Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260058 20.05.2021
г. гр.
Хасково
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд, на двадесети април две хиляди двадесет и първа година, в публично
заседание, в следния състав:
Председател:
Миглена Тянкова
Членове: Филип Филипов
Капка Вражилова
секретар
Петя Делчева……………...………….………………………………..
прокурор
Павел Жеков…….…………………………………………………….
като
разгледа докладваното от председателя съдия Тянкова
ВНОХД № 676 по описа на Окръжен съд – Хасково за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318
и сл. от НПК.
С присъда № 260013 от 23.10.2020 г., постановена по НОХД № 212/2019 г.,
Районен съд – Харманли е признал подсъдимия Т.П.Ф., ЕГН: **********,***, за невиновен в това, че на 22.09.2018 г. в
град Х., на публично място – в района на кръстовището на ул. Х. С., ул. К. и
ул. Я. С., извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото – подгонил малолетния Н.И.Я., роден
на *** г., и му казал „Сега ще те *****“, „Ще те ******“, удрял в земята и ритал с крак
гумите на велосипед с надписи BYOX FLASH със сериен № S *********,
собственост на И.В.Я. ***, като деформирал предната му капла
тип „Аеро“ и й нанесъл повреди на спиците; деформирал
заден драйльор Shimano; разрушил шифтър
десен (превключвател скорости) Shimano, поради което по предявеното му
обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК е оправдан.
Със същата присъда подсъдимият Т.Ф.
е признат за виновен в това, че на 22.09.2018 г. в град Х., в района на кръстовището на ул. Х. С., ул. К. и ул. Я.
С., противозаконно повредил чужда движима вещ - велосипед с надписи BYOX FLASH със сериен
№ S *********,
собственост на И.В.Я. ***, като деформирал предната му капла
тип „Аеро“ и й нанесъл повреди на спиците; деформирал
заден драйльор Shimano; разрушил шифтър
десен (превключвател скорости) Shimano, като нанесените повреди са на
стойност 75.60 лв., като случая е маловажен, и на основание чл. 216, ал. 4 вр. ал. 1 и чл. 54 вр. чл. 57,
ал. 1 НК го е осъдил на „глоба“ в размер на 300 лв., като на основание чл. 304 НПК го е оправдал по предявеното му обвинение за престъпление по чл. 216, ал. 1
ННК.
С присъдата вещественото
доказателство – велосипед – е върнато на собственика И.Я., а подсъдимият е
осъден да заплати разноските по делото.
Присъдата е протестирана
от прокурор при Районна прокуратура – Харманли с наведени доводи за
неправилност и необоснованост. Съдът постановил съдебния акт при напълно
изяснена фактическа обстановка, но неправилно приложил материалния закон, като
приел, че първото деяние не е съставомерно по чл.
325, ал. 1 НК. По отношение на второто деяние се посочва, че не бил налице
привилегирования състав на чл. 216, ал. 4 НК, тъй като в случая не била
меродавна единствено стойността на движимата вещ, а и всички останали
обстоятелства, свързани с деянието. Отправя се искане присъдата да бъде
отменена в частта, в която подсъдимият е оправдан и да бъде признат за виновен
в престъпление по чл. 325, ал. 1 ННК, както и да се отмени в останалата част, с
която е признат за виновен по чл. 216, ал. 4 ННК, като бъде признат за виновен
по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 216, ал. 1 НК.
Присъдата е обжалвана от частните
обвинители И.Я. и С.Я. като родители и законни представители на малолетния
Н.И.Я., чрез повереника им адв.
К., с доводи за неправилност. Иска се отмяна на присъдата изцяло и осъждането
на подсъдимия по обвиненията за деяния по чл. 325, ал. 1 и чл. 216, ал. 1 НК,
както и да се уважат изцяло предявените граждански искове.
Присъдата е обжалвана и от
подсъдимия Т.Ф., чрез защитника му адв. Ч.. Изложени
са доводи за неправилност, незаконосъобразност, немотивираност и явна
несправедливост. Районният съд извършил неправилна оценка на доказателствата по
делото и достигнал до погрешни изводи. Без преки доказателства се приело за
установено, че движимата вещ принадлежала на частния обвинител И.Я., както и че
описаното от свидетеля Р. Р. отговаряло на констатациите на съдебно –
техническата експертиза.Липсвала пряка причинно – следствена връзка между
описаните причинени увреждания на велосипеда и действията на подсъдимия. От
свидетелските показания се установявало само, че изпълнителното деяние се свело
до вдигане на велосипеда от земята и пускането, но нямало данни за нанасянето
на удари върху него. Твърди се, че било невъзможно от един – два пъти ритане с
крак на гумите на велосипеда и едно пускане на земята да се причинят в
описаните обвинителния акт увреждания. При наличието на всички данни по делото
можело да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 9, ал. 2 НК и деянието не
било обществено опасно. Неправилно бил определен и размера на наказанието, като
нямало основания за налагане на глоба в максимален размер.
В хода на въззивното производство пред Окръжен
съд – Хасково е разпитан в качеството на свидетел частния обвинител И.Я.,
извършен е преразпит на вещото лице инж. С.П.,
назначена е съдебно-психологична експертиза на малолетния свидетел А. К.,
изготвена от вещото лице С.Д., чието заключение е прието.
Хасковският Окръжен съд, като взе
предвид депозираният протест и депозираните въззивни
жалби, съобрази доводите на страните в съдебно заседание и служебно провери
изцяло на основание чл. 313 и чл. 314, ал. 1 от НПК правилността на обжалвания
акт, намира за установено от фактическа страна следното:
Свидетелят Н.Я. и свидетелят А. К.
(малолетни, на десет- и съответно на осемгодишна възраст към датата на
деянието) живеели в град Х., били приятели и често играели заедно. На
22.09.2018 г., между 18.00 и 18.30 часа, двамата карали колела и си играели в
района, близо до кръстовището на ул. Х. С., ул. Т. К. и ул. Я. С. Свидетелят Я.
ползвал велосипед марка BYOX FLASH със сериен номер №S371251691, който бил
собственост на баща му И.Я.. А. К. ползвал друг велосипед. В района до
кръстовището, където двете момчета се намирали, имало орехово дърво. Те решили
да свалят орехи от дървото с помощта на пръчки, които да хвърлят нагоре и да
събират падналите на земята орехи. Н.Я. оставил велосипеда си близо до дървото
и започнал да хвърля към клоните на дървото една пръчка, която намерил наблизо.
Орехите падали на земята, А. К. ги събирал и чупел черупките им, след което
двамата изяждали ядките. Това продължило известно време, като около 18.30 часа
в района на кръстовището се движел подсъдимият Т.Ф., управлявайки лек
автомобил, тип джип, марка и модел „Фолксваген Туарег“
с рег. № *******,
собственост на П. П., баща на подсъдимия. В момента, в който подсъдимият
преминавал с лекия автомобил през кръстовището, свидетелят Н.Я. отново хвърлил
своята пръчка към короната на дървото, за да събори още орехи. Хвърлената
пръчка обаче описала неправилна траектория и попаднала върху задната част на
автомобила „Фолксваген Туарег“. Подсъдимият Ф. видял
хвърлянето на пръчката от детето и чул удара, при което се ядосал и спрял
автомобила, слязъл от него и бързо се насочил към Н.Я.. Момчето се уплашило,
обърнало се и побягнало. Подсъдимият също се затичал, но детето бързо се
отдалечило. Подсъдимият се опитал да го последва, но видял, че няма да може да
го стигне, отказал се и се върнал към ореховото дърво, където свидетелят А. К. продължавал
да стои. Ф. бил ядосан и афектиран от случилото се, когато видял до дървото
велосипеда на Н.Я. марка BYOX FLASH попитал А. К. на кого е колелото. К. отговорил,
че е на Я., при което Ф. го вдигнал и го захвърлил на земята, след което му нанесъл
няколко удара с крак в областта на двете гуми. В резултат на това били нанесени
щети по велосипеда – деформирана задна капла тип „Аеро“, повреди по спиците, деформирана предна капла тип „Аеро“, деформиран
заден драйльор Shimano и разрушен шифтър
десен (превключвател на скорости) Shimano. След като повредил колелото,
подсъдимият се качил на лекия автомобил „Фолксваген Туарег“,
запалил го и се отдалечил в неизвестна посока.
След инцидента малолетният Н.Я. бил
изплашен, случката се отразила негативно върху емоционалното му състояние и
имало предпоставки за възникване на краткотрайна детска невроза.
Стойността на нанесените върху
велосипеда щети била в общ размер на
75.60 лв.
Гореизложената фактическа обстановка
се основава на събраните в първоинстанционното
производство доказателства.
Предмет на въззивното
обжалване е присъдата в нейната цялост – както в оправдателната част за
деянието по чл. 325, ал. 1 НК, така и в осъдителната част за деянието по чл.
216, ал. 4 НК.
Настоящият съдебен състав констатира,
че районният съд безкритично е възприел и възпроизвел фактическата обстановка
по начина, по който е описана в обвинителния акт, като е провел незадълбочен
анализ на доказателствата по делото, особено в частта, касаеща
обвинението за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК.
По отношение на първото деяние
настоящият съдебен състав приема за установено от фактическа страна, че по
делото не е безспорно доказано относно отправянето на заплахите „Сега ще те ******“ и „Ще те ******“ по начина,
описан в обвинителния акт. Доказателствената
съвкупност по делото в тази насока не позволява да се приеме за категорично
установено това обстоятелство.
Свидетелката В. Г. заявява, че
по време на инцидента се намирала заедно с бабата на малолетния Н.Я. ***, а
самото събитие станало на ул. Х.С. и пресечката с ул. К., което
според свидетелката било на около 20 м разстояние. Г. обаче няма преки впечатления от
действията на подсъдимия Ф. – единствените й преки впечатления касаят появата
на Н.Я., който бил разтреперан, плачел и успял да избяга на един „батко“. При
зададен въпрос от страна двете възрастни жени какво се е случило, Н.Я.
отговорил, че същият „батко“ слязъл от колата си и му казал, че ще го утрепе,
но той бързо избягал. Следователно, свидетелката Г. не възпроизвежда своите лични
впечатления, а преразказва казаното от малолетния Н.Я.. От показанията й не
може да се направи извод дали реакцията на уплаха е била в резултата на
подгонването или в резултат на отправени вербални заплахи.
Показателно е, че свидетелката А. Д. (баба на
малолетния свидетел А. К.), която се е намирала на почти
същото разстояние както свидетелката Г. (около 15 м или тридесетина крачки
по собствените думи), но на улицата, на която се е разиграл инцидента, при
разпита си посочва, че не е имало отправянето на заплахи, закани, викове или
крясъци от страна на подсъдимия Ф.. Тя само посочва, че той е дошъл при нея да
пита къде живеят родителите на малолетния Н.Я., след което е ударил и ритнал
колелото му. Следователно, безспорно се установява физическото въздействие
върху велосипеда, но не и отправянето на заплашителни реплики от страна на
подсъдимия.
Още по съществено се открояват на
този фон показанията на самия Н.Я., към който според прокуратурата са били
отправени заплахите. Малолетният Я. в съдебно заседание и в присъствието на
вещо лице – психолог С.Д. е доста лаконичен в описанието на инцидента. Той
разказва как при хвърлянето на пръчка с цел събаряне на орехи случайно ударил
една кола, от нея излязъл един мъж, който им се разкрещял, че ще ги набие или „…нещо
такова“. Когато подсъдимият го подгонил, Я. се е уплашил и е побягнал. След
това малолетният свидетел допълва, че непознатият му казал, че ще го смачка.
Като се отчита възрастта на свидетеля и характера на самата случка, съдът
намира, че показанията му в частта относно казаното от подсъдимия са много
колебливи и непоследователни. Дори и да се приеме, че не е възможно да се
възпроизведат дословно репликите на подсъдимия, но и техният смисъл е предаден
доста общо, разпокъсано и неясно. „Набиване“, „смачкване“ или „утрепване“ – не
е ясно какво е казал подсъдимият и дали казаното от него е имало именно това
значение или е в резултат на интерпретацията на самия малолетен свидетел по
начина, по който той е осмислил думите.
Малолетният свидетел А. К., който е
единственият пряк очевидец на случката, освен Н.Я., не споменава на нито едно
място в показанията си, че Ф. е заплашвал или се е заканвал. Нещо повече, за
разлика от Н.Я., малолетният К. не е побягнал, а е останал на
същото място през цялото време като страничен наблюдател. Следователно, повече
от всеки друг той е можел да чуе и да възприеме всичко казано или направено от
подсъдимия. Въпреки това К. споменава единствено въпрос на
подсъдимия, който го попитал къде живеят родителите на Н.Я. и то след като се
върнал от неуспешния опит да го догони по улицата. На конкретен въпрос от
страна на вещото лице С.Д. дали е възприел отправянето на заплахи, К. отговаря,
че подсъдимият казал нещо, но не си спомня точно какво.
Показанията на свидетелката М. Б. допълват фактическата
обстановка. Тя възприема случката, но от друга позиция – по това време се е
намирала до парк, разположен близо до улица Х. С., както посочва „…не по протежението
на произшествието“. Това място е било разположено по нейна лична преценка на
разстояние от около 80 м. От мястото, на което се е намирала Б., тя е
успяла само да види удрянето и хвърлянето на велосипеда от страна на
подсъдимия, но не е възприела отправянето на заплахи или други реплики. Това
обстоятелство може да бъде обяснено и с факта, че свидетелката се е намирала на
по-голямо разстояние и обективно до нея не е достигнал звука от проведен
разговор или отправени заплахи.
В обобщение, така описаните
свидетелски показания не дават възможност да се приеме за категорично и
безспорно установено, че подсъдимият е казал думите „Сега ще те ******“ и „Ще те *****“. Преките
очевидци на инцидента са двете малолетни лица Н.Я. и А. К. Показанията на първия от тях са
непоследователни и несигурни, отразявайки случката в една емоционално наситена
за него атмосфера, тъй като се е уплашил и е побягнал. Показанията на втория
изобщо не могат да послужат за изводи в тази посока, дори напротив, от тях може
да се заключи, че изобщо не е имало подобни заплахи. От останалите свидетели Г. няма лични
впечатления, а пресъздава разказа на момчето, докато Д. е сигурна, че
подсъдимият не е казвал нищо, а Б. се е намирала на разстояние, от
което е имало само визуално, но не и слухово възприятие към обстановката.
Следователно, тези доказателства не позволяват да се приеме за доказано
отправянето на заплахи от страна на подсъдимия.
В обвинението за престъплението
„хулиганство“ прокурорът е включил две изпълнителни деяния – отправянето на
заплахи и повреждането на велосипеда, поради което се дължи произнасяне и в
частта относно второто изпълнително деяние, доколкото същото покрива признаците
на чл. 325, ал. 1 НК.
Настоящият съдебен състав намира, че
когато повреждането на движимата вещ се разглежда като проявна
форма на хулиганството, може да се приеме, че спрямо него са приложими съставомерните признаци на чл. 325, ал. 1 НК само с оглед
непосредствения обект на засягане и начина на осъществяване на изпълнителното
деяние. При хулиганството деецът не се интересува и не предвижда непременно
посегателство върху личността или имуществото на другиго, то е само възможна
последица, още по-малко се интересува кое точно лице или чие точно имущество ще
бъде засегнато от действията му. При хулиганството намерението да се наруши
обществения ред не се предхожда от някаква конкретна причина или повод.
От фактическата обстановка по делото се установява, че действията на подсъдимия
до момента на преминаването му през процесното
кръстовище са били напълно нормални за водач на превозно средство – едва в
момента на хвърляне и удряне с пръчката по автомобила са се проявили действията
на Ф.. Тези действия представляват една цялостна афектирана реакция срещу
постъпката на момчето, но в описанието на обвинителния акт те са дадени като
обособени действия – един път представляващи отправянето на заплахи според
държавното обвинение, и втори път насочени към повреждане на велосипеда. С
други думи, държавното обвинение е приело, че хулиганството е извършено с две
изпълнителни деяния. Въпросът е дали по описаният от държавното обвинение начин
тези действия на подсъдимия по отношение на повреждането на движимата вещ
изпълват състава на чл. 325, ал. 1 НК. Отговорът зависи от това какъв е
защитеният обект, към който са насочени действията на подсъдимия, дали се
засягат интересите само на конкретно лице или се засягат обществени норми от
по-висок порядък.
В настоящия случай подсъдимият Ф. е
целял единствено посегателство върху движимата вещ, която е възприел за лична,
собствена на малолетния Н.Я.. Следователно, налице е едно индивидуално, лично
отношение. В този смисъл липсва хулиганство, тъй като при действия, насочени
срещу личността, на дееца не му е безразлично спрямо кого и как насочва
действието си. При хулиганството е обратното – за дееца няма никакво значение
конкретната личност или отделния индивид, той изразява едно цялостно неуважение
към обществото. Макар и случката да се е разиграла за много кратък интервал от
време, тя има своята предистория, развитие и завършек, като в предпоставките за
целия инцидент стои не намерението на подсъдимия да прояви явно неуважение към
обществото, а да реагира срещу неочакваното поведение на момчето, тъй като Ф.
се е почувствал уязвен от постъпката му.
Ето защо не могат да бъдат споделени
доводите на прокуратурата и на частните обвинители относно предпоставките за
наличие на хулиганство. Тези доводи биха били основателни, само ако от
доказателствата по делото недвусмислено и категорично се установява, че
подсъдимият е действал с умисъл не само да повреди велосипеда, но и с ясното
съзнание, че с поведението си грубо нарушава обществения ред и изразява явно
неуважение към обществото, т.е. той трябва да е целял постигането на подобен
демонстративен и скандализиращ публичен ефект спрямо обществените норми. А от
фактите по делото не може да се приеме за установено, че подсъдимият е имал
такова намерение.
С други думи, хулиганството щеше да
бъде налице в случая, ако личните мотиви на подсъдимия бяха прераснали в едно
по-широко демонстративно поведение и ако неговият умисъл е надхвърлил значително ограничената реакция на личен
афект към постъпката на свидетеля Н.Я., като съдържа ясно изразено желание за
манифестиране на явно неуважение към обществото. Такива данни по делото, обаче,
няма. Въпреки невъздържания и непристоен характер на действията на подсъдимия
той не е имал съзнанието да скандализира обществото. Ето защо въззивният съд намира, че по отношение на второто
изпълнително деяние, включено в обвинението за хулиганство, подсъдимият също
следва да бъде оправдан.
В обобщение, настоящият съдебен
състав намира, че подсъдимият в действителност следва да бъде признат за
невиновен, макар и по съображения, различни от приетите в обжалваната присъда.
Районният съд е приел, че подсъдимият е изрекъл заплахите, но същите отразявали
само неговото лично отношение към малолетния Н.Я. и не изразявали явно
неуважение към обществото. По този начин районният съд е достигнал до други
правни изводи относно обвинението за престъпление по чл. 325, ал. 1 НК, но
доколкото крайният извод също води до признаването на подсъдимия за невиновен, въззивният съд намира, че в тази част присъдата следва да
бъде потвърдена.
Настоящият съдебен състав намира, че
районният съд правилно е квалифицирал останалите действия на подсъдимия по
отношение на велосипеда, като ги е подвел под нормата на чл. 216, ал. 4 НК,
произнасяйки се с оправдателен диспозитив по
първоначалното обвинение, което е визирало ал. 1 на същата разпоредба.
Основното съображение е стойността на вещта, предмет на престъплението но
правилно районният съд е отбелязал и други допълнителни критерии, които са
взети предвид.
В случая, обаче, е решаваща не само
стойността на повредената вещ. В тази насока следва да се отчетат характера и
особеностите на непосредствения обект на посегателство, начина на засягане на
охраняваните обществени отношения, мотивите за инкриминираното поведение,
вредните последици, както и личностните данни за подсъдимия – същият е
неосъждан и на сравнително млада възраст, и други обстоятелства, които сочат на
една по-ниска степен на обществена опасност и морална укоримост
на извършеното. В тази насока е и процесуалното поведение на подсъдимия - в
хода на съдебното следствие пред районния съд той не отрича, че е излял гнева
си върху колелото. Всички тези данни,
дадени в своята съвкупността, сочат на маловажност на деянието. Налице са
критериите на чл. 93, т. 9 НК - деянието представлява маловажен случай, когато
степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените
случаи на престъпление от съответния вид с оглед липсата или незначителността
на вредните последици, или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. В случая
има вредни последици, но те са незначителни. Размера на причинените щети, макар
и да не са възстановени към днешна дата, не надхвърля размера на минималната
работна заплата за страната, и обосновано може да се приеме, че деянието е с
по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
престъпление от този вид, поради което правилно е подведено под квалификацията
на чл.
216, ал. 4 вр. ал.
1 НК. В случая деянието е извършено в близост до кръстовище, по което обаче
в този момент не е имало оживен трафик или присъствие на много други странични
наблюдатели, невъздържаните действия на подсъдимия са се осъществили за много
кратко време и са били плод на неговото душевно раздразнение, поради което
случаят представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с
други типични, обикновени случаи на престъпления от този вид. Фактът, че щетите
не са възстановени, не е пречка за прилагането на чл. 216, ал. 4 НК, тъй като
той се взема предвид на една друга плоскост – невъзможността да бъде приложен
института на чл. 78а НК.
В случая е имало възможност деянието
да се преследва по тъжба и на пострадалото лице, тъй като има за предмет лично
имущество, но първоначално държавното обвинение е възприело, че правната
квалификация е по ал. 1 на чл. 216 НК, поради което то е внесено с обвинителен
акт.
Престъплението е извършено при пряк
умисъл, тъй като подсъдимият Ф. е съзнавал обществено опасния му характер,
предвиждал е обществено опасните му последици и е искал тяхното настъпване.
Не се споделят съображенията,
изложени във въззивната жалба на защитника на
подсъдимия. Показанията на свидетеля Р. са достатъчно годен доказателствен източник в частта относно първоначално
установените щети върху велосипеда. Следва да се има предвид сравнително
дългият период от време от деня на инцидента (22.09.2018 г.) до разпита на
свидетеля в съдебно заседание (23.10.2020 г.), тоест около две години. Освен
това свидетелят Р. и неговият колега са се задържали за кратко на
мястото на случката, където се е намирал велосипеда – след като са констатирали
щетите по същия, двамата са се свързали с ОДЧ при РУ – Харманли, който им е
посочил търсения от тях лек автомобил и ги е изпратил да го търсят.
Следователно, свидетелят Р. не е разполагал с толкова много
време, за да оглежда в подробности и детайли щетите по колелото. Погрешно е
посочено във въззивната жалба, че показанията на
свидетеля Р. служели
като единствена основа за установяване на уврежданията, за които бил признат за
виновен подсъдимия. Напротив, окончателното установяване на вредите по
велосипеда е извършено с помощта на назначената и приета съдебно – оценителна
експертиза от вещото лице С.П. (л. 51 – 55 ДП).
Не могат да бъдат споделени и доводите,
че имало разлика в изпълнителното деяние – „удрянето“ следвало да се приравни
на „пускане“, тъй като нито един от свидетелите не бил видял подсъдимия да
вдига велосипеда във въздуха. Напротив, в показанията на свидетеля А. К. е посочено,
че момчето лично е видяло как подсъдимият „…взе да блъска колелото на Н. в земята“,
както и допълнително „Той взе колелото на Н. и го удари няколко пъти в земята“.
Освен това следва да се подчертае, че с пускането на един предмет върху твърда
повърхност също се осъществява действието „,удряне“. В този смисъл, търсенето
на някаква граматическа разлика между двата глагола, която да повлияе върху
правните изводи на съда, е нелогично и неправилно.
Защитникът е отправил и възражение
за квалифициране на деянието по реда на чл. 9, ал. 2 НК. Малозначителността
на деянието по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК и маловажният случай –
чл. 93, т. 9 НК са приложими при различни предпоставки и имат различни
последици за дееца. Основната разлика се състои в това, че малозначителните
деяния по смисъла на чл. 9, ал. 2 НК не са престъпни, защото не са
обществено опасни и само формално осъществяват признаците на състав на
престъпление от особената част на наказателния кодекс. В същото време
характеристиката „маловажен случай“ по смисъла на чл. 93, т. 9 НК се
отнася до извършено престъпление, което поради липсата или незначителността на
вредните последици, или с оглед на други смекчаващи отговорността на дееца
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
В конкретния случай възражението на
защитника за оневиняване на подсъдимия на основание чл. 9, ал. 2 НК не
може да бъде удовлетворено, тъй като извършеното от подсъдимия Ф. деяние
осъществява в признаците на инкриминираното му престъпление, в това число и
обществена опасност, която не сочи на малозначителност.
Такава би била налице, когато извършеното престъпление обективно не е оказало
отрицателно въздействие върху охраняваните обществени отношения или въздействието,
макар и оказано е минимално и следователно не е застрашило реално тези
отношения. В настоящия казус паричната равностойност на щетите по велосипеда
действително не е висока, но тя не е и в толкова несъществен размер, който да
изключи обществената опасност на деянието изобщо. Наред с това от значение е и
обстоятелството, че се касае за действия, които са извършени в присъствието на
друго малолетно лице на мястото (свидетеля А. К.), и са проява на една
невъздържаност в поведението на подсъдимия, която има обществено укорим
характер. В този смисъл деянието не може да бъде квалифицирано по реда на чл.
9, ал. 2 НК.
С протоколно определение от
24.09.2019 г. районният съд е отказал да приеме за съвместно разглеждане
предявените граждански искове от частните обвинители И.Я. и С.Я. , лично и като
законни представители на малолетния Н.Я., за заплащане на причинените от
деянието щети. В този смисъл, искането за произнасяне по предявените граждански
искове, заявено с допълнение към въззивната жалба вх.
№ 261899 от 03.11.2020 г., се явява процесуално недопустимо и доколкото
исковите претенции не са предмет на производството, съдът не дължи произнасяне
в тази насока.
При определяне на наказанието
правилно районният съд не и приложил института на чл. 78а НК за освобождаване
на дееца от наказателна отговорност чрез налагане на административно наказание.
В действителност е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
но не в такава степен, че да се приложи чл. 55 НК. В съответствие с чл. 36 НК
съдът е преценил, че дори и най-ниското по размер наказание лишаване от свобода
би се оказало несъразмерно тежко и доколкото нормата на чл. 216, ал. 4 НК
предвижда алтернативна санкция в случая по-подходящо е било налагането на
„глоба“ в максимално предвидения размер. Изводите на първоинстанционния
съд относно вида и размера на наложеното наказание се споделят изцяло и от
настоящия съдебен състав.
С оглед на така изложените
съображения, въззивният протест и въззивните
жалби следва да се оставят без уважение, а постановената първоинстанционна
присъда – да се потвърди.
Предвид гореизложеното и на
основание чл. 338 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260013/23.10.2020 г.,
постановена по НОХД № 212/2019 г. на Районен съд – Харманли.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.