Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 260018 Година 11.04.2022 Град С.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
С. РАЙОНЕН СЪД XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет
и трети февруари Година 2022
в публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И.Р.
Секретар: Е.Д.
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Р. гражданско
дело номер 5174 по описа за
2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът
В. А.Т. твърди в исковата
си молба и уточняващите я молби, че бил на 32 години и в резултат на ПТП му били
причинени телесни увреждания. На 28.07.2019 г., около 21:35 часа, в -, по -се движели един срещу друг л.а. „**
-“ с peг. № -, който бил управляван от М.К. П. и
л.а. „** -“ с peг. № -, който бил управляван от
ищеца. На кръстовището на бул. Ц. и ул. О., водачът М.К. П., който управлявал л.а. „** -“ с peг. № -, предприел маневра
„ляв завой“, за да навлезел в ул. О., като по този
начин отнел предимството на движещия се направо с л.а.
„** -“ с peг. № - ищец, в резултат на
което настъпил удар между двата автомобила, при който ищецът получил телесни увреждания. Във връзка с причиняване на това ПТП било образувано ДП № 128/2019 г. по описа на
О., пр.пр. 3075/2019 г. по
описа
на РП С., което
впоследствие било прекратено с постановление, поради липсата на данни за
извършено престъпление от общ характер.
Причина за настъпване на ПТП били допуснатите от водача на
л.а. „** -“, с peг. № -, нарушения на правилата
за движение по пътищата,
който отнел предимството
на правомерно движещия се л.а.
„** -“, с peг. № - и станал причина за възникването на катастрофата. За увреждащия л.а.
„** -“ с peг. № -, управляван от М.К. П., имало сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответника със срок на валидност от
18.08.2018 г. до 17.08.2019 г. По
силата на този договор, застрахователят
покривал отговорността
на застрахованите лица за причинените
от тях неимуществени
и имуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 КЗ в размер на 10000000 лева, която сума представлява
минималния размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната
застраховка “гражданска отговорност” на автомобилистите за 2019 г. при едно увредено
лице, какъвто бил
случая. Съгласно
чл. 380 КЗ, пострадалият предявил претенцията си за изплащане на
обезщетение пред ответника и представил
всички налични документи. С писмо
с обратна разписка от 06.08.2019 г. застрахователят бил уведомен за
настъпилото събитие.
Към момента не
бил платил
обезщетение, нито предложил такова. При процесното ПТП ищецът
получил следните травматични увреждания - контузия
на главата, сътресение на мозъка
и други. След инцидента на
28.07.2019 г. бил настанен
в К. към У.С. с травма в областта на главата,
загуба на съзнание и оплаквания от главоболие, световъртеж и болезненост в травмираните зони. От направените му параклинични изследвания и консултативни прегледи се установило, че в областта на
главата имал мекотъканен травматичен оток, общомозъчна неврологична симптоматика и болкови, както и болезненост и ограничени движения в лява лакътна става.
В резултат на констатираните увреждания му била проведена медикамнетозна терапия, след което
на 01.08.2019 г. бил изписан с окончателната диагноза: contusio
capitis, commotio cerebri. В резултат на уврежданията
при ПТП
ищецът
претърпял силни болки и много страдания,
като не се
чувствал добре физически и емоционално. Поради причинените му травми за
дълго време следвало да спазва
режим на покой и да не
се натоварвал физически и психически. Вследствие получените травми
на главата и главния мозък не
бил в състояние да чете, да
работи на компютър или да
гледа телевизия. За това време разчитал
на помощта на своите близки
за задоволяване на елементарни житейски нужди. Преди процесното ПТП бил работоспособен мъж в добро здравословно състояние и динамично ежедневие. След инцидента, за дълъг период от
време, бил лишен от обичайния
си начин на живот, срещи
с приятели и възможност да работи. И към момента все още не се бил възстановил напълно и продължавал да изпитва болка по
контузените места. Освен болките,
изживял и силен стрес по време
на процесното ПТП, който в съвкупност с получените от него
физически травми дали негативно отражение на здравословното
и емоционалното му състояние, което ще продължяло и занапред. В резултат на процесното ПТП и получените при него увреждания, претърпял и 17.40 лева имуществени вреди от разходи за заплащане на
потребителска такса.
Искането е да се
осъди ответника да му заплати
сумата от
15000 лева за главница от съдебно
предявена част от неплатено му застрахователно обезщетение за причинените му
при процесното ПТП неимуществени вреди в размер на 50 000
лева, изразяващи
се в болки и страдания вследствие на получените телесни
увреждания при ПТП, с
2079.17 лева мораторна лихва от 04.08.2019 г. до
14.12.2020 г., сумата от 17.40 лева за главница от неплатено застрахователно
обезщетение за причинените му при същото ПТП имуществени вреди, с 2.41 лева
мораторна лихва от 04.08.2019 г. до
14.12.2020 г., и законна лихва върху главниците от подаване на исковата молба в
съда на 14.12.2020 г. до изплащането им, както и сторените по делото разноски.
Ответникът З. оспорва предявените искове, които моли съда
да отхвърли, като неоснователни, евентуално до определения от съда по
справедливост и намален за съпричиняване на вредите
от ищеца размер на претендираното с иска му обезщетение
за неимуществени вреди, и присъди сторените по делото разноски, с възражения и
доводи, изложени подробно в подадения срок отговор, в хода на делото по
същество и в представена от пълномощника му писмена защита.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност с исканията, възраженията и доводите на страните, взе
предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното
право, намери за установено следното:
От
представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 28.07.2019
г., протокол за оглед на ПТП и фотоалбум в приложеното досъдебно производство,
кредитираната част от показанията на разпитаните по делото свидетели П. (участник
в ПТП), Г.
(съставител
на протокола за ПТП), В. (-) и
Т. (-),
преценени съвкупно с възприетите от съда т. 4, 8 и 11 от заключението на
първоначалната съдебно - автотехническа експертиза (ЗПСАТЕ) и
заключението на назначената, поради оспорването й от пълномощника на ищеца, нова
съдебно – автотехническа експертиза (ЗНСАТЕ),
които съдът възприема, поради неоспорването от страните на последната и липсата
на противоречие на същата и отговорите в т. 4, 8 и 11 ЗПСАТЕ с останалите
доказателства по делото (като не възприема т. 1-3,
5-7 и 10 от ЗПСАТЕ, защото отговорите по т. 1, 2 и 5 се базират на неправилно
определеното в схемата на същото заключение място на ПТП, което противоречи на
данните в ЗНСАТЕ за движението при това ПТП на управляваният от ищеца л.а. в
южната, а не северната лента за движение по северното полуплатно
на бул. Ц.; отговорът по т. 3 за намалена видимост не отчита уличното
осветление на мястото на ПТП, нито включените светлини на автомобилите, а
посоченото в същата точка ограничаване на видимостта от декоративните храсти не
намира опора в изготвения в досъдебното производство фотоалбум, от който е
видно, че тези храсти не са в състояние да ограничават видимостта – л. 16-17 от
д.пр.; отговорите по т. 6, 7 и 10 не отчитат ротирането
на управляваният от ищеца автомобил на ляво по часовниковата стрелка вследствие
на удара в него на управляваният от свидетеля П. автомобил и противоречат на т.
5 и 6 на ЗКСМЕ – л. 216-217, чл. 202 ГПК), и
заключението на назначената по делото комплексна съдебно-медицинска експертиза (ЗСМЕ), което
съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие
с останалите доказателства, и отговорите на изготвилите ги вещи лица в съдебно
заседание, се установи несъмнено по делото, че на 28.07.2019 г., около 21.35
часа, ищецът е управлявал от изток на запад лекия си автомобил „** -“ с рег. № -
в южната лента на северното полуплатно на бул. Ц. в -.
В същото време свидетелят П. управлявал в посока от запад на изток лекия
автомобил на своя баща – „** -“ с рег. № - в южното полуплатно
на същия бул. Ц. в -. Достигайки кръстовището на този булевард с ул. С., същият
свидетел навлязъл в него при изтичащ зелен сигнал на светофарната уредба и поради
това предприел ускорителна маневра „завой на ляво“ за продължаване на пътя си
на север по ул. С., без да спре в същото кръстовище в участъка между двете полуплатна, преди да навлезе в северното полуплатно на бул. Ц., за да се увери, че няма насрещно
движещи се ППС, които е длъжен да пропусне (чл.
37, ал. 1 ЗДвП).
В същото време ищецът също достигнал това кръстовище и навлязъл в него с
неразрешена скорост от 86 км/ч, но от източната му страна, като по този начин траекториите
на двата автомобила се пресекли и между тях е настъпил сблъсък, като предната
дясна част на управляваният от свидетеля П. автомобил е била ударена с предната
челна част на управляваният от ищеца автомобил, а сблъсъкът между тях е
настъпил в продължението в същото кръстовище на южната лента за движение на
северното полуплатно на бул. Ц., на около 8,3 м
източно от западния край на асфалтовото покритие на ул. С. и на около 5,4 м
южно от северния край на асфалтовото покритие на бул. Ц. така, както е отразено
на схемата на това ПТП в т. 2 от ЗНСАТЕ (л.
228). При
това ПТП скоростта на управляваният от ищеца л.а. преди и към момента на удара
е била 86 км/ч, при разрешени 50 км/ч (чл. 21, ал. 1 ЗДвП), а
на управляваният от свидетеля П. л.а. е била 32 км/ч преди удара и по-ниска във
всеки един момент преди това предвид данните по делото за ускоряването й преди този
удар, видно от т. 2.1 на ЗНСАТЕ и отговорите на вещото лице в с.з. (л.
236 и 255). От
ЗТСАТЕ е видно още, че според предоставените материали видимостта между двамата
водачи не е била ограничена, а не следва да се приема и за намалена, въпреки
късния час от денонощието, поради наличието на улично осветление и включените светлини
на фаровете на двата автомобила (л. 237 и 245). По
делото няма данни за спирачен път на никой от тях. Според т. 4 ЗТСАТЕ, от
техническа гледна точка ПТП е било предотвратимо за всеки от участниците в него
при подбиране на скоростта на движение, включително спиране съобразно пътната
обстановка и по-конкретно наличието на други участници в движението (л.
237). А
според възприетата от съда т. 4 на ЗПСАТЕ, от техническа гледна точка, за да не
настъпи това ПТП, свидетелят П. е следвало да спре управляваното от него МПС в
зоната на зелената ивица между двете полуплатна, да
установи приближава ли автомобил по двете ленти на северното полуплатно на бул. Ц. и му осигури предимство, като навлезе
в северното полуплатно на същия булевард едва когато няма
приближаващи автомобили, а ищецът е следвало да се движи със скорост равна или
по-ниска от максимално разрешената за управляваното от него МПС в населени
места от 50 км/ч, защото със същата, макар и да не е можел да спре преди
мястото на ПТП, е можел да премине зад автомобила на свидетеля П. и по този
начин да предотврати това ПТП (л. 178). Поради
това и в ЗНСАТЕ е заключено, че причините за ПТП са от субективен характер - възприятия
на двамата водачи за пътната обстановка, респективно преценките и действията им
(л.
241 и 245),
което е посочено принципно и във възприетите от съда т. 8 и 11 на ЗПСАТЕ, че
причини за ПТП са навлизането на управляваният от свидетеля П. автомобил в
кръстовището без да осигури предимство за преминаване на управляваният от ищеца
автомобил и управлението на последния с превишена скорост (л.
181).
Следователно.
Първопричина за процесното ПТП е неизпълнението на
задължението на свидетеля П. по чл. 37, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, при завиване на
ляво за навлизане по ул. С. да пропусне насрещно движещият се по бул. Ц. автомобил
на ищеца, като му осигури предимство. Нарушението на ищеца обаче по чл. 21, ал.
1 ЗДвП се изразява в управление на лекият му автомобил с превишена скорост от
86 км/ч, при разрешена такава от 50 км/ч, като превишението
е с 36 км/ч (в
този смисъл Р 60129-2022-II т.о. и Р 105-2019-II
т.о.).
При движение с разрешената скорост от 50 км/ч или по-ниска, процесното
ПТП не би настъпило, защото, макар и да не е могъл да спре, ищецът е можел да
премине зад управляваният от свидетеля П. автомобил (т.
8 и 11 от ЗПСАТЕ, л. 181). В този смисъл е и т. 4
на ЗНСАТЕ (л.
237 и 238).
Следователно. Избраната от ищеца превишена скорост на движение също е
обусловила неизбежност на процесното ПТП, поради
което е неоснователен довода на пълномощника му, че не била налице причинна връзка
между това му нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП и това ПТП, респективно, че не
било налице съпричиняване от негова страна на същото ПТП.
Отнемането от свидетеля П. на предимството на ищеца е също толкова в причинна
връзка с настъпването на ПТП, колкото и превишената скорост на ищеца, защото
което и да от тях не би причинило самостоятелно това ПТП (в
този смисъл Р 105-2019-II т.о., Р 60208-2021-I
н.о., Р 290-2010-I
н.о., Р 560-2014-III н.о.).
Съдът
намери за недоказано по несъмнен начин обаче възражението на ответника, че при
ПТП ищецът е бил без поставен обезопасителен колан. В
тази насока са само показанията на свидетеля П., които обаче съдът не кредитира
в тази им част, защото са изолирани, тъй като не се подкрепят от нито едно
друго доказателство по делото, и защото са нелогични, тъй като едва след като
ищецът бил изнесен от автомобила си от други присъстващи на мястото на ПТП
хора, едва тогава този свидетел бил видял, че коланът му бил в закопчалката, тоест
той бил седял върху него, а нелогично дори не може да се спомни дали са били
отворени въздушните възглавници на управлявания от ищеца автомобил, които, за
разлика от колана, са очевидни, видно от фотоалбума в досъдебното производство,
което в съчетание с обстоятелствата, че този свидетел въобще не е давал такива
показания при разпита му като свидетел в досъдебното производство, за липса на
поставен от ищеца обезопасителен колан при ПТП, както
и че именно неговата гражданска отговорност за причиняването на това ПТП е
застрахована при ответния застраховател, оправдава напълно недоверието, с което
съдът се отнася към достоверността на тези му показания в тази им част (чл.
172 ГПК).
И тъй като други доказателства в подкрепа на това възражение на ответника по
делото няма, а от възприетите от съда т. 10 ЗНСАТЕ и т. 5 и 6 от ЗКСМЕ е видно,
че получените от ищеца при ПТП телесни увреждания могат да се получат и при
поставен обезопасителен колан, съдът намери за
недоказано по несъмнен начин възражението на ответника, че при ПТП ищецът е бил
без поставен обезопасителен колан.
Съдът
не обсъжда и дали ищецът е навлязъл в кръстовището на червен сигнал на
светофара, въпреки, че именно това е вписано в протокола за ПТП и потвърдено в
показанията на съставилият го свидетел Г., който дава показания, че е установил
това обстоятелство по данни на очевидци на ПТП, което е посетил, сведенията на
които се намират на листи 4 и 5 от досъдебното производство, защото такова възражение
на ответника за съпричиняване на процесното
ПТП от ищеца липсва в отговора му, а според задължителната практика на ВКС,
съдът може да разгледа само релевираните в него
възражения от ответния застраховател (Р 105-2019-II
т.о.).
В пряка
причинна връзка от процесното ПТП ищецът е получил не
само посочените в т. 3 ЗКСМЕ и в съдебно заседание от вещите лица - стрес и психотравма, като често изпадал в паник-атаки,
по който повод приемал по негови сведения - (л.
216 и 254), който
страх се потвърждава и от кредитираната от съда в тази им част показания на
разпитаните по делото свидетели В. и Т., но и следните посочени в същото ЗКСМЕ,
леки по своя характер, телесни увреждания по чл. 130, ал. 1 НК, а именно – контузия
на главата, мекотъканен травматичен оток на главата и
мозъчно сътресение със степенни промени в съзнанието без коматозно
състояние (л.
216). От
епикризата му е видно още, която е и възпроизведена в
ЗКМСЕ, че при прегледа му след ПТП в К. при У. е установена и болезненост и
ограничени движения в лявата му лакътна става (л.
31 и 213). Поради
това е неоснователно възражението за противното на пълномощника на ответника в писмената му защита, че по
делото нямало данни ищецът да е имал след ПТП болки в същата става. В епикризата му няма данни той да е бил в безсъзнание по
време на престоя си в К. при У. (л. 31).
Поради това съдът не кредитира, като противоречащи на същата епикриза, показанията на свидетелката Т. в тази им част, че
когато го посетила в болницата след ПТП ищецът бил в безсъзнание (чл.
172 ГПК). Според
ЗКСМЕ, горепосочените травми на ищеца могат да бъдат получени от удар във
въздушната възглавница, предното стъкло или предната лява врата на автомобила
му, които могат да се получат и при поставен обезопасителен
колан (л.
218).
За лечението им той е бил хоспитализиран веднага след ПТП в К. при У., където му
е проведена медикаментозна терапия и е престоял три дни от 29.07.2019 г. до
01.08.2019 г., когато е бил изписан, като са му били насрочени след това два контролни
прегледа, които няма данни в делото да е осъществил, като е изписан с указания
за покой в дома, без натоварване на зрителен и слухов анализатор, както и
аналгетична терапия при нужда (т. 2 от ЗКСМЕ, л. 216).
Поради това, като противоречащи на това ЗКСМЕ и епикризата,
съдът не кредитира показанията на свидетелите В. и Т. и в частта им, че ищецът
престоял в болницата една седмица (чл. 172 ГПК).
Оздравителният му период е бил от 3-4 седмици – мозъчното сътресение, според
вещите лица, е функционално разстройство на дейността на мозъка и се
възстановява без последици за този период (т.
2 ЗКСМЕ, л. 216). След изписването му ищецът е имал главоболие и болки в
гърдите, които му оплаквания са затихнали до втория месец (т.
3 ЗКСМЕ, л. 216). От невротравмата си е напълно
възстановен, като появилите се след нея оплаквания са на стресова психична
основа на база преживяното и са за активно лечение и наблюдение от психиатър,
за каквото в делото липсва документация, каквато ищецът не е представил на вещото
лице и при прегледа му за изготвяне на заключението (т.
3 ЗКСМЕ, л. 216). Поради това, като противоречащи в тази му част на
ЗКСМЕ, съдът не кредитира показанията на свидетелката Т. в частта им, че ищецът
продължавал да ходи на същия лекар, за който не може да си спомни нито името
му, нито дали е психолог или психиатър, както и че му давали лекарства за
успокоение, които още пиел и преди месец от разпита й отново му били предписали
такива (чл.
172 ГПК). Към
момента оплакванията му от болки е невъзможно да се обективизират
(т. 3 ЗКСМЕ, л. 216). За престоят си в болницата същият е заплатил
потребителска такса в размер на исковата сума от 17.40 лева, видно от т. 4 на
ЗКСМЕ и представената от него фактура с фискален бон (л.
33 и 217).
Уврежданията му не са налагали придвижване с чужда помощ, като трудовата му
дейност е била ограничена за срок по-малък от 30 дни (т.
3 ЗКСМЕ, л. 217). Поради това, като противоречащи на тази част от ЗКСМЕ,
съдът не кредитира и показанията на свидетелката Т. в частта им, че 2 месеца
след ПТП ищецът не работел, и показанията на свидетеля В., че 3 месеца след ПТП
ищецът не работел (чл. 172 ГПК). От кредитираната част на
показанията на свидетелите В. и Т. се установява още, че ищецът все още не е
преодолял страха си от ПТП и до момента не шофирал поради това (чл.
172 ГПК).
Страните
не спорят, а се установява и от представената по делото в заверен препис от пълномощника
на ответника застрахователна полица № BG/02/118002346766, че със
същата на 15.08.2018 г. е бил сключен между ответника и бащата на свидетеля П.,
като собственик на управлявания от него при ПТП горепосочен л.а., договор за
задължителна застраховка „гражданска отговорност” на автомобилистите (л. 146).
Според чл. 477, ал. 1 и 2 КЗ, обект на тази застраховка е гражданската отговорност на застрахованите (в
случая на свидетелят П., като водач на управлявания от него при процесното ПТП л.а., за който е налице валидно сключен с тази
полица застрахователен договор за такава застраховка),
за причинените на трети
лица имуществени и неимуществени вреди свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата. Срокът на действие на
тази застраховка е от 18.08.2018 г. до 17.08.2019 г., като в рамките му е
настъпило на 28.07.2019 г. и процесното ПТП.
Причинените в случая от застрахования при ответника свидетел П. на ищеца при същото
ПТП горепосочени имуществени и неимуществени вреди са свързани с управлявания от
този свидетел при това ПТП горепосочен л.а., тъй като именно с него те са
причинени и настъпили в срока на действие на тази застраховка. Следователно. Гражданската
отговорност на свидетелят П. по чл. 45, във вр. с чл.
51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД за обезвредата им спрямо ищеца,
е била покрита от тази застраховка, респективно от ответника, който е
застраховател по нея (чл. 493, ал. 1, т. 1 и 5 КЗ).
При
тези установени по делото обстоятелства, съдът намери, че предявените преки искове
по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезвреда на претърпените от ищеца
имуществени и неимуществени вреди при процесното ПТП,
са доказани напълно в своето основание. В случая застрахованият при ответника
свидетел П. е нарушил нормата на чл. 37, ал. 1, изр. 1 ЗДвП, според която, при
завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни
средства. Макар и с ниска скорост от 32 км/ч, навлизането на управляваният от
него автомобил в кръстовището, без да спре преди да навлезе в северното полуплатно на бул. Ц. и изчака преминаването на лекият
автомобил на ищеца, е първопричина, без която ПТП не би настъпило (Р
60129-2022-I
т.о.).
Конкретната субективна причина, поради която същият свидетел не е пропуснал
насрещно движещият се ищец и е отнел предимството му, е ирелевантна
за правилното решаване на делото, защото за отговорността му е без значение
дали не е възприел или е възприел късно приближаващият кръстовището автомобил на
ищеца, дали не е преценил точно скоростта му или необосновано е разчитал да
успее да премине преди него. Същественото е, че управляваният от ищеца лек автомобил
е бил обективно видим за него, представлявал е опасност за движението му и той
е трябвало да осъществи маневрата едва след преминаването му, когато отпаднат
всички пречки за безопасността на движението (в
този смисъл и Р 194-2017-II н.о.).
Задължението на водача по пътя без предимство е да осигури такова не само на
преминаващите през кръстовището, но и на приближаващите го (Р
290-2010-I
н.о.). В
пряка причинна връзка от това му противоправно и
виновно съгласно необорената по делото презумпция на чл. 45, ал. 2 ЗЗД деяние,
е настъпило и процесното ПТП по смисъла на §1, т. 47
от ДР на ППЗДвП. В пряка причинна връзка от същото
ищецът е претърпял не само горепосочените имуществени вреди от заплатената за
престоя му в болница потребителска такса от 17.40 лева, но е получил и горепосочените
стрес, страх и телесни увреждания, които са предизвикали горепосочените му болки
и страдания, представляващи по своя характер причинени му неимуществени вреди. За
обезвредата им свидетелят П., като техен виновен
причинител/деликвент, носи гражданска отговорност да
заплати обезщетение, за да ги поправи (чл. 45, чл. 51, ал. 1 и чл.
52 ЗЗД). Същата
е била покрита от ответника, като застраховател по сключения с баща му горепосочен
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност” на
автомобилистите, действал към датата на процесното ПТП
(493,
ал. 1, т. 1 и 5 КЗ). Поради това увреденият при същото ищец има право да
получи обезщетенията за причинените му при същото ПТП горепосочени имуществени
и неимуществени вреди пряко от ответника, като застраховал тази отговорност на
причинилият ги на ищеца свидетел П. (чл. 432, ал. 1 КЗ). Ето
защо съдът намери, че предявените от ищеца, против ответника, преки искове по
чл. 432, ал. 1 КЗ за обезщетяване на причинените му имуществени и неимуществени
вреди, са доказани напълно в своето основание.
По отношение размера на предявения иск за имуществени
вреди, съдът намери, че причинените от ПТП такива на ищеца са на стойност 17.40
лева, представляващи заплатена от същия за лечението му в болница потребителска
такса в същия размер. А по отношение размера на предявения иск за неимуществени
вреди, съдът намери, че причинените на ищеца при ПТП телесни горепосочени увреждания,
по своя характер представляват леки телесни повреди по чл. 130, ал. 1 НК. По
брой обаче те са множество - контузия на главата, мекотъканен
травматичен оток на главата и мозъчно сътресение със степенни промени в
съзнанието без коматозно състояние, като тук следва
да се посочи и установената от епикризата му болезненост
и ограничени движения в лявата му лакътна става,
които са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. В
пряка причинна връзка от същите той е търпял болки и страдания в гърдите и
главата, които са продължили около три-четири седмици, през които не е работил
поради травмите си от ПТП, какъвто е бил и оздравителният му период, през
който, след изписването му от болница, е следвало да си почива в дома, без
натоварване на зрителния и слухов анализатор, и приема при нужда аналгетици, като оплакванията му от болки в главата и
гърдите са затихнали до втория месец от ПТП. В пряка причинна връзка от същото ищецът
е получил и стрес и често изпадал в паник – атаки,
поради които приемал и -, като от мозъчното си състресение
е напълно възстановен, но не е възстановен напълно от психотравмата, която е предизвикана от ПТП и спомена за
него, видно от отговорите на вещото лице в съдебно заседание и кредитираната
част от показанията на свидетелите В. и Т.. За невъзстановяването си от
последната обаче следва да се отчете и обстоятелството, че няма несъмнени данни
по делото ищецът да е посещавал психиатър, който да му предпише необходимото за
нея лечение, видно от ЗКСМЕ и отговорите на изготвилите го вещи лица в съдебно
заседание. При определяне размера на обезщетението за тези претърпени от ищеца
неимуществени вреди следва да се вземе предвид и младата му възраст от 31
години към датата на увреждането, както и начина, по който му е причинено то - при
ПТП, и обществено-икономическите условия в страната към датата на увреждането
му (р.
II
от ППВС № 4/1968 г., Р 93-2011-II
т.о., Р 238-2008-II т.о.). Ръководен от тези
установени по делото обективни обстоятелства, съдът намери, че справедливо
обезщетение за тези претърпени от ищеца неимуществени вреди е сумата от 5000
лева. Над нея претендираното с този му
главен иск обезщетение надхвърля общественият критерий за справедливост,
обусловен от установените по делото горепосочени обективни обстоятелства, от
значение в тази насока.
По
отношение възражението на ответника за съпричиняване по
чл. 51, ал. 2 ГПК, предвид действието на тази норма, съгласно която при
определяне размера на обезщетението, неговото намаляване се извършва съгласно
направеното възражение и доказването му пълно и главно в процеса, в случая по
делото се установи, че само възражението на ответника за превишена скорост на ищеца
е основателно. Възражението му за управление без поставен обезопасителен
колан е неоснователно, защото по делото няма данни с оглед изложеното ищецът да
е бил без такъв поставен колан при ПТП. В случая обаче възражението на
ответника за съпричиняване поради управление от ищеца
на лекия му автомобил над разрешената скорост от 50 км/ч, респективно с 86 км/ч,
е основателно. Управлението му с тази скорост е в противоречие с правилото на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Определяйки конкретния размер на съпричиняване,
съдът се ръководи от разясненията, дадени в т. 7 от ППВС 17/1963 г., Р 45-2009-ІІ
т.о., Р 206-2010-ІІ т.о., Р 58-2011-ІІ т.о., Р 60129-2022-I
т.о., съгласно които, приносът за допринасяне в настъпването на вредоносния
резултат следва да е конкретен и обективиран чрез
определени действия или неизвършване на изискуеми с оглед конкретната
обстановка действия. Определянето на степента на съпричиняване
предполага съпоставяне на поведението на увредения с това на деликвента и отчитане тежестта на допуснатите от всеки
нарушения, довели до вредоносния резултат, за да бъде установен действителният
обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването му (Р
60129-2022-I т.о.). При преценка в случая на
конкретния размер на допринасянето с нарушението на чл. 21, ал. 1 ЗДвП на ищеца
на получените при ПТП вреди, следва да се има предвид, че при
движение с разрешената скорост от 50 км/ч или по-ниска, процесното
ПТП не би настъпило, защото, макар и да не е можел да спре, ищецът е можел да
премине зад управлявания от свидетеля П. автомобил (т. 8 и 11 от ЗПСАТЕ, л.
181). В този смисъл е и т. 4 на ЗНСАТЕ (л. 237 и 238). Следва да се има тук предвид
и тежестта на това нарушение на ищеца по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, като се съобрази
значителното превишение на разрешената скорост (с
36 км/ч) и
увеличаващата се с нея опасност за причиняване на по-тежка телесна повреда или
смърт, колкото по-висока е скоростта на МПС (Р 60129-2022-I т.о.). Налага се
извода, че приносът на ищеца за причиняване на вредите при процесното
ПТП е в равна степен с този на застрахованият при ответника деликвент
– свидетелят П. (в този смисъл Р 60129-2022-I т.о.).
Или казано иначе. Избраната от ищеца превишена скорост на движение е обусловила
в същата степен неизбежност на процесното ПТП, в
каквато то е било обусловено и от нарушението на свидетеля П. да не му осигури
предимство. Поради това е неоснователен довода на пълномощника на ищеца в
писмената му защита, че не била налице причинна връзка между това му нарушение на
чл. 21, ал. 1 ЗДвП и настъпилото ПТП, респективно, че не било налице съпричиняване от негова страна на увреждането му при това ПТП.
Както се посочи и по-горе, отнемането от свидетеля П. на предимството му е също
толкова в причинна връзка с настъпването на ПТП, колкото и неразрешената
скорост на ищеца, защото което и да от тях не би причинило самостоятелно това
ПТП (в този смисъл Р 105-2019-II т.о., Р 60208-2021-I н.о., Р 290-2010-I н.о.,
Р 560-2014-III н.о.). Възражението на пълномощника на ищеца, че дори и при разрешената
скорост от 50 км/ч сблъсъкът отново бил неизбежен е неоснователно, защото при
движение с тази разрешена скорост или по-ниска процесното
ПТП не би настъпило, защото, макар и да не е можел да спре, ищецът е можел да
премине зад управлявания от свидетеля П. автомобил (т. 8 и 11 от ЗПСАТЕ, л.
181). В този смисъл е и съдебната практика (Р 60208-2021-I н.о.). В същата
практика е почертано, че населено място, каквото несъмнено е и процесното, максимално допустимата скорост е 50 км/ч.
Ограничението й не е случайно. Избраната граница е съобразена с особеностите на
населените места. В тях, за разлика от пътищата извън тях, възможността за
ненадейно, неочаквано и непредвидимо за водача възникване на опасност на
платното за движение е практически неограничена. Именно затова е наложена
забраната за движение с по-висока скорост от 50 км/ч, за да може водачът на
МПС, независимо от характера, вида, механизма, произхода и посоката на
препятствието, винаги да е в състояние да предотврати сблъсъка с него, защото това
е възможно само при ниска скорост. Практиката и теорията в движението по
пътищата стоят в основата на човешката мисъл за определяне и фиксиране на точно
тази граница. В много страни е използван емпиричният път за достигане до този
извод. Законът не изисква от водача в населено място да предвижда конкретните
възможности за възникване на опасност, защото това предвиждане е направено
вместо него от самата законова разпоредба на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, с която
водачът поради това е длъжен безусловно да се съобрази и спази (така
и Р 417-2011-III
н.о.). С
оглед всичко изложено съдът намери, че ищецът в равна степен е допринесъл за
настъпването на ПТП, поради което дължимите му се горепосочени обезщетения за причинените
му при същото имуществени и неимуществени вреди, следва да се намалят с 50 % (чл.
51, ал. 2 ЗЗД). Поради
това за причинените му имуществени вреди следва да му се присъди обезщетение от
8.70 лева (50
% от 17.40 лева), а за причинените му неимуществени вреди – обезщетение
от 2500 лева (50
% от 5000 лева). Поради
това до тези размери предявените от него преки искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за обезвредата им следва да се уважат, като основателни, а в
останалата им част, над тези суми до претендираните с
тях по-големи, отхвърлят, като неоснователни (чл.
51, ал. 1 и 2, и чл. 52 ЗЗД).
По отношение на акцесорните
искове за законна лихва съдът съобрази, че в задължителната си практика ВКС
приема, че в хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застраховател по
застраховка „гражданска отговорност“, в застрахователната сума по чл. 429 КЗ (в
сила от 01.01.2016 г.) се включва и дължимото от
застрахования на увреденото лице обезщетение за забава за периода от
уведомяването на застрахователя, респективно предявяване на претенцията пред
него от увреденото лице, а не и от момента на увреждането (Р 128-2020-I т.о.).
Според нормата на чл. 497, ал. 1 КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати - изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 КЗ, или
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице
не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106,
ал. 3 КЗ.
В
случая процесното ПТП е настъпило на 28.07.2019 г., а
пълномощникът на ищеца е изпратил писмена претенция за обезщетяване на
претърпените от него вреди, която е получена от ответния застраховател на 09.08.2019
г. (л. 28). Последният
е отказал с писмо от 13.08.2019 г. изплащането на обезщетение, тъй като от
представените с нея документи не били ангажирани безспорни доказателства
относно виновността на застрахования за причиняване на това ПТП (л.
28).
С оглед задължителното горепосочено разрешение на ВКС, за периода от датата на деликта 28.07.2019 г. до предявяване от ищеца на
претенцията пред застрахователя, обезщетението за забава върху обезщетенията за
претърпените от ищеца имуществени и неимуществени вреди се дължи от деликвента на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, но не се покрива
от застрахователното обезщетение, което е дължимо от застрахователя на
основание застрахователния договор (Р 128-2020-I т.о.). Следователно. Исковете
за заплащане на мораторни лихви за забава в плащането
на дължимите се на ищеца обезщетения за имуществени и неимуществени вреди по
чл. 432, ал. 1 КЗ, за частта от исковите периоди от 04.08.2019 г. до 09.08.2019
г., са неоснователни. Въпреки неоснователните доводи за противното на
пълномощника на ищеца, няма несъмнени данни и в показанията на свидетеля П.
дали и кога точно е уведомил ответника за ПТП, а други доказателства за
по-ранното му уведомяване от този свидетел, преди ищеца, носещият тук доказателствената тежест ищец, не е представил и липсват по
делото. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ ответният застраховател следва да
покрие поради това спрямо увредения ищец отговорността на застрахования деликвент за дължимата мораторна лихва
за забава от следващата дата на предявяване на претенцията от увредения ищец –
10.08.2019 г., а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ на 11.11.2019 г. (понеделник,
присъствен ден),
поради липса на плащане на обезщетение, ответният застраховател дължи законна
лихва върху обезщетенията за собствената си забава. Ето защо за периода от 10.08.2019
г. до предявяване на исковата молба в съда на 14.12.2020 г., предявените искове
за заплащане на законни лихви са доказани в своето основание, като върху тези
обезщетения следва да се присъдят и законни лихви от предявяване на исковата
молба в съда на 14.12.2020 г. до изплащането им. Съдът сам изчисли тези лихви в
размер на законната лихва за посочения период от 10.08.2019 г. до 14.12.2020
г., след което изчисление намери, че за забавата за същия период да плати
дължимото се на ищеца застрахователно обезщетение от 8.70 лева за претърпените
от него при ПТП имуществени вреди, ответният застраховател му дължи 1.19 лева мораторна лихва, а за забавата за същия период да плати
дължимото му се застрахователно обезщетение от 2500 лева за претърпените от
него при ПТП неимуществени вреди, ответният застраховател му дължи 342.36 лева мораторна лихва (чл. 162 ГПК). До
тези размери и за тези периоди следователно тези акцесорни
искове на ищеца следва да се уважат, като основателни, а в останалата им част
отхвърлят, като неоснователни.
По
отношение на разноските по делото, тъй като ищецът е освободен с определението
по чл. 140 ГПК от 04.10.2021 г. от заплащането на държавна такса и разноски по
делото (чл. 83, ал. 2 ГПК), при този изход на същото, дължимата се за производството
държавна такса от 683.96 лева и частта от общо 1069.45 лева от заплетените от
бюджета на съда възнаграждения на вещите лица, следва да се възложат в тежест
на ответника, съразмерно с уважената част от исковете, или сумите съответно от 114.09
лева и от 178.39 лева (чл. 78, ал. 6 ГПК). С исковата молба пълномощникът на
ищеца е поискал да му се присъди адвокатско възнаграждение. В представения
договор за правна защита и съдействие е уговорено безплатно процесуално
представителство на ищеца от същия пълномощник на основание чл. 38, ал. 1, т. 2
ЗА (л. 4). При наличието на такъв договор, с който е уговорено процесуално
представителство на ищеца при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, адвокатското
възнаграждение се дължи и следва да се присъди на пълномощника му (Опр. № 257-2018-II т.о.). Според чл. 38, ал. 2, изр. 2 ЗА,
съдът определя това възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата
по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Според приложимия в
случая чл. 7, ал. 2, т. 4, във вр. с §2а от ДР на Наредба
№ 1/2004 г. (ДВ, бр. 64/2004 г.), минималното адвокатско възнаграждение за
защита на ищеца по делото е 1251.56 лева с ДДС (тъй
като пълномощникът му е регистриран по ЗДДС – л. 250),
като съразмерно с уважената част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на този пълномощник 208.77 лева адвокатското възнаграждение. По
отношение на сторените от ответника разноски по делото съдът намери за
основателно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, което не
разкрива някакви особености в сравнение с други такива дела от същия вид,
възражението на пълномощника на ищеца в хода на делото по същество за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение от 2520 с
ДДС (л.
113-114).
Поради това следва да го намали и му присъди разноски в тази им част съгласно
минималния размер на адвокатските възнаграждения по Наредба № 1/2004 г. Според
чл. 78, ал. 5 ГПК съдът може да намали, поради прекомерност, заплатеното от
страна по делото адвокатско възнаграждение, но само до минимално определения
размер по чл. 36 ЗА, респективно по Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В тази насока ВКС приема, че доколкото
в предвидените в същата Наредба минимални адвокатски възнаграждения, не е
включен и ДДС, който съгласно §2а от ДР се начислява съобразно данъчните закони
в случаите, в които клиентът го дължи, такова възнаграждение не може да се
намалява поради прекомерност, ако данъчната му основа е в минималния размер по
същата Наредба (Опр. 364-2015-II т.о., Опр. 422-2015-II т.о., Опр.
209-2015-I г.о.). Поради това на ответника следва да се присъдят в тази им част
съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК разноски за минималното адвокатско възнаграждение по
чл. 7, ал. 2, т. 4, във вр. с §2а от ДР на Наредба №
1/2004 г. (ДВ, бр. 64/2004 г.), което е 1251.56 лева с ДДС, защото пълномощникът
му също е регистриран по ЗДДС (л. 114). Поради това, при
този изход на делото, сторените от ответника разноски за същото в общ размер от
2231.55 лева (от
които общо 910 лева внесени от него депозити за възнаграждения на вещите лица,
69.99 лева заплатени разноски на свидетел и дължимо му се след намаляването му
по чл. 78, ал. 5 ГПК минимално адвокатско възнаграждение от 1251.56 лева с ДДС),
следва да се възложат в тежест на ищеца съразмерно с отхвърлената част от
исковете или сумата от 1859.31 лева (чл. 78, ал. 3 и 5 ГПК).
Воден от горните мотиви, С. районен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
З., с ЕИК -, със седалище и адрес на управление -, да заплати по банкова сметка
***: ***, на
В. А.Т., с ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 2500 лева за главница от съдебно
предявена част от неплатено застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ за
претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, причинени му виновно
при ПТП на 28.07.2019 г. в - от застрахования М.К. П. по сключения със застрахователна
полица № BG/02/118002346766/15.08.2018 г. договор за задължителна застраховка
„гражданска отговорност” на автомобилистите, с 342.36 лева законна лихва от
10.08.2019 г. до 14.12.2020 г., сумата от 8.70 лева за главница от неплатено
застрахователно обезщетение по чл. 432, ал. 1 КЗ за претърпени имуществени
вреди - заплатена потребителска такса по фактура № **********/01.08.2019 г.,
причинени му виновно при същото ПТП от същия застрахован по същия сключен с
посочената застрахователна полица договор за задължителна застраховка „гражданска
отговорност” на автомобилистите, с 1.19 лева законна лихва от 10.08.2019 г. до
14.12.2020 г., и законна лихва върху тези главници от 14.12.2020 г. до изплащането
им, КАТО ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от В.
А.Т.,***З., преки искове по чл. 432, ал. 1 КЗ и акцесорни
искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, В ОСТАНАЛАТА ИМ ЧАСТ, съответно над сумите от 2500
лева главница, с 342.36 лева законна лихва и 8.70 лева главница, с 1.19 лева законна
лихва, и законна лихва върху тези отхвърлени части от главниците от 14.12.2020
г. до изплащането им, до претендираните съответно 15
000 лева главница, с 2079.17 лева законна лихва и за периода от 04.08.2019 г.
до 10.08.2019 г., и 17.40 лева главница, с 2.41 лева законна лихва и за периода
от 04.08.2019 г. до 10.08.2019 г.
ОСЪЖДА З. с п.а., да заплати на адвокат П.Д.К., с ЕГН **********,
с адрес ***, -, сумата от 208.77 лева адвокатско възнаграждение за оказано по
делото безплатно процесуално представителство по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА на ищеца
В. А.Т., съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В. А.Т. с п.с., да заплати на З. с п.а., сумата от 1859.31
лева за разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА
З. с п.а., да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на С. районен съд, сумата от 114.09 лева за дължима се за производството
държавна такса и сумата от 178.39 лева за разноски по делото за заплатени от
бюджета на съда възнаграждения за вещите лица, съразмерно с уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред С. окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните по делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: