Решение по дело №162/2023 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 185

гр. Видин, 13.12.2023г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

първи административен състав

в публично заседание на

двадесет и първи ноември

през две хиляди двадесет и трета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

при секретаря

Катерина Борисова

и в присъствието

на прокурора

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

Административно дело №

162

по описа за

2023

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.25,ал.5 от Закона за хората с увреждания /ЗХУ/, вр. с чл.66,ал.1 от ППЗХУ.

Делото е образувано във връзка с жалба от В.Д.В. *** срещу Заповед № ЗХУ – ИО / Д – ВН – Д / 46 /ФП/ 28.02.2022г. на Директора на Д”СП” – Димово, потвърдена с Решение № 05 – РД06 – 0011/ 31.03.2022г. на Директора на РДСП – Видин.

Настоящото дело е образувано след отмяната на решение № 77 / 20.07.2022г. по адм.д. № 91 / 2022г. по описа на АС Видин, с решение № 7722 / 12.07.2023г. по адм.д. № 7693/ 2022г. на 6 – то отд. на ВАС, и връщането му за ново разглеждане от друг състав.

В жалбата се твърди, че оспорения административен акт е незаконосъобразен, издаден при допуснати нарушения на процесуалните правила и в противоречие на материалния закон. Иска се съдът да отмени оспорения административен акт. Претендират се направените по делото разноски.

Ответникът по оспорването – Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Димово, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли. Претендира се присъждането на ю.к. възнаграждение.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, при спазване изискванията на закона, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

От доказателствата по делото във връзка с оплакванията в жалбата, Административният съд намира, за установено следното от фактическа страна:

Доказателствата от административната преписка установяват, че жалбоподателят В.В. е подал заявление-декларация вх. № 3ХУ-ИО/Д-ВН-Д/46 от 11.02.2022г., по чл.20,ал.1 от ЗХУ, за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите, заявени във формуляр за самооценка на лице с увреждане, към което приложил експертно решение № 91112 от заседание 277/03.12.2021г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Петка“ АД, гр. Видин, с което му е определена 80% трайно намалена работоспособност, пожизнено.

По заявлението на 25.02.2022г. е изготвена индивидуална оценка на потребностите за хора с уреждания на заявителя, с която е дадена положителна оценка за предоставяне на месечна финансова подкрепа. На основание чл.25,ал.1 от ЗХУ, във връзка с чл. 65,ал.1 и чл.66 от Правилника за прилагане на ЗХУ /ППЗХУ/ и въз основа на изготвената индивидуална оценка на потребностите от 25.02.2022г. е издадена заповед № 3ХУ-ИО/Д-ВН/46/ФП от 28.02.2022г. на директора на ДСП-Димово, с която на В. е отпусната месечна финансова помощ по чл.70,т.2 от ЗХУ, считано от 01.02.2022г. до 28.02.2027г. в размер на 61,95 лева. В. оспорил заповедта, като с решение № 05 – РД06-0011 / 31.03.2022г. директорът на РДСП - Видин потвърдил оспорената заповед, като посочил, че не са налице основания за отмяна на заповедта на директора на ДСП - Димово.

По преписката липсват доказателства за срока и начина на връчване на решението на адресата, като жалбата против него е входена в Административен съд Видин на 19.04.2022г.

Преди това жалб. В. е подал заявление-декларация вх. № 3ХУ-ИО/Д-ВН-Д/814 от 25.03.2021г., по чл.20,ал.1 от ЗХУ, за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите, заявени във формуляр за самооценка на лице с увреждане, към което приложил експертно решение № 90314 от заседание 44/23.02.2021г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Петка“ АД, гр. Видин, с което му е определена 90% трайно намалена работоспособност за срок от една година. Във връзка с това заявление е била изготвена индивидуална оценка от 30.03.2021г., с която е била дадена положителна оценка за предоставяне на месечна финансова подкрепа. Въз основа на оценката е била издадена заповед № 3ХУ-ИО/Д-ВН/814/ФП от 01.04.2021г. на директора на ДСП-Видин, с която на В. е отпусната месечна финансова помощ по чл.70,т.2 от ЗХУ, считано от 01.03.2021г. до 31.03.2026г. в размер на 55,35 лева.

Във връзка с оспорване на ЕР № 90314 от заседание 44/23.02.2021г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Петка“ АД, гр. Видин пред НЕЛК от страна на Директора на ДСП Видин е издадена Заповед № 3ХУ-ИО/Д-ВН/814/ФП от 13.07.2021г., с която финансовата подкрепа е прекратена.

След приключване на производството по обжалване и след издаването на новото ЕР № 91112 от заседание 277/03.12.2021г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Петка“ АД, гр. Видин, с което на В. е определена 80% трайно намалена работоспособност, пожизнено, е подадено заявлението във връзка, с което се е развило настоящото производство. От доказателствата по делото се установява, че ЕР № № 91112 / 277/ от 03.12.2021г. на ТЕЛК при МБАЛ „Св.Петка“ АД Видин е получено от В. на 21.12.2021г. и е влязло в сила на 21.01.2022г., видно от отбелязването върху решението.

Горната фактическа обстановка се доказва от събраните писмени доказателства, между които няма противоречие и си кореспондират.

Според съда жалбата се явява неоснователна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.168,ал.1 от АПК, съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона.

Издадената заповед е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК, от който произтичат отрицателни последици за адресата.

Оспореният административен акт е постановен от компетентен орган – директора на дирекция „Социално подпомагане“ - Димово, съгласно разпоредбата на чл.25,ал.1 от ЗХУ, който е посочен като правно основание за издаването му. Според посочения текст въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл.69,т.1, а според текста на чл.21,ал.1 от ЗХУ индивидуалната оценка на потребностите се изготвя по настоящ адрес на човека с увреждане от специализиран отдел в дирекциите „Социално подпомагане“ към Агенцията за социално подпомагане.

Съгласно разпоредбата на чл.146 от АПК, съдът преценява законосъобразността на административния акт, като проверява дали е издаден от компетентен за това орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва закона. Извън правомощията на съда е да преценява целесъобразността на административния акт.

Безспорно заповед № 3ХУ-ИО/Д-ВН/46/ФП от 28.02.2022г. на директора на ДСП-Димово представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21,ал.1 от АПК, засягащ права и законни интереси на жалбоподателя в настоящото производство. Оспорената заповед и потвърждаващото я решение на директор на РДСП - Видин са издадени от компетентен орган при спазване изискванията за форма. Посочени са фактическите и правните основания за тяхното издаване. Спазени са административнопроизводствените правила при обжалването на заповедта пред по-горестоящия административен орган.

Заповедта е издадена при правилно приложение на материалния закон и е съобразена с целта на закона.

Съгласно чл.69 от ЗХУ финансовата подкрепа за хората с увреждания се състои от два компонента: 1.Месечна финансова подкрепа съобразно степента на увреждането и 2. Целеви помощи съобразно вида на увреждането. В чл.70 от ЗХУ е определен кръгът на лицата с трайни увреждания над 18 -годишна възраст, които имат право на месечна финансова подкрепа по чл.69, т.1 от ЗХУ, като жалбоподателят попада сред тези по т.2, с оглед степента на увреждане от 80% ТНР, съгласно ЕР № № 91112 от заседание 277/03.12.2021г. на ТЕЛК и размера на дължимата финансова подкрепа следва да е 15% от линията на бедност.

Описаните по – горе обстоятелства не са спорни по делото. Правният спор в настоящото съдебно производство се свежда до началната дата на отпуснатата със заповедта месечна финансова подкрепа и съответното непокриване на целият период, след прекратяването на тази подкрепа, не по вина на жалбоподателя, а поради обжалване на ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК.

Съгласно чл.20,ал.1 от ЗХУ хората с увреждания съобразно своите потребности имат право на индивидуална оценка на потребностите, която е комплексна. В чл.20,ал.2 от ЗХУ се сочи, че оценката по ал.1 изследва функционалните затруднения на човека с увреждане, свързани със здравословното му състояние и наличието на бариери при изпълнение на ежедневните и други дейности, както и вида на подкрепата.

Според чл.24,ал.1 от ЗХУ хората с увреждания имат право на финансова подкрепа съгласно индивидуалната оценка на потребностите им по чл.20 за осигуряване на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия. В ал.2 се указва, че хората с трайни увреждания съгласно индивидуалната оценка на потребностите им по чл.20 имат право на: 1. финансова подкрепа за покупка на лично моторно превозно средство; 2. финансова подкрепа за приспособяване на жилище; 3. финансова подкрепа за балнеолечение и/или рехабилитационни услуги; 4. финансова подкрепа наем на общинско жилище; 5. месечна финансова подкрепа.

Съгласно чл.24,ал.3 от ЗХУ хората с увреждания имат право да ползват социални услуги, лична помощ или друг вид подкрепа съгласно потребностите, определени в индивидуалната им оценка по чл.20, при условия и по ред, определени със закон, а според чл.25,ал.1,т.1 от ЗХУ, въз основа на заключенията в индивидуалната оценка на потребностите директорът на дирекция „Социално подпомагане“ или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане на месечна финансова подкрепа по чл.69,т.1, какъвто е и настоящият случай.

Чл.81 от ЗХУ постановява, че редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа се определя с Правилника за прилагането на закона, който е приет с ПМС № 65/29.03.2019 г. (ДВ, бр. 27/02.04.2019 г.), в сила от 01.04.2019 г. Финансовата подкрепа е уредена в Глава IV, раздел IV от ППЗХУ.

Доколкото в настоящата хипотеза не се оспорва отпуснатата финансова подкрепа, основанието, на което е отпусната и нейният размер, а само определеният от компетентния орган начален период, то следва да се има предвид, че чл.66,ал.3 от ППЗХУ, приложим по силата на чл.81 от ЗХУ, предвижда, че месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година с изключение на месечната финансова подкрепа, отпусната през месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година.

От фактическата обстановка, която не се оспорва по делото се установява, че заявлението-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл.20,ал.1 от ЗХУ е подадено на 11.02.2022г., а оценката е издадена на 25.02.2022г., при спазване изискването на чл.22,ал.4 от ЗХУ, съгласно който индивидуалната оценка на потребностите се изготвя в срок до края на месеца, следващ месеца на подаване на документите по чл.21,ал.3 по ред, определен с правилника за прилагането на закона.

Съобразно установения с чл.66,ал.3 от ППЗХУ срок за отпускане и изплащане на месечната финансова подкрепа и предвид датата на изготвяне на индивидуалната оценка – 25.02.2022г., то съдът намира за неоснователни релевираните в жалбата възражения за неправилно определен начален момент на изплащане на подкрепата. Като е определил начален момент на изплащане на месечната финансова подкрепа по чл.70,т.2 от ЗХУ от 01.02.2022г., административният орган, при спазване разпоредбите на ЗХУ и правилника за неговото прилагане, е издал административен акт, за който не са налице основанията по чл. 146, т.4 от АПК, тъй като безспорно определената от органа начална дата за изплащане на финансовата подкрепа представлява 1-вото число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите по смисъла на чл.66,ал.3 от ППЗХУ.

Доколкото в настоящата хипотеза не се оспорва отпуснатата финансова подкрепа, основанието, на което е отпусната и нейния размер, а само определения от компетентния орган начален период, то следва да се посочи, че според чл.66,ал.1 от ППЗХУ, месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или на оправомощено от него длъжностно лице от 1- во число на месеца, следващ промяната в обстоятелствата. Видно от ал.3 на същата разпоредба месечната финансова подкрепа се отпуска от 1-во число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година с изключение на месечната финансова подкрепа, отпусната през месец декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година. Съгласно разпоредбата на чл.67,ал.1 от ППЗХУ, в случаите на преосвидетелстване на хора с трайни увреждания месечната финансова подкрепа се отпуска от началото на месеца, през който е прекратена, въз основа на новата индивидуална оценка на потребностите и издадената заповед за нейното отпускане, в случай че заявлението - декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите е подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение. По аргумент на ал.2, при неспазване на срока по ал.1 месечната финансова подкрепа се отпуска по реда на чл.66,ал.3.

В случая, от неоспорената по делото фактическа обстановка, се установява хронологично, че със Заповед № ЗХУ – ИО / Д – ВН – Д / 46 /ФП/ 28.02.2022г. на Директора на Д”СП” – Димово, е била отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70,т.2 от ЗХУ в размер на 61,95 лева, с период на изплащане от 01.02.2022г. до 28.02.2027г., предвид ЕР № 91112 от заседание 277/03.12.2021г. на ТЕЛК към МБАЛ „Св. Петка“ АД, гр. Видин, с което му е определена 80% трайно намалена работоспособност, пожизнено.

Началният момент на отпускане на финансовата подкрепа също е определен правилно, доколкото с чл.66,ал.3 от ППЗХУ, е предвидено, че тя се отпуска от първо число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, в случая от месец февруари 2022 година. В. е подал заявление за изготвяне на индивидуална оценка на потребността по чл.20,ал.1 от ЗХУ, регламентиращ право на индивидуална оценка на потребностите на хората с увреждания, съобразно своите потребности на 11.02.2022г. При това положение съдът приема, че са налице всички материалноправни предпоставки за отпускане на месечната финансова подкрепа, отпусната на В. на база на изготвената индивидуална оценка от 25.02.2022г., като правилно с оспорената заповед е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т.2 от ЗХУ, считано от първо число на месеца, в който е изготвена индивидуалната оценка на потребностите, а именно от дата 01.02.2022г., съгласно чл. 66,ал. 3 от ППЗХУ.

Както бе посочено и по – горе в случая заявлението за отпускане на финансова подкрепа е подадено на 11.02.2022 година, а индивидуалната оценка е изготвена на 25.02.2022 година и съответно финансовата подкрепа е дължима от 1-во число на месеца, в който е упражнено това право, т.е. от 01.02.2022 година. В тази връзка настоящия съдебен състав намира за неоснователно възражението за незаконосъобразност в аспекта на дължимост на финансовата подкрепа от м.август 2021 година, т. е. от началото на месеца, през който е прекратена, въз основа на новата индивидуална оценка на потребностите. Следва да се има предвид, че в действителност законодателят е уредил тази възможност при преосвидетелстване на лицето, но е поставил допълнително изискване, а именно заявлението - декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите да е подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение. Последното е уредено с разпоредбата на чл.67,ал.1 от ППЗХУ, според която в случаите на преосвидетелстване на хора с трайни увреждания месечната финансова подкрепа да се отпуска от началото на месеца, през който е прекратена, въз основа на новата индивидуална оценка на потребностите и издадената заповед за нейното отпускане, в случай че заявлението декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите е подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение.

В случая видно от доказателствата по делото, цитираната разпоредба не би могла да намери приложение по отношение на жалбоподателя и съответно финансовата помощ не би могла да му бъде отпусната от посочената от него дата, тъй като издаденото ЕР на ТЕЛК е от 03.12.2021г., а заявлението – декларация е подадено на 11.02.2022г., т.е. след изтичането на 2 – месечния срок от издаването на новото експертно решение. Поради това и на основание чл.67,ал.2 от ППЗХУ при неспазване на срока по ал.1 месечната финансова подкрепа се отпуска по реда на чл.66,ал.3. Поради тази причина приложима за жалбоподателя е разпоредбата на чл.66,ал.3 от ППЗХУ.

В конкретния случай дори и да се вземе предвид обстоятелството, че жалбоподателят не е бил уведомен за новото експертно решение на датата на издаването му – 03.12.2021г., а на 21.12.2021г., видно от отбелязването върху него, то следва да се посочи, че забавеното връчване на ЕР няма как да се вмени във вина на органите на ответната страна. Действително без ЕР на ТЕЛК жалбоподателят не би могъл да претендира по – рано месечна финансова подкрепа по чл.69 от ЗХУ, но за органите по чл.66,ал.1 от ППЗХУ, какъвто в случая е директорът на ДСП Димово, няма нормативно призната възможност да определят по – ранна дата за отпускане на помощта и да се съобразяват с датата на влизане в сила на експертното решение, както и датата на прекратяване на предходната месечна финансова подкрепа, каквито са възраженията на жалбоподателя. Разпоредбата на чл.67,ал.1 от ППЗХУ изрично разписва, че 2 – месечният срок, в който следва да се подаде заявлението – декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите, започва да тече от издаването на новото експертно решение, а не от влизането му в сила.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че ответният административен орган е постановил законосъобразен административен акт, спрямо който не са налице отменителните основания по чл.146 от АПК. Подадената жалбата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана.

Предвид този изход на правния спор и своевременно направеното искане от процесуалния представител и като съобрази разпоредбите на чл.143,ал.3 от АПК, във връзка с чл.78,ал.8 от ГПК, съдът намира, че в полза на Агенция „Социално подпомагане“ следва да бъдат присъдени разноски, определени по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, в минималния размер от 100 лева.

Водим от горното и на осн. чл.172,ал.2 от АПК, Административният съд

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на В.Д.В. *** срещу Заповед № ЗХУ – ИО / Д – ВН – Д / 46 /ФП/ 28.02.2022г. на Директора на Д”СП” – Димово, потвърдена с Решение № 05 – РД06 – 0011/ 31.03.2022г. на Директора на РДСП – Видин.

ОСЪЖДА В.Д.В. ***, да заплати в полза на Агенция „Социално подпомагане“ сумата от 100 /сто/ лева, за процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.

СЪДИЯ :