Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр.Радомир, 07.06.2019г.
Радомирският районен съд - наказателна колегия, в публичното заседание на двадесет
и първи май през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен
съдия: Ивета Павлова
при участието на
секретаря Илияна Стоева, като разгледа докладваното от съдията административно
наказателно дело №49 по описа за 2019
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б.Е.П.,
с ЕГН: ********** против Наказателно постановление № 19-0328-000056 от 11.02.2019г.,
издадено от Началник група към ОДМВР гр.
Перник, РУ-Радомир, с което на основание чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП му е наложено
административно наказание, „глоба"
в размер на 1000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца,
като на основание Наредба І з-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки за извършено адм.нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното
му наказание П. по изложените в жалбата
и в съдебно заседание доводи от адвокат-пълномощника си и тези развити в хода на пледоарията моли съда да отмени атакуваното наказателно
постановление. Пледира се от защитата на жалбоподателят съдът да отмени НП като
приеме, че П. е действал при крайна необходимост, алтернативно се развиват
доводи за приложение на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а именно за маловажност
на извършеното от жалбоподателя адм.нарушение, което
изключва неговата наказуемост.
Въззиваемата страна РУ-Радомир към ОДМВР-Перник,
редовно и своевременно призована, не е изпратила представител и е изразила писмено становище, че моли жалбата да бъде оставена без последствие.
Районна прокуратура
гр.Радомир, редовно и своевременно призована, не изпраща представител .
Радомирският
районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните
по делото доказателства по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, приема от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което същата е допустима и съдът дължи разглеждането й по същество.
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
На 29.01.2019г. в 01.15 часа
в изпълнение на служебните си задължения контролните органи на Пътна полиция са спрели за проверка жалбоподателя Б.П., като водач на лек автомобил „АУДИ 80“, с
peг. № СА .. АА, собственост на П.М.М, с
ЕГН:********** и при проверка с
техническо средство Алкотест Дрегер
7510 ARDN№0098
са установили, че същият управлява лекия
автомобил в гр.Радомир по ул.“Ал. Б.“ на кръстовището с ул.“Д.Г.“ в посока на движение ул.“Р.Д.“ с концентрация на алкохол в издишания въздух 0,99
промила.На П. е показана пробата на техническото средство и му е издаден талон
за изследване №0016513. Същият е приел показанията на техническото средство.
В срока по чл. 44, ал.1 от ЗАНН не е постъпило писмено възражение по акта от жалбоподателя.
Като е взел в предвид акта,
писмените доказателства и доказателствени средства административно- наказващият
орган издал атакуваното наказателно постановление № 19-0328-000056 от 11.02.2019г.,
в което правната квалификация на административното нарушение е по чл.
5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
На основание чл. 174, ал.1, т.2 от ЗДвП на жалбоподателя са наложени две кумулативни
наказания – „глоба“ в размер от 1000 лева и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 12 месеца, както и на основание като на основание Наредба І з-2539/
17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10
контролни точки . Наложените наказания са съобразени с разпоредбите на закона,
действащ към момента на нарушението.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
Горната фактическа
обстановка се установява от приложените по делото писмени доказателства и от
събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателства. Разпитан е по
делото в хода на съдебното следствие
свидетеля Д.В. на длъжност „мл.автоконтрольор“ в РУ-Радомир към ОДМВР –Перник и актосъставител . Свидетелят
изцяло поддържа фактическата обстановка изложена в АУАН, като показанията му са логични, изчерпателни и пресъздаващи точно и в детайли фактическата
обстановка описана в АУАН и НП, поради което съдът им дава вяра. Освен това в
хода на съдебното следствие адвокат-пълномощника на жалбоподателя е заявил от името на своя доверител, че не оспорватфактическата обстановка описана в АУАН и НП и
обстоятелството,че П. е извършил адм.нарушение, за
което е ангажирана административно- наказателната му отговорност с атакуваното
НП.
Предвид на горното съдът
намира ,че безспорно бе установено по делото, че на посочената дата П. е управлявал МПС, лек автомобил „АУДИ 80“, с peг. № СА …. АА под въздействие на
алкохол. Съдът намира, че с оглед на
събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства по безспорен начин от наказващия орган е
доказано извършено от П. административно нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП.
Освен това настоящият
състав намира, че актът за установяване
на административно нарушение и НП са издадени от компетентни органи в кръга на
правомощията им дадени по закон и в законоустановените за това срокове. В АУАН
и в НП са описани подробно обстоятелствата, при които е било извършено
административното нарушение. От формална страна са спазени изискванията на чл. 42
и чл.
57 от ЗАНН относно реквизитите на актовете. АНО правилно е определил правната
квалификацията на административното
нарушение , а именно чл.
5, ал.3, т.1 от ЗДвП, правилно е определена и санкционната норма на чл. 174, ал.1,т.2 от ЗДвП . Правилно и
законосъобразно са отнети на основание чл.
6, ал.1, т.1 от Наредба № Із-2539/2012 г на МВР 10 контролни точки.
В хода на съдебното
следствие предвид твърденията във въззивната
жалба за наличие на крайна необходимост
наложила извършване на адм.нарушение бяха ангажирани
гласни доказателства от жалбоподателя.
Разпитаните са в хода на съдебното следствие свидетелите М.П.
, А.М. и Г.Б.. Съдът не дава вяра на
показаният на същите свидетели, защото показанията им са дадени само и единствено в услуга на
защитната теза на жалбоподателя за наличие на крайна необходимост за извършване
на деянието.Освен това съществуват и вътрешни противоречия между показанията на
тримата свидетели, и в частност на показанията на св.П. и св. М. относно фактите относими към извършеното адм.нарушение.
Показанията и на тримата свидетели са в противоречие и на целия събран по делото
доказателствен материал, както и в противоречие с показанията на св.В. и на св.М., както и на приложените в
административно-наказателната преписка писмени доказателства.
Свидетелят П. в хода на съдебното
следствие твърди ,че предвид влошено здравословно състояние на приятелката на
жалбоподателя св.Б. се наложило последният да шофира автомобил след употреба на
алкохол ,за да я закара в болнично заведение.Свидетелят сочи: …“Тя започна да
се свива към масата, държейки се за корема. Не се движеше, падна на земята.
Говореше много тихо. Тя беше паднала на земята. Б. отиде да я вдига. Аз отидох
да му помогна и я сложихме на стола. Люлееше се на стола. Б. звънна на Бърза
помощ, да дойде линейката, но ние не можахме да се свържем….“ По нататък
свидетелят твърди : ..“ В този момент Г. беше по-добре и тръгнаха към колата. Б.
я държеше Г. през цялото време, но не я е носил. Те слезнаха
по стълбите до третия етаж. Аз ги изпратих до там и се върнах. Аз се върнах,
защото жена ми трябваше да се прибере от работа и нямаше ключ. Оставих ги,
защото трябваше да съм в къщи. Бях под въздействието на алкохол и даже някои от
нещата не си ги спомням.“ Т.е свидетелят сочи, за наличие на сериозен
здравословен проблем на свидетелката Б. налагащ спешното й закарване от П. в болница
в същото време обаче сочи, че Б. сама е слязла по стълбите , а освен това
свидетелят заявява, че е бил под въздействието на алкохол и не си спомня някои
неща.В противоречие на твърдението на П. ,
че П. е звънял на бърза помощ да дойде линейка, предвид изключително
влошеното състояние на Б. са показанията
на самата св.Б.. Същата в хода на
съдебното дирене заявява: „ М. и Б. пиха алкохол, малко пиха. Мисля, че
пиха бира. Не помня дали са звъняли на Бърза помощ.
Помолих Б. да ме заведе в Болницата. Малко по-добре се чувствах……“По нататък свидетелката сочи: „Той
беше спрян за проверка от полицаите. На мен ми беше зле. Бях и бременна. Полицаите извикаха линейка. Дойде
екип на Спешна помощ. Те ми предложиха да ме закарат в Болница. Аз отказах.
Прегледаха ме и не ми дадоха нищо. Екипа на Спешна помощ не ми дадоха никакви
медикаменти. Предложиха ми да ме закарат
до болница. Аз отказах и те си тръгнаха…“Т.е всичко това не сочи за наличие на
крайна необходимост налагаща извършване на адм.нарушение
от страна на жалбоподателя. Напротив ,видно от показанията на св. Б. и от
показанията на свидетелката - д-р М. от екипа на спешна помощ дошъл на място се
установява, че не е било налице сериозно
влошаване на здравословното състояние на Б. налагащо спешното й отвеждане в
болница, даже напротив Д-р М. заявява в
хода на съдебното дирене: „Повикването беше подадено за бременна диабетичка. Не
си спомням да е отразено при сигнала, че има припадъци. Пациентката не е
споменала, да е припадала преди нашето пристигане. Просто беше неспокойна от
самият случай и от проверката на
полицията. Не си спомням, някой да ми е
казвал от присъстващите на място хора, че Б. е припадала. …..“ По нататък в показанията си св.М.
сочи: “ Освен това мисля, че ставаше въпрос за нередовни документи и за
употреба на алкохол на мъжа с нея. Жените викаха и кряскаха, викаха Г. е близка
на шофьора. Г.Б. беше най- неспокойна, говореше на висок тон, не към екипа на
спешна помощ, а по-скоро към полицията, предвид ситуацията…. На г-жа Б. й
казахме, че това е казус, който трябваше да бъде приведена в спешното отделение
и вече в спешното отделение ще й пуснат допълнителни изследвания и допълнителна консултация с
гинеколог. Г-жа Б., отказа да я
закараме до Спешна помощ. Остана на място и ние си тръгнахме. Беше категорична
г-жа Б., че не иска да я закараме в болница. Тя каза: „Аз ще се оправя искам да остана.“
Свидетелката М. сочи, че влошеното здравословно състояние и високата кръвна
захар на св.Б. е най-вероятно провокирана
от настъпилата ситуация при проверката от полицията, предвид това ,че Б.
е била изключително неспокойна Т.е това категорично полага на съмнение
твърдението на св.П.,на св.Б. и на жалбоподателя, че именно вложеното здравословно състояние на Б. е принудило П. да шофира след като е употребил
алкохол.Напротив според д-р М. състоянието на св.Б. е предизвикано едва при
наличието на неприятни емоции на същата при спирането на П. за проверка от
полицията.Още повече независимо от твърдението на св. Б. и на П., че същата е
била изключително зле и се наложило отвеждането й в болнично заведение, то при
пристигането на екипа на Спешна помощ същата е отказала да бъде заведена в
болнично заведение ,което обстоятелство също разколебава тезата на защитата за
наличие на крайна необходимост по смисъла на чл.8 от ЗАНН изключваща ангажиране
на административно-наказателната отговорност на П..
Налице е и още едно
противоречие в показанията на св.А.М. и на св.П. относно фактическата обстановка процесната вечер, сочещо също на обстоятелството, че показанията
на тези свидетели са само и единствено в услуга на защитната теза на
жалбоподателя.Свидетелят П., както бе посочено по-горе в настоящият съдебен акт
твърди, че е изпратил св.Б. и
жалбоподателя и се е върнал в апартамента си, защото жена му е трябвало да се прибере от работа и
е нямала ключ.Противно на това св.М. заявява:“ Аз се прибрах в къщи и заварих
приятеля ми М. П.. Б. и Г. бяха в къщи. В този момент, аз като се прибрах
видях, че й е станало лошо. Беше пребледняла, седеше. По принцип й дадохме вода
и захар. Звъняли са на бърза помощ, доколкото знам,
но не са се свързали. Аз влязох в банята да се изкъпя. Явно е станало по-лошо и
са си тръгнали. Аз имах ключ от апартамента, като се прибрах и си влязох.
Отключих си сама вратата. След това Б. звънна на М. и каза, че са го спряли полицаите в Радомир.“
Предвид гореизложеното
съдът намира, че не са налице предпоставките на чл.8 от ЗАНН изключващи налагане на адм.наказание
на П. за извършеното от него адм.нарушение по чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, поради което
атакуваното НП се явява правилно и законосъобразно. Правилно и законосъобразно
АНО е ангажирал
административно-наказателната отговорност на П. на основание, чл.174, ал.1, т.2
от ЗДвП.
Относно алтернативното
искане на адвокат-защитника на жалбоподателя за приложение на чл.28 от ЗАНН, то
съдът намира същото за неоснователно.Действително съгласно цитираната норма
законодателят е предвидил при маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган да не наложи наказание на нарушителя.В случая обаче предвид
вида на извършеното от П. адм.нарушение не би могло
да се приеме наличие на маловажен случай, напротив шофирането след употреба на
алкохол на МПС е едно от ней-тежките нарушения по ЗДвП ,поради което и за
същото са предвидени от законодателя и по- тежки като вид и по-големи
по размер адм.наказания.
Освен това предвид значимостта на обществените отношения, които засяга това
деяние в определени от закона случаи
представлява и престъпление наказуемо по НК . Всичко гореизложено изключва
възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН в настоящият случай.
Предвид на гореизложените
правни съображения настоящият състав на
съда намира, че атакуваното НП е правилно и законосъобразно, и като такова
следва да бъде потвърдено.
По отношение вида и размера на наложеното
административно наказание, то съдът намира, че за констатираното нарушение законодателят
в санкционната разпоредба
на чл.174, ал.1, т.2 от предвижда
точно фиксирани по размер две кумулативни
наказания, а именно лишаване
от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба от 1000 лв., изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал.2 от ЗАНН. В случая именно такова наказание е наложено на Б.Е.П..
Правилно и законосъобразно
са отнети на жалбоподателя на основание чл.
6, ал.1, т.1 от Наредба № Із-2539/2012 г. на МВР 10 контролни точки.
Предвид горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 19-0328-000056 от 11.02.2019г., с което Началник
група към ОДМВР гр. Перник, РУ-Радомир, е
наложил на Б.Е.П., с ЕГН: ********** ***
на основание чл. 174, ал.1, т. 2 от ЗДвП административно
наказание, „глоба" в размер на 1000
лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца, като на
основание Наредба І з-2539/ 17.12.2012г. на МВР са му отнети общо 10 контролни точки.
РЕШЕНИЕТО на съда подлежи на обжалване по реда на Административно–процесуалния
кодекс пред Пернишкия административен
съд в 14-дневен срок от съобщението на
страните.
Районен съдия:/п/
Вярно с оригинала,
Секретар:/И.С./