РЕШЕНИЕ
№ 31
гр. Пазарджик, 20.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на осми март
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. П.
при участието на секретаря Константина Д. Рядкова
като разгледа докладваното от Венцислав Г. П. Търговско дело №
20235200900077 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от А. И. М.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: с. С., община С., област П., ул. „Д.“ №
**, чрез адв. Л. Г. от АК - П., съдебен адрес: гр. С., ж. к. Л. **, бл. **, ет. **,
ап. **, против ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н И., ж. к. Д., бул. „Г. Д.“ № **, с правно основание чл.
432, ал. 1 от КЗ, за заплащане на 70 000 лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди и 2 400 лева обезщетение за претърпени
имуществени вреди (закупени 2 бр. семитобуларни плаки), всички настъпили
от пътно-транспортно произшествие /ПТП/ от 06.12.2022 г. по вина на водача
на л. а. „Я. модел **“, рег. № ***, а именно А. С. С., чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество, ведно със законната
лихва от датата на уведомяването на ответника – 19.12.2022 г. до
окончателното изплащане на главниците.
Искът се основава на следните фактически твърдения:
В исковата молба, уточнена с молба вх. № 4124 от 02.05.2023 г. се
твърди, че на 06.12.2022 г. около 22:40 ч. е настъпило ПТП в гр. П., на ул.
„П.“, пред бензиностанция Л., по вина на водача на л. а. „Я. модел **“, рег. №
***, който не пропуска движещ се по път с предимство л. а. „М. **“, рег. №
*** и го блъска, като вследствие на удара М.а се отклонява и навлиза в
1
насрещното движение и удря л. а. „А.“, рег. № ***, управляван от ищцата. От
инцидента ищцата получава подробно описани телесни увреждания, като за
извършената операция на ляв горен крайник с поставяне на 2 бр. метални
плаки заплаща сумата от 2 400 лева с ДДС. Твърди се, че на 19.12.2022 г. е
отправена претенция срещу застрахователя на делинквента и водач на л. а. Я.,
но до момента няма заплащане или определяне на обезщетение. Моли се за
уважаване на исковете.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД е
подал отговор на исковата молба. Счита исковете за допустими, като не се
оспорва твърдението, че ответното дружество е уведомено от ищеца за
процесното ПТП на 19.12.2022 г., както и че гражданската отговорност на
водача на л. а. Я. е застрахована при ответника към датата на ПТП, като се
цитира застрахователната полица. Оспорва се, че водачът А. С. С. е виновен
за настъпилото ПТП, като се твърди, че същият не е нарушил ЗДвП, поради
което липсва противоправно поведение. При условие, на евентуалност се
твърди, че вина за настъпване на ПТП има и водачът на л. а. М. Р. Р., тъй като
при визуализиране на маневрите на л. а. Я., същият е следвало да продължи
напред, употребявайки спирачните механизми на автомобила. Позовава се и
на ТР № 106/31.10.1983 г. на ОСНК на ВС. Релевира се прекомерно завишен
размер на претендираното обезщетение. Прави се възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата с оглед нарушение
на изискванията на разпоредбата на чл. 137а от ЗДвП за поставен
обезопасителен колан, като редукцията следва да е наполовина. Моли за
отхвърляне на иска с присъждане на разноски.
Няма подадена допълнителна искова молба, с което двойната размяна
на книжа е преустановена.
С определението по чл. 374 от ГПК съдът е конституирал „З. Л. И.“
АД, ЕИК **, със седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., бул. „С.“ №
**, като трето лице - помагач на страната на ответника, на основание чл. 367,
ал. 4 вр. чл. 219 от ГПК. Становището на третото лице – помагач е, че
водачът на л. а. М. Р. Р., чиято гражданска отговорност е застрахована при
дружеството - подпомагаща страна, няма вина за настъпване на ПТП, като
същото е причинено по вина единствено на водача на л. а. Я. А. С..
Претенцията за обезщетение за неимуществени вреди е неоснователно
завишена и в противоречие на принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.
Прави се идентично възражение за съпричиняване – поради непоставен от
пострадалата предпазен колан.
2
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията за претърпени
вреди от деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при
ответника-застрахователно дружество.
Сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на
законната лихва за забава представлява последица от евентуалното уважаване
на исковете за обезщетение и не се предявява като самостоятелен иск по чл.
86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на търсената лихва.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото
ищецът твърди, а ответникът не възразява срещу това, че е провел описаната
в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на обезщетение
досежно процесния инцидент на 19.12.2022 г., респ. безрезултатно е изтекъл
тримесечният срок за плащане от негова страна – на 19.03.2023 г. Искът е
предявен на 03.04.2023 г.
Съдът е изискал справка на какъв етап е наказателното производство,
образувано по досъдебно производство ЗМ № *** г., пр. преписка № *** г. на
Районна прокуратура – П., както и спрямо кое лице, за какво деяние, като с
писмо вх. № 8533 от 03.10.2023 г. РП – П. уведомяват съда, че
производството е прекратено по искане на пострадалата А. М., а на виновния
водач е издадено наказателно постановление на 05.09.2023 г. от началника на
Пътна полиция - П. за извършено нарушение по чл. 179, ал. 2 ЗДвП (л. 104-
106 от делото).
На това основание, съдът приема, че не съществуват отрицателни
пречки за разглеждане на делото. Производството е допустимо.
Съдът приема от фактическа и правна страна следното:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК, съдът е приел за
безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ответното дружество и
делинквента А. С. С. е сключена застраховка „ГО на автомобилистите“,
валидна към момента на процесното ПТП от 06.12.2022 г., както и че ищецът
е провел описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на
претенцията пред застрахователя, като го е сезирал с искане за заплащане на
обезщетение досежно процесния инцидент на 19.12.2022 г., респ.
безрезултатно е изтекъл тримесечният срок за плащане от последния.
3
По делото е приложено ДП № *** г. на РУ на МВР - П., пр. преписка
№ *** г. на РП – П., касаещи процесния инцидент, вкл. е приет и Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 07.12.2022 г., съставен след посещение
на място от дежурен служител на ОДМВР – П.. Приетата по делото
медицинска документация е анализирана и коментирана в изготвеното от д-р
П. М. заключение по допуснатата комплексна съдебна експертиза, с
изключение на представения в последното открито съдебно заседание за
продължен болничен лист поради временна неработоспособност.
От събраните по делото гласни доказателства се установи следното:
Свидетелят Ж. И. Н. дава показания, че заедно с ищцата са пътували в
една кола при настъпване на произшествието, като тя е шофирала, а той седял
на предната дясна седалка до нея. Ударът бил фронтално, по-скоро откъм
страната на шофьора. Първите десетина секунди ищцата била в безсъзнание.
Поддържа, че и двамата са били с правилно поставени предпазни колани.
Опитал се да я извади от колата, но не успял и тогава повикал хора за помощ.
Забелязал, че ръката й е счупена. Дошли полиция, пожарна и с помощта на
машини шофьорската врата била отворена, след което пострадалата била
откарана с линейка към болницата. Оказало се, че има счупена ключица и
ръка. Направили й операция. Излага, че с ищцата живеят заедно на семейни
начала от *** години. Първоначално тя не можела да ******** поради което
той й помагал повече от два месеца при *******. Постоянно била на
болкоуспокоителни, вече не пие. През нощта се събуждала, плачейки. Твърди,
че ищцата все още не е преодоляла стреса, страхува се да шофира нощем на
фарове. Лявата й ръка все още е слаба. На моменти я наболяват рамото и
ръката. Почти не спи на лявата си страна. Има белези на ръката и ключицата.
Свидетелят Р. П. Р. дава показания, че е участвал в процесното ПТП,
управлявал е л. а. М.. Излага, че е пътувал за с. Г. около 22:00 часа, когато при
преминаване покрай бензиностанция „Л.“ в посока от гр. П. към гр. П. му
излиза кола отдясно по посока на неговото движение, удря го, при което М.ът
минава в насрещната лента и бива ударен от друга кола. Ударилата го кола е
излязла от път без предимство на път с предимство. Не му е направило
впечатление тази кола да се е опитвала да спре, няма и спирачни следи.
Свидетелят А. С. С. дава показания, че е участвал в процесния
инцидент с л. а. Я. Х. Спомня си, че преди да излезе от бензиностанцията се
огледал наляво – нямало никой, погледнал надясно и видял в далечината
автомобила на ищцата. Тръгнал да потегля, навлизайки в платното за
движение в посока надясно към гр. П. и тогава го удря л. а. М.. Поддържа, че
4
преди да потегли първо спрял на знака „Стоп“. Ударът настъпил в неговата
дясна лента.
Съдът е изслушал заключението на вещите лица инж. М. и д-р М. по
КСАвТМЕ, но предвид че експертизата в автотехническата част е неясна
досежно направените изводи и оттам необоснована – обстоятелства, довели
до допускането на повторна съдебноавтотехническа експертиза на основание
чл. 201 от ГПК, съдът ще коментира единствено заключението на второто
вещо лице инж. В. Ф. в автотехническата част и на д-р М. в медицинската.
Изводите на последните съдът е приел за пълни и обосновани, неоспорени от
страните.
В медицинската част:
От настъпилото на 06.12.2022 г. ПТП ищцата е претърпяла следните
травматични увреждания: счупване на лява ключица, счупване на диафизата
на улна (лакътна кост) и радиус (лъчевата кост) на лявата предмишница с
увреда на мускул–лакетния разгъвач на китката; разкъсно-контузна рана на
дясното бедро, кръвонасядания и травматични отоци по тялото и крайниците.
Проведено е комплексно медикаментозно лечение с обезболяващи,
антибиотик и антитромботични средства, и оперативно лечение. Счупването
на лявата ключица е лекувано с мека имобилизация за 1 месец. Счупването на
диафизите на костите на лявата предмишница – лъчева и лакетна е лекувано
оперативно чрез вътрешна репозиция и метална остеосинтеза с компресивни
1/3 тубуларни заключени плаки и гипсова имобилизация. Към момента на
извършения за целите на заключението преглед се установява леко намален
обем на движението в лявата раменна става при странично отвеждане на
ръката и болезненост към края на движението, което с времето следва да
отшуми, както и намалена флексия (сгъване/извиване) в лявата гривнена
става. След сваляне на остеосинтезните средства е необходимо да се
продължи с рехабилитацията до възстановяване на пълния обем на
движенията. Към момента няма данни за усложнения.
Експертът обяснява, че счупването на ключицата се получава по два
възможни механизма: директен – при удар, фронтално в ключицата и
индиректен – при удар в областта на рамото. В случая при ищцата счупването
е вследствие на индиректен механизъм. Счупването на костите на
предмишницата има директен огъвачен механизъм. Тези две счупвания са
получени от проникване в купето на части от автомобила при деформацията
му при ПТП. Съобразно характера, вида и локализацията на получените
5
увреждания, пострадалата е била с правилно поставен предпазен колан.
Оздравителният процес по отношение на счупената ключица е отнел
около 2 – 2,5 месеца. Счупените кости на предмишницата са затруднили
основната функция на крайника за период от около 4 – 5 месеца. Разкъсно-
контузните рани и отоци са оздравяли за около 2 седмици.
В хода на процеса, а именно на 31.01.2024 г. до 02.02.2024 г. ищцата е
била хоспитализирана за премахване на остеосинтезните средства, а именно
заключващите плаки, с които е извършена операция на двете кости на лявата
предмишница. При премахването се е получил дебриколаж (скъсване) на един
от металните винтове, който крепи плаката на лъчевата кост, в резултат на
което той не е могъл да бъде отстранен. При преминаване през летища
например ищцата ще следва да носи документ със себе си, за да може да
докаже останалото в ръката чуждо тяло. Това няма отношение към здравината
на срастването. Експертът разяснява, че хипотетично би могло да се направи
нова операция за премахването на винта, но това е медицинско неоправдано
да се отвори костта по хода на винта, да се премахне същият и отново да се
очаква срастване при условие, че ищцата не може да има усещане за наличие
на чуждо тяло. Пояснява се, че при голям процент от лекувани по този начин
пациенти остеосинтезата не се премахва. Установява се обаче, че при ищцата
все още има леко ограничена рефлексия в китката, в гривнената става.
Приема се, че с два курса на физиотерапия от по 10 дни флексията може да
бъде възстановена.
Наличен е оперативен ръбец на лявата предмишница – 10.5 см върху
радиуса и 15 см отзад върху улната. В горната трета на лявото бедро е
наличен хематом с размери 12-14 см, който е видим и създава естетически
дискомфорт. Същият се е получил вследствие на излялата се кръв, която не е
могла да бъде всмукана обратно от организма. Същият може да се резорбира,
но може и да остане капсулован, като решение на ищцата е дали да
предприеме медицинска интервенция за премахването му. Калуса от
срастването на ключицата ще остане видим.
В автотехническата част:
Произшествието е настъпило на 06.12.2022 г. около 22:40 ч. в тъмната
част от денонощието в гр. П. на прав и хоризонтален пътен участък по ул.
„П.“ при непрекъсната разделителна линия. Видимостта напред и встрани по
посоката на трите автомобила, участвали в ПТП е добра, ограничена от
късите светлини на фаровете им. Максимално допустимата скорост в района
6
на инцидента е нормативно установената за населено място, а именно от 50
км/ч.
Механизмът на настъпване на пътния инцидент е следният:
Водачът на л. а. Я. Т. А. С., напускайки територията на
бензиностанция „Л.“ на ул. „П.“, при наличие на знак „Стоп“, завивайки
надясно навлиза по пътното платно, в дясната част на лентата за движение в
посока гр. П., като по неизвестни причини не възприема идващия на скорост,
движещ се по същата лента, отляво на него с включени светлини л. а. М..
Първият сблъсък е именно между двата автомобила М. и Я., като първият
нанася удар в предната лява странична част на л. а. Я.а в зоната на предния
ляв калник, броня и окачване. В резултат на енергията на удара л. а. Я.
получава ускорение напред и надясно към банкета, където спира на около 30
метра от мястото на удара. Същевременно М.ът, в процес на транслация
наляво и ротация, обратна на часовниковата стрелка, се придвижва по
пътното платно напред, навлизайки в лентата за насрещно движение, където
след около 12-13 метра настъпва вторият сблъсък с движещия се
срещуположно на него и в посока от гр. П. за гр. П. л. а. А., управляван от
ищцата.
Пълният спирачен път или т. нар. „опасна зона за спиране“ се
дефинира от автоексперта като минимално необходимото разстояние, което
изминава ППС от момента на възприемане на опасността от водача до
окончателното му преустановяване /спиране/ преди да настъпи удара. Нарича
се „опасна зона“, защото, ако водачът не реагира преди тази опасна зона,
закъснее и влезе в нея, в този участък, тогава при всички случаи ударът
настъпва. Той трябва да реагира преди да навлезе в този участък.
Изчислява се, че скоростта на л. а. М. преди първия удар е била около
98.7 км/ч., тази на л. а. Я. в момента на удара с М.а е била около 20 км/ч, а
скоростта на л. а. А. преди удара и в момента на удара с М.а е била около 40
км/ч. При така определените скорости, опасната зона за спиране за М.а се
изчислява на 103 метра, за л. а. А. – 30 метра, а за л. а. Я. – 13 метра.
Посочва се, че когато водачът на л. а. А. А. М. е имала обективна
възможност да възприеме удара между другите двама участници, тя се е
намирала на около 18 метра от мястото на удара между тях. Следователно, в
конкретната пътна обстановка ищцата е нямала техническата възможност да
избегне удара, доколкото дистанцията до първия удар между М.а и Я.а (18
метра) е по-малка от определената за нейния автомобил опасна зона (30
7
метра).
Експертът уточнява, че средната дължина на осветената зона пред
автомобила при къси светлини е около 60 метра, а на дълги над 150 метра. В
конкретния случай, технически съобразената скорост на движение на л. а. М.,
с далечината на видимост на къси светлини, е била около 66 км/ч. Тоест, при
движение на М.а на къси светлини със скорост от 98.7 км/ч произшествието е
било неизбежно за водача му и в двете разгледани в заключението хипотези:
при навлизане на л. а. Я. в главния път след спиране на знак „Стоп“ и без
спиране, тъй като водачът на М.а е имал техническата възможност да
възприеме навлизащия отдясно на него л. а. Я. на осветения участък от
фронта на късите светлини на фаровете от дистанция 60.32 метра, а тази
дистанция е значително по-малка от определената опасна зона (103 метра). И
обратно – ако М.ът се е движел с технически съобразената скорост с оглед
видимостта при къси светлини от 66 км/ч, пълният спирачен път (опасната
зона) се определя на 58 метра, поради което сблъсък не би се реализирал. На
още по-силно основание, ако М.ът се е движел с допустимата за населеното
място скорост от 50 км/ч, водачът би имал техническата възможност да
предотврати ПТП, тъй като л. а. Я. не попада в опасната му зона за спиране от
40 метра.
Прави се извод, че от техническа гледна точка първостепенна причина
за произшествието е внезапното навлизане в пътното платно от страна на
водача на л. а. Я. А. С., в момент и по начин, когато това не е било адекватно
и безопасно. Същевременно обаче, водачът на л. а. М. Р. Р. се е движел със
скорост по-висока от максимално допустимата за пътния участък от 98.7
км/ч, респ. при тази скорост произшествието е било непредотвратимо, тъй
като л. а. Я. е попадал дълбоко в опасната му зона за спиране. И обратното,
ако се е движел със скорост от 66 км/ч или по-ниска ПТП е нямало да
настъпи.
По делото е приета фактура от 08.12.2022 г., с прикачен касов бон за
сумата от 2 400 лева, стойноста на 2 бр. семитобуларни плаки, закупени от
ищцата от МБАЛ П. АД.
Правни изводи:
Предявени са искове по чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Съгласно посочената разпоредба, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
8
изискванията на чл. 380 от КЗ.
В производството по иск с правно основание по чл. 432, ал. 1 от КЗ
върху ищеца лежи доказателствената тежест да установи: противоправно
поведение от делинквента; вреда (имуществена и/или неимуществена);
причинна връзка между деяния и вреда; вина (която се презумира при
установено авторство); наличие на валидно застрахователно правоотношение
между сочения делинквент и ответното застрахователно дружество по
задължителна застраховка „ГО“ на автомобилистите; настъпване на
застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността
на застрахователя.
Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за
вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от
непозволеното увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално
обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за
всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря
самият причинител на вредите.
По делото безспорно се установи наличие към датата на процесното
ПТП на валидно застрахователно правоотношение между водача на л. а. Я.
модел **, рег. № ***, А. С. и ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите към момента на процесното
ПТП от 06.12.2022 г.
Съдът намира, че водачът на л. а. Я. А. С. е нарушил разпоредбата на
чл. 37, ал. 3 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство,
излизащо на път от крайпътна територия, като двор, предприятие, гараж,
паркинг, бензиностанция и други подобни, е длъжен да пропусне
пешеходците и пътните превозни средства, които се движат по този път.
Освен това, същият е нарушил както пътен знак относно предимството „Б2“ –
„Спри! Пропусни движещите се по пътя с предимство!“, така и общата
забрана на чл. 25, ал. 1 ЗДвП, регулираща маневрите, според която водач на
ППС, който ще предприеме каквато и да е маневра, като например да
заобиколи пътно превозно средство, да излезе от реда на паркираните
превозни средства или да влезе между тях, да се отклони надясно или наляво
по платното за движение, в частност за да премине в друга пътна лента, да
завие надясно или наляво за навлизане по друг път или в крайпътен имот,
преди да започне маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, преди
9
него или минават покрай него, и да извърши маневрата, като се съобразява с
тяхното положение, посока и скорост на движение.
Съдебноавтотехническата експертиза, обсъдена от настоящия състав,
дава принос за настъпване на произшествието и на поведението на водача на
л. а. М. Р. Р., който движейки се със скорост от 98.7 км/ч, незачитайки
правилата за движение по пътищата, в частност – разпоредбата на чл. 21, ал. 1
от ЗДвП относно допустимата максимална скорост в район на населено място
от 50 км/ч, по същество допринася за настъпване на произшествието,
доколкото излезлият от бензиностанцията л. а. Я. попада дълбоко в опасната
му зона за спиране. Ако водачът Р. е управлявал л. а. М. с допустимата от
закона скорост до 50 км/ч, то ПТП изобщо е нямало да настъпи.
Независимо от горното, по делото безспорно се установи, че основна
причина за настъпване на ПТП е внезапното навлизане в пътното платно от
водача на л. а. Я. А. С., когато това не е било безопасно (т. е. ако не беше
навлязъл, л. а. М. щеше де премине безпрепятствено въпреки високата си
скорост). Нещо повече, действително л. а. А. е ударен пряко от М.а, но
предвид че този удар е в причинно-следствена връзка с предходно
настъпилия удар между М.а и Я.а по вина на водача на последното ППС (т. е.
ако л. а. Я. не беше навлязъл неадекватно на пътното платно, нямаше да се
стигне и до последващия удар между л. а. М. и л. а. А.), то виновното и
противоправно поведение на водача А. С. са доказани.
Като извод, причина за настъпване на инцидента имат и двамата
водачи С. и Р., като обстоятелството кой има по-голяма вина за настъпване на
произшествието не следва да се преценява в настоящото производство, а
евентуално в производство по регреса (чл. 499, ал. 7 от КЗ вр. чл. 53 и чл. 127,
ал. 2 от ЗЗД).
По възражението за съпричиняване от страна на пострадалата:
Съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД обезщетението за вредите, причинени на
увредения може да се намали, ако сам той е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат.
Възражението се основава на поведението на пострадалата, която се
твърди, че е пътувала без поставен предпазен колан, което ако беше
направено, щеше да възпрепятства причиняването на травмите. По делото
безспорно се установи както от гласните (св. Н), така и от експертизата, че
ищцата е била с правилно поставен обезопасителен колан. Възражението е
неоснователно.
10
Съдът приема, че по делото безспорно са установени противоправното
поведения от страна на делинквента (А. С.), неговата вина, наличието на
застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователя по
задължителна застраховка „ГО на автомобилистите”, респ. настъпването на
застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ неговата
отговорност.
По размера на обезщетението за неимуществени вреди:
Вредата представлява промяна на имуществото, правата, телесната
цялост и здраве, душевност и психическо състояние на човека. Вредата
(имуществена или неимуществена) е елемент от фактическия състав на
непозволеното увреждане. Вредите са не само основание за отговорността
при непозволено увреждане, но и определят размера на обезщетението.
В случая обективните данни, събрани по делото са, че от процесния
инцидент на 06.12.2022 г. пострадалата ищца А. М. (на ** г. към датата на
увреждането) е получила счупване на лява ключица, счупване на диафизата
на улна (лакътна кост) и радиус (лъчевата кост) на лявата предмишница с
увреда на мускул–лакетния разгъвач на китката; разкъсно-контузна рана на
дясното бедро, кръвонасядания и травматични отоци по тялото и крайниците.
Общото й възстановяване е протекло за период от около 4 – 5 месеца (за
ключицата около 2 – 2,5 месеца), въпреки че оздравителният процес не е
приключил напълно и към настоящия момент, предвид че ищцата все още
търпи болки в лявата раменна става при странично движение на ръката
(повече от година след ПТП), както и се установи ограничена рефлексия в
гривнената става на китката, независимо че тези неразположения ще отминат
с времето или след провеждане на рехабилитационни процедури. Установи се
също така, че по лявата предмишница на пострадалата са налични белези от
оперативни ръбци, като по горната трета на лявото бедро е видим хематом с
размери 12-14 см, който евентуално ще наложи нова медицинска
интервенция, а и безусловно създава естетически дискомфорт, така както и
образуваният калус от срастването на ключицата. Следва да се съобрази и
останалото чуждо тяло в ръката на ищцата - част от скъсания метален винт,
който също ще й създава дискомфорт за в бъдеще от социална гледна точка –
напр. при преминаване през устройства за контролиран достъп – летища, съд
и други. Тези обстоятелства неминуемо насочват съда към определяне на по-
висок размер на обезщетение за неимуществени вреди. Отчитайки тези
обстоятелства наред с вида на получените травматични увреждани, периода
на възстановяване, времето през което са търпени болки – първоначално
11
интензивни с постепенно затихване, изживеният стрес и емоционален
дискомфорт от промяна начина на живот за периода на възстановяване, който
не е приключил все още, искът за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди се явява доказан по основание, като за определяне
размера на обезщетението от значение е създаденият от съдебната практика
ориентир (вж. Решение № 50049 от 02.06.2023 г. на ВКС т. д. № 656/2022 г., І
т.о. - ПТП 2019 г., счупване на дясна ключица, възстановяване около 2
месеца; счупване на два гръдни прешлена на гръбначния стълб, причинило
трайно затрудняване движението на снагата за около 8 месеца; счупване на
лява бедрена кост в горната й трета, затруднило движението на левия крайник
със среден срок за възстановяване около 10 месеца – 80 000 лева; Решение №
72 от 11.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 4507/022 г., ІV г. о. – ПТП 2019 г.,
фрактура на дясна ключица в средна трета с разместване, което е причинило
силни болки 7-10 дни, обездвижване и трайно затруднение на движението на
крайника за около 2 месеца – 20 000 лева; Решение № 60099 от 18.08.2022 г.
по т. д. № 322/2020 г., І т. о. – ПТП 2016 г., счупване на дясна ключица,
оперативно лечение, 2 месеца възстановяване, леко ограничение в крайната
степен на движение на раменната става, останал белег - 18 000 лева).
Обезщетението за неимуществени вреди с оглед приложението на чл.
52 от ЗЗД и критериите, за определянето му по справедливост, следва да
отчита както общо-икономическата и социална рамка на равнището на живот
към датата на ПТП – 2022 г., така и че тя е фон на проявление на конкретна
неимуществена вреда за конкретния ищец. Моралните вреди са индивидуално
определими и паричното обезщетение за тях следва да съответства на
необходимото за преодоляването им. Не е пряка проява на справедливост, а е
в дисхармония със справедливостта, определяне на парично обезщетение по-
голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди.
Съобразявайки всичко това, настоящият съдебен състав приема, че паричният
еквивалент на понесените от ищцата А. доказани неимуществени вреди,
търпени в установения по делото период и тези, които тя неминуемо ще
търпи във връзка с получените телесни повреди, възлиза на сумата от 60 000
лева, като за разликата до претендираните 70 000 лева искът следва да се
отхвърля.
По размера на обезщетението за имуществени вреди:
По делото е налична фактура от 08.12.2022 г., с прикачен касов бон за
сумата от 2 400 лева, доказваща закупуването на използваните при
операцията на ръката 2 бр. семитобуларни плаки. Искът е изцяло
12
основателен.
По отношение на законната лихва:
В действащия Кодекс за застраховането изрично е регламентирано, че
застрахователното покритие включва и лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 КЗ (арг.
чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ), тоест застрахователят отговаря за лихвата за забава,
когато застрахованият отговаря за тях пред увреденото лице, което в
хипотезата на деликта произтича от правилото на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
Въпреки това в чл. 429, ал. 3 от КЗ е регламентирано, че лихвите за забава на
застрахования по ал. 2, т. 2, за които той отговаря пред увреденото лице, се
плащат от застрахователя само в рамките на застрахователната сума (лимита
на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат само лихвите за
забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл.
430, ал. 1, т. 2 от КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на
застрахователна претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна .
Или, отговорността на прекия причинител за лихви, считано от датата на
непозволеното увреждане съществува, но същата (по силата на самия кодекс)
се поема от застрахователя от един по-късен момент, в който му е станало
известно настъпването на застрахователното събитие. Не е налице законова
възможност в тежест на застрахователя да се възложат и лихвите за времето
от увреждането до уведомяването му за това.
По делото безспорно се прие, че ищцата е отправила претенция пред
застрахователя на 19.12.2022 г. за заплащане на обезщетение за претърпените
неимуществени и имуществени вреди, респ. не се установява датата, на която
самият застрахован е уведомил застрахователя – ответник, поради което
претенцията за законна лихва следва да се уважи от този момент.
По разноските:
Ищцата претендира разноски съгласно представен списък по чл. 80 от
ГПК в размер на 350 лева - депозит за САвТЕ, втори път 350 лева – също
депозит за САвТЕ, 350 лева – депозит за СМЕ, изчислени общо на 950 лева
депозити (реално обаче 750 лв.). Претендира се и адв. възнаграждение за
оказана безплатна помощ по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. – представен е договор,
с който е уговорена безплатна помощ по делото – л. 26.
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски
по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се
заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска, а съгласно чл. 38,
13
ал. 2 от ЗАдв, ако в съответното производство насрещната страна е отговорна
за разноски, адвокатът, оказал безплатно адвокатска помощ, има право на
адвокатско възнаграждение. Между адвоката по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв и
насрещната страна не е налице договорно правоотношение, като
задължението на последната за заплащане на възнаграждение на адвоката на
противната страна произтича именно от отговорността й за разноските. В тези
случаи присъденото възнаграждение при оказана безплатна адвокатска
помощ цели да възмезди положения труд от адвоката, а не да възстанови на
страната изцяло или частично направените от нея разходи за адвокатско
възнаграждение. Трайно е разбирането, че размерът на възнаграждението за
безплатно осъществена правна помощ се определя съобразно размера на
уважената/отхвърлена част от иска, т. е. според защитения интерес, при
отчитане действителната фактическа и правна сложност на делото.
Многократно в практиката е поставян и въпроса за наличието на
предпоставките по чл. 38, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ЗАдв и начинът, по който същите
се установяват в производството. Принципът, от който изхожда практиката
на ВКС, е че достатъчно доказателство за осъществяване на основанието по
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв са съвпадащите волеизявления на страните по
договора за правна помощ, т. е., за да упражни адвокатът правото по чл. 38,
ал. 2 от ЗАдв е достатъчно да представи сключен със страната договор за
правна защита и съдействие, в който да посочи, че договореното
възнаграждение не е заплатено от подзащитния, а е безплатно на съответното
основание по чл. 38, ал. 1 от ЗАдв, като не се нуждае от доказване
отношението между клиент и адвокат (Определение № 50163 от 24.08.2023 г.
по т. д. № 502/2022 г., II т. о., Определение № 2717 от 27.09.2023г. по ч. гр. д.
№ 3197/2023 г., II г. о.).
От друга страна, с Решение на СЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-
438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е
прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя
минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден
задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на
посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи,
както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и
неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на
адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма
14
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията "с оглед на
целта" по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при
наличието на посочените ограничения не е възможно позоваването на
легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи
тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски,
включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери
отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.
Решенията на Съда на Европейския съюз по преюдициални запитвания
са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от ГПК, поради
което настоящият съдебен състав следва да направи преценка дали нормата на
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв, която препраща към Наредба № 1/2004 г. и задължава
съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от
предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно
адвокатска помощ на материално затруднено лице, е съответна на правото на
ЕС.
Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично
прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 от ЗАдв, а като израз на социална
дейност той може да предостави безплатно адвокатски услуги (pro bono) на
материално затруднени лица - чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. Разпоредбата на чл.
36, ал. 2, изр. 2 от ЗАдв изрично забранява уговарянето на адвокатско
възнаграждение в размер по-нисък от посочения в наредба, издадена на
основание по чл. 36, ал. 2 от ЗАдв, за съответния вид работа. Определянето на
адвокатско възнаграждение от съда при безплатна правна защита (чл. 38, ал. 2
ЗА) и намаляването му при прекомерност на уговореното (чл. 78, ал. 5 ГПК) е
ограничено до минималния размер по тази наредба. Това е Наредба № 1/2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, приета от
Висшия адвокатски съвет. Въведеното с чл. 38, ал. 2 от ЗАдв правило, че
съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет
размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични
случаи (по Закона за правната помощ), без възможност на съда да прецени
вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени
икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците
в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по
смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото
тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС.
По изложените съображения нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗАдв,
15
препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски
възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да
се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения
могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на
възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и
приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка
от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да
са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и
преди всичко фактическата и правна сложност на делото – в този смисъл е
Определение № 50015 от 16.02.2024 г. на ВКС по т. д. № 1908/2022 г., I т. о.
Настоящият състав намира, че в полза на адв. Л. Г. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на
ищцата М., като материално затруднено лице по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗАдв в размер на 5 450 лева, а за разноски по делото – при реално направени
такива за сумата от 700 лева (по 350 лева за двете експертизи; без данни за
дължимите все още 100 лева по повторната САвТЕ) ответникът следва да
бъде осъден да заплати сума в размер на 600 лева – за платени депозити,
съразмерно на уважената част от исковете.
ІІ. Ответникът също претендира разноски съгласно списък – 30 лева за
свидетел (не е направен разход за свидетел, поради което тази сума не
представлява разноски), депозит за КСАвТМЕ – 350 лева и юрисконсултско
възнаграждение. Ищцата следва да заплати на ответника 50 лева - за платен
депозит, съразмерно на отхвърлената част от исковете. Съгласно чл. 78, ал. 8
от ГПК съдът присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 300
лева, което ищцата следва да заплати.
Ищцата е освободена от задължението за внасяне на държавна такса на
основание чл. 83, ал. 2 от ГПК. Съгласно чл. 78, ал. 6 от ГПК, когато делото е
решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от разноски по
производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се
такси и разноски. Съответните суми се присъждат в полза на съда.
Съразмерно на уважената част от исковете, ответникът следва да заплати в
полза на съда сумата от 2 496 лева – за държавна такса.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
16
управление: гр. С., р-н И., ж. к. Д., бул. „Г. Д.“ № **, да заплати на А. И. М.,
ЕГН **********, с адрес: с. С., община С., област П., ул. „Д.“ № **, сумата от
60 000 (шейсет хиляди) лева, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди и 2 400 (две хиляди и четиристотин) лева обезщетение
за претърпени имуществени вреди (закупени два броя семитобуларно плаки),
всички настъпили от ПТП от 06.12.2022 г. по вина на водача на л. а. „Я. модел
**“, рег. № ***, А. С. С., ведно със законната лихва от 19.12.2022 г. до
окончателното изплащане на главниците, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ,
като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за неимуществени вреди за разликата над
присъдените 60 000 лева до претендираните 70 000 (седемдесет хиляди) лева,
като неоснователен.
ОСЪЖДА ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н И., ж. к. Д., бул. „Г. Д.“ № **, да заплати на адв. Л. Г.
от АК - П., сумата от 5 450 (пет хиляди четиристотин и петдесет) лева,
представляващи адв. възнаграждение за оказаната безплатна правна защита,
съразмерно на уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв.
ОСЪЖДА ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н И., ж. к. Д., бул. „Г. Д.“ № **, да заплати на А. И. М.,
ЕГН **********, с адрес: с. С., община С., област П., ул. „Д.“ № **, сумата от
600 (шестстотин) лева, представляващи съдебно-деловодни разноски за
платени депозити за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН **********, с адрес: с. С., община С., област
П., ул. „Д.“ № **, да заплати на ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление: гр. С., р-н И., ж. к. Д., бул. „Г. Д.“ № **, сумата от 350
(триста и петдесет) лева – съдебно-деловодни разноски, от които 50 лева за
платени депозити за вещи лица и 300 лева за юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете, на основание
чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК.
ОСЪЖДА ЗАД „Д. Б. Ж. З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н И., ж. к. Д., бул. „Г. Д.“ **, да заплати по сметка на
Окръжен съд – Пазарджик сумата от 2 496 (две хиляди четистотин деветдесет
и шест) лева, представляващи държавна такса, съразмерно на уважената част
от исковете, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лева – за
17
служебно издаване на изпълнителен лист при неплащане на сумата в срока за
доброволно изпълнение.
Решението е постановено при участието на „З. Л. И.“ АД, ЕИК **, със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н С., бул. „С.“ № **, като трето
лице - помагач на страната на ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
18