Р Е Ш Е Н И Е №...
гр. ВРАЦА,26.08.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Врачанският окръжен съд, гражданско
отделение, в публично заседание на седми
август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:РЕНАТА
Г.МИШОНОВА - ХАЛЬОВА
Членове:МАРИЯ АДЖЕМОВА
мл.съдия:ИВАН
НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретаря Виолета
Вълкова, като разгледа докладваното от мл.съдия Никифорски в.гр.дело
N 203 по описа за 2019 год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, вх. № 3127 / 26.02.2019 година, подадена от
адвокат Д.К., в качеството му на процесуален представител на С.Н.М. срещу Решение № 106 от 11.02.2019г.,
постановено по гр.д. № 556 /18г. по описа на РС- Враца, с което предявения от
жалбоподателя иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за приемане за
установено, че ищцата С.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на Ц.М.Ц.,
ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейния баща М.Ц.А., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, сумата от 480 лева /четиристотин и осемдесет лева/,
представляваща дължима за периода от м. 08.2017 г. до м. 01.2018 г. включително
месечна издръжка, за които суми е издаден изпълнителен лист от 04.08.2017 г. по
гр. д. № 4090/2011 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав и е образувано
изп. д. № 752/2017 г. по описа на ДСИ при РС – гр. Враца, КАТО Е ОТХВЪРЛЕН иска
за разликата до пълния предявен размер от 8 194,50 лева /осем хиляди сто
деветдесет и четири лева и петдесет стотинки/ и за периода от 14.09.2011 г. до
31.07.2017 г. като неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна по подадената въззивна жалба М.А.,
чрез процесуалния си представител -
адвокат Е.М., в който се твърди,че подадената въззивна жалба е недопустима,
алтернативно неоснователна и незаконосъобразна.
Във
въззивната жалба се поддържа, че
решението на съда е неправилно и незаконосъобразно.
На първо
място се посочва, че по отношение на преводните документи не е приложима
разпоредбата на чл. 185 ГПК, тъй като от съдържанието на документите се
установява размера на сумата, получателя и изпращача, на коя дата е изпратена
сумата. Твърди се, че неправилно съдията е отказал да приобщи преводите,постъпили на името на бащата на ответника,изпращани от С.М.
или от съпруга й.Посочва се, че същите следва
да се ценят,защото са в логическа връзка с останалия доказателствен
материал.Те доказват не само изпълнение на съдебно решение,но и на родителски
дълг към дете.Оспорва се заключението по извършената пред първостепенният съд
съдебно - счетоводна експертиза.Твърди се, че вещото лице е изготвило фалшива,
произволно изготвена справка в нарушение на наредба № 2 / 2015 година за
вписването, квалификацията и вазнагражденията на вещите лица.
Въз основа
на изложеното се отправя искане за отмяна на решението на РС - гр. Враца в
обжалваната част.Претендират се сторените разноски пред двете съдебни
инстанции.
Във въззивното производство Е
ДОПУСНАТА И НАЗНАЧЕНА съдебно- счетоводна експертиза със следната задача:
Вещото лице да извърши и предостави в
съда писмена справка от централното управление на WESTERN UNION - гр. София -
телефон за връзка 008001114998, регистрирани и извършвани ли са чрез въпросната
системата парични преводи с изпращач С.Н.М., ЕГН ********** или нейният съпруг П.М.
/ гръцки гражданин / в полза на М.Ц.А.,
ЕГН **********.Ако са регистрирани преводи да бъде посочено на кои дати са
извършени, получени ли са сумите от получателя и на коя дата.Справката да бъде
изготвена за периода от 14.09.2011 г. до
30.07.2017 г.
При извършената проверка на редовността
и допустимостта на жалбата,съдът констатира,че същата е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК и е насочена против обжалваем съдебен акт. При констатираната допустимост на жалбата,съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Атакуваното решение на РС-
гр.Враца е валидно и допустимо.
Районен
съд - гр.Враца е бил сезиран и се е произнесъл по предявен от С.Н.М. иск с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за приемане за установено,
че ищцата НЕ ДЪЛЖИ на Ц.М.Ц., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието
на нейния баща М.Ц.А. сумата от 8 194,50 лева, представляваща издръжка за
периода от 14.09.2011 г. до подаване на исковата молба.
Така предявеният иск е уважен частично от
първостепенния съд за сумата от 480 лева, като е отхвърлен до пълният предявен
размер от 8 194,50 лева,който е достигнал до извода, че същият е неоснователен и
недоказан от ищеца в отхвърлената част.
В
исковата молба се твърди, че от съвместното съжителство между ищцата и М.Ц.А. е
родено детето им – ответницата Ц.М.Ц., родена на *** г. Сочи се, че ищцата
заминала да живее и работи в Република Гърция, където през 2013 г. сключила
брак с гръцки гражданин. Посочва, че по гр. д. № 4090/2011 г. по описа на РС –
гр. Враца е одобрена спогодба между ищцата и М.А., съгласно която упражняването
на родителските права по отношение на детето Ц.Ц. е предоставено на бащата М.А.,
определен е режим на лични отношения между детето и ищцата, а последната е
осъдена да заплаща на детето си месечна издръжка в размер на 80 лева, считано
от 14.09.2011 г. Ищцата заявява, че многократно е молила бащата да й предостави
номер на банкова сметка, ***, но това се случило едва на 28.11.2017 г., а
допреди това ищцата превеждала издръжката лично, чрез майка си или чрез съпруга
си. Заявява, че за периода от 14.09.2011 г. до 31.01.2018 г. е превела общо
сумата от 4 310 евро, с левова равностойност от 8 620 лева, с което е платила
дори повече от определената издръжка. Отделно от това твърди, че при всяко свое
идване в България ищцата е давала на детето Ц. допълнителни парични суми,
купувала й дрехи, диоптрични очила, 2 бр. мобилни телефони, таблет и телевизор.
Сочи, че въпреки нейната изправност, е образувано изп. д. № 752/2017 г. по
описа на ДСИ при РС – гр. Враца, по което ищцата получила покана, че към
13.09.2017 г. дължи сума в размер на 8 194,50 лева. Иска се постановяване на
решение, с което да бъде признато за установено, че ищцата С.М. не дължи на
ответницата Ц.Ц. сумата в размер на 8 194,50 лева, представляваща дължима за
периода от 14.09.2011 г. до подаване на исковата молба – 14.02.2018 г. месечна
издръжка.
В срока по чл.
131 ГПК по делото е депозиран писмен отговор от ответницата Ц.Ц. чрез адв. Е.М., с
който се оспорва предявеният иск като недопустим, алтернативно като
неоснователен.Развиват се съображения относно недопустимостта на предявения
иск.В случай,че съдът счете иска за допустим, ответницата оспорва същия, като
заявява, че твърденията на ищцата, че за периода от 14.09.2011 г. до 31.01.2018
г. е заплатила сумата от 4 310 евро за месечна издръжка на ответницата не
отговарят на истината.Заявява, че представените с исковата молба преводни
документи не отговарят на изискването на чл. 185 ГПК, а освен това не
установяват твърденията на ищцата, доколкото не е посочено основанието за
преводите,за какво са тези преводи и кое е задълженото лице.Твърди се, че се е
случвало ищцата да превежда на М.А. различни суми, които обаче били
предназначени за близки и роднини на ищцата, на които са били предадени
преведените суми.Заявява, че се е случвало ищцата да закупува дребни подаръци и
дрехи на ответницата, но не е плащала издръжка под формата на месечни плащания.Признава
и не оспорва, че за периода от м. 08.2017 г. до м. 01.2018 г. ищцата е платила
дължимата издръжка чрез два банкови превода по сметка на баща й М.А., както
следва: с първия превод е заплатена месечната издръжка за периода от м. 08.2017
г. – м. 12.2017 г. и с втория превод – за м. 01.2018 г. За периода от
14.09.2011 г. до м. 07.2017 г. издръжката на ответницата не е погасена от
ищцата.
Като взе предвид твърденията на страните и
наведените доводи в исковата молба и отговора, както и оплакванията във
въззивната жалба и подадения отговор към нея,настоящият съдебен състав
приема,че предметът на въззивната проверка обхваща повдигнатия спор,относно дължимостта
от ищцата на ответницата на сумата над 480 лева да пълния предявен размер от 8
194,50 лева, представляваща дължима за периода от 14.09.2011 г. до подаване на
исковата молба – 14.02.2018 г. месечна издръжка.В останалата част като
необжалвано решението е влазло в сила.
За да се произнесе по
основателността на жалбата, въззивният съд обсъди събраните в
първоинстанционното и във въззивното производство доказателства поотделно и в
тяхната пълнота, при което приема за установено от фактическа страна следното:
Не е налице спор между страните по
делото, че ищцата С.М. е майка на ответницата Ц.Ц., както и че с Решение №
112/13.02.2012 г. по гр. д. № 4090/2011 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII
състав, упражняването на родителските права по отношение на ответницата е предоставено
на бащата М.А.,а ищцата С.М. е осъдена да заплаща на ответницата месечна
издръжка в размер на 80 лева, считано от 14.09.2011 г., ведно със законната
лихва върху всяка просрочена вноска. Не се спори и относно обстоятелството, че
за периода от м. 08.2017 г. до м. 01.2018 г. включително ищцата е погасила
дължимата месечна издръжка.
Между страните не е налице спор и
относно фактите, че ищцата М. живее и работи в Република Гърция, както и че въз
основа на изпълнителния лист от 04.08.2017 г. е образувано изпълнително дело №
752/2017 г. по описа на ДСИ при РС – гр. Враца за дължимата от С.М. издръжка.
Спорът между страните е
концентриран около въпроса, плащала ли е ищцата редовно и надлежно дължимата на
ответницата месечна издръжка, за което е осъдена с влязло в сила съдебно
решение и за събирането на която е образувано изп. д. № 752/2017 г. по описа на
ДСИ при РС – гр. Враца и чието изпълнение се оспорва.
От приетото по делото копие от изп.
д. № 752/2017 г. по описа на ДСИ при РС – гр. Враца е видно, че производството
е образувано на 13.09.2017 г. с взискател М.А. като баща и законен представител
на Ц.Ц. и длъжник С.М.. Поканата за доброволно изпълнение е връчена лично на
длъжника на 25.09.2017 г., като от същата се установява, че към 13.09.2017 г.
задължението е в общ размер на 8 194,50 лева, от които 5 600 лева – главница, 1
778,19 лева – лихви, 84 лева – разноски по изп. д. и 732,31 лева – такси по
Тарифата за д. т. по ГПК в полза на РС – гр. Враца. По изп. дело са извършени
различни справки за имущественото състояние на ищцата, не са предприемани
принудителни действия и не са събрани суми.
За иизясняване на обстоятелствата по
делото пред Районен съд - гр. Враца е назначена и изслушана съдебно –
счетоводна експертиза.В заключението на вещото лице се твърди, че за периода от
14.09.2011 г. до 31.12.2015 г. е направен само един превод – на 20.10.2011 г. с
наредител С.М. и получател М.А. за сумата от 100 евро. Посочено е, че при този
тип преводи не се посочва основание за плащането. В съдебно заседание вещото
лице пояснява,че е направила посещение в една от банките, извършващи услугата
плащания чрез Уестърн Юнион, а именно „Юробанк България“ АД. Заявява, че
електронната система за тази услуга е централизирана и откъдето и да се извърши
справка за преводите, резултатът ще бъде един и същ.
Приетите по делото разписка №
07000660003341/17.11.2017 г., разписка № 01000655618718/08.11.2017 г. и вносна
бележка от 19.01.2018 г. са в подкрепа на един от признатите за безспорни
факти, а именно, че за периода от м. 08.2017 г. до м. 01.2018 г. включително
ищцата е погасила дължимата месечна издръжка.
Пред Районен съд са събрани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетелите Н.Д., Ц.Г., Д.Г. и Б.М..
От показанията на свид. Н.Д. се
установява, че винаги, когато се прибирала в с. ***, ищцата носела подаръци за
ответницата – очила, телефон, дрехи и пари в брой.
Свид. Г. – баба на ответницата
твърди, че ищцата й споделяла, че няма да праща пари на ответницата, за да не
ги харчи втората жена на баща й. Сочи също, че ищцата е подарила телефон на
дъщеря си, както и й носела подаръци под формата на дрехи, както и понякога
пари за конкретен повод – за първи учебен ден или за рожден ден на детето, но
не е плащала месечната издръжка, за която е била осъдена. Свидетелката твърди,
че до 2016 г. отношенията между ищцата и бившия й мъж М.А. били добри и
последният й вършел услуги, като й плащал кабелната телевизия, купувал й дърва
за огрев през зимата, плащал й сметките в България и плащал вноските за закупен
от М.А. за ищцата телевизор на изплащане. За всички тези разходи ищцата му
изпращала пари от Гърция. Също пращала пари и на свид. Г., която съхранявала
багажа й и пазела къщата й в с. *** от вандали. Пращала пари на М.А., за да
погасява заем на нейния брат.
Свидетелката Г. живее на семейни
начала с бащата на ответницата от 13 г. С ответницата живеят в едно домакинство
и свидетелката твърди, че тя я е отгледала. Сочи, че с ищцата са били в добри
отношения и си вършели услуги, като М. й купувал дърва за зимата, плащал й
кабелната телевизия „Булсатком“ и сметките и й купил телевизор на изплащане.
Ищцата му пращала пари от Гърция за тези разходи, както й да издържа и да плаща
заем на нейния брат. Пращала пари и на майката на М.А. – свид. Г., която й
съхранявала багажа и пазела и наглеждала къщата на ищцата. За детето носела
понякога подаръци – дрехи и един телефон, както и 20 евро в брой за рождения й
ден през 2013 г. или 2014 г. Сочи, че отношенията им били добри до 2016 г.,
след което се влошили, тъй като ищцата отказала да помогне за растящите разходи
на детето и за организацията на бала в училище.
Пред настощата съдебна инстанция е
назначена и изслушана съдебно - счетоводна експертиза със следната задача:
Вещото лице да извърши и предостави в
съда писмена справка от централното управление на WESTERN UNION - гр. София,
регистрирани и извършвани ли са чрез въпросната системата парични преводи с
изпращач С.Н.М., ЕГН ********** или нейният съпруг П.М. / гръцки гражданин / в
полза на М.Ц.А..Ако са регистрирани
преводи да бъде посочено на кои дати са извършени,получени ли са сумите от
получателя и на коя дата.Справката да бъде изготвена за периода от 14.09.2011 г. до 30.07.2017 г.В
заключението на вещото лице е отразено, че за въприсният период С.М. е
извършила преводи на името на М.А. / баща на ответницата/ в общ размер на 2560
евро, с левова равностойност при фиксиран курс на еврото 1.95583 в размер на 5006.92
лева.В проведеното съдебно заседание пред настоящата инстанция бе приложена и
оригиналната разпечатка на справката, предадена на вещото лице от централата на WESTERN UNION.
Показанията на свид. Г. и свид. Г.
са еднопосочни, последователни и хронологични и следва да им бъде дадена вяра.
При така установеното от фактическа
страна, се налагат следните правни изводи:
Искът с правно основание чл. 439,
ал.1 ГПК по съществото си представлява отрицателен установителен иск за
оспорване на вземането, който може да бъде основан само на обстоятелства,
настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
постановено решението, което се изпълнява.Всякакави обстоятелства настъплили
след този период могат да послужат като основание за предявяване на иска, а не
както твърди защитата на ответницата, че единственото обстоятетлество въз
основа на което може да бъде предявен иска е погасяване на вземането, поради
изтекла давност.
Установяването на факта на
плащането е в тежест на ищцата по предявения отрицателния установителен иск, че
не дължи сумата по въпросното изпълнително дело.
В тежест на ответника по делото е
да установи материално - правните предпоставки/ юридически факти /,обуславящи
дължимостта на отричаното от ищеца вземане,които в конкретния случай са това,
че ищцата е майка на ответницата и че същата е осъдена с влязло в сила съдебно
решение да заплаща на ответницата месечна издръжка в размер на 80 лева, считано
от 14.09.2011 г.
В тежест на ищеца е да докаже
своето правопогасяващо възражение – в конкретния случай плащането на дължимата
от нея издръжка за исковия период.
Не е налице спор между страните по
делото, че ищцата С.М. е майка на ответницата Ц.Ц., както и че с Решение №
112/13.02.2012 г. по гр. д. № 4090/2011 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII
състав, упражняването на родителските права по отношение на ответницата е
предоставено на бащата М.А.,а ищцата С.М. е осъдена да заплаща на ответницата
месечна издръжка в размер на 80 лева, считано от 14.09.2011 г.
Настоящия съдебен състав счита, че
от събраните по делото доказателства следва обоснован извод, че ищцата при
условията на пълно и главно доказване е установила по несъмнен начин, че за
исковия период е заплатила издръжка в размер на 5486.92 лева, като сумата от
480 лева е заплатена за периода от месец август 2017 г. до м. януари 2018 г.,а
сумата от 5006.92 лева за периода 11.09.2011 г. до 31.07.2017 г. Онсоно
плащането от 480 лева за първия посочен период не е налице спор между страните,
като решението в тази му част не е оспорено и е влязло в законна сила. Спорът между страните пред настоящата инстанция е концентриран около
въпроса, плащала ли е ищцата редовно и надлежно дължимата на ответницата
месечна издръжка за периода от 11.09.2011 г. до 31.07.2017 г., за което е
осъдена с влязло в сила съдебно решение и за събирането на която е образувано
изп. д. № 752/2017 г. по описа на ДСИ при РС – гр. Враца и чието изпълнение се
оспорва.
От заключението на вещото лице по
изслушаната пред настоящата съдебна инстанция съдебно - счетоводна експетиза и
от представената официална писмена справка от централата на WESTERN UNION се
установява, че за периода от 14.09.2011 г. до 30.07.2017 г. С.М. е извършила
преводи на името на М.А., получени лично от него в общ размер на 2560 евро, с
левова равностойност при фиксиран курс на еврото 1.95583 в размер на 5006.92
лева.В справката са конкретизирани датите, на които са извършени преводите и
датите на които са получени средствата лично от М.А.. Настоящата съдебна инстанция дава вяра именно на тази експертиза, която е
комепетентно и точно изготвена, като няма да цени съдебно - счетоводната
експертиза, назначена и изслушана пред Районен съд.Тезата на вещото лице по
назначената пред първоинстанционният съд експертиза, че WESTERN UNION е
централизирана система и откъдето и да се извърши
справка за преводите, резултатът ще бъде един и същ не може да бъде споделена от този състав, тъй
като е погрешна. При извършена справка в конкретна банка може да бъде получена
информация единствено и само за преводите, извършени чрез конкретната институция.По
тези съображения съдът няма да цени заключението на вещото лице пред Районния
съд.Следователно съдът приема за установено по безспорен и
категоричен начин, че за периода от 14.09.2011 г. до 30.07.2017 г. С.М. е
извършила преводи на името на М.А. /баща на ответницата/, получени лично от
него в общ размер на 2560 евро, с левова равностойност при фиксиран курс на
еврото 1.95583 в размер на 5006.92 лева.
Навеждат се тъврдения и аргументи от
защитата на ответницата, че процесните суми не представляват погасяване на
задължението за издражка на С. Н. към малолетната и дъщеря.Твърди се, че в преводите
не е посочено основанието за плащане на сумите, поради което не е доказано, че
с тях Н. е погасявала именно това си задължение.В тази връзка следва да се
отбележи, че когато не е посочено основанието за плащането,в конкретния казус
ответницата по делото следва да установи, чрез процесуалния си представител,
наличието на друго валидно правоотношение между страните, към което отнася извършеното
от С. Н. плащане.Такова правно отношение обаче ответницата не успя да установи
по делото.Същата се домогва да докаже, чрез свидетелските показания на Ц.Г. и Д.Г.,
че въпросните суми, получени от бащата на ответницата са използвани за
задоволяване нуждите на самата С. Н..Съдът не кредитира с доверие показанията
на въпросните свидетели, ценени с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК.На първо
място следва да се посочи, че същите са противоречиви и непоследователни.Св. Г.
твърди, че С. Н. е изпращала пари на сина и М.А./ баща на ответницата/, който
пък от своя страна и ги предавал, за да се грижи за къщата на Н. в село ***.Част от праите пък Н. превеждала на
М., който пък да ги предаде на брата на С. - Б.М..Твърди на следващо място, че М.
предавал парите на някакаво момче, защото брата на С. имал задължение към него,
но последната нямала доверие на брат си, че ще погаси заема си.Св.Г./живееща на
семейни начала с бащата на ответницата/ твърди, че е свидетел, как брата на С. -
Б. е идвал в дома им и М. му е предавал пари. От така дадаените показания не
става ясно, дали парите М. е предавал на Б.М. или пък на лицето, за което се
твърди, че Б.М. имал заем към него.Тези твърдения са противоречиви и явно насочени
към обснованване на тезата,че Н. не е превеждала пари с цел погасяване на
задължението си за издръжка.Неправдоподобна и логически неиздържана е тезата,
че С.М. е превеждала пари на М.А., който да погасява заем на брат й Б.М. към
трето лице, при положение, че Н. ако е искала да стори това е могла директно да
ги превежда към това лице, при което освен това ще се сдобие и с документ за
преведените суми, респективно погасяване на задължението по твърдяния заем.На
следващо място следав да се посочи, че и двете свидетелки заявяват, че С. Н.
рядко изпращала пари, като Г. тъврди два - три пъти в годината, а Г. - веднъж
на два - три месеца.Тези твърдения явно не отговарят на обективната истина,
предвид приложената по делото справка от централата на WESTERN UNION за извършените преводи от С.М.
на името на М.Ц.А.,от която се установява, че М. регулярно е превеждала суми,
всяка една от които надвишава размера на дължимата месечна издръжка.
Несъстоятелни са и твърденията, че
парите били превждани на М.А., за да заплаща сметките за имота на С. ***,
отчитайки обстоятелството, че доказаната преведена сума възлиза на 5006.92 лева
от една страна, а от друга факта, че Н. рядко се е прибирала от Гърция в с.***.Очевидно
е, че няма как тази сума да бъде разходвана за сметки в процесния имот, в който
ищцата много рядко пребивава.
Показанията на свид. Б.М. – брат на ищцата,
ценени по реда на чл. 172 ГПК са
безпротиворечиви и логически издържани, поради което съдът ги кредитира с
доверие в частта им, че отношенията между ищцата и М. били силно влошени още от
раздялата им и в частта, в която сочи, че при прибиранията си в България ищцата
е носела подаръци на детето.
Твърдението на адв. М., че за целия исков
период от 14.09.2011 г. до 14.02.2018 г. дължимата месечна издръжка е общо 6
160 лева /77 календарни месеца по 80 лева на месец/, а не 8 194,50 лева е
правилно.Що се касае до тъврдението, че С.М.
твърди, че цялата сума от 8 194,50 лева представлява издръжка, претендирана за
плащане от ответницата, а по делото е приложено изп. д. № 752/2017 г.,от което
е видно, че към 13.09.2017 г. сумата от 8 194,50 лева включва: 5 600 лева
главница - издръжка, 1 778,19 лева лихви, 84 лева разноски по изп. д. и 732,31
лева - държавна такса по чл. 53 от Тарифата за ДТ по ГПК, следва да се посочи,
че първостепенният съд правилно е отбелязал, че разноските и държавната такса
по изпълнителното дело не могат да бъдат предмет на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК.Поради
този причина и при непосочване в исковата молба от ищцата, че се претндира
недължимост и на лихвите по изпълнителното дело, правилно Районният съд,
съгласно принципа на диспозитивното начало в процеса е разгледал иска, така
както е предявен, а именно да бъде признато за установено, че ищцата не дължи
издръжка в размер на 8 194,50 лева.
При това положение,с оглед
некредитирането с доверие на показания
на свид. Г. и свид. Г. и предвид обстоятелството, че ответницата не съумя да
установи наличието на друго валидно правоотношение между страните, към което
отнася извършеното от С. Н. плащане,настоящата съдебна инстанция приема, че с
пведедената сума в раземр на 5006.92 лева Н. е погасявала именно задължението
си за издръжка към непълнолетното си дете - ответник по делото.
Неоснователно е възражението на адв. М., че преведените суми на -
08.09.2011 г., 19.10.2011 г., 02.12.2011 и на 21.12.2001 г. не могат да бъдат
отнесени към плащане на задължението за издръжка от страна на Н., тъй като
решението е влязло в сила на 13.02.2012 г.В тази връзка следва да се отбележи,
че С. Н. е осъдена да заплаща издръжка по силата на съдебна спогодба между нея
и М.А. от дата 14.09.2011 г., поради което настоащият съдебен състав прима, че същата
е започнала доросъвестно да изпълнява задължението си от месец септември 2011
година.
Неоснователно е възражението на адв.
К., че първостепенният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 185 ГПК.Съдът
е указал на страната да представи превод на документите на Български език, но
това не е извършено, поради което правилно районният съд не е ценил посочените
писмени доказателства на чужд език.
По възражението на адв. М., че не е
приложена официалната справка от WESTERN UNION, както бе посочено по - горе в
решението, следва да се отбележи, че в проведеното съдебно заседание пред
настоящата инстанция бе приложена и оригиналната разпечатка на справката,
предадена на вещото лице от централата
на WESTERN UNION. От същата се установява и че последният превод в посочения периода е извършен на 25.05.2017 г., а сумата
е получена на 26.05.2017 г., поради което е налице техническа грешка в
експертизата на вещото лице.
Поради несъвпадане на правните
изводи на настоящата инстанция с тези,отразени в атакуваното Решение № 106 от
11.02.2019г., постановено по гр.д.
№ 556 /18г. по описа на РС- Враца, в
частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за
сумата от 5006.92 лева и за периода 11.09.2011 г. до 31.07.2017 г., то
последното следва да бъде отменено в тази част като неправилно и да бъде
постановено друго, с което да бъде прието за установено, че С.Н.М., ЕГН **********,
с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на Ц.М.Ц., ЕГН **********, действаща лично и със
съгласието на нейния баща М.Ц.А., ЕГН **********, двамата с адрес: ***,по иска
с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК сумата от 5006.92 лева за периода от 11.09.2011
г. до 31.07.2017 г., представляваща дължима за периода от м. 09.2011 г. до м.
07.2017 г. включително месечна издръжка, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 04.08.2017 г. по гр. д. № 4090/2011 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО,
VII състав и е образувано изп. д. № 752/2017 г. по описа на ДСИ при РС – гр.
Враца.В останалата отхвърлителна част решението на Районен съд следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква и за двете страни,
като същите следва да бъдат присъдени за двете съдебни инстанции, съразмерно с
уважената, респективно отхвърлената част от иска.
Ищцата е сторила разноски, както следва:За първоинстанционното
производство 327.78 лева - заплатена държавна такса, 250 лева депозит за вещо
лице и 750 лева – платен адвокатски хонорар или общо 1327.78 лева.За въззивното
производство: 154.30 лева държавна такса за въззивно обжалване, 150 лева
депозит за вещо лице или общо 354.30 лева.Извършените и дължими на ищцата
разноски за двете съдебни инстанции са в общ размер на 1681.78 лева.По
представения списък по чл. 80 ГПК от адвокат К. се претендира и адвокатско
възнаграждение в размер на 500.00 лева за процесуално представителство пред
настоящата инстанция. Видно от договора за правна защита и съдействие, ищцата М.
е заплатила в брой при подписването му адвокатско възнаграждение на адв. К. в
размер на 750 лева.Съгласно указанията, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение №
6 от 06.11.2013 г по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС, това отбелязване за
направено плащане в брой в договора за правна помощ има характер на разписка и
е достатъчно, за да се приеме, че посоченото в него възнаграждение действително
е било заплатено.За възнаграждението от 500.00 лева, посочено в списъка по чл.
80 ГПК пред настоящата инстанция не са представени каквито и да е
доказателства, че същото действително е заплатено, поради което не следва да
бъде присъждано.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част на иска
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцата разноски в производството
за двете съдебни инстанции в размер на 1132.34 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква за ответницата
Ц.Ц., но се установява, че същата не е сторила такива.
Видно от представения договор за правна защита и съдействие от
12.06.2018 г., упълномощеният от ответницата адвокат Е.М. е предоставила
безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.При това
положение на ответницата не се дължат разноски. Дължимото се адвокатско
възнаграждение на процесуалния представител на ответницата следва да бъде заплатено
на адв. М.. Същото се претендира в минималния предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съдът определя възнаграждението
на адвоката, предоставил безплатно адвокатска помощ и съдействие съгласно ал.
1, в размер не по-нисък от предвидения в Наредба № 1/09.07.2004 г. и осъжда
другата страна да го заплати.
За двете съдебни инстанции, предвид материалния интерес, следва да бъде
определено адвокатско възнаграждение в размер на по 740 лева за осъществено
процесуално представителство пред Районен и Окръжен съд,съгласно чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. На основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата следва да бъде осъдена да заплати на адв. М. адвокатско
възнаграждение в размер на 483,52 лева съобразно отхвърлената част на исковата
претенция.
Така
мотивиран, Врачанският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 106 от
11.02.2019г., постановено по гр.д.
№ 556 /18г. по описа на РС- Враца, в
частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за
сумата от 5006.92 лева и за периода 11.09.2011 г. до 31.07.2017 г.,като вместо
него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Н.М.,
ЕГН **********, с адрес: ***, НЕ ДЪЛЖИ на Ц.М.Ц., ЕГН **********, действаща
лично и със съгласието на нейния баща М.Ц.А., ЕГН **********, двамата с адрес: ***,по
иска с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК сумата от 5006.92
лева за периода от 11.09.2011 г. до 31.07.2017 г., включително, представляваща
дължима месечна издръжка, за която сума е издаден изпълнителен лист от 04.08.2017
г. по гр. д. № 4090/2011 г. по описа на РС – гр. Враца, ГО, VII състав и е
образувано изп. д. № 752/2017 г. по описа на ДСИ при РС – гр. Враца.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 106 от
11.02.2019г., постановено по гр.д.
№ 556 /18г. по описа на РС- Враца В
ОСТАНАЛАТА му отхвърлителна част.
В необжалваната част решението е
влазло в сила.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Ц.М.Ц., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на нейния баща М.Ц.А.,
ЕГН **********, двамата с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Н.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, сумата от 1132.34 лева /хиляда
сто тридесет и два лева и тредесет и четири стотинки / - разноски в производството, съобразно уважената част на
иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2
вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА С.Н.М., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
адв. Е.А.М., с адрес: ***, сума в размер на 483,52 лева / четиристотин осемдесет и три лева и
петдесет и две стотинки/ – адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции,
съразмерно с отхвърлената част на иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Върховния касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в
1-месечен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото Решение да се
връчи на страните.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........