РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 997
гр. Пловдив, 17 юни
2020
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ГР. ПЛОВДИВ, Двадесет и първи
касационен състав в публично съдебно заседание на деветнадесети май през две
хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ : ЯНКО
АНГЕЛОВ
В ЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря СЪБИНА СТОЙКОВА и прокурора АНЕЛИЯ ТРИФОНОВА, като разгледа
докладваното от съдия В. ГЕОРГИЕВА к.а.н.д.
№ 654 от 2020 г. по описа на
Административен съд – гр. Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационно
производство по реда на по чл. 63 ал. 1 пр. 2 ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Постъпила
е касационна жалба от ТД на НАП гр.Пловдив, чрез процесуалния си представител
ст. юрисконсулт Я.А., против решение № 148 от 28.01.2020 г., постановено по а.н.д. 6693/2019 по описа на
Пловдивски районен съд, IX
наказателен състав, с което е отменено наказателно постановление №388560-F418501 от 11.12.2018
г., издадено от зам.директор на ТД на НАП гр.Пловдив, с което на Б.Д.Т., ЕГН ********** за
нарушение на чл.38, ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч./, на
основание чл.74, ал.1 от ЗСч. е наложено административно наказание – „глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева.
Недоволен от решението е останал касационният
жалбоподател ТД на НАП гр.Пловдив, който чрез своя представител ст. юрисконсулт Я.А. оспорва решението на
районния съд, с което е отменено оспореното НП. В жалбата са изложени доводи, че за незаконосъобразност и неправилност на
обжалваното решение. Твърди се, че съгласно предвиденото в ЗАНН, когато лицето не бъде
намерено и след покана не се яви, липсва законово задължение да бъде търсено,
както и че жалбоподателят е бил запознат, че ще му бъде съставен акт.
Иска се отмяна на решението, както и да бъде потвърдено издаденото наказателно
постановление. Претендира
присъждане на разноски по делото. Прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по
касацията – Б.Д.Т.
се явява лично, изразява становище за неоснователност на
жалбата. Моли решението да бъде оставено в сила.
Окръжна прокуратура
– Пловдив намира жалбата за неоснователна, като моли обжалваното решението да
бъде потвърдено.
Касационната
инстанция, след като провери служебно
валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, въз
основа на доказателствата по делото, намери жалбата за допустима, а по същество за неоснователна.
От фактическа страна е установено, че Б.Д.Т., ЕГН ********** бил управител на
„Завод за запаметяващи устройства“ ЕООД, ЕИК:********* – търговец по смисъла на
Търговския закон и предприятие по смисъла на Закона за счетоводството. Същият
търговец извършвал дейност през 2017г., видно от подадена в ТД НАП – Пловдив
годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКОП с вх.№ 1600И0572414/18.03.2018г. и
приложен към нея годишен отчет за дейността. Установено било, че Т., в
качеството си на управител на „Завод за запаметяващи устройства“ ЕООД, не
публикувал годишен финансов отчет на същото дружество за 2017г. в Търговския
регистър към Агенция по вписванията до 30 юни на следващата година, а именно –
до 02.07.2018г. /30.06.2018г. и 01.07.2018г. били неприсъствени дни/. За
горното обстоятелство ЦУ на НАП било уведомено на 07.08.2018г. с писмо на
Агенция по вписванията, която информация била получена в ТД НАП – Пловдив с
писмо изх.№ 20-00-149/17.08.2018г. на ЦУ на НАП.
До Б.Т. било
изпратено „електронно съобщение“ да се яви за съставяне на АУАН. На
08.10.2018г. Ц.К., в качеството си на гл. инспектор по приходите в ТД НАП-Пловдив,
съставила АУАН № F418501/08.10.2018г. срещу Б.Т. за нарушение на чл.38, ал.1,
т.1 от Закона за счетоводството. АУАН бил съставен в отсъствието на Т. и повече
от месец по-късно – на 15.11.2019г., препис от АУАН бил връчен на Т.. Въз
основа на последния акт било издадено наказателно постановление.
В хода на производството пред ПРС е разпитан актосъставителя, който е потвърдил констатациите в
съставения АУАН.
Издадено е наказателно
постановление №388560-F418501
от 11.12.2018
г., с
което на Б.Д.Т. е наложено административно наказание – „глоба” в размер на
200 /двеста/ лева за нарушение на чл.38,
ал.1, т.1 от Закона за счетоводството /ЗСч./, на основание чл.74, ал.1 от ЗСч.
Наказателно
постановление било издадено въз основа на АУАН от 08.10.2018г., съставен от Ц.К.,
на длъжност гл. инспектор по приходите в ТД НАП-Пловдив, като отразената в
същото фактическа обстановка пресъздава по аналогичен начин, тази описана в
АУАН.
ПРС е приел в решението си, че е безспорно
установено, че Б.Д.Т. качеството му на управител на „Завод за запаметяващи
устройства“ ЕООД, не е публикувал годишен финансов отчет на същото
дружество за 2017г. в Търговския регистър към Агенция по вписванията до 30 юни
на следващата година, а именно – до 02.07.2018г. /30.06.2018г. и 01.07.2018г.
били неприсъствени дни/, което по същество не е спорно между страните, не се
оспорва от Т..
За
да отмени НП ПРС е приел, че АУАН и НП макар издадени от
компетентни органи, притежаващи нужните правомощия за тези действия не
отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето им са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до
опорочаване на административнонаказателното
производство, както и ограничавайки право на защита на Б.Т.. Посочва се, че в
нарушение на чл.40, ал.1 от ЗАНН, АУАН е съставен в отсъствието на лицето,
посочено като нарушител, без същевременно да са налице предпоставките на чл.40,
ал.2 от ЗАНН, а именно -нарушителят да е известен, но не може да се намери или
след покана да не се яви за съставяне на акта. Съобразено е, че макар до Б.Т. да
е била изпратена покана да се яви за съставяне на АУАН на хартиен носител, то
същата била получена на 23.10.2018г. или след съставяне на АУАН -
08.10.2018г..
Настоящият съдебен състав намира изводите на районния съд за правилни.
След преценка на събраните доказателства съдът е
приел, че от събраните при административно-наказателното производство и пред
съда доказателства, извършеното от дружеството нарушение е безспорно
установено.
Съдът подробно е обсъдил всички направени в жалбата
пред него възражения, като е приел, че се установява по безспорен начин, че с
действията си соченото за нарушител дружество е осъществило от субективна и
обективна страна състава на вмененото му административно нарушение.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя
изложените в решението мотиви, като намира, че Районния съд правилно е очертал
предмета на доказване в производството, а именно – извършено ли е нарушението,
описано в АУАН, извършено ли е от лицето, срещу което е издаден акта, което
прави излишно тяхното преповтаряне. В тази насока районният съд е осъществил
пълно съдебно следствие – събирането на писмени и гласни доказателства.
Редът за предявяване и връчване на препис от съставения АУАН е
регламентиран в чл.43, ал.1 от ЗАНН. Доколкото производството по ЗАНН е
санкционно, правилата, регламентирани в ЗАНН са особени и са част от гаранциите
за осъществяване на правото на защита на обвиненото в нарушение лице. Съгласно
чл.40, ал.1 от ЗАНН АУАН следва да се съставя в присъствието на нарушителя.
Само по изключение, когато нарушителят е известен, но не може да се намери или
след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя в негово
отсъствие.
В случая представените от административнонаказващия
орган доказателства не се установява Б.Т. да е бил търсен и да не може да бъде
намерен или, че след покана не се е явил за съставяне на процесния АУАН, което
да обосновава законосъобразност на съставения в негово отсъствие АУАН на 08.10.2018
г. С оглед изложеното, със съставянето на въпросния АУАН в отсъствието на
нарушителя е допуснато нарушение на процесуалните правила, което се явява
съществено, тъй като е лишило наказаното лице от правото му, актът да му бъде
предявен за запознаване със съдържанието му, да впише обяснения или възражения
непосредствено при съставянето на АУАН. Лишаването на наказаното лице от
участие в административнонаказателното производство
още към момента на образуване на производството със съставянето на АУАН сочи на
нарушение от страна на контролните органи на правилата, регламентирани от
законодателя, като такива с особено формален характер, което нарушение рефлектира
негативно върху възможността за реализиране на правото на защита на наказаното
лице още в началната фаза на процеса.
Нарушението на това правило е самостоятелно
основание за отмяна на процесното наказателно
постановление. В случая допуснатото нарушение е от категорията на абсолютните,
водещи до незаконосъобразност на акта, които не могат да бъдат санирани и преодолени с издаването на НП по реда на чл.53,
ал.2 от ЗАНН. Като последица от изложеното наказателното постановление, следва
да бъде отменено само на това основание.
Изложеното
до тук налага да се приеме, че решението на районния съд е валидно и допустимо.
При постановяването му не се констатират нарушения нито на материалния, нито на
процесуалния закон. То ще следва да бъде оставено в сила.
Ето
защо и на основание чл.221, ал. 1 от АПК, Административен съд – Пловдив, ХХІ
състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 148 от 28.01.2020г.,
постановено по а.н.д. № 6693/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, IX наказателен
състав.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :