МОТИВИ:
НОХ дело № 1099/2014 г.
Подсъдимият И.О.А. *** е предаден на съд
по обвинение за извършено престъпление по чл. 191 ал.1 от НК, осъществено по
време, начин и място, подробно описани в обстоятелствената част на обвинителния
акт.
В съдебно заседание подсъдимият се
признава за виновен и чрез процесуалния си представител прави искане за
съкратено съдебно следствие, на основание чл. 371 т.2 от НПК, като признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти. На основание
чл. 372 ал.4 от НПК съдът, след като установи, че самопризнанието се подкрепя
от събраните в хода на досъдебното производство доказателства, с протоколно
определение обяви, че при постановяване на присъдата ще се ползва от
самопризнанията, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, на основание чл. 373 ал.3 от НПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
В началото на
2012 г. св. Г.Г. живеела с майка си св. Е.Г. и св. Я.А. /съжителстващ на
семейни начала със св. Е.Г./***. По същото време св. Г.Г. се запознала по
интернет с подс. И.О.А. ***. След известно време, през което двамата общували
помежду си по интернет и се харесали, през пролетта на 2012 г., подс. И.А.
пристигнал с баба си – св. С.Х. в с. Трилистник. Подс. И.А. и св. С.Х. поискали
от св. Е.Г. да даде съгласие дъщеря й – Г.Г. да заживеят с подс. А. като съпруг
и съпруга. Към този момент св. Г.Г. не била навършила 16 – годишна възраст /била
на 15 навършени години/, а подс. А. бил навършил пълнолетие. Св. Е.Г. се
съгласила Г. да заживее съпружески с А.. След като получили съгласието на св. Е.Г.,
подс. А. и св. С.Х. *** и след около десет дни дошли отново в с. Трилистник,
обл. Пловдив, заедно с други свои роднини, направили годеж съгласно традицията
им. След годежа св. Г.Г. и подс. И.А. заживели съпружески в с. Трилистник, обл.
Пловдив, а вследствие се преместили да живеят в гр. Кърджали. Оттогава до
настоящия момент св. Г.Г. и подс. И.А. живеят на съпружески начала в гр.
Кърджали заедно с родителите на подсъдимия на адрес: гр. Кърджали, ул. „Велико
Търново” №5.
С посоченото деяние и по описания начин, подсъдимият И.О.А.
*** е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъплението по чл. 191, ал. 1 от НК.
Престъплението е
продължено и на просто извършване. Законът не предвижда настъпването на други противоправни последици, освен съпружеското
заживяване между извършителя и пострадалата.
От субективна
страна деянието е осъществено при форма на вина „пряк умисъл” - съзнавал е неговата
обществена опасност, предвиждал е и пряко е целял настъпването на обществено-опасните последици. Извършителят е
съзнавал, че пострадалата не е навършила 16-годишна възраст, но независимо от
това е искал да заживее съпружески е нея.
Фактическата
обстановка, приета като основание за констатациите по обвинителния акт, се основава на обясненията на подсъдимия,
показанията на свидетелите, свидетелство за съдимост, характеристична справки и е съобразена с всички писмени
доказателства, приложени към материалите по досъдебното производство.
Тази фактическа обстановка се потвърди и
прие от съда при условията на чл. 373 ал.3 от НПК. При оценка на
доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, съдът прецени, че
всички те са еднопосочни и непротиворечиви, съответстващи на самопризнанията на
подсъдимият, поради което не следва да бъдат обсъждани.
При определяне на наказанието и
базирайки се на двата основни принципа, залегнали в разпоредбата на чл. 54 от НК- принципите на законност и индивидуализация, съдът прецени следното:
-обществената
опасност на А. е занижена, въпреки предходното му осъждане, поради това, че
последната му присъда е от 2011 г., което навежда на извода, че подсъдимият се
е поправил и превъзпитал и оттогава липсват данни за противообществени прояви.
Следва да се отбележи съдействието на подсъдимият за разкриване на обективната
истина в хода на съдебното производство, разкаянието и критичното му отношение
към извършеното.
-обществената
опасност на деянието по чл. 191 ал.1 от НК е типична за този вид престъпления,
засягащи обществените отношения, свързани с морала и половото израстване на
малолетните и непълнолетните. Следва да се отбележи, че А. се грижи за
създаденото от него семейство, очаква дете от съжителството си с Г.Г., работи.
С
оглед на изложените по- горе обстоятелства, съдът счита, че следва да се
приложи второто по вид алтернативно предвидено наказание, а именно “пробация”,
както и предвиденото кумулативно такова- “обществено порицание”. Наказанието
“пробация” следва да бъде със следните пробационни мерки: 1. задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година с периодичност два пъти
седмично; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от 1
година, както и “обществено порицание”, което да бъде изпълнено чрез прочитане
на присъдата по местното радио.
Така наложеното наказание по вид, размер
и условия на изтърпяване напълно отговаря на извършеното и ще осъществи изцяло
целите на личната и генерална превенция на закона.
Водим от изложеното съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: