Р Е
Ш Е Н
И Е
№
14.05.2021
г. гр.
Асеновград
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АСЕНОВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори граждански състав на четиринадесети
април две хиляди
двадесет и първа
година в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
секретар Йорданка Тянева
като разгледа докладваното
от съдия МАРИЯ ТЕРЗИЕВА
гражданско дело № 1380
по описа за 2020 г.
и като обсъди:
Обективно съединени искове с
правно основание чл. 422 вр. чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 240 от ЗЗД и чл.
86 от ЗЗД.
Постъпила е
искова молба от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД София, с искане за признаване за установено
вземането против И.А.А., за сумата от общо 327.06 лв., от които: 250.87 лв. главница, 21.72 лв. договорна лихва и 54.47 лв.
обезщетение за забава, дължима по договор за потребителски кредит от 10.01.2017
г. сключен с “Провидент Файненшъл България“ ООД (като вземането е прехвърлено
на „АСВ“ ЕАД с договор за цесия), ведно със законната лихва в/у тази сума от
датата на подаване на заявлението пред РС, както и направените в заповедното и
исково производство разноски. Ищецът твърди, че за изпълнение
на същото задължение е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 315/20 г., а длъжникът е подал възражение срещу нея в предвидения в
закона срок. Ищецът твърди, че на ответника е
отпуснат кредит в размер на 500 лева – които е предаден на същия с подписване
на договора, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на
договора да бъде в размер на 98.63 лв., като общата стойност на усвоената
главница и договорна лихва по кредита е в размер на 598.63 лв.
Кредитополучателят се е съгласил да заплати задължението на 60 бр. равни
седмични погаситлени вноски – всяка в размер на 9.98 лв. Уговорено е още
първата погасителна вноска да е платима на 19.01.2017 г., а последната да е с
падеж на 08.03.2018 г. Тъй като кредотополучателя не е изпълнил в срок
задължението си за заплащане на погасителните вноски, е начислено обезщетение
за забава в/у дължимата сума в размер на законната лихва за забава за периода
от 31.08.2017 г. до датата на входиране на задължението в съда, като общия
размер на същото е 54.47 лева. Ангажира доказателства, претендира
направените по делото разноски.
В срока по
чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника И.А.А., която признава че е получила кредит в размер
на 500 лв. от ищеца. Твърди, че е издаден ИЛ за тази сума, като в момента
изплаща този кредит на разсрочено плащане, а до момента е изплатила сумата 308
лв. Тъй като кредиторът е предявил иска за сумата 1263.42 лв., която сума за
нея е необяснима, оспорва същата по основание и размер. Заявява, че няма
възможност да изплаща повече от 47 лв. месечно, че е изплатила 5 вноски до
момента, че получава минималната работна заплата и живее на свободен наем. Заявява готовност да сключи с ищеца
споразумение за изплащане на сумите по кредита. Няма доказателствени искания.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено следното:
От приложеното ч.гр.д. № 315/2020 г. по описа на Асеновградския
РС е видно, че по същото е издадена заповед за изпълнение за вземането, предмет
на предявения установителен иск, както и че същата е връчена лично на длъжника,
които в предвидения по ГПК срок е подал възражение.
Настоящият иск е предявен в предвидения едномесечен
срок, поради което е допустим.
Не се спори между страните, а и от приетите писмени
доказателства е видно, че на 10.01.2017 г. между ответника И.А. и „Провидент
файненшъл България“ ООД е сключен Договор за потребителски паричен кредит №
*********, по силата на който на първия е предоставена сумата от 500 лева
(предадена при подписване на договора), а той се е задължил да я върне заедно с
договорна лихва в размер на 98.63 лева, на 60 бр. равни седмични погасителни вноски – всяка в размер на 9.98 лв., като
първата погасителна вноска да е платима на 19.01.2017 г., а последната да е с
падеж на 08.03.2018 г.
С договор за цесия задължението е прехвърлено на ищеца, за което ответника
е уведомен.
От изготвената по делото ССчЕ на вещото лице М.А., неоспорена от страните,
която съдът кредитира като компетентно изготвена се установява, че по Договор
за потребителски кредит № *********/10.01.2017 г., към датата на заявлението за
издаване на ИЛ 14.02.2020 г. и датата на изготвяне на експертизата са извършени
плащания в размер, подробно описан в раздел ІІІ на заключението: Към „Провидент
файненшъл България“ ООД – 320.70 лв., към „Изи Асет Менинджмънт“ АД – 253.83
лв., към „АСВ“ АД – 408 лв., общо 982.53 лева. Със сумата 982.53 лева са
погасени задължения по договора за кредит в размер: лихва за забава до
14.02.2020 г. – 56.78 лв., такса оценка досие – 25 лв., такса услуга „кредит у
дома“ – 426.49 лв., договорна лихва 98.63 лв. и главница 375.63 лв. Съгласно
счетоводните документи задължението по Договора към датата на експертизата от
кредитополучателя И.А.А., съгласно клаузите на същия е: главница 124.37 лева.
От ответника се твърди и се доказа, че е изпълнил част
от задължението си по договора, като за периода след 19.01.2017 г. до изтичане
на срока на договора 08.03.2018 г. е заплатил следните суми: Към „Провидент
файненшъл България“ ООД – 320.70 лв. от 23.01.2017 г. до 27.06.2017 г., към
„Изи Асет Менинджмънт“ АД – 253.83 лв. от 21.07.2017 г. до 18.04.2018 г., към
„АСВ“ АД – 408 лв. от 07.08.2020 г. до 22.01.2021 г., общо 982.53 лева. Частно гр.дело
№ 315/2020 г. по описа на Асеновградския РС е депозирано в съда на 14.02.2020
г., като плащанията към заявителя/ищец в настоящото производство са извършени
след това.
Сключеният
договор безспорно е потребителски и следва да отговаря на изискванията на ЗПК. От
ответницата няма депозирано възражение за недействителност на същия или
нищожност на неравноправна клауза в него. Но тъй като уговорката за заплащане
на такса „кредит у дома“ противоречи на закона, съдът е длъжен служебна да се
произнесе при наличие на такива. Съдът счита, че уговорката за заплащане на
услугата „кредит у дома“ е нищожна. В императивната норма на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично е установено, че събирането на такси и комисионни за дейности,
свързани с управлението на кредита не е допустимо да се изисква. Механизмът на
формирането й навежда извода, че се касае до допълнително възнаграждение на
кредитодателя. Сборът от същото и
от договорната лихва, както и от таксата за оценка на досие надхвърля
максимално допустимия от закона годишен процент на разходите. Поради това
договорът, сключен с „Провидент файненшъл България“ ЕООД е недействителен, в този случай чл. 23 от ЗПК предвижда, че потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по кредита и липсва основание
ищецът да претендира сумата от 327.06 лв., от които: 250.87 лв. главница, 21.72 лв. договорна
лихва и 54.47 лв. обезщетение за забава. Още повече, че видно от приетата ССчЕ се установява ответницата е
извършила плащания към: „Провидент файненшъл
България“ ООД – 320.70 лв. от 23.01.2017 г. до 27.06.2017 г., към „Изи Асет
Менинджмънт“ АД – 253.83 лв. от 21.07.2017 г. до 18.04.2018 г., към „АСВ“ АД –
408 лв. от 07.08.2020 г. до 22.01.2021 г., общо 982.53 лева, поради което
претендираната сума следва да се приспадне от посочените плащания, а предявения иск следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат направените по делото разноски, по делото са
представени доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер на 50 лв.,
или ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в
производството в размер на 50 лв.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените
искове от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, бул.”Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4, представлявано от Д.Б., за
признаване за установено, че И.А.А., ЕГН ********** ***, му дължи сумата от 250.87 лева (двеста и петдесет лева и
осемдесет и седем стотинки) представляващи низплатена главница, по Договор за потребителски
кредит №
*********/10.01.2017 г. сключен с “Провидент Файненшъл България“ ООД;
сумата от 21.72 лева (двадесет и един лева и
седемдесет и две стотинки) договорна/възнаградителна лихва за периода от 31.08.2017
г. до 08.03.2018 г., ведно с обезщетение за забава в размер на 54.47 лева (петдесет и четири лева и четиридесет и седем стотинки) за периода от 31.08.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда 14.02.2020 г. и в размер на законната лихва тази дата до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 148 от
18.02.2020 г. по ч.гр.д. № 315/2020 г. по описа на Асеновградския РС.
ОСЪЖДА: “Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София,
бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от Д.Б. ДА ЗАПЛАТИ НА И.А.А., ЕГН ********** ***,
сумата 50 лева (петдесет) разноски в
призводството.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: