Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година 24.11.2014 Град
К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски Районен съд втори граждански
състав
На шести ноември
две хиляди и четиринадесета година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: А.Г.
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело
№235 по описа за 2013 година
и за да се произнесе,
взе предвид:
Производството е по иск с правно основание член 124, ал.
1 ГПК.
Ищеца „С.9." ООД, ***, чрез
управителя В.В.К. - Д., ЕГН **********, чрез пълномощник - адв. М.Г.,***, в исковата си молба против Д.С.М. ЕГН **********,*** 47 и Ц.С.Г. ЕГН **********,*** 12, моли съда, да постанови решение, с което да признае
за установено по отношение на
ответниците, че същите не са собственици на площ от 402,33 кв.м., представляваща часта от имот 2467 по
стария кадастрален план на град
К. от 1966
г., която попада
в границите на УПИ VII Комунални услуги, кв.15а
(по регулационния план
на гр.К.), респ. поземлен имот с идентификатор 36498.504.2511 по КК на гр. К., одобрена
със заповед № РД-18-52/16.11.2011 г. на ИД на
АГКК, и да отмени като незаконосъобразни
Нотариален акт за констатиране право на
собственост № 156, том V от 15.08.2002 г. на Службата по вписванията -
град К. и Нотариален
акт № 122, том III от 14.05.2004 г. на Служба по
вписванията - град К..
Претендира направените деловодни разноски.
Твърди, че на основание договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 32 том
IV от 03.05.2012 г. на Служба по вписванията - град К. (НА 32), е собственик
на Поземлен имот - дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 8 065
кв.м., находящо се в град К., с административен адрес: град К., ул.
„Т.Р.", съставляващо УПИ VII - комунални услуги в
кв. 15а по регулационния план на града, одобрен със заповед № 938/1966 година,
респ. по одобрения със заповед № 300-4-21/2004 година кадастрален план - имот с
кадастрален номер 2511, ведно с всички сгради, съоръжения, строителни
подобрения и трайни насаждения в имота, включително ведно с подробно описаните
в нотариалния акт навес за ремонтно -
строителна техника с площ от 322 кв.м. и склад, гаражно хале от 300
кв.м., метален павилион от 76 кв.м., склад с площ от 160 кв.м. и столова с площ
от 18 кв.м,
Твърди, че така описаният имот
представлявал Поземлен имот с идентификатор 36498.504.2511 по КК на гр. К.,
одобрена със заповед № РД-18-52/16,11,2011 година на ИД на АГКК, както било
отбелязано на стр. 2 от НА 32. Твърди, че ответниците били наследници на С.П.К..
бивш жител ***, починал на 31.08.2008 г., който по силата на Нотариален акт за
констатиране право на собственост № 156 том V от 15.08.2002 г. на Службата по вписванията - град К. (НА 156) бил
признат, наред с трети лица. за собственик на ЗЕМЯ с площ от 1,500 дка,
находяща се в индустриалната зона на землището на град К. в местността
„Б.Р.", съставляваща имот пл. № 2467 в кв. 15а по кадастралния план на
града, при съседи: братя С., С.В. и път (като не било уточнено по кой план били
тези съседи и дали били актуални към датата на съставяне на акта). В
последствие с договор за покупко-продажба, сключен с Нотариален акт № 122 том III от 14.05.2004 г. на Служба по вписванията - град К. (НА 122). К. изкупувал
от „съсобствениците си" пълния обем „права" върху описания по-горе
имот.
Констативният НА 156 бил издаден
на основание описаните в него документи: решение № 146/19.10.2001 г. на КРС,
решение № 11/02.04.2002 на КРС, удостоверение за наследници, скица на П.ски
териториален кадастър, удостоверение за данъчна оценка. Твърди, че макар и
некоректно описани цитираните решения били актовете на РС - К., постановени по
гр. дело № 382/2001 година. С първото решение бил уважен иск с правно основание
чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ и било признато за установено по отношение на ПК - град К.,
че П.Х. К. (Г.), бивш жител ***, е бил собственик на нива с площ от 1500 кв.м.,
находяща се в землището на град К., местността Б.Р. при съседи братя С.. С.В. и
път, и се признавало правото на наследниците му да възстановят собствеността си
върху процесния имот. С второто посочено решение била допусната поправка на
явна фактическа грешка в мотивите на същото, като било постановено на стр.
първа, ред 13 отдолу нагоре вместо имот пл. № 2476 да се чете имот пл. № 2467.
Считат, че нито НА 156, респ. НА 122 (съставен на база на НА 156), нито
решението по гр. дело № 382/2001 година на РС - К. легитимирали С. К., респ.
неговите наследници - ответници по настоящия иск, - като собственици на надлежно
индивидуализиран поземлен имот. Актовете се облягали единствено и само на
постановените съдебни решения, без административната процедура по ЗСПЗЗ за
конкретизацията на имота да била завършена - нямало издадени удостоверения по
чл. 13 ППЗСПЗЗ, нямало постановени решения на ПК по чл. 27 ППЗСПЗЗ, т.е.
нужните за възникването на имота административни актове изобщо не били
издавани; прочее, към развитието и завършването на тази процедура препращал и
съдът с диспозитива на решението си по гр.дело № 382/2001 година на РС - К..
Независимо от изискванията на закона и съответните разпореждания на съда
процедурата по ЗСПЗЗ не била развита, поради което за ответниците по делото,
респ. за техния праводател не били породени вещни права върху който и да е
конкретен имот и в частност върху цялата или част от територията на бившия имот
пл. № 2467 (по отменен кадастрален план от 1966 година), респ. на собствения на
ищеца УПИ VII - комунални услуги в кв. 15а по действащия регулационен план на града.
Въпреки
това първоначално К., а в момента и неговите наследници - ответници по иска -
се ползвали от привидните техни права по посочените нотариални актове,
предприемали стъпки по нанасянето на описания в актовете имот в кадастралния
план на град К., легитимирали се пред съдебни и административни органи като
собственици на този терен и така на практика оспорвали собствеността на
„С.9." ООД върху част от придобития от дружеството УПИ VII - Комунални услуги.
С оглед нанасянето на въпросния имот в кадастралния план
на град К., одобрен през
2004 г., ответниците представили Обяснителната записка и графичната част към
Геодезично заснемане на обект НПК № 2467 от кв. 15а по плана на гр. К., от
които се виждало, че теренът на бившия имот 2467 попадал с различни площи в
няколко съществуващи имота, и по-точно с 402,33 кв.м. в УПИ VII -2455 - Комунални услуги, собственост ищеца „С.9." ООД.
На това основание твърдят, че за
тях бил налице правен интерес от завеждане на иск за установяване на обстоятелството,
че ответниците не са собственици на площта от 402,33 кв.м., представляваща
частта от бившия имот 2467 от стар кадастрален план на град К., която попадала
в УПИ VII - Комунални услуги по сега действащия плана на града.
Доколкото НА 156 създавал привидност за противното, - че ответниците са
собственици на описаната спорна част - и пряко засягал правата на „С.9."
ООД върху УПИ VII — Комунални услуги, то за тях бил налице правен интерес от искане за
постановяване отмяната на акта по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК.
Ответниците Д.С.М. и Ц.С.Г.,
чрез процесуалния им представител адв. Л.В.,
с отговора на исковата молба заявяват, че ищцовото дружество не било
собственик на поземлен имот пл. № 2511, за който бил отреден УПИ VІІ - комунални услуги с площ от 8065 кв.м. в квартал 15а по устройствения
план на гр. К.. Видно от приложения към настоящия отговор Акт за публична
общинска собственост № 1851 от 09.08.2011г. на О.К. било, че въпросният УПИ,
който ищцовото дружество твърди, че закупило
с представения с исковата молба нотариален акт № 32 , том IV, дело № 572/2012год. на Служба по вписванията при Карловски районен съд,
било публична общинска собственост.
Общински съвет К. не бил приемал решение по чл.6 ал.1 от Закона за
общинската собственост за промяна вида собственост от публична в частна, и
съответно не било прехвърляло собствеността на гореописания УПИ на продавача по
сделката, „БКС-К." ЕООД. Т.е. ищцовото дружество закупило имота от
несобственик и съответно - не било придобило собствеността върху този имот.
Твърдят, че имотът им бил възстановен с влязло в сила Решение №
01154/15.04.2002 г. по преписка вх.№ 1720/10.09.1991год. на Поземлена комисия
К. в изпълнение на влязлото в сила решение по гр.д.№ 382/2001год. на Карловски районен
съд. С оглед твърдението на ищеца, че административната процедура по ЗСПЗЗ по
възстановяване на собствеността им върху процесния имот не била завършена,
поради което за техните праводатели не били породени вещни права върху имот
пл.№ 2467 по отменения кадастрален план на гр. К. от 1966 г. Приложени към
настоящия отговор представяли три броя скици, издадени им от О.К. в периода от
2000 г. до 2004 г., от които било видно, че имотът им бил нанесен в
кадастралния план на града и записан, като собствен на техния наследодател.
Представяли и писмо изх.№ 94-С-33/15.03.2005год. на О.К. от което било видно по
какви причини на доверителят им не било
издадено удостоверение по чл.13 от ЗСПЗЗ. През 2004 г. било извършено геодезическо
трасиране на имота им. При това трасиране на имота им се установило, че същият
участвал в УПИ VII - комунални
услуги с площ от 249,18 кв.м., а не с 402, 33 кв.м., както твърдял ищеца.
Не оспорвали това, че в кадастралния план на гр.К.,
одобрен със Заповед № 300-4-21/20.09.2004 г. имотът им с пл.№ 2467 по стария
кадастрален план от 1966 г. не бил нанесен. Обяснението за това обстоятелство
било много просто - макар и одобрен с цитираната Заповед от 2004 г. , самият
план бил изработен през 80-те години на миналия век, когато дори не се е предполагало,
че предстои реституция. Не оспорвали и това, че въз основа на подадената от
наследодателя им жалба срещу цитираната по-горе заповед било образувано адм.
дело № 1540/2004 г. на П.ски окръжен съд. С представеното с исковата молба
Решение № 13277/09.11.2010год. по адм. дело № 10419/2009 г. на Върховен
административен съд било отменено решението на ПОС, постановено по адм. дело №
1540/2004 г. и била отменена частично Заповед № 300-4-21/20.09.2004 г. на ИД на
АК-София по отношение на двата процесни по това дело имота, единият от които
бил имот с пл.№ 2467 - т.е. имотът, който бил предмет и на настоящото
производство. ВАС постановил с решението си, че при новото произнасяне АГКК
двата процесни имота, в това число имот пл.№ 2467 , следвало да бъдат отразени
съобразно регулационното отреждане от 1966 г. Страна по адм.дело № 1540/2004 г.
на ПОС била О.К. , която според тях била собственик на УПИ VІІ - комунални услуги, съгласно представения с настоящия отговор Акт за
публична общинска собственост № 1851/09.08.2011 г. на О.К.
Твърдят, че през пролетта на 2009 г. ищцовото дружество
монтирало в имота им модулна бензиностанция. Те незабавно реагирали, като
подали в РУП-К. жалба. Управителката на ищеца била предупредена с протокол по
чл.56 ал.2 от ЗМВР да не нарушава собствеността им по образуваната преписка
вх.№ ВЯ/К-2231/2009 г. След този случай г-жа Д., Управителката на ищцовото
дружество на няколко пъти им отправила предложение да закупи частта от имота
им, попадаща в УПИ VІІ комунални услуги , но те отказали.
Твърдят, че в изпълнение на окончателното решение №
13277/09.11.2010 г. по адм. дело № 10419/2009 г. на ВАС била издадена Заповед №
КД-14-13/25.08.2011 г. на ИД на АГКК. Тази заповед била обжалвана от няколко
лица в това число и от ищцовото дружество по настоящото дело. По подадените
жалби било образувано адм. дело № 2761/2011 г. на П.ски административен съд,
което понастоящем било спряно на основание чл.229 ал.1 т.4 от ГПК, до
приключване на производството по настоящото дело. Едва по това административно
дело жалбоподателите оспорили правото им на собственост върху процесиите имоти
макар, че било извън правомощията на административния съд да се произнася по
такъв спор.
Описвали всичко това , за да станело ясно, че едва
сега, с предявяване на исковете по настоящото дело, на тях за първи път им се
оспорвала собствеността върху процесния имот. До завеждане на настоящото дело
на 01.03.2013 г. никой не бил повдигал спор за собствеността им върху процесния
имот и за обезсилване на представените с исковата молба нотариални актове, от
които те черпили права.
Считали, че предявените срещу тях искове са
неоснователни и недоказани и молят съда да ги отхвърли, като им присъди и
направените по настоящото дело разноски.
Третото лице помагач по делото на страната на
ответниците О.К. с отговора на исковата молба заявява, че с Решение №40, взето
с протокол №4 от заседание на Общински съвет К. проведено на 21.12.2011 г., се
отменяло Решение № 1184, взето с протокол
№53 от 30.06.2011 г., на Общински съвет К. и се задължавал кметът на
О.К. да предприеме необходимите действия по деактуване на имот УПИ VII - комунални услуги. В изпълнение на Решение №40, взето с протокол №4 от
заседание на Общински съвет К., кметът на О.К. издал заповед №325 от 09.04.2012
г., с която се деактувал имот УПИ VII - комунални услуги по
плана на гр. К.. Твърди се, че след това се пристъпило към продажба на
процесния недвижим имот от общинското дружество „БКС К.” ЕООД, в чийто капитал
е бил включен процесния имот. Твърди, че в този смисъл прехвърлянето на
собствеността било извършено след спазване на законовите изисквания и съответно
ищцовото дружество се явявало собственик и активно легитимирана страна в
настоящия процес. Твърди, че поради наличие на административно производство,
предмет на адм. дело № 2761/2011 г. по описа на АдС – П., до приключването му
не могло да се извърши нанасяне на собственика на процесния имот. Твърди, че
О.К. не била собственик на процесния недвижим имот, собствеността която е имала
върху имоте била прехвърлена върху ищцовото дружество „С.9.” ООД и то било
активно легитимирано да предявява претенции за собственост.
Твърди, че ответниците в произвоството се легитимирали
като собственици по реституция извършена по реда на ЗСПЗЗ, но същата имала
незавършен фактически състав касаещ издаване на удостоверение по чл.13 от
ППЗСПЗЗ. В този смисъл поради
незавършена административна процедура, не можело да се приеме, че се
възстановява и право на собственост, което правело твърденията на ответниците
неоснователни.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът изграждайки вътрешното си убеждение, прави следните изводи от
правна страна:
По допустимостта:
От изложеното от страните по делото съответно в исковата молба и отговора
на исковата молба, както и от събраните по делото доказателства беше
устяановено, че е налице оспорване от страна на ответниците по отношение на
собствеността на ищците върху УПИ VII - комунални услуги,
кв.15а (по регулационния план
на гр.К.), респ. поземлен имот с идентификатор 36498.504.2511 по КК на гр. К.. Заведено е
пред Административен съд – гр. П., административно дело, чийто предмет е
нанасянето на претендираните от ищците имот
пл. №2467 в КП на гр. К. от 2004 г. Ответниците представят докозателства
за това , че в качеството им на наследници на С.П.К. са придобили собствеността
на имот пл. №2467. Представят Решение на ПК – К. №001154/15.04.2002 г.,
позововат се освен това и на изтекла в тяхна полза придобивна давност.
Ответниците оспорват и правата на
ищцовото дружество с твърдението, че възмездната сделка, с която „С.9.” ООД е
придобила процесния имот, не е произвела действие.
Съгласно Тълкувателно решение №8 от
27.11.2013 г. на ВКС, което е задължително за настоящия съд, правен интерес от
предявяване на отрицателен установителен иск за собственост или други вещни
права е налице когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва,
позовава се на фактическо състояние, или има възможност да придобие права, ако
отрече правата на ответника.
С оглед изложеното по-горе,
настоящата инстанция намира, че предпоставките са налице. В този смисъл съдът
намира, че ищцовата страна е доказала правния си интерес от търсената искова
защита по този ред.
По основателността:
За да се уважи отрицателен установителен иск за собственост, в тежест на
ответникът е да доказва качеството си на собственик, като изчерпи всички основания
за придобиване на това право, а ищеца само да твърди, че ответника не е
собственика.
Ответниците са възразили, че ищцовото дружество не е придобило
собствеността на процесния имот поземлен имот пл. № 2511, за който бил отреден
УПИ VІІ - комунални услуги с площ от 8065кв.м. в квартал 15А по устройствения
план на гр.К..
Представен е в заверен препис Нотариален акт №32, т.IV, дело №572 от 03.05.2012 г. на СВ, от който се
установява, че С.9.” ООД е
придобило от „БКС – К.” ЕООД – в ликвидация
поземлен имот – Дворно място цялото застроено и незастроено с площ от 8 065 кв. м., находящо се в гр. К. и
съставляващо УПИ VII - комунални услуги, кв.15а
по плана на града, одобрен със Заповед №938/1966 г., по одобрения със
заповед №300-4-21/2004 г. /отменен/, кадастрален план има кадастрален номер
2511, ведно със всички сгради, съоръжения и подобрения.
Представено е в заверен препис
нотариално дело №260/2011 г. на нотариус С.Р. /л.249-263 от настоящото
производство/, с което въз основа на Нотариален акт №2, т.VI, дело №1015/2011 на СВ, „БКС – К.” ЕООД – в ликвидация е признато за собственик
поземлен имот – Дворно място цялото застроено и незастроено с площ от 8 065 кв. м., находящо се в гр. К. и
съставляващо УПИ VII
- комунални услуги,
кв.15а по плана на града.
Третото лице помагач по делото е
представило като доказателства по делото всички документи налични в преписка за
имот 2511 - Решение №40, взето с
протокол №4 на заседание на ОбС К., с което е отменено Решение №1184 от
30.06.2011 г. на ОбС К., въз основа на което е издадена Заповед № 35 от
09.04.2012 г. на Кмета на О.К. за деактуване на УПИ VII - комунални услуги, кв.15а
по плана на града с площ 8 065 кв. м. ведно с построени в него
сгради/л.298 – 325 от делото/.
От друга страна по делото са
представени писмени доказателства от ищцовото дружество /л. 331 – 352 от
делото/ от които се установява, че УПИ VII - комунални услуги, кв.15а, описано като Гаражен двор на
„БКС – К.” ЕООД е
включен в капитала на „БКС – К.” ЕООД.
С оглед на така представените
доказателства се установява, че преди прехвърлянето на имот на УПИ VII
- комунални услуги,
кв.15а по плана на града с площ
8 065 кв. м. от общинското дружество „БКС – К.” ЕООД – в ликвидация на ищцовото дружество С.9.” ООД, същия е бил
деактуван и съответно сделката е законна сключена като е осъществен вещно -
прехвърлителния ефект.
В този смисъл и с оглед изложеното
по-горе съдът намира за установена собствеността на ищцовото дружество върху
поземлен имот – Дворно място цялото застроено и незастроено с площ от 8 065 кв. м., находящо се в гр. К. и
съставляващо УПИ VII
- комунални услуги,
кв.15а по плана на града,
одобрен със Заповед №938/1966 г., по одобрения със заповед №300-4-21/2004 г.
/отменен/, кадастрален план има кадастрален номер 2511, ведно със всички
сгради, съоръжения и подобрения.
По отношение на правата на ответниците по делото, същите представят
доказателства за това, че като наследници на С.П.К. /Удостоверение за
наследници №003748 от 28.12.2010 г. л.137 от делото/, им е възстановен недвижим
имот – нива от 1 500 дка в
индустриалната зона на гр. К., съставляваща имот пл.№2467 в кв. 15А по КП на
града.
Същите се легитимират като собственици, посредством Нотариаален акт за констатиране
право на собственост върху недвижим имот № 156, том V от 15.08.2002 г. на СВ, с който С. К.
е признат заедно с трети лица и
Нотариален акт № 122, том III от 14.05.2004 г. на СВ, с който С.
К. в последствие и придобил изцяло
собствеността на описания имот.
От представените доказателства се
установява, че основание за издаване на Констативен Нотариаален акт № 156, том V от 15.08.2002 г. на СВ е Решение №146/19.10.2001 г. и Решение
№11/02.04.2002 г. на КРС. От представените в заверени преписи две решения се
установява, че са издадени в производство по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, като второто
решение е постановено във връзка с поправка на очевидна фактическа грешка
допусната в първото решение.
Съгласно установената съдебна
практика, исковете по чл.11 ал.2 от ЗСПЗЗ, имат за предмет признаване правото
на възставояване на собствеността, а преценката за това как ще се извърши това
възстановяване е в правомощията на ОС”Земеделие”.
Ответниците са представили Решение
№01154 от 15.04.2002 г. на ПК – К., с което е признато правото на на
собственост на наследниците на П.Х. К. на нива от 1.500 дка, находящи се в
землището на гр. К., в м. „Б.Р.”. Върху същото няма положени подписи на
поземлена комисия. Ищцовата страна оспори това доказателство като поиска
представяне на оригинала на същото.
По делото е изискана и приложена от ОС”Земеделие” – гр. К. като доказателство
пълната преписка по вх. №1720/10.09.1991 г.
От материалите приложени в нея се установява, че в същата не се съдържа
Решение №01154 от 15.04.2002 г. на ПК – К., а само Решение №01159 от 28.10.2002 г. на ПК – гр. К..
С Писмо изх. №181/03.04.2014 г. на
ОС”Земеделие” – гр. К., уточнява, че Решение №01154 от 15.04.2002 г. на ПК – К.
е било признавателно и евентуално след представяне на скица и удостоверение по
чл.13 от ППЗСПЗЗ ОС”Земеделие” – гр. К.
е издала последващо Решение №01159 от 28.10.2002 г., с което възстановява
правото на собственост върху имот с площ
0,773 дка в местността „Б.Р.” ,
представляващи част от имот № 2467 от КП на гр. К. от 1966 г. и отказва да
възстанови разликата до 1,5 дка в размер на 0,727 дка.
Същевременно обаче, ответниците не
представиха скица за процесния имот нито по Решение №01154 от 15.04.2002 г. на ПК – К., нито по
Решение №01159 от 28.10.2002 г. на ПК –
гр. К., която е необходима за да бъде извършена реституцията, т.е. решенията от
признавателни да станат възстановителни.
В отговора си на исковата молба третото лице помагач по делото О.К. изрично
е заявило, че въпреки, че ответниците се легитимарт като собственици по
реституция извършена по реда на ЗСПЗЗ, същата има незавършен фактически състав
касаещ издаване на Удостоверение по чл.13 от ППЗСПЗЗ. С две писма О.К. по
искане на съда е отговорила, че в архивите няма намерено Удостоверение по чл.13
от ППСПЗЗ за имот пл. №2467 по плана на гр. К., одобрен със Заповед № 938/1966
г.
По делото съдът е допуснал две съдебно - технически експертизи на вещото
лице Й.Й. и на вещото лице Г.Р..
От заключенията на вещото лице Й. се установява, че имот пл. № 2467 от
кв.15а е отразен за първи път в КРП на гр. К. от 1966 г., няма материализирани граници към момента на
изготвяне на плана и попада в урбанизирана територия. Съобразно регулационните предвиждания той не участва в
самостоятелен УПИ, а попада в различни
УПИ и новопредвидена улица – тупик. Установява се, че УПИ VII - комунални услуги,
кв.15а по регулационния план от 1966 г. съвпада с претендираната от
ответницете с отговора на исковата молба площ от 249,18 кв.м. от УПИ VII , съвпада с поземлен имот 2511, както с отредената плащ за улица.
От заключението на вещото лице Р. се
установява, че върху УПИ VII - комунални услуги,
кв.15а по РП, т.е. имот 2511 по КП
на гр. К., са изпълнени следните инфрастуктурни мероприятия: естакада и
цистерна за бензин, поставена върху бетонов постамент, които обаче не са били
заснети и и отразени. Вещото лице е
заявило, че няма заснети подземни съоръжения с изключение на ел. провод от 20 KV, ограждащо
периметъра на територията на имот 2511. В заключението си, а и при
обсъждането му в открито съдебно заседание, вещото лице е заявило, че от факта
че съществува бензинова цистерна на площадката, помпата на цистерната която е
електрическа вероятно се захранва с подземен
ел. кабел, който не е заснет.
Във връзка с направеното от ответниците възражение за изтекла в тяхна полза
придобивна давност в периода от 2002 г. до настоящия момент, съдът е допуснал
гласни доказателства на страните. Свидетелите Г.М.Г. и Д.И. К. свидетелстват за
факти и обстоятелства - първия за периода от 1976 – 2009 г., а втория за
периода от 1981 – 2012 г. И двамата описват местоположението на имота и това,
че същия е бил ограден, като е граничал от запад с улица „Т.Р.”. И двамата
свидетели заявяват, че от североизток на имота има черен път, който според
свидетелката К. е бил насипван с баластра и по него минавали камионите. И
двамата свидетели заявяват, че докато всеки от тях е работил в района и е имал
наблюдения върху имота на „БКС –
К.” ЕООД, същия не е бил ползван по какъвто и да било начин от физически лица.
Свидетелят И.П.А. в показанията си пред съда заявява, че като съсед по
имота на ответниците познава същия. Твърди, че имота им е различен от имота на „БКС – К.” ЕООД и ответниците не са
ползвали части от имота ограден с ограда на бившето БКС.
С оглед на изложеното, съдът намира, че не се доказа твърдяната от
ответниците изтекла в тяхна полза придобивна давност, тъй като нито един от
свидетелите не даде показания, че ползваната от тях площ в някаква част съвпада с имота на бившето „БКС – К.” ЕООД.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът намира, че ответниците не успяха
да докажат при условията пълно и главно доказване обстоятелството, че са
собственици на площ от 402,33 кв.м., представляваща часта от имот 2467 по
стария кадастрален план на град
К. от 1966
г., която попада
в границите на УПИ VII Комунални услуги, кв.15а
(по регулационния план
на гр. К.), респ. поземлен имот с идентификатор 36498.504.2511 по ККП нито по реститиуция, с
оглед незавършена такава, нито при условията на изтекла в тяхна полза
придобивна давност.
Ето защо настоящата инстанция намира предявения отрицателен установителен
иск за основателен и доказан и като такъв ще следва да го уважи изцяло.
На основание чл.537 ал.2 изр.3 от ГПК, съдът следва да
отмени като незаконосъобразен
Нотариален акт за констатиране право на
собственост № 156, том V от 15.08.2002 г. на Службата по вписванията -
град К..
С оглед обстоятелството, че с Нотариален акт № 122, том III от 14.05.2004 г. се прехвърлят права, които
прехвърлителите нямат, то следва той също да бъде отменен, но съгласно
Тълкувателно решение № 3/2012 г., съгласно което на отмяна по реда на чл.537
ал.2 от ГПК, подлежат само констативни нотариални актове, с които се
удостоверява право на собственост върху недвижим имот, но не и тези
удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право
върху недвижим имот, съдът не може да отмени същия по този ред. В този смисъл и
съгласно иложеното съдът не дължи произнасяне по отношение на Нотариален акт №
122, том III от 14.05.2004 г.
С оглед изхода на спора, съдът намира, че следва да осъди ответниците да
заплатят на ищцовото дружество направени по делото разноски в общ размер на
2 005,00 лева, от които 55,00 лева за държавни такси, 450,00 лева за
възнаграждение на вещи лица и 1 500,00 лева за адвокатски хонорар.
Ответниците са направили възражение за прекомерност на адвокатския хонорар,
но с оглед правната сложност на предявения иск съдът намира това възражение за
неоснователно.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124 от ГПК, по иска на „С.9." ООД, ***, чрез управителя В.В.К. - Д., ЕГН **********,
чрез пълномощник - адв. М.Г.,***, по отношение на Д.С.М.
ЕГН **********,*** 47 и Ц.С.Г. ЕГН **********,*** 12, чрез адвокат Л.В., че същите
не са собственици на площ от 402,33 кв.м., представляваща часта от имот
2467 по стария кадастрален план на град
К. от 1966
г., която попада
в границите на УПИ VII Комунални услуги, кв.15а
(по регулационния план
на гр.К.), респ. поземлен имот с идентификатор
36498.504.2511 по КК на гр. К., одобрена със заповед
№ РД-18-52/16.11.2011 г. на ИД на АГКК.
ОТМЕНЯ на
основание чл. 537, ал. 2, изр. 3 ГПК, Нотариален
акт за констатиране право на собственост
№ 156, том V от 15.08.2002 г. на Службата по вписванията - град К..
ОСЪЖДА Д.С.М. ЕГН
**********,*** 47 и Ц.С.Г. ЕГН **********,*** 12, чрез адвокат Л.В., да заплатят
на „С.9." ООД, ***,
чрез управителя В.В.К. - Д.,
ЕГН **********, чрез
пълномощник - адв. М.Г.,***,
направените по делото разноски в
размер на 2 005,00 (две хиляди и пет)лева.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице
помагач по делото О.К. представлявана от Кмета Д-р Е.К..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред П.ския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
АП.