Р Е Ш Е Н И Е
№……..
гр.София, 10.02.2020 г.
Софийски
градски съд, Търговско
отделение, VІ-11 състав, в закрито
заседание на десети февруари през две хиляди и
двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН КОЛЕВ
НИКОЛА
ЧОМПАЛОВ
като разгледа докладваното от съдия
Вранеску ч. гр. д. №680/2030 г.
за да постанови определение, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Образувано е по жалба на „Т.С.“
ЕАД срещу постановление за разноски от 18.12.2019 г., с което частен съдебен
изпълнител М. Б., рег. №838 по изп. д. №2019838040960 отказва да редуцира
приетите по делото разноски за адвокатски хонорар на процесуалния представител
на взискателя и размера на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.
Жалбоподателят
намира обжалвания акт за неправилен и незаконосъобразен. Посочва, че в
настоящия случай ЧСИ неправилно е определил дължимия адвокатски хонорар на
взискателя. Счита, че неоснователно в хонорара е включена и сума съгласно чл.
10, т. 2 от Наредбата, тъй като по изпълнителното дело не са извършени действия
с цел удовлетворяване на взискателя. Твърди, че делото не се отличава с
фактическа и правна сложност. Моли, приетото от съдебния изпълнител адвокатско
възнаграждение да бъде намалено, а пропорционалната такса редуцирана.
Взискателят
по изпълнителното дело депозира възражение, с което излага подробни доводи за
неоснователност на подадената жалба. Твърди, че договореният и заплатен
адвокатски хонорар по изпълнителното дело е съобразен с Наредбата за
минималните адвокатски възнаграждения. Счита, че предвид процесуалното
поведение на длъжника то преценка за фактическата и правна сложност на
делото не е възможно да се извърши още
при образуването на делото. Подчертава, че срокът за доброволно изпълнение на
длъжника е изтекъл и към настоящия момент дългът не е погасен, което от своя
страна обосновава извод, че ще бъде извършено процесуално представителство за
извършването на действия с цел удовлетворяване незаплатените вземания. Моли,
жалбата да бъде отхвърлена.
Съдебният изпълнител по изп. д. №2019838040960
е изложил подробни мотиви по обжалваното постановление, съгласно разпоредбата
на чл. 436, ал. 3 ГПК. Счита жалбата за неоснователна. Намира, че поисканото
адвокатско възнаграждение е минимално, съобразено с Наредбата за адвокатските
възнаграждения. Твърди, че липсват основания за намаляване на адвокатското
възнаграждение.,
Разгледана
по същество жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
На
11.12.2019 г. по молба с вх.№70133 на взискателя О.П.чрез адв. К.А.е
образувано изп. д. №2019838040960 срещу „Т.С.“ ЕАД въз основа на изпълнителен
лист издаден от Софийски районен съд, с което длъжникът е осъден да заплати на О.П.следните
суми: 692.91 лева, представляваща разноски пред първа инстанция и 315 лева,
представляваща разноски в производството по чл. 274 ГПК. В молбата за
образуване на изпълнителното дело взискателят претендира разноските в
производството, включително и заплатения адвокатски хонорар по изпълнителното
дело.
Въз
основа на приложени по делото адвокатско пълномощно и договор за правни услуги
от 25.11.2019 г., съдебният изпълнител е
приел адвокатско възнаграждение в размер на 260 лева.
С
постановление от 11.12.2019 г., ЧСИ приема разноски по изпълнителното дело
в общ размер на 308 лева, от които 48
лева, такси по т. 1 и т. 5 ТТРЗЧСИ и 260 лева- адвокатско възнаграждение.
На
13.12.2019 г. ЧСИ връчва на длъжника „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 428 ГПК покана
за доброволно изпълнение. В поканата е удостоверено, че общо дължимата сума по изпълнителното дело е
в размер на 1 461.63 лева, от които: 692.91 лева- главница разноски, 315 лева-
главница разноски, 260 лева- адвокатско възнаграждение, 48 лева- авансови такси
ТТРЗЧСИ и 145.72 лева- пропорционална такса ТТРЗЧСИ.
На
18.12.2019 г. длъжникът е депозирал възражение по изпълнителното дело, с което
е оспорен размерът на дължимия адвокатски хонорар, като прекомерно завишен.
Наведени са доводи, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено до
размер от 200 лева съгласно т. 1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г.. Наведени са
доводи, че пропорционалната такса следва да бъде намалена.
С
обжалвания акт ЧСИ отказва да редуцира приетите по делото разноски, представляващи
адвокатски хонорар на процесуалния представител на взискателя и размера на
пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от правна страна следното:
От
представеното в цялост копие на изпълнителното дело е видно, че извършените от адвоката действия по делото се изчерпват с
подаване на молбата за образуване на изпълнително производство. Случаят не се
отличава с фактическа и правна сложност, която би предполагала нуждата от
извършването на допълнителни действия от адвоката. В хипотеза, в която
дължимата сума предмет на изпълнителното дело е в големи размери, това би
определило нуждата от извършването на допълнителни действия от адвоката и би
оправдало начисляването на възнаграждение по т. 2 от наредбата. Но в настоящата
хипотеза, като се има предвид и финансовите възможности на длъжника, е
неоправдано да се определя възнаграждение за процесуално представителство и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, тъй като не
са извършени действия от адвоката за удовлетворяване на парични вземания на
взискателя предполагащи такова възнаграждение. Поради което е необосновано
присъждането на адвокатско възнаграждение в размер по-голям от минималния
размер определен съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба №1/2004г..
В
случая, основателна се явява и жалбата срещу постановлението за разноски по
изпълнителното дело в частта на определената от ЧСИ пропорционална такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ.
Към
датата на образуване на изпълнителното дело, задължението по изпълнителния лист
е в общ размер от 1 007.91 лева. Съгласно т. 26 б. „в“ от ТТРЗЧСИ таксата
следва да бъде определена в размер на 100.63 лева без ДДС. Съдебният изпълнител
неправилно е определил размера на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата
на 145.72 лева. Разпоредбата на т. 26 от ТТРЗЧСИ ясно сочи, че визираната в нея
пропорционална такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на
чл. 78, ал. 1, т. 1 и чл. 83, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители
/ЗЧСИ/, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни
действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния
интерес. Под парично вземане по смисъла на посочената норма се разбира само
вземането, което е предмет на изпълнителния лист, а не и таксите и разноските
по самото изпълнително дело, върху които такса по т. 26 от Тарифата не се
дължи. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в
изпълнителното производство представлява направени от него разноски по
изпълнението, които са за сметка на длъжника, но същите не се включат в базата
при изчисляването на пропорционалната такса по т. 26 от Тарифата. Противното би
означавало, че и върху самата такса по т. 26 следва да се дължи такса по т. 26,
върху която също се дължи такса и т.н. Поради това и пропорционални такси върху
претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение не се начисляват и
събират. Съобразно изложеното се налага извод за основателност на жалбата и в
тази част.
Така
мотивиран, Съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ отказ, обективиран в съобщение от 18.12.2019 г. по изп. дело
№2019838040960 по описа на частен
съдебен изпълнител М. Б., рег. №838 от КЧСИ, с район на действие СГС, с който е
отказано да бъдат редуцирани приетите по
делото разноски за адвокатски хонорар на процесуалния представител на
взискателя и размера на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА на основание чл. 78, ал. 5 ГПК разноските на взискателя „Т.С.“
ЕАД, ЕИК********, за адвокатско възнаграждение от 260 лева на 200 лева, поради прекомерност.
НАМАЛЯВА размера на пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата за
таксите и разноските към ЗЧСИ от 145.72 лева на 100.63 лева.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.