Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 06.11.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Наказателно отделение, ХІІІ-ти въззивен състав, в открито
заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА БОРИСОВА
Членове : МИЛЕН
МИХАЙЛОВ
Мл. С-я РОСИ
МИХАЙЛОВА
при
участието на секретаря Камелия Стоянова и в присъствието на прокурор Пламен
Райнов, като се запозна с докладваното от съдия Михайлов ВНОХД № 3538 по описа
за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на гл.ХХІ от НПК.
С
Присъда от 23.04.2019г., постановена от СРС, НО, 3-ти състав по НОХД №
10722/2018г. съдът е признал подсъдимия Ш.Д. за ВИНОВЕН, в това, че за времето
от 01.08.2016г. до 31.10.2017г. в гр.София, кв. „Орландовци”, ул.“********,
след като е осъден е решение от 23.04.2004г. на CPC, III ГО, 86-ти състав по
гр. д. № 4661/2003г., да издържа свой низходящ - дъщеря - Л.Ш.У., родена на ***г.
чрез нейната майка и законен представител - Ц.Л.К., съзнателно не е изпълнил
задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 15бр.
месечни вноски от по 40.00лв. или всичко 600.00лв., поради което на основание
чл.183, ал.1, пр.3, вр.чл.57, ал.1 от НК, го е осъдил на наказание „ПРОБАЦИЯ“,
при следните пробационни мерки:
Задължителна
регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване пред пробационен служител
или определено от него длъжностно лице два пъти седмично за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА
и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
С оглед изхода на делото, съдът е осъдил Ш.Д.У. с установена по делото
самоличност, да заплати в полза на МВР, направените разноски на ДП в размер на
84.64лв. и в полза на СРС, направените разноски в съдебна фаза в размер на
596.12лв., както и държавна такса в размер на по 5.00лв. при издаване на 2бр.
изпълнителни листа.
Срещу
така постановената присъда е постъпила Жалба от 23.04.2019г. от подсъдимия Ш.Д.У.
чрез адвокат И.А. от ПАК в която се сочи, че присъдата е неправилна,
незаконосъобразна и постановена при допуснати съществени процесуални нарушения.
Постъпила
е и жалба от 23.05.2019г. от подсъдимия Ш.Д.У. чрез адвокат И.А. от ПАК в която
се прави искане присъдата на СРС да бъде отменена като неправилна,
незаконосъобразна и недопустима, тъй като дъщерята на подсъдимия нямала
качеството на пострадал, а липсата на работа не можела да се вмени във вина на
подсъдимия. Сочи се, че сумата от 600 лева е платена преди приключване на
делото, както и че в интерес на детето са похарчени много по-големи суми от
претендираните. В заключение се иска отново отмяна на присъдата на СРС.
В
съдебното заседание защитникът на подсъдимия адв. А. поддържа двете жалби и не
прави нови доказателствени искания и искания за отводи. Уточнява, че втората
жалба представлява допълнение на първата.
Подсъдимия
поддържа жалбите, не прави искания по доказателствата и искания за отводи.
Прокурорът
оспорва жалбите, не прави искания по доказателствата и искания за отводи.
В
хода по същество адв. А. моли присъдата на СРС да бъде отменена. Счита, че
същата е незаконосъобразна, неоснователна и недопустима. Сочи, че детето е
живяло в един дълъг период при баща си, а не при майка си и в този период
подсъдимият я е издържал и е полагал съответните грижи за детето. Сочи, че
сумата от 600 лева е платена изцяло по сметката на детето Л.Ш.. В заключение
отново се иска признаване на подсъдимия за невиновен.
Прокурорът
моли присъдата да бъде оставена в сила,
Подсъдимият
лично в своя защита поддържа казаното от неговия адвокат. Сочи, че не се смята
за виновен и до ден днешен се грижи за детето. Сочи, че е давал пари лично на
детето, както и че е предел парите преди да започне делото пред съда. Превел
парите по сметката на детето, след като вече имало образувана преписка в
полицията. Сочи, че детето е живяло две години при него.
В
последната си дума подсъдимият У. моли съда да го оправдае, като счита, че не е
нарушил никакъв закон и е гледал детето си.
Съдът, като
обсъди доводите в жалбите, както и изложените в съдебно заседание от страните,
и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт намира следното:
От фактическа
страна :
Подсъдимият Ш.Д.У.
с ЕГН ********** е роден на ***г. в гр. Дупница, българин, български гражданин,
неженен /разведен/, не осъждан, със средно образование, управител на ресторант
„Джаза“ и адрес гр.София, ж.к.“******************
Свидетелката Ц.Л.К.
и подсъдимият Ш.Д.У. сключили граждански брак на 21.07.2001г. От брака, двамата
имат общо дете – Л.Ш.У., родена на ***г. Бракът бил прекратен с решение № 101
от 23.04.2004г. по гр. д. № 4661/2003г. по описа на CPC, III ГО, 86-ти състав,
влязло в законна сила на 09.08.2004г., родителските права били предоставени на
майката, а бащата бил осъден да заплаща месечна издръжка на дъщеря си в размер
на 40лв. чрез нейната майка и законен представител.
През 2016г. Л.Ш.У.
се преместила да живее при баща си, подсъдимият У., като освен него, за детето
се грижила и неговата баба, майка на подсъдимия У., като на детето били
осигурявани храна, облекло, ученически пособия и необходимите му джобни пари.
Бил направен ремонт и на детската стая в която живеела Л.У.. През този период,
св. К. също давала пари на дъщеря си. За времето, през което детето живеело при
баща си, той спрял да превежда пари за издръжката й на нейната майка и законен
представител, свидетелката К.. Тъй като същият бил без работа, той продължил да
не плаща издръжка, дори и след като детето се изнесло от дома му и се върнало
да живее при майка си.
На 12.05.2017г.,
св. К. подала жалба до СРП срещу подсъдимия за неплащане на издръжка. По
жалбата било образувано ДП № 226 ЗМК – 1551/2017г. по описа на 02 РУ СДВР, пр.
пр. № 17932/2017г., като подсъдимият бил привлечен към наказателна отговорност
С Постановление за привличане на обвиняем от 13.12.2017г. за това, че не е
заплатил 15 месечни вноски по 40 лева всяка, на обща стойност 600 лева за
периода от 01.08.2017г. до 31.10.2017г.
На 18.10.2018г. Ш.У.
открил сметка на името на дъщеря си, Л.У. и внесъл по нея сумата от 600лв.,
представляваща неплатените 15бр. месечни издръжки, считано от м.08.2016г. до
м.10.2017г.
Според
заключението по СОЕ, изготвена в ДП и поддържана в съдебната фаза, за периода
от 01.08.2016г. до 30.10.2017г. дължимата издръжка за детето е за 15 пълни
месечни вноски от по 40лв. или общо в размер на 600.00лв.
Описаната
по-горе фактическа обстановка настоящата инстанция прие въз основа на събраните
и анализирани в тяхната съвкупност доказателства и доказателствени средства а
именно :
Гласни: Показанията на свидетелите Ц.Л.К., Л.Ш.У.,
св. Т.У., св. М., св. Х.и св. И..
Писмени: Решение №101/23.04.2004г. по
гр.д.№4661/2003г. на СРС, 86-ти състав, удостоверение за раждане, извлечения от
сметки на Ц.К., протокол за доброволно предаване с извлечение от сметка за
превод на издръжка, писмо от ОПП-СДВР е рег.№4332-35-384/08.11.2017,
удостоверение №20170817103528/17.08.2017г. от АВ, вносна бележка за сумата от
600лв., справка за съдимост и характеристична справка и Заключение на Съдебно
оценителната експертиза.
Първоинстанционният
съд е направил обстоен анализ на дадените показания от свидетелите К., Л.У., М.,
Х.и И. като е анализирал същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност.
От посочените свидетелски показания се установяват отношенията между подсъдимия
У., неговата дъщеря св. Л.У. и неговата бивша съпруга, времето през което
детето е живяло при своя баща, грижите, които са полагани за него от подсъдимия
У., св. Т.У. и майката на детето св. К.. Посочените показания са логични,
последователни, кореспондират помежду си, поради което и настоящият състав ги
кредитира изцяло.
СГС кредитира и
заключението на изготвената по делото Съдебно оценителна експертиза, както и
писмените доказателства по делото. От тях се установява задължението на
подсъдимия У. да заплаща издръжка на своето дете Л.У. в размер на 40 лева, чрез
нейната майка и законен представител св. К., както и че за периода от
01.08.2016г. до 30.10.2017г. дължимата издръжка за детето е за 15 пълни месечни
вноски от по 40лв. или общо в размер на 600.00лв. и същата не е била платена от
подсъдимия. Съдът кредитира и вносната бележка за сумата от 600 лева, внесени
от подсъдимия по сметка на детето Л.У. на 18.10.2018г. За тези пари
свидетелства и самата св. Л.У., която е потвърдила пред СРС, че знае за тези
пари, макар и да не ги е ползвала.
Изложената по-горе
фактическа обстановка в цялост може да бъде приета за изяснена от
първоинстанционния съдебен състав в необходимата степен и достатъчно
пълнота.Установени са по безспорен начин обстоятелствата, от значение за
правилното решаване на делото – фактите относно извършване на деянието,
авторството на същото, механизма на извършването му, субективната страна на
престъплението и конкретното своеобразие на обстоятелствата, при които е било извършено.
Настоящият състав
счита, че основните фактически констатации
на СРС са правилно установени, изведени без допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Не са допуснати и логически грешки при оценката на наличния доказателствен материал,
като в съответствие с изискванията на чл.
305, ал.3 от НПК съдът е обсъдил комплексно събраните по делото
доказателства и е обосновал съображенията си, въз основа на които е изградил
фактическите си констатации.
От правна страна :
Въз основа на
посочената по-горе фактическа обстановка, настоящата инстанция достигна до
правни изводи, които съвпадат напълно с приетото от СРС, а именно, че с
действията си подсъдимият Ш.Д.У. е осъществила от обективна и субективна страна
състава на чл. 183, ал. 1 от НК.
От обективна
страна
подсъдимият У. след като е бил осъден да заплаща издръжка на детето си Л.Ш.У.
не е изпълнил задължението си за 15 месечни вноски по 40лв. или общо в размер
на 600.00лв, за периода от 01.08.2016г. до 30.10.2017г. Задължението му е
възникнало по силата на Решение №101/23.04.2004г. по гр.д.№4661/2003г. на СРС,
86-ти състав.
От субективна
страна деянието
е извършено от подсъдимия при форма на вината - пряк умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е целял те да настъпят. Подсъдимият е съзнавал,
че е осъден да плаща издръжка, тъй като съдебното решение му е съобщено и е
влязло в сила, както и че не е платила дължимите от него вноски за посочения
период. Обстоятелството, дали същият е работел през този период, както и дали
детето е живяло при него, са правно ирелевантни и не го освобождават от
задължението да изпълни съдебното решение.
По вида и
размера на наказанието
Настоящият състав
провери правилността на присъдата и по отношение на наложеното на подсъдимия
наказание, като достигна до извода, че същата следва да бъде изменена в тази й
част.
По делото е установено от представените писмени доказателства, като не
се оспорва и от разпитаните по делото свидетели, че на 18.10.2018г. Ш.У.
открил сметка на името на дъщеря си, Л.У. и внесъл по нея сумата от 600лв.,
представляваща неплатените 15бр. месечни издръжки, считано от м.08.2016г. до
м.10.2017г., както е посочено и в основанието на Вносната бележка /стр. 25 от
СП/.
Така извършеното
плащане не се отразява върху съставомерността на деянието, доколкото
действително, в инкриминирания период, безспорно се установи че от 01.08.2016г.
до 30.10.2017г., У. не е изпълнил задължението си да заплати издръжка. Той е
направил това едва на 18.10.2018г., след като вече е бил привлечен към
наказателна отговорност с Постановление за привличане на обвиняем от
13.12.2017г., но този факт следва да намери отражение при определяне на
наказанието за извършеното престъпление.
Ето защо, според
настоящия състав, при определяне наказанието на подсъдимия У. следва да намери
приложение разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК, тъй като са налице основанията
за това : Задължението е платено преди постановяване на присъдата на първата
инстанция, тъй като същата е постановена на 23.04.2019г., а плащането е
направено по повод образуваното наказателно производство, като размера на
сумата и периода за който същата е платена, напълно съответстват на повдигнатото
по настоящото дело обвинение, като не са настъпили и други вредни последици за
пострадалото дете.
Действително, в
съдебното решение е предвидено, че издръжката в размер на 40 лева се изплаща
ежемесечно от подсъдимия У. чрез майката и законен представител на детето,
както е посочил и СРС. По делото няма спор, че тази издръжка не е платена в
инкриминирания период в посочения размер и посочения начин, поради което и
правилен се явява изводът на СРС, че деянието е съставомерно на престъплението
по чл. 183, ал. 1 от НК, доколкото подсъдимият У. не е изпълнил задължението си
да издържа своето дете ежемесечно, съгласно постановеното съдебно решение.
Според настоящия
състав обаче, няма пречка цялата дължима сума да бъде изплатена, до постановяване
на присъдата на СРС, и директно на детето в брой или по негова сметка. По
делото няма спор, че сумата от 600 лева, представляваща дължимата му се
издръжка за инкриминирания период е постъпила в патримониума на детето, по
откритата на негово име банкова сметка. ***, че посочената сума не следва да се
счита за платена, той като не бил спазен посочения в бракоразводното решение
начин, а именно – чрез неговата майка и законен представител. Това би
означавало, че сумата, постъпила по сметката на детето би се явила недължимо
платена, което не съответства на събраните по делото доказателства, доколкото
същата съставлява дължима и към онзи момент издръжка, съгласно съдебно решение.
Следва да се има
предвид също така и че към датата на постановяване на присъдата, а и към датата
на заплащане на сумата /18.10.2018г/, детето е било непълнолетно, а не
малолетно. Родителите са законни представители на своите деца, само ако те не
са навършили 14 години /аргумент от чл. 3 от ЗЛС/. След тази възраст, децата
извършват правни действия със съгласието на своите родители, а разпореждане с
влогове и недвижими вещи, с разрешение на съответния районен съд. Самата
издръжка също се дължи не на майката, а на детето, за задоволяване на неговите
нужди, а непълнолетните могат да сключват обикновени дребни сделки за
задоволяване на текущите им нужди и самостоятелно /чл. 4 от ЗЛС/. Ето защо
според настоящия съд, макар и внесена директно по сметката на детето, а не на
неговата майка, внесената от подсъдимия У. сума в размер на 600 лева следва да
се счита за валидно платена издръжка, което е относимо към приложението и на
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК.
Налице е и
другото условие за приложение на разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК – за детето
не са настъпили други вредни последици. По делото беше установено, включително
и чрез разпита на самото дете – Л.У., че същата през инкриминирания период е
живяла предимно при своя баща св. У., който е полагал необходимите грижи за
нея, покривал е както ежедневните й нужди от храна и джобни, така също и
допълнителните разходи за учебни помагала. На детето е било осигурено и жизнено
пространство, съответстващо на възрастта и нуждите му, като по делото бяха
събрани доказателства, че то е било настанено в детска стая, на която
подсъдимият У. е извършил и ремонт.
Предвид
изложеното, за настоящия състав са налице основанията за приложение на
разпоредбата на чл. 183, ал. 3 от НК – налице е валидно плащане на задължението
за издръжка, преди постановяване на присъдата на СРС, като от деянието не са
настъпили вредни последици за пострадалото дете, поради което и подсъдимият У.
не следва да бъде наказван.
По отношение на присъдените разноски,
правилно СРС е възложил същите в тежест на подсъдимия, с оглед изхода на
делото.
Предвид изложеното Софийски градски съд
счита, че присъдата на първоинстанционния съд следва да бъде изменена в частта
за наказанието, поради което
Р Е Ш И
:
ИЗМЕНЯ Присъда
от 23.04.2019г., постановена от СРС, НО, 3-ти състав по НОХД № 10722/2018г. в
частта за наказанието, като на основание чл. 183, ал. 3 от НК, НЕ НАКАЗВА подсъдимия У. за извършеното
от него престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.
Потвърждава
присъдата в останалата й част.
Решението
не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.