Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 19.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ – БРАЧНИ СЪСТАВИ, І-ви въззивен
брачен състав, в публично съдебно заседание на втори ноември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ХАСЪМСКА ЕМИЛИЯ
АЛЕКСАНДРОВА
при секретаря Виктория Иванова, като разгледа докладваното от съдия Е.
Александрова въззивно гражданско дело № 5249 по описа
за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Х.В. срещу Решение
№ 68917/13.03.2020 г., постановено по гр. дело № 51462/2019 г. по описа на СРС,
III ГО, 92-ри състав, с
която се обжалва изцяло решението. В жалбата се твърди, че решението е неправилно,
незаконосъобразно и необосновано, като са изложени съображения за това. Въззивникът моли да се отмени обжалваното решение и да се
постанови друго, с което се остави без уважение молбата за защита по ЗЗДН.
Претендира присъждане на сторените пред двете инстанции разноски - пред СРС в
пълния размер и пред СГС в пълния им размер.
Въззиваемата страна Л.Й.В. оспорва
въззивната жалба и моли същата да бъде оставена без
уважение.
Претендира разноски.
Въззивната жалба е допустима.
Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН от ответника в първоинстанционното
производство, имащ правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 ГПК, във вр.с чл. 17 ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.
Делото пред първата инстанция е образувано по молба на Л.Й.В. срещу Х.В. –
за защита от домашно насилие, извършено на 28.08.2019г. към 11.00 часа и на
04.09.2019 г., подробно описано в молбата от 09.09.2019
г. и нейното уточнение от 13.09.2019 г.
Ответникът е оспорил твърденията в подадената молба за наличие на домашно
насилие.
С Решение № 68917/13.03.2020 г., постановено по гр. дело № 51462/2019 г. по
описа на СРС, III ГО, 92-ри състав, е издадена,
на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН, заповед за защита на Л.Й.В., като е
задължен, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, Х.В. да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на Л.Й.В., предупреден е, че при
констатирано от полицейските органи неизпълнение на заповедта за защита, на
основание чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на заповедта
представлява престъпление по чл. 296, ал. 1 от Наказателния кодекс НК/;
постановено е, че заповедта за защита подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 ЗЗДН/; наложена му е, на основание чл. 5, ал. 3 от ЗЗДН, глоба в размер на
300,00 /триста/ лева; осъден е да заплати по сметка на СРС държавна такса в
размер на 25 лв., а на Л.Й.В. - сумата в размер на 1000.00 /хиляда/ лева -
разноски в производството.
Въззивният съд, като прецени
приетите относими доказателства по делото и обсъди
доводите на страните по реда на въззивното
производство, прие за установено следното:
Наведените доводи за неправилност на обжалваното решение са неоснователни.
Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по
делото, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи.
Районният съд е обсъдил и преценил всички събрани по делото доказателства (поотделно
и в тяхната съвкупност) относно релевантните за спора факти, изложил е мотиви
относно това кои доказателства кредитира и е обяснил защо не кредитира част от
тях. Въззивният съд споделя изцяло мотивите на
първостепенния съд и препраща към тях.
Правилно първостепенният съд е приел, че с представената декларация по чл.
9, ал. 3 ЗЗДН е доказано, че на 28.08.2019г. към 11.00 часа молителката е
пострадала от действия на ответника, извършени в дома на страните към този
момент - гр. София, ул. „*****изразяващи се в нанесен удар в тила. На
04.09.2019г. в дома на страните на горепосочения адрес, молителката е
пострадала от действията на ответника, изразяващи се в отправени спрямо нея
обидни изрази „Ти не си добре с главата“, „Тъпа крава“, както в нанесен удар
отзад по тила с дланта на дясната си ръка. В резултат на извършените актове на
домашно насилие молителката била разстроена, в подкрепа на което са показанията
на св. К., който лично е възприел състоянието ѝ, а именно, че молителката
плачела. С извършване на така установените действия ответникът е осъществил
спрямо пострадалата актове на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН -
домашно физическо и емоционално насилие.
Следва да се отбележи, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е доказателствено средство, чрез което се доказва конкретният
насилнически акт и неговото авторство, както и евентуалните последици от този
акт. Декларацията е частен свидетелстващ документ, който притежава материална доказателствена сила за удостоверените от пострадалия
изгодни за него факти (за разлика от исковия процес, където частните
свидетелстващи документи имат материална доказателствена
сила, ако удостоверяват неизгодни за издателя факти). За да е годно доказателствено средство, тази декларация трябва да
индивидуализира акта на насилие по начина, по който в редовната молба за защита
актът е описан, както бе посочено по-горе. Съдът няма право да указва на
пострадалия да представи годна (пълна) декларация, защото би нарушил своето
безпристрастие – неговото задължение се простира само до там да укаже, че не се
сочат доказателства за процесния насилнически акт и
неговото авторство. Когато актът на насилие е извършен в отсъствието на
очевидци (“на четири очи” – както е в настоящия случай), декларацията е достатъчна,
за да се приложат спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 от ЗЗДН (чл. 13, ал.
3 от ЗЗДН), именно предвид нейната материална доказателствена
сила. Ако обаче в обективния мир има други доказателства за извършеното насилие
и носещата доказателствената тежест страна не положи
дължимата грижа за събирането им, съдът не може да уважи молбата за защита. В
случай че са събрани и други доказателства, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН трябва да се цени във връзка с тях, и ако съдът намери доказателствата,
противоречащи на декларацията, за по-убедителни от нея, отхвърля молбата за
защита (т.е. материалната доказателствена сила на
декларацията е оборена.
В настоящия случай, актовете на домашно насилие са извършени без
присъствието на очевидци, „на четири очи“, поради което правилно
първостепенният съд е приел, че декларацията е достатъчна, за да се приложат
спрямо ответника мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, доколкото актовете на домашно
насилие са индивидуализирани по начин, от който се установяват конкретните насилнически актове, дата, час и място на извършване, както и
тяхното авторство. Следва да се има предвид и влошеното здравословно състояние на
молителката, която е уязвима физически, видно от приложеното по делото
Експертно решение на ТЕЛК от 17.02.2016
г. - 92% степен на увреждане, една ненавременна реакция за нейната защита може
да има непоправими последици за здравословното ѝ състояние, ето защо
правилно първоинстанционния съд е постановил мерки за
защита.
Първоинстанционното решение е правилно.
Неоснователни са наведените доводи в жалбата, че първоинстанционният
съд не се е съобразил с ангажираните доказателства. При постановяване на
обжалваното решение са съобразени всички относими по
спора доказателства. Въззивникът не е ангажирал доказателства,
които да опровергаят твърдяното в молбата на молителката.
Предвид горното, обжалваното решение на районния съд, като правилно и
законосъобразно, следва да се остави в сила.
Въззивният съд постанови въззивникът Х.В. да заплати по сметка на СГС държавна такса
за въззивната жалба в размер на 12.50 лв.
С оглед изхода на делото, въззивникът няма право
на разноски, такива обаче се следват на въззиваемата,
поради което съдът осъжда Х.В. да заплати на Л.Й.В., ЕГН **********, 600 лв.,
представляващи сторени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по въззивно гражданско дело №
5249/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение – Брачни
състави, I-ви въззивен брачен състав.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 68917/13.03.2020 г., постановено по гр. дело № 51462/2019
г. по описа на СРС, III ГО, 92-ри състав.
ОСЪЖДА Х.В., роден на ***г., да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна
такса в размер на 12,50 лева.
ОСЪЖДА Х.В. , роден на ***г., да заплати на
Л.Й.В., ЕГН **********, 600 лв., представляващи сторени разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в производството по въззивно
гражданско дело № 5249/2020 г. по описа на Софийски градски съд, Гражданско
отделение – Брачни състави, I-ви въззивен брачен състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Х.В., роден на ***г. за присъждане на разноски, като
неоснователно.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.