Определение по дело №194/2022 на Окръжен съд - Кърджали

Номер на акта: 362
Дата: 21 октомври 2022 г. (в сила от 21 октомври 2022 г.)
Съдия: Веселина Атанасова Кашикова Иванова
Дело: 20225100500194
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 септември 2022 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 362
гр. К., 21.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
частно гражданско дело № 20225100500194 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 274, във вр. с чл. 248 от ГПК.
С Определение № 382/12.04.2022 г., постановено по гр. д. № 1024/2021 г.
по описа на Районен съд - К. е изменено Решение № 30/07.02.2022 г. по гр.д.
№ 1024/2021 г. по описа на Районен съд – К. в частта за разноските, като
вместо: „ОСЪЖДА „С.-Т.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Б., кв.„С.“, ул.“К.“ **, представлявано от управителя С.Г.В.,
да заплати на И. А. Г., с адрес: гр. К., ул. ’’О.М.” *, вх.*, ет. *, ап. *,
направените по делото разноски в общ размер на 775 лв., от които 410 лв. за
исковото производство и 365 лв., дължими в производството по обезпечаване
на предявен иск“ е постановено: „ОСЪЖДА „С.-Т.” ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Б., кв. „С.“, ул. “К.“ **,
представлявано от управителя С.Г.В. да заплати на И. А. Г., с адрес: гр. К., ул.
’’О.М.” *, вх.*, ет. *, ап. * направените по делото разноски в общ размер на
415 лв., от които 410 лв. за исковото производство и 5 лв., дължими в
производството по обезпечаване на предявен иск“.
Против така постановеното определение е подадена частна жалба вх. №
3555/26.04.2022 г. от ищцата И. А. Г. чрез пълномощника адв. Д. Д..
Определението се обжалва като неправилно. Относно неправилността се
позовава на ТР № 6/2012 г. от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. по описа
на ВКС, ОСГТК, с което е прието, че направените в производството по
обезпечаване на иск разноски се дължат и присъждат с окончателния съдебен
акт, съобразно изхода на делото. Моли се въззивния съд да постанови
определение, с което да отмени обжалваното първоинстанционно
определение, като неправилно и незаконосъобразно.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е подаден писмен отговор на частната
жалба от „С.-Т.“ ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощник адв. Г. С., с
1
който се сочи, че не са налице основанията по чл. 248 от ГПК за допускане на
изменение в частта за разноските и следва жалбата да бъде оставена без
уважение.
Против определението на първоинстанционния съд е подадена частна
жалба вх. № 3966/10.05.2022 г. и от ответника „С.Т.“ ЕООД, чрез
пълномощника адв. Г. С.. Определението се обжалва в частта, с която в полза
на ищцата са присъдени разноски в размер на 415 лв. Определението в тази
му част се счита за неправилно, постановено в противоречие с материалния
закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Иска се
цялостната му отмяна и уважаване на исковата претенция. Счита се за
неправилен извода на съда, че ответникът е дал повод за завеждане на делото
и поради това следва да бъде осъден да заплати сторените от ищеца разноски.
В тази връзка съдът въобще не бил изследвал въпроса имал ли е право или не
ищецът да иска възстановяване на процесната главница преди завеждане на
иска. Развиват се ред съображения по съществото на спора, както и за
вътрешни взаимоотношения между ответника и трето на производството
лице. На следващо място се сочи, че нито в договора от 03.07.2021 г., нито в
договора от 08.07.2021 г. не е отбелязано кой е ответникът по делото. По този
начин тези договори можело да са за каквото и да е било друго дело, а не
конкретно против ответника. По този начин оставало недоказано въобще
заплащането от страна на ищеца на адвокатско възнаграждение за водене на
дело против ответника, като при липсата на коректно формулиран договор
можело дори да се приеме, че защитата на ищеца е осъществявана при
условията на чл.38 от Закона за адвокатурата. Така, недоказано от ищеца
било, че представените по договори са за защитата му в настоящото
производство, а не за съвсем различно дело, с различни страни и предмет.
Сочи се, че по делото не са представени никакви доказателства в подкрепа на
това, че процесуалният представител на ищеца е лице, регистрирано по ДДС
и следователно има право да претендира минималното адвокатско
възнаграждение, ведно с ДДС върху него. Съдът при липса на надлежни
доказателства по делото в тази връзка не следвало да присъжда ДДС. Нямал
правото и да приема доказателства в тази връзка след приключване на
съдебното дирене. На последно място се сочи, че ищецът не е заплатил
процесната главница. Видно от представеното с исковата молба банково
извлечение не ищецът, а дружеството „Д.-И.Г.“ ЕООД е заплатило сумата от
600,00лв. и то не на ответника, а на „Г.М.“ АД. Следователно патромониумът
на ищеца не е намалял по никакъв начин, което представлявало и една от
предпоставките за уважаване на иск по чл.55 от ЗЗД. По този въпрос също
липсвало каквото и да е било произнасяне от първоинстанционния съд.
Жалбодателят моли и за присъждане на сторените разноски в настоящото
производство в размер на 15,00лв.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор на частната
жалба от И. А. Г., чрез пълномощник адв. Д. Д., с който искането за
присъждане на разноски се счита за неоснователно по подробно изложени
съображения.
Въззивният съд, за да се произнесе, приема следното:
2
По жалбата на И. А. Г.:
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо интерес от
обжалване, съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК, поради което следва да се разгледа
по същество.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен
осъдителен иск от И. А. Г. от гр. К. против „С.-Т.“ ЕООД, ЕИК *********, с
правна квалификация чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 86 от ЗЗД за
заплащане на сума в размер на 600,00 лева, съставляваща платено от ищцата,
съгласно т.1.8 от Договор № 2109 за организирано туристическо пътуване от
28.01.2020 г. капаро за закупени ваучер: 7608219, секретен код: 159453 и
ваучер: 7631958, секретен код: 945957, с оглед отпаднало основание, ведно
със законната лихва върху главницата от момента на завеждане на исковата
молба до окончателно погасяване на задължението.
С решение № 30/07.02.2022 г., постановено делото, е отхвърлен
предявения иск като неоснователен, поради настъпило след предявяването му
плащане. С решението „С.-Т.” ЕООД, с ЕИК ********* е осъдено да заплати
на И. А. Г. направените по делото разноски в общ размер на 775 лв., от които
410 лв. за исковото производство и 365 лв., дължими в производството по
обезпечаване на предявен иск.
Против постановеното решение не е подадена въззивна жалба. В срока по
чл. 248, ал. 1 от ГПК е постъпила молба вх. № 2005/07.09.2022 г. от „С.-Т.“
ЕООД, ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Г. С. за изменение на
решението в частта за разноските, с която ответникът е осъден да заплати
направените от ищцата разноски.
С обжалваното определение № 382/12.04.2022 г., постановено по делото,
първоинстанционният съд е приел за частично основателна молбата, като е
изменил съдебното решение в частта за разноските и е осъдил „С.-Т.” ЕООД,
с ЕИК ********* да заплати на И. А. Г. направените по делото разноски в
общ размер на 415 лв., от които 410 лв. за исковото производство и 5 лв.,
дължими в производството по обезпечение на предявен иск.
При така установените обстоятелства във връзка с развилото се
производство по чл. 248 ГПК, се налагат следните изводи: присъждането на
направените от страните в съдебното производство разноски е уредено с
разпоредбата на чл. 78 ГПК. Ищецът има право на заплатените разноски
съобразно уважената част от иска, а ответникът съразмерно с отхвърлената
част от иска, както и при прекратяване на делото. В хипотезите, при които
ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако
признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Заплатена от ищеца
държавна такса и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, в
производство по обезпечение на висящ иск по чл. 389, ал. 1 ГПК или по
бъдещ иск по чл. 390 ГПК, безспорно представляват разноски за ищеца. По
поставения въпрос за етапа, на който следва да бъдат присъдени такива
разноски е налице произнасяне с TP № 6/ 06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г.
на ОСГТК на ВКС. Съгласно разясненията в т. 5 от същото, отговорността за
разноски при обезпечаване на иска се реализира при постановяване на
3
решение, с което се разглежда спорът по същество и съобразно неговия изход,
тъй като привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход
и в защита на правните последици от решението. Следва да се посочи, че в
мотивната част на решението по т. 5 на ТР не се прави разграничение по
отношение на това дали разноските са направени от ищеца в проведено
производство по обезпечение на висящ иск или в такова по обезпечение на
бъдещ иск. Разяснено е, че обезпечителното производство е самостоятелно
уредено в процесуалния закон производство, което осигурява реализирането
на правните последици от решението. Разяснено е, че въпреки че е
самостоятелна форма за защита, производството по обезпечаване на иска се
намира с исковия процес във функционална зависимост, доколкото създава
сигурност за осъществяване на правата по решението. Обезпечаването на иска
продължава докато се разглежда делото, до влизане на решението в сила.
Следователно съдбата му зависи изцяло от висящия исков процес, който
съдържа в себе си и критериите за неговата материалноправна
законосъобразност. Или, предвид разясненията, дадени с тълкувателното
решение, следва да се приеме, че ищецът има право на разноски, щом такива
са направени, в т.ч. в обезпечително производство по предявен иск, като
аргумент в подкрепа на този извод се черпи и от разпоредбата на чл. 7, ал. 7
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която регламентира ограничение при определяне размера на
адвокатското възнаграждение в обезпечително производство единствено по
бъдещ иск, а именно по правилата на ал. 2 на посочената разпоредба, но на
базата на половината от стойностите на претендираните суми. В
разглежданата хипотеза, производството по обезпечение на предявения иск, е
инициирано в хода на съдебното производство с отделна молба, с внесена
държавна такса за разглеждането й и с представено към същата доказателство
за направени от ищеца отделни разноски, представляващи заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 369 лв. с ДДС, а именно договор за
правна защита и съдействие от 08.07.2022 г. и пълномощно изрично за това
производство, приключило с постановяване на съдебен акт, с който
обезпечението е допуснато. Или, предвид изложеното дотук, няма основание
да се приеме, че не се дължат на ищеца разноски за адвокатско
възнаграждение, направени в производство по обезпечение на висящ иск. В
този смисъл, първоинстанционният съд, като е стигнал до извод, различен от
направения и е отменил постановеното решение в частта му за разноските,
представляващи разноски в обезпечителното производство, е постановил
неправилен съдебен акт, който следва да се отмени. В заключение, частната
жалба на ищцата е основателна.
По жалбата на С.-Т.” ЕООД, с ЕИК *********:
Жалбата е допустима, като подадена в срок и от лице, имащо интерес от
обжалване, съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК, поради което следва да се разгледа
по същество.
По доводите на жалбодателя – ответник по иска, въззивната инстанция
приема следното: развитите доводи за допуснати нарушения на материалния
закон и пр. от първоинстанционния съд, са неотносими към производството
4
по чл. 248 ГПК, предмет на настоящия инстанционен контрол. Впрочем, тези
доводи са идентични с развитите такива в подадената молба по чл. 248 ГПК
до първоинстанционния съд, който е отговорил подробно и аргументирано на
всеки от тях, поради което мотивите на този съд в тази им част се възприемат
от настоящата инстанция като правилни и обосновани, която на основание чл.
277 ГПК препраща към тях. Безспорно е, че отхвърлянето на иска като
неоснователен с първоинстанционния акт, постановено по съществото на
спора, е поради извършено плащане след предявяване на иска, в каквато
хипотеза на ищеца се дължат направените разноски. Хипотезата на чл. 78, ал.
2 ГПК в случая е неприложима, тъй като самото плащане е в хода на
съдебното производство, до което, видно от приложената по делото
кореспонденция между страните, се е стигнало именно поради липса на
плащане, т.е. ответникът с поведението си е станал причина за предявяване на
иска. Всички останали съображения на жалбодателя, касаещи правилността
на първоинстанционното съдебно решение извън обжалваната му част за
разноските са ирелевантни, тъй като от една страна касаят съществото на
спора, което не е предмет на настоящото производство, а от друга се отнасят
до вътрешни взаимоотношения между жалбодателя и трето на спора лице.
По отношение на довода, че и в двата договора за правна помощ от
03.07.2022 г. и от 08.07.2022 г., сключени между ищцата и адв. Д. Д., АК-К.,
не бил посочен ответникът по иска, поради което това можело да бъдат
договори по което и да е друго дело, следва да се посочи, че по
първоинстанционното дело двата договора са приложени в оригинал, поради
което очевидно касаят този конкретен спор и конкретно дело, а не което и да
е друго дело и спор. По отношение регистрацията на адвоката –
пълномощник на ищцата по ЗДДС във връзка с довода, че възнаграждението
било посочено в размер с включено ДДС, то регистрацията се установява от
приложеното към отговора на ЧЖ удостоверение за регистрация на
представителя по пълномощие на ищцата по ДДС от 24.08.2011 г., изд. от
НАП. Доводът, че предявеният иск неправилно е квалифициран като такъв по
чл. 55 ЗЗД е неотносим в настоящото производство, доколкото постановеното
решение не е обжалвано по общия ред за въззивно обжалване, а настоящото
производство е във връзка с обжалване на първоинстанционния съдебен акт
по реда на чл. 248 ГПК само в частта му за разноските. По изложените
съображения жалбата на „С.-Т.” ЕООД е неоснователна, като разгледано по
същество, искането за изменение на решението в частта за разноските,
обективирано в молба вх. № 2005/07.09.2022 г., подадена от „С.-Т.“ ЕООД,
ЕИК ********* чрез пълномощника адв. Г. С., е неоснователно и следва да се
остави без уважение.
С оглед изхода на спора, направеното с жалбата искане от жалбодателя
И. А. Г. за присъждане на направените в тази инстанция разноски,
представляващи адвокатско възнаграждение, е неоснователно и следва да се
остави без уважение. По подобен вид искания съдебната практика, напр.:
определение № 135 от 28.04.2021 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1585/2020 г., III г.о.,
ГК, приема, че разноски не се дължат за производство по разноски, доколкото
производството по чл. 248 от ГПК е функционално свързано с производството
5
по иска, произтичат от изхода на делото и се обхващат от разноските на спора
по същество, поради което не следва да се генерират нови разноски в
производство за разноски.
Водим от горното, окръжният съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 382/12.04.2022 г., с което по реда на чл. 248
ГПК е изменено решение № 30/07.02.2022 г. в частта за разноските,
постановено по гр. д. № 1024/2021 г. на описа на Районен съд – К..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, обективирано в молба вх. №
2005/07.09.2022 г., подадена от „С.-Т.“ ЕООД, ЕИК ********* чрез
пълномощника адв. Г. С. за изменение на решение № 30/07.02.2022 г.,
постановено по гр. д. № 1024/2021 г. на описа на Районен съд – К. в частта за
разноските, като неоснователно.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на И. А. Г., ЕГН **********, с
адрес: гр. К., ул. ’’О.М.” *, вх. *, ет. *, ап. * за присъждане на направените в
настоящото производство разноски в размер на 360 лв. с ДДС,
представляващи адвокатско възнаграждение, като неоснователно.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6