Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. София, 28.06.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският окръжен съд, гражданско отделение, V-ти първоинстанционен състав в открито съдебно заседание на 30.05.2019г. в състав:

 

Председател: Ивайло Георгиев

 

при секретаря Даниела Ангелова и с участието на прокурор Коцева, разгледа докладваното от съдия Георгиев гражданско дело № 134 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството по делото е образувано по искова молба на Г.И.М. и П.Н.М. за поставяне под запрещение на П.П.М..

Ищците твърдят, че са родители на ответника и живеят с него в едно домакинство. Същият бил роден с вродени аномалии, довели до трайното му инвалидизиране. Ищците поддържат, че към настоящия момент ответникът има навършени 18 години, но не може да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си, както и не е в състояние да комуникира речево и да се обслужва самостоятелно.  Сочат, че с ЕР на ТЕЛК за общи заболявания към „УМБАЛ Света Анна – София“ АД му била призната ТНР в размер на 100% - пожизнено. Молят съда да постави ответника под пълно запрещение, като считат, че това е в негов интерес. Представят писмени доказателства по опис – епикризи, ЕР на ТЕЛК, удостоверения за раждане и за сключен граждански брак.

Препис от исковата молба и от доказателствата е връчен на ответника чрез назначения му особен представител - адв. П.. В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който се изразява становище за допустимост на иска. Адв. П. не възразява срещу направените от ищците доказателствени искания. Въз основа на представените писмени доказателства, особеният представител е направил извод, че ответникът не може да се грижи за себе си и че в негов интерес е да бъде поставен под запрещение. Изразява съгласие да се приемат представените с исковата молба писмени доказателства.

В открито съдебно заседание ищците се явяват лично, поддържат исковата молба и молят съда да постави П.П.М. под пълно запрещение.

В открито съдебно заседание ответникът се представлява от адв. П. – особен представител, която счита, че в интерес на П.П.М. е да бъде поставен под пълно запрещение, и моли съда да постанови решение в този смисъл.

В открито съдебно заседание представителят на Софийска окръжна прокуратура счита иска за основателен и доказан и моли съда да го уважи. Позовава се на заключението на съдебно- психиатричната експертиза, съгласно което ответникът страда от дълбока умствена изостаналост и детска церебрална парализа, поради което не е в състояние да се грижи сам за своите работи и да защитава интересите си, нито да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си. Прави извод, че поставянето му под пълно запрещение би било единствено в негов интерес, и моли съда да постанови решение в този смисъл.

След като прецени твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното.

От представеното удостоверение за раждане (л. 9 от делото) се установява, че ответникът П.П.М. е роден на ***г*** от майка Г.И.М. и баща - П.Н.М..

На л. 8 от делото се открива Експертно решение № 0264 от 028/09.02.2017г. на ТЕЛК по общи заболявания към УМБАЛ „Света Анна София“ АД, с което на ответника е определена пожизнено 100 % трайно намалена работоспособност с чужда помощ.

Тежкото здравословно състояние на ответника П.П.М. още от момента на раждането му е отразено в епикризите на л. 5, 6 и 7 от делото.    

Съдът придоби лични впечатления за психическото и физическото състояние на П.П.М. в хода на разпита му по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК в откритото съдебно заседание на 22.04.2019г. в дома му в гр. Б.. Ответникът издаваше нечленоразделни звуци, видимо не разбираше въпросите, които му се задават, и не им даваше отговор. Оказа се невъзможно установяване на визуален контакт с него. Словесният контакт също се оказа невъзможен, тъй като той не реагира на изказванията на съда и не видимо не концентрира вниманието си. 

От приетото по делото заключение на в.л. д-р Е.В. по допуснатата съдебно- психиатрична експертиза се установява, че ответникът М. е роден преждевременно, от патологично протекла бременност, с тежка асфикция. Установени били тежки аномалии. Не проходил, говорът му останал неразвит, не вижда, не контролира тазови резервоари. Не може да се самообслужва. Към момента на прегледа, в.л. В. е установила наличие на двустранна слепота, спастична квадрипареза с невъзможност за самостоятелно придвижване, неразвит говор, невъзможен словесен контакт, невъзможност да се привлече вниманието му, невъзможност да изпълнява елементарни нареждания, а изследването по сфери е било невъзможно. Направила е извод, че при ответника се забелязва дълбока умствена изостаналост, която го лишава от възможността, сам разумно да се грижи за своите работи и да защитава интересите си. Не е в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск е допустим, доколкото исковата молба изхожда от родителите на ответника, които са активно процесуално легитимирани в производствата по Глава ХХVІІІ от ГПК – арг. от чл. 336, ал. 1 от ГПК.

За да се произнесе по неговата основателност, съдът взе предвид, че поставянето под запрещение е акт, с който по установен ред и въз основа на регламентирани в закона основания се ограничава или отнема дееспособността на физическо лице, като по този начин съществено се засяга неговата правна сфера.

Предпоставка за постановяване на такъв акт е наличие на слабоумие или сериозно душевно заболяване, което препятства лицето да се грижи за себе си и за своите работи. Това означава, че, само по себе си, слабоумието или заболяването не прави болния недееспособен, нито е достатъчно да обуслови постановяване на съответен съдебен акт. Такива последици е в състояние да предизвика единствено кумулативното наличие на болестно състояние, съчетано с невъзможността на заболялото лице да се грижи за своите работи, т.е. да извършва релевантните дейности за поддържане на собственото си съществуване и за защита на своите законни права и интереси.

Тези принципни положения са нормативно закрепени в разпоредбите на чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от 3ЛС, съгласно които непълнолетните и пълнолетните лица, които поради слабоумие или душевна болест не могат да се грижат за своите работи, се поставят под пълно запрещение и стават недееспособни, а онези пълнолетни лица с такива страдания, чието състояние не е толкова тежко, се поставят под ограничено запрещение. Препращащата норма на чл. 5 ал. 3 от ЗЛС сочи, че по отношение на правните действия на първата група лица се прилага чл. 3 ал. 2 от ЗЛС, а за правните действия на лицата от втората група се прилага чл. 4 ал. 2 от ЗЛС, т.е. статусът на лицата, поставени под пълно и ограничено запрещение, е приравнен съответно на този на малолетните и на непълнолетните лица.

При това следва да се имат предвид и мотивите към Решение № 12 на Конституционния съд на Република България от 17.07.2014г. по конституционно дело № 10/2014г., съгласно които цитираните по- горе разпоредби „…трябва да бъдат тълкувани стеснително и единствено по начин, който изпълнява конституционното изискване да се даде засилена защита на правата на хората с психически увреждания. Такава защита ще е налице, когато неизбежните ограничения, свързани със запрещението, не водят до неоправдано посегателство върху основни конституционни права на тези лица. Това налага недееспособността по чл. 5 ЗЛС да бъде разбирана като състояние, което единствено трябва да осигури недопускането на такива правни действия, които могат да накърнят интересите на поставения под запрещение или на трети лица, или на обществото“.

Това тълкуване е в съответствие с основния международноправен акт, регламентиращ същата материя, а именно - Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, ратифицирана със закон, приет от 41-ото Народно събрание на 26.01.2012 г. (ДВ, бр. 12 от 10.02.2012 г.) и в сила от 21.04.2012 г. С разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и 2 от нея е установена равнопоставеност като правни субекти на хората с увреждания, притежаващи пълна правоспособност и дееспособност наравно с всички останали хора във всички сфери на живота. Следващата алинея регламентира необходимостта от осигуряване на достъп на хората с увреждания до подкрепа за самостоятелно упражняване на техните права, а, според ал. 4, мерките, ограничаващи самостоятелното упражняване на права от хората с увреждания, следва да са пропорционални и пригодени към състоянието на лицето, както и да се прилагат за възможно най-кратък срок и да подлежат на редовен преглед от страна на компетентен, независим и безпристрастен орган или съдебна инстанция.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че основен принцип при третиране на правното положение на хората с увреждания е запазване на тяхната дееспособност в максимална степен, а нейното ограничаване или отнемане следва да се допуска само тогава, когато това се налага за защита на техните интереси или тези на трети лица и на обществото.

В конкретния случай съдът намира, че такава необходимост е налице, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че здравословното състояние на П.П.М. е изключително тежко. В наличните медицински документи е отразено, че същият страда от много и тежки заболявания. При това, видно от ЕР на ТЕЛК, максималният процент неработоспособност му е определен пожизнено дори само въз основа на данните за едно от тях, без да се обсъждат останалите такива. Тежкото засягане на здравето на М. – до степен на невъзможност за самообслужване и невъзможност за установяване на контакт – е констатирано и от в.л. В. в хода на психиатричния преглед, извършен на 22.04.2019г. От медицинска гледна точка, вещото лице е направило извод, че при освидетелствания се наблюдава дълбока умствена изостаналост. Този извод се потвърждава и от непосредствените впечатления на съдебния състав, придобити по реда на чл. 337, ал. 1 от ГПК, тъй като в проведеното открито съдебно заседание на същата дата ответникът не беше в състояние да стои в изправено или седнало положение, не реагираше на зададените му въпроси и не успя да концентрира вниманието си върху случващото се около него.

Съгласно съдебната практика (напр. Решение от 21.10.2008 г. на ОС - Ловеч по гр. д. № 101/2008 г.) тежката умствена изостаналост е „…психическо заболяване в широкия смисъл на думата, при което е недоразвит интелектът“. В сходен смисъл е и правната теория (Марков Р., „Вменяемост и невменяемост“, изд. Сиела, 2016г., стр. 31), съгласно която адекватните психиатрични термини, съответстващи на понятието „умствена недоразвитост“ са „слабоумие“ или „олигофрения“. Оттук може да се направи извод, че, независимо от конкретния използван термин, по същество става въпрос за вродена или придобита обща психична непълноценност вследствие на поражения на мозъка.

При тези данни и с оглед направените терминологични бележки, следва да се приеме, че в случая е изпълнено изискването на първия от двата кумулативно приложими критерия (медицинския) за поставяне на ответника под запрещение, тъй като състоянието му се характеризира като „дълбока умствена изостаналост“, която, според настоящия съдебен състав, по смисъл напълно съвпада с термина слабоумие, използван от законодателя при формулиране на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗЛС.

Налице е и условието по втория критерий (юридическия), тъй като видът и степента на заболяванията на М. са такива, че го лишават напълно от възможността да се грижи пълноценно за себе си. На практика ответникът не осъзнава адекватно заобикалящата го среда и не може да контактува по обичайния за хората начин, което налага извод, че не би могъл да преценява последиците от постъпките си и да ги ръководи целенасочено и разумно. Така той не може да взема адекватни решения за защита на своя живот, здраве и интереси. В същия смисъл е и изричното заключение на в.л. В., според което ответникът не може сам разумно да се грижи за своите работи и да защитава интересите си, както и че не е в състояние да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.

На последно място, следва да се съобрази и допълнителна насока за преценка, която може да бъде извлечена от мотивите на цитираното по- горе решение на Конституционния съд на Република България, а именно, че „произнасянето на съда на практика включва не само оценка на тежестта на психическото увреждане, но и прогноза за неговата продължителност във времето“. В конкретния случай прогнозата е неблагоприятна, тъй като, видно от ЕР на ТЕЛК, процентът неработоспособност на ответника, освен че е максималният възможен такъв, е определен пожизнено.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че здравословното състояние на П.П.М. е сериозно увредено до степен, в която той е неспособен  да се справя сам със своите работи, като няма изгледи за неговото подобрение. Поради това той следва да бъде поставен под запрещение.

За да определи вида на запрещението, съдът взе предвид, че съгласно чл. 51, ал. 3 от Конституцията на Република България, „…лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото“, като тази закрила включва механизми за предпазването им от извършване на правни действия, с които те биха могли да увредят собствените си интереси. Поставянето под запрещение, макар и накърняващо техните права, е един такъв механизъм, тъй като, от една страна, той гарантира, че те ще бъдат ограничени в извършването на правни действия, с които биха могли да навредят на самите себе си, а, от друга страна, той гарантира сигурността на гражданския оборот и охранява правата на третите лица и обществото като цяло, които също биха били засегнати от правните действия на лица с увреждания.

Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай тази цел не би била постигната чрез поставяне на ответника под ограничено запрещение, тъй като при този вид запрещение той би следвало да извършва правните действия лично, макар и с попечителско съгласие (арг. от чл. 5, ал. 3, вр. чл. 4, ал.2  от ЗЛС). Предпоставка за това, обаче, е формиране на адекватна собствена воля, каквато способност ответникът не демонстрира дори в минимална степен. Поради това и въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че, за постигане на целта на закона, М. следва да бъде поставен под пълно запрещение.

След влизане на решението в сила, препис от него следва да бъде изпратен на органа по настойничество и попечителство при община Б.на основание чл. 338, ал. 3 от ГПК - за учредяване на настойничество съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1, изречение второ от СК.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОСТАВЯ ПОД ПЪЛНО ЗАПРЕЩЕНИЕ П.П.М. с ЕГН ********** ***.

Решението може да се обжалва пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

След влизане на решението в сила, заверен препис от същото да се изпрати на органа по настойничество и попечителство при община Б., за учредяване на настойничество.

                                              

 

Окръжен съдия: