Р Е Ш
Е Н И Е
гр. София, 08.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, XVII - ти въззивен състав, в публичното
заседание на дванадесети юни през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖИНА КОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
КРИСТИЯН ТРЕНДАФИЛОВ
при секретаря Елена Чаушева и с участието
на прокурора Чавдар Пастованов
като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов в.н.о.х.д. № 1998/2019 г. и за
да се произнесе,
взе предвид следното:
С присъда от 14.11.2018 г. по н.о.х.д. № 13774/2017 г. на
СРС, НО, 6-ти състав, подсъдимият Я.С.Г. е признат за виновен в това, че на
01.06.2017 г., около 20:15 часа, в гр. София, по ул. „Академик Н. Попов“, с
посока на движение от ул. „Н.й Островски“ към ул.
„Георги Бакалов“, управлявал моторно превозно средство – лек автомобил, марка
„Алфа Ромео“ с ДК № ********, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на
хиляда, а именно 2,3 на хиляда, установено по надлежния ред с протокол за
химическа експертиза № 574/02.06.2017 г. на УМБАЛ „Св. Анна“ – София, съгласно
Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване употреба на алкохол или
друго упойващо вещество от водачите на превозни средства, поради което и на
основание чл. 343б, ал. 1 вр. чл. 54 НК му е наложил наказание „лишаване от
свобода“ за срок от една година, както и глоба в размер на 300 лв. На основание
чл. 66, ал. 1 НК съдът е отложил изтърпяването на така наложеното наказание за
срок от три години, като на основание чл. 343г НК е лишил подсъдимия от правото
да управлява моторно превозно средство за срок от една година и шест месеца.
Недоволство от присъдата е изразил подсъдимият Я.Г.,
който в срочно подадена въззивна жалба и в допълнение към нея, депозирано от
адв. И.С., я атакува като неправилно и незаконосъобразно издадена. В
допълнението към жалбата се твърди, че първостепенният съд е приел невярна
фактическа обстановка, давайки вяра на част от събраните по делото гласни
доказателства, игнорирайки противоречията в част от свидетелските показания,
както и противоречията между тях и обясненията на подсъдимия. Сочи се, че съдът
не изложил доводи защо приема за достоверни част от показанията на разпитаните
свидетели и за недостоверни обясненията на подсъдимия. Акцентира се върху
обстоятелството, че свид. Н.И.бил заинтересован от изхода на делото, тъй като
имал „стара разпра“ с подсъдимия, а свид. И.а, като майка на свид. И., също би
могла да се счита за заинтересована от изхода на делото. Излагат се подробни
доводи за осъществената фактическа обстановка. Иска се от въззивния съд да
отмени присъдата на СРС и да постанови нова такава, с която да оправдае
подсъдимия Г., алтернативно – делото да бъде върнато на СРС за ново
разглеждане.
Във въззивната жалба и допълнението към нея не е
направено искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.
Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК на собствено
основание е преценил, че правилното решаване на делото не предполага събирането
на гласни, писмени или веществени доказателства или използване на способи за
тяхното установяване.
Пред СГС защиникът на подсъдимия поддържа жалбата.
Пледира, че по делото не е било установено подсъдимият да е управлявал лекия
автомобил, като съдът е приел фактическата обстановка въз основа на показанията
на заинтересовани свидетели. Моли въззивния съд да отмени обжалваната присъда и
да постанови друга, с която да оправдае подсъдимия.
В съдебното заседание пред СГС представителят на прокуратурата счита
постановения първоинстанционен акт за правилен и законосъобразен, като предлага
да бъде потвърден изцяло. Пледира, че доказателствата, събрани в хода на
първоинстанционното съдебно следствие, са категорични и еднопосочни, че с
действията си подсъдимият е осъществил всички признаци от обективна и
субективна страна на престъплението, за което е предаден на съд. Счита, че
обясненията на подсъдимия следва да бъдат приети като упражнено право на
защита. По изложените съображения моли въззивния съд да потвърди обжалваната
първоинстанционна присъда.
Подсъдимият Я.С.Г. пледира, че е невинен, като сочи, че е
бил в колата, но не я е управлявал в нетрезво състояние. В последната си дума твърди,
че е невинен.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен
акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното от
фактическа страна:
За да постанови присъдата си, районният съд е провел
съдебно следствие по общия ред, като е съобразил депозираните в хода на
съдебното производство гласни доказателства, а именно: обясненията на
подсъдимия Я.С.Г., показанията на свидетелите Н.Н.И.,
М. Ц. И.а, К.Т. П., С.Д. З., З. Н.Х., Д.Е.Т., Е. О. П. и Л. Е.Ч..
Първоинстанционният съд е съобразил и се е позовал на заключението на съдебно-химическата
експертиза от досъдебното производство, както и на приобщените от досъдебното и
съдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства:
справка за съдимост, Акт за установяване на административно нарушение, бл. №
189838 от 01.06.2017 г., протокол за медицинско изследване за употреба на
алкохол или друго упойващо вещество /л.17 от ДП/, талон за медицинско
изследване № 0000402 от 01.06.2017 г. /л.20 от ДП/.
Настоящата съдебна инстанция прие, че не са налице
основания за промяна във възприетата от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, тъй като от една страна не са установени нови факти и обстоятелства
пред въззивната инстанция, а от друга - същата е правилно установена от
първостепенния съд на база на вярна и точна преценка на доказателствения
материал. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от
фактическа страна:
Подсъдимият Я.С.Г., с ЕГН **********, е роден на *** ***
Търново, българин, с българско гражданство, с висше образование, разведен, неосъждан.
На 01.06.2017 г. около 20:15 часа, в гр. София, ул. „Академик Методи ********, подсъдимият Г. излезнал от жилището си и се качил в личния си автомобил – марка „Алфа Ромео“, с ДК № ********,
който бил паркиран пред блока, в който живеел. Подсъдимият привел в движение
моторното превозно средство, което тръгнало напред, с посока на движение от ул.
„Н.й Островски“ към ул. „Георги Бакалов“, но се
ударило в паркирания пред него лек автомобил, собственост на М..ЦИ.а, след
което управляваната от подсъдимия кола тръгнала на заден ход и се спряла в
намиращата се зад нея тревна площ. Действията на подсъдимия били възприети от
свидетелите М.И.а и нейният син – Н. И., които живеели в съседния блок и по
това време се намирали в непосредствена близост до паркинга пред жилищната
сграда. Виждайки случващото се, свид. И. изтичал до подсъдимия и му се
разкрещял, като забелязал, че същият е видимо употребил алкохол, поради което и
за да предотврати последващи неадекватни действия от страна на подс. Г., свид. И.
се пресегнал и взел от таблото ключът за автомобила. Действията на подсъдимия и
свид. И. били възприети от свид. Е.О.П., който по това време се придвижвал с
велосипед и бил принуден от тях да спре, тъй като двамата му препречили пътя. И
свид. П.забелязал, че подсъдимият е в нетрезво състояние, поради което се
опитал да помогне на свид. И. да предотврати последващо управление на
автомобила, като подсъдимият Г. се опитал да си вземе обратно ключът, но свид. И.
отказал да му го даде, при което подсъдимият се качил до апартамента си, взел
резервния ключ и отново тръгнал към автомобила си. Свид. И. възприел, че
подсъдимият се връща с резервен ключ, който също успял да му вземе, за да не
управлява автомобила в това състояние. В това време, в близост до същият блок,
се разхождала свидетелката Л.Е.Ч., която чула викове и малко след това видяла,
че свид. И. се кара на подсъдимия и не му дава ключовете за колата. Виждайки
случващото се свид. Ч. се обадила на телефон 112. Малко след това пристигнали
свидетелите К.П., З.Х., Д. Т. и С. З.– полицейски служители при 01 РУ-СДВР.
Свидетелят З.Х.извършил проверка на подсъдимия за наличие на алкохол в кръвта с
техническо средство Алкотест „Дрегер – 7410+“, с фабричен № 0176, която отчела
положителен резултат – била установена концентрация на алкохол в кръвта над 1,2
на хиляда, а именно 3,25 на хиляда. На подсъдимия бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение, бл. № 189838 от 01.06.2017 г., като
му бил връчен и талон за медицинско изследване на кръвта № 0000402, след което
бил отведен в УМБАЛ „Света Анна“ – гр. София. Подсъдимият дал кръвна проба, в
която видно от протокол за химическа експертиза № 574/02.06.2017 г. на УМБАЛ
„Света Анна“ била установена концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 на
хиляда, а именно 2,3 на хиляда.
При извършения в рамките на правомощията си собствен анализ на наличните по
делото доказателства и доказателствени средства, настоящата инстанция споделя
основните фактически изводи на първоинстанционния съд. Фактите по делото са
установени в тяхната пълнота и при стриктното съблюдаване на процесуалния ред
за събиране на доказателствата.
В подкрепа фактологията на събитията също както първоинстанционния съд,
настоящата съдебна инстанция кредитира показанията на свидетелите Н.Н.И., М..ЦИ.а, К.Т.П., С.Д.З., З.Н.Х.,Д.Е.Т.,
Е.О.П. и Л.Е.Ч.. При извършена самостоятелна преценка за достоверност на
показанията на посочените свидетели, въззивният съд намира, че в направения от
СРС анализ е разкрито точното им съдържание, като обосновано последните са
оценени като достоверни от съда и са били ползвани при формиране на
фактическите му изводи. Правилно първата инстанция е дала вяра на показанията
на свидетелите Н.И.и М.И.а. Това е така, тъй като не са събрани доказателства
по делото за наличието на каквато и да е било причина посочените свидетели да
са пристрастни или заинтересовани по някакъв начин от крайния изход на делото,
да познават подсъдимия или да са в лоши отношения с него и да са искали по този
начин с поведението си и показанията си да му навредят. Същите освен това са
категорични в показанията си, че подсъдимият е управлявал моторното превозно
средство, което е ударило намиращият се пред него автомобил, собственост на М.И.а.
На следващо място, посочените свидетели са категорични, че подсъдимият е бил
неадекватен, видимо употребил алкохол. Следва да се акцентира и на
обстоятелството, че показанята на свидетелите Н.И.и М.И.а
са в синхрон и кореспондират с останалите доказателства по делото. Ето защо и
правилно първата инстанция е кредитирала техните показания.
Съществена роля при изясняване на подлежащите на доказване факти имат и
дадените пред първия съд показания на свидетелите Е. П.и Л.Ч.. От показанията
на свид. П.е видно, че същият има добре съхранен спомен за процесния случай,
като категорично сочи, че подсъдимият е бил в „изключително неадекватно
състояние“ и е седял зад волана на автомобила, а свид. И. се опитвал да му
попречи да потегли с моторното превозно средство. Свидетелят П.изяснява още, че
след като подсъдимият е бил принуден да излезе от автомобила същият е настоявал
да влезе обратно в колата, като заявил, че е на работа и бърза. От показанията на свид. Ч. се установява, че подсъдимият е седял в колата
си и се е опитвал да я приведе в движение, като впоследствие е разбрала, че
същият е ударил намиращият се пред него автомобил. Настоящият съдебен състав
кредитира изцяло показанията на свид. П.и Ч., доколкото същите съвсем случайно
са се озовали на инкриминираната дата и място, не познават нито подсъдимия /свид.
Ч. сочи единствено, че познава подс. Г. по физиономия/, нито останалите
свидетели по делото и в този смисъл са абсолютно незаинтересовани от изхода на
делото. Отделно от това, показанията на свид. П.и Ч. се подкрепят и са в
синхрон с останалите доказателства по делото.
Обосновано съдът е възприел и показанията на разпитаните по делото
свидетели – К.Т.П., С.Д.З., З.Н.Х. иД.Е.Т., които в изпълнение на служебните си задължения са
се отзовали на подадения сигнал и са възприели обстоятелства, относими към предмета
на делото. Измежду показанията на цитираните свидетели по – съществени се
явяват тези на свид. Х. и свид. Т.. Чрез показанията на свидетеля Х. се установява,
че между автомобила на подс. Г. и този на свид. И.а е имало съприкосновение,
както и че подсъдимият видимо не е бил в кондиция и е заявил, че отива на рабта.
От показанията на свидетеля Т. става ясно, че пробата на подсъдимия за алкохол
е била положителна, че същият е заявил, че отива на работа, както и че още
двама свидетели са споделили, че са видели как автомобила на подсъдимия удря
паркирания автомобил. Показанията на свидетелите се намират в синхрон както
помежду си, така и с писмените доказателства и доказателствени средства по
делото – Акт за установяване на административно нарушение, бл. № 189838 от
01.06.2017 г., протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или
друго упойващо вещество /л.17 от ДП/, талон за медицинско изследване № 0000402
от 01.06.2017 г. /л.20 от ДП/.
Аналогично на първоинстанционния съд, настоящата въззивна инстанция не
кредитира с доверие обясненията на подсъдимия в частта, в която заявява, че е
отишъл единствено да си вземе документите и автомобилът не е бил приведен в
движение. На първо място следва да се акцентира върху двуяката роля на
обясненията на привлечения към отговорност Г., които съставляват основно
доказателствено средство, но и средство за защита на лице, пряко заинтересовано
от благоприятен за него изход на делото. Аргумент в подкрепа на извода, че
обясненията на подсъдимия не следва да се кредитират в посочената част, се
явява обстоятелството, че същите не кореспондират, а напротив – опровергават се
от останалите събрани по делото доказателства и най – вече от убедителните и
безпротиворечиви показания на свид. М.И.а, Н.И.и Е. Панчев, които са абсолютно
незаинтересовани от изхода на делото. Неоснователни са доводите на защитата, че
свидетелите М.И.а и Н.И.са заинтересовани от изхода на делото, тъй като не е
ангажирано нито едно доказателство в тази насока. Нещо повече, такива твърдения
не са изложени и от подсъдимия, когато е давал обяснения пред
първоинстанционния съд, а едва в жалбата се посочва, че между свид. И. и
подсъдимия е имало „стара разпра“. Отделно от това, следва да се подчертае, че
е житейски нелогично подсъдимият да подготвя автомобила за потегляне,
поставяйки ключът на таблото и при вземането от свид. И. на този ключ да отива
за резервен такъв, ако същият е имал единствено намерение да си вземе
документите от колата. Обясненията на подсъдимия следва да бъдат кредитирани
единствено в частта, в която заявява, че свид. И. му е взел ключовете от
таблото на колата, след което подсъдимият се е опитал да си ги върне, както и
че направеният тест за алкохол в кръвта му се е оказал положителен, доколкото в
тази част се подкрепят от останалите доказателства по делото.
Същественият факт, чието установяване има значение за правилното решаване
на делото, е доказан по несъмнен начин. Както свидетелите, така и писмените
доказателства са еднопосочни, че подсъдимият е управлявал процесното моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда.
В обобщение на изложението във връзка с дейността на първоинстанционния съд
по допускане, събиране и оценка на доказателствата, относими към релевантната
по делото фактология, СГС приема, че:
При установяване на фактите по делото първоинстанционният съд не е допуснал
нарушения на процесуалните правила; в процеса на събиране и оценка на
доказателствата не са нарушени процесуалните норми, нито правилата на
формалната логика. Показанията на свидетелите по делото са подложени на
внимателна оценка, както поотделно, така и при съпоставка помежду им, като по –
конкретно, вярно и добросъвестно са интерпретирани показанията на свидетелите Н.Н.И., М..ЦИ.а, К.Т.П., С.Д.З., З.Н.Х.,Д.Е.Т.,
Е.О.П. и Л.Е.Ч., които непосредствено са възприели факти от значение за
предмета на делото. Показанията на тези свидетели се намират в корелация както
помежду им, така и с писмените доказателства по делото. В тази връзка е
необходимо да се отбележи, че когато изразява съгласие с доказателствения
анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да
обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само
тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в
жалбата или протеста /Решение № 372 от 01.10.2012 г. по н. д. № 1158/2012 г. по
описа на ВКС, ІІІ н.о/.
Анализирани поотделно и съпоставени помежду си посочените доказателствени
материали служат за безпротиворечиво и последователно извеждане на приетата от
решаващия съд фактология на деянието, която се възприема изцяло и от настоящия
състав на въззивната инстанция.
При правилно установените факти СРС е достигнал до закономерни правни изводи:
Подсъдимият Я.С.Г. е осъществил състава на престъплението по чл. 343б, ал.
1 от НК поради наличието на съставомерни признаци от обективна и субективна
страна.
От обективна страна подсъдимият Г. на 01.06.2017 г., около 20:15 часа, в
гр. София, по ул. „Академик Н. Попов“, с посока на движение от ул. „Н.й Островски“ към ул. „Георги Бакалов“, е управлявал моторно
превозно средство – лек автомобил, марка „Алфа Ромео“ с ДК № ********, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 2,3 на хиляда,
установено по надлежния ред – съгласно чл. 3 и чл. 7 от приложимата към
инкриминираната дата Наредба № 30 от 27.06.2001 г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на моторни
превозни средства - с протокол за химическа експертиза № 574/02.06.2017 г. на
УМБАЛ „Св. Анна“ – София.
Посочената концентрация на алкохол в кръвта на подсъдимия е установена в
съответствие с изискванията на чл. 1, ал. 2 вр. чл. 7, т. 2 от Наредба № 30 от
27.06.2001 г., съгласно която употребата на алкохол се установява чрез
използването на технически средства и/или медицински лабораторни изследвания.
Установено е, че Я.С.Г. е дал кръвна проба за извършването на медицинско
изследване, въз основа на което е извършена химическа експертиза №
574/02.06.2017 г. на УМБАЛ „Св. Анна“ – София, от която се доказва че
концентрацията на алкохол в кръвта на лицето е била над 1,2 на хиляда, а именно
2,3 на хиляда.
В тази връзка правилно първостепенният съд е приел, че концентрацията на
алкохол в кръвта на подсъдимия е установена по надлежния ред, както изисква
разпоредбата на чл. 343б, ал.1 НК.
Легална дефиниция на понятието „управление“ се съдържа в Постановление № 1
от 17.01.1983г. по н.д. № 8/1982г. на Пленума на ВС и в същото се включват
всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или
машини, независимо дали превозното средство или машина е в покой или движение,
когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни
последици. Понятието „управление” на автомобил включва всяко действие по
упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. В
разглеждания случай действията на подсъдимия безспорно представляват физическо
действие по управление на моторното превозно средство.
От субективна страна подсъдимият Г. е извършил деянието виновно, при
условията на пряк умисъл, като е съзнавал обществено-опасния му характер,
предвиждал е общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
При правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на
установената по делото фактическа обстановка, първостепенният съд е
индивидуализирал наказанието на подсъдимия Г. по реда на чл. 54 от НК, като е
приел, че е налице превес на смекчаващите вината обстоятелства, но без да
посочи кои приема за такива. В тази връзка въззивният съд отбелязва като
смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и
оказаното от негова страна съдействие на полицейските служители.
Въззивният съд счита, че първостепенният такъв е индивидуализирал
наказанието на подсъдимия правилно и законосъобразно, като е наложил на същия
минимално предвиденото такова за този вид престъпление съобразно с разпоредбата
на чл. 343б, ал. 1 от НК – една година
лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено съобразно разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК за минимално възможния срок от 3 години, както и глоба в размер
на 300 лв.
Правилно и законосъобразно е било индивидуализирано и другото наказание,
наложено на подсъдимия на основание чл. 343г НК, а именно лишаване от право да
управлява моторно превозно средство за срок от 1 година и шест месеца с
приспадане на времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по административен
ред.
В случая така наложените наказания и според въззивния съд в най- пълна степен
биха спомогнали за постигане целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК
както с оглед на индивидуалната, така и предвид на генералната превенция, още
повече и като се има предвид широката разпространеност на този тип престъпления
в съвременното общество и то сред сравнително житейски зрели и високо
интелигенти хора, които обаче въпреки своята житейска зрялост и интелигентност
постъпват изключително безотговорно и по този начин поставят в опасност не само
своето здраве, но и това на другите участници в движението по пътищата.
Ето защо и въззивният съд намира жалбата за неоснователна, а присъдата на
първата инстанция за правилна и законосъобразна.
При извършената на основание чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на
правилността на атакуваната присъда, доколкото въззивната инстанция не
констатира наличието на основания, налагащи нейното отменяване или изменение,
прецени, че следва да постанови своето решение като потвърди изцяло присъдата
на първата инстанция.
Така мотивиран и на основание чл. 334, ал. 1, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 14.11.2018 г. по н.о.х.д. № 13774/2017 г. по описа на СРС, НО,
6-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.