е изпаднало в забава ответното
дружество,като твърди,че не са възникнали предпоставките, регламентирани в
чл.224,ал.1 от КЗ.
При
условие на евентуалност ответникът е направил възражение за изтекла погасителна
давност относно вземанията на ищците за лихви,като в тази връзка счита,че
спрямо същите вземания е приложима кратката тригодишна погасителна давност по чл.111,б.“в“ от ЗЗД.Претендира
разноски,включително и юрисконсултско възнаграждение.
По
изложени в допълнителната ИМ аргументи ищците заявяват,че оспорването на
исковете от страна на ответника е бланкетно и
неоснователно,а такива са и всички останали оспорвания,заявени от него.
В
отговора на допълнителната ИМ ответникът заявява,че поддържа изцяло заявените
от него с първоначалния му отговор оспорвания на процесните
искови претенции за неимуществени вреди-по основание и размер и че поддържа
всички заявени в тази насока правоизключващи
възражения,включително и оспорването на твърденията за механизма на ПТП и за
това,че пътният инцидент се е осъществил по причина от виновно противоправно поведение на водача С.Ц. при управлението на
композиция от конкретно посочения в отговора товарен автомобил със закачено към
него ремарке,върху което е бил натоварен багер. Заявява,че поддържа това
възражение по аргумент и от разпоредбата на чл.300 от ГПК.
Ответникът
е заявил в допълнителния си отговор и едно ново възражение,а
именно:възражението,че условие „sine qua non” /т.е. условие без което не
може,обезателно увловие/ за настъпването на процесния
деликт е състоянието на контактната мрежа на
тролейбусния транспорт в гр.Пловдив,като конкретното изражение е ниското
положение на контактния проводник,който е бил скъсан от рамото на
багера,натоварен върху товарната композиция.В тази връзка ответникът сочи,че в мотивите
на приложената към ИМ присъда изрично било посочено,че произшествие не би
настъпило,ако височината на контактната мрежа е била равна на нормалната такава
от 5,50 м или дори на минималната от 5,00 м.Счита,че при поддържане на
контактната мрежа на посочената височина,така както е разпоредено
от специалните подзаконови нормативни актове,рамото на превозвания багер не би
закачило мрежата и не би я скъсало,респективно-не би настъпило процесното произшествие.В продължение на тази си
позиция,ответникът твърди в допълнителния си отговор,че в случая са налице
всички елементи от фактическия състав на непозволено увреждане с делинквент-кмета на Община Пловдив в качеството му на
лице,представляващо и носител на отговорността на общината за нанесени вреди.
Третото
лице-помагач на страната на ответното дружество-С.Г.Ц. е депозирало писмено
становище,в което е взел становище по процесните
искове.Заявява,че не оспорва допустимостта им,но оспорва основателността им в
конкретния им вид и размер.Счита,че размера на исковите претенции е подчертано
завишен и не е съобразен с разпоредбите на чл.45 и чл.52 от ЗЗД,нито със
съвременната перманентна практика по въпроса.Позовава се на изключителна вина
или евентуално-на мажоритарно съпричиняване на
вредоносния резултат и от страна на неучастващи по делото правни
субекти-“Градски транспорт-Пловдив“АД с ЕИК ********* и Община Пловдив,като
отрича той да е основния причинител на процесния деликт,съставляващ според ищците и реализиран
застрахователен риск.Подробни обстоятелства и аргументи в тази насока излага в
писменото си становище.
Пловдивският
окръжен съд,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност,както и доводите на страните,приема за установено следното:
С присъда № 90 от 14.11.2014 год. на Окръжен съд –
Пловдив,приложена в заверено копие по настоящото дело и постановена по НОХД №
720 / 2013 год.,подсъдимият С.Г.Ц. /участващ в настоящия процес като трето
лице-помагач на страната на ответника/ е признат за виновен в това, че на
10.08.2012 г. в ***, при управление на моторно превозно средство – товарен
автомобил „Мерцедес 3213 Актрос“ с рег. № РВ 7436 ВХ
с ремарке за товарен автомобил „Шварцмюлер ТУ 30 80“
с рег. № 3370 ЕН, е нарушил правилата за движение по чл. 139, ал. 1, т. 2 ЗДвП
и чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредба № 11 / 03.07.2001 год. за движение на извънгабаритни и/или тежки пътни превозни средства и по
непредпазливост е причинил смъртта на Г.В.Х.,поради което и на основание чл.
343, ал. 1, б. В,вр. чл. 342, ал. 1,вр. чл. 54 НК е осъден на две години лишаване от свобода,
като на основание чл. 66, ал. 1 НК изтърпяването на наказанието е отложено, с
изпитателен срок от пет години.Присъдата е влязла в сила на датата 10.08.2016 г.,когато е постановено
решението на ВКС,с което е оставено в сила решението на АС-Пловдив от
25.01.2016 г.,потвърждаващо първоинстанционната
присъда /всъщност,с решението на АС-Пловдив има изменение на присъдата,но само
относно правната квалификация на деянието/.По настоящото дело са приети и
заверени копия от решенията на АС-Пловдив и на ВКС.
Приети са и мотивите към присъдата,където е описан
механизма на произшествието и описания такъв в исковата молба,а и в назначената
по настоящото дело автотехническа експертиза,чието
заключение е изготвено от вещото лице Вл. С. и не е
оспорено от страните,не се различават от установения в мотивната
част на присъдата.При това положение заявеното от ответника оспорване на
описания в исковата молба механизъм на произшествието се явява неоснователно.А
в конкретика механизма на произшествието е следния:
На 10.08.2012 г. С.Ц. е управлявал товарния автомобил
„Мерцедес“ с ремарке „Шварцмюлер“,превозващо багер,по
платното за движение на бул.“Васил Априлов“ в
гр.Пловдив в посока от север юг,а през това време пешеходката Г.Х. е била на
платното за движение или в близост до него в ляво на разделителното
островче.При преминаване на управляваната от Ц. композиция в участъка
непосредствено преди навлизане в кръстовището,рамото на багера върху ремаркето
е закачило напречно носещо или фиксиращо въже от контактната мрежа на
тролейбусния транспорт,при което същото се е скъсало и заедно с другите
елементи на контактната мрежа е паднало на земята.При падането и завлачването на мрежата,въже от нея е ударило пешеходката Г.Х.
в областта на шията,след което по сигнал на трети лица извън автомобила,водачът
на композицията е спрял на мястото и в положението,отразени в изготвен протокол
за оглед на местопроизшествието и видни от фотоалбум на същото /както е
отразено в заключението на в.л.С./,а пострадалата Г.Х.,след като инерционната
сила на ударилото я въже я изтеглило назад и нагоре,е паднала на платното за
движение зад управлявания от С.Ц. товарен автомобил „Мерцедес“.След това
пристигналия на място екип на спешна помощ констатирал смъртта й.
Съгласно
чл.300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд,който разглежда последици от деянието,относно това,дали е
извършено деянието,неговата
противоправност и виновността на дееца.Следователно,извършването
на деянието,за което третото лице-помагач С.Ц. е признат за виновен с горната
присъда и което е довело до причиняването на смъртта на Г.Х.-майка на ищците Т.
и В. Х. /както е видно от приложеното към делото удостоверение за наследници №009965
от 14.08.2012 г. на Община Пловдив,район Южен/,противоправността
на това деяние,вината на С.Ц. за същото деяние и причинно-следствената връзка
между поведението на виновния водач и вредоносните последици-смъртта на Г.Х.,следва
да се приемат за безспорно установени и неподлежащи на преразглеждане в
настоящия граждански процес.
Не подлежи на разглеждане
и заявеното от ответника в допълнителни му отговор твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат от Община
Пловдив,както и поддържаното такова твърдение от третото лице-помагач относно
същата община и “Градски транспорт-Пловдив“АД с ЕИК *********.Това е
така,защото настоящото дело има за предмет единствено отговорността на
ответното застрахователно дружество спрямо ищците за заплащане на претендираното обезщетение и при присъждането му би могло
да е от значение само съпричиняването на вредоносния
резултат от увредения,в който случай дължимото обезщетение би подлежало на
намаляване съгласно чл.51,ал.3 от ЗЗД,но съпричиняването
на този резултат от трети неучастващи по делото правни субекти,спрямо които в
рамките на конкретния процес няма предявен иск,стои извън предмета на делото и
не подлежи на разглеждане,съобразяване и преценка.В случая възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата при прроизшествието Г.Х. не е направено от ответника,затова и
изобщо няма релевантно за спора възражение за съпричиняване,което
да бъде разглеждано в настоящия исков процес.
На следващо място съдът счита за доказано твърдяното от
ищците и относимо към процесния
спор обстоятелство за наличие на застрахователно правоотношение между собственика на
автомобила, управляван от виновния водач С.Ц. и ответника ЗК „Лев Инс” АД.Това правоотношение се установява посредством
представената с исковата молба застрахователна полица №22111890728473 за
застраховка „Гражданска отговорност”. Същата удостоверява сключения със
собственика на товарен автомобил „Мерцедес” с рег. № РВ 7436 ВХ договор за
застраховка. Договорът е сключен за срок от 12 месеца – от 05.11.2011 год. до
04.11.2012 год., като в този период попада и датата на произшествието – 10.08.2012
г. По силата на съглашението застрахователят се е задължил пред застрахования,
в случай, че при управление на лекия автомобил, водачът му виновно причини
неимуществени вреди, да обезщети пострадалия до размер на 1 000 000
лв. за всяко събитие при едно пострадало лице и в случая исковите главници са в
границите на този лимит.Ответникът е оспорил в първоначалния си писмен отговор
наличието на валиден застрахователен договор,който да е сключен от него към
момента на настъпване на описаното в исковата молба ПТП,за товарния автомобил
„Мерцедес“,модел „3213 Актрос“ с посочения по-горе
регистрационен номер,но това му оспорване предвид преждеизложените
обстоятелства,установени по делото,се явява абсолютно неоснователно.
Релевантни
за спора и за установяване на елемент от фактическия състав на предявените
субективно съединени искове са и обстоятелствата за търпени от ищците
неимуществени вреди като последица от смъртта на майка им Г.Х..В тази насока
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
От показанията на ангажираните от ищците свидетели-св.С.М./сестра
на бабата на ищците по майчина линия/,св.А.А.-съученик
на ищеца В.Х. и св.П.Н.,чийто син А. е имал близка приятелска връзка с
ищците,се установява,че и двамата ищци са имали много силна връзка с майка си Г.Х.,че
тя е била тяхната единствена опора в живота,че от нея са получавали
обич,подкрепа,а и издръжка,за да се учат и продължат образованието
си,съпричастие към техните стремежи и амбиции.Същите свидетели сочат от друга
страна,че ищците не са били много близки с баща си,че от него те не са
получавали емоционална или друга подкрепа.Много скоро,само дни след смъртта на
майка им,ищците са били принудени да напуснат жилището,в което са живеели
дотогава,тъй като са имали проблеми с баща си и трябвало да заживеят на
квартира.Както сочат свидетелите,ищците са преживели много тежко смъртта на
майка им,тази смърт била истински шок за тях,тъй като те загубили родител на
първо място,но на практика те буквално са останали без родители /както сочи св.
А. А./,тъй като майката е била човекът,който се и грижел изцяло за тях двамата.И
двамата ищци са били студенти,когато се е случило нещастието с майка им,но след
нейната смърт били принудени да започнат да работят,за да могат да се
издържат.Ищецът В. опитал известно време да комбинира и двете-и студентството,и
да работи,но не след дълго се оказало,че няма да се справи и това била
причината той да прекъсне висшето си образование,за да може да работи и да е
по-близо до сестра си Т..И двамата ищци са били сломени от смъртта на майка
си,както сочат свидетелите,и само силната им връзка един с друг им е помогнала
да оцелеят след тежката загуба.Свидетелите сочат също за голяма промяна,която е
настъпила у ищците след смъртта на майка им,като и двамата станали по-затворени
/св.М./ и това им състояние е продължило месеци наред,а промяната при ищцата Т.
е била дори и физически.Също така,свидетелите сочат,че ищците често са ходели
на гроба на майка си в продължение на месеци след нейната смърт и са си
татуирали в нейна памет използван от нея израз на обич към тях-„с безгранична
обич“,макар преди да са били против татуировките.Според свидетелите,ищците все
още не са преодолели вътрешно загубата на тяхната майка.
С оглед
на гореописаната фактическа обстановка съдът счита за доказани по основание процесните искове по чл.226,ал.1 от КЗ /отм./,предявени
срещу ответното дружество-застраховател за репарация на причинените на ищците
неимуществени вреди от смъртта на майка им Г.В.Х.,настъпила вследствие на гореописаното
произшествие.Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и
тъждествена по обем с отговорността на делинквента.За
да се ангажира отговорността на застрахователя по чл.226,ал.1 от КЗ е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение на основание договор за застраховка "Гражданска отговорност" между прекия
причинител на вредата и застрахователя, каквото в случая е налице. Наред с това
следва да се приеме, че са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на прекия
причинител-застрахован спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди. В
случая ищците не са от категорията на пряко участвали в пътния инцидент,при
който е загинала майка им,но те несъмнено са от кръга на лицата,носещи
качеството на увредени от произшествието и имащи право на репарация за
причинените им вреди /имуществени или неимуществени/,явяващи се пряка последица
от пътния инцидент и настъпилата вследствие на него смърт на майка им.Налице е и противоправно и виновно деяние на делинквента-третото лице-помагач С.Ц.,причинени са
освен това и значителни неимуществени вреди на ищците в резултат на
ненавременната и трагична смърт на майка им,налице е и причинна връзка между противоправното деяние и настъпилите
неимуществени вреди на ищците.Отчитайки всичко това,съдът намира за справедливо
да определи обезщетение от по 200 000 лв. за всеки от ищците-Т.Х. и В.Х.,за
неимуществените вреди-болки и страдания,претърпени от тях вследствие смъртта на
майка им Г.Х..Ето защо исковете,предявени от ищците,ще се уважат до размера от
по 200 000 лв.,а за разликата до пълния претендиран размер от по 300 000
лв. за всяки от двамата ищци,исковете ще се отхвърлят като
неоснователни.Дължимите суми в уважения им размер ще се присъдят ведно със
законната лихва върху тях,считано от датата на увреждането-10.08.2012 г. до
окончателното плащане.
Последно обаче подлежи на преценка и
поддържаното от ответника възражение /заявено при условие на евентуалност/ за
изтекла погасителна давност за вземанията на ищците от лихви.В тази връзка
ответникът счита,че е приложима спрямо тези вземания кратката тригодишна
давност по чл.111,б.“в“ от ЗЗД.Това възражение е абсолютно неоснователно.Дори и
спрямо вземанията за лихви да е приложима сочената от ответника тригодишна
давност,то тя не е пропусната,защото начисляването на лихвите върху исковите
главници започва да тече от деня на увреждането,респ.-на застрахователното
събитие-10.08.2012 г.,а процесната искова
молба,съдържаща и искане за присъждане на законната лихва върху
главницата,считано от същата дата,е входирана в съда
на 11.08.2015 г. и е подадена по пощата на 09.08.2015 г.,като релевантна за
определянето на момента на подаването й е именно датата,на която е изпратена на
съда по пощата.Към същата дата /а дори и към датата на входирането
на ИМ в регистратурата на съда/ законовата тригодишна давност относно
вземанията за лихви не е била изтекла и затова поддържаното от ответника
възражение в тази насока се явява неоснователно.
По разноските:
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ищците
имат право на разноски съобразно на уважената част от исковете,но по делото
няма данни такива да са извършени от тях,поради което няма да им се присъдят.
На основание чл.78,ал.6 от ГПК,тъй
като ищците са освободени от такси и разноски,ответникът следва да заплати по
сметка на Пловдивския окръжен съд сумата от 16000 лв. държавна такса върху
уважената част от исковете,както и сумата от 400 лв.-платено от бюджета на съда
възнаграждение за вещи лица.
На основание чл.78,ал.3 от ГПК
ответникът също има право на разноски съобразно на отхвърлената част от
исковете.Същият е заявил в отговора си на ИМ искане за присъждане на разноски и
юрисконсултско въззнаграждение.Ответникът е защитаван в настоящия процес от
юрисконсулт /от такъв са изготвени двата подадени от ответното дружество
писмени отговори/.По делото е представено и пълномощно за упълномощен от
ответника адвокат като негов процесуален представител в настоящия процес,но
няма данни да е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение,при което положение
остава правото да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78,ал.8 от ГПК,определено като размер по реда на чл.37 от закона за
адвокатурата във връзка с чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ.В случая,при съобразяване на преждеизложеното,дължимото на ответника
юрисконсултско възнаграждение възлиза на сумата от 200 лв. и следва да бъде
заплатено от ищците.Същите на основание чл.78,ал.3 от ГПК следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответника и сумата от 66 лв. съдебни разноски /платено
възнаграждение за вещо лице/ съобразно на отхвърлената част от исковете.
Мотивиран от гореизложеното
Пловдивският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Застрахователна компания «ЛЕВ
ИНС»АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,1407,район
«Лозенец»,бул. «Черни връх»№51Д на основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ да
заплати на ищцата Т.А.Х. с ЕГН ********** и на ищеца В.А.Х. с ЕГН **********,и
двамата с адрес за призоваване: ***,по 200 000
лв. /по двеста хиляди лева/,представляващи обезщетение за претърпени от всеки от тях неимуществени вреди-болки и
страдания,вследствие смъртта на майка им Г.В.Х.,загинала вследствие на ПТП от 10.08.2012
г.,ведно със законната лихва върху посочените две суми от деня на
ПТП-10.08.2012 г. до окончателното заплащане на дължимите обезщетения.
За разликата над уважения им размер
от по 200 000 лв. до пълния претендиран размер от по 300 000 лв. неимуществени
вреди ОТХВЪРЛЯ исковете на Т.А.Х. и В.А.Х. против ЗК»Лев Инс»АД с ЕИК *********
като неоснователни.
ОСЪЖДА Т.А.Х. с ЕГН ********** и В.А.Х.
с ЕГН **********,и двамата с адрес за призоваване:***,да заплатят на ЗК«ЛЕВ
ИНС»АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.софия,1407,район
«Лозенец»,бул. «Черни връх»№51Д,сумата от 66 лв. /шестдесет и шест лева/
съдебни разноски съобразно на отхвърлената част от исковете,както и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200 лв. /двеста лева/,дължимо на основание
чл.78,ал.8 от ГПК.
ОСЪЖДА Застрахователна компания «ЛЕВ
ИНС»АД с ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,1407,район
«Лозенец»,бул. «Черни връх»№51Д да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК по
сметка на Пловдивския окръжен съд сумата 16 000 лв. /шестнадесет хиляди лева/
държавна такса върху уважената част от исковете,както и сумата от 400 лв. /четиристотин
лева/-изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещи лица.
Решението подлежи на обжалване от
страните пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ :