Решение по дело №171/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е образувано на основание чл.196 и сл ГПК /отм/,приложим съгласно пар.2 ПЗР ГПК по въззивни жалби,подадени от адв.Х.,в качеството й на процесуален представител на ищците С. Г. А. и Н. С. К.,както и на ответника Л. А. К. против решение № 139/24.07.2009г.,постановено по гр.д.№716/07 по описа на РС П.,с което е разпределено ползването на съсобствен имот.

В жалбата на ищците се сочи,че се обжалва цялото решение,като не са изложени доводи относно неправилността му при разпределяне ползването на зимничните помещения.Жалбоподателите правят оплакване,че съдът незаконосъобразно е приел,че собственичката на идеалните части от съсобствеността С. А. има "голата собственост" и не следва да участва като страна.Неправилен е бил диспозитива на решението по отношение на тази ищца и е постановено,че отхвърля искането й за разпределение на първия етаж,а такова не е направено.Освен това неправилно е прието по отношение на дворното място,че С. А. и Л. К. имат равни права.Тъй като последния е получил имота чрез сделка продажба,в която не е посочена цена,ищцата по реда на чл.154 ГПК е оспорила документа,но съдът неправилно не е открил производство по оспорването.Ако е открито такова ще се установят твърдяните права на собственост.Правят оплакване за необоснованост и незаконосъобразност на съдебния акт,в частта с която е отхвърлено искането им за разпредебление на тавана.Молят да се отмени решението и се постанови друго,с което се разпредели ползването по вариант 1 на вещото лице.

По жалбата на Л. К. се изразява становище за неоснователност.

Л. К. е обжалвал решението в частта,с която е разпределено ползването на дворното място и зимничните помещения.Сочи,че разпределеното ползване не е съобразено с правата му на собственост.

Подадените въззивни жалби са допустими,като постъпили в срок,от страни по делото,които имат право и интерес да обжалват постановения съдебен акт.

От събраните по делото доказателства,преценени отделно и в съвкупност,съдът прие от фактическа и правна страна следното :

Ищцата С. А. е собственица ,съгласно нот.акт №145 /2000 на Нотариус Якова, по дарение от родителите си Георги К. и Н. К. на 1/2 ид.ч. от дворно място,представляващо парцел ІІІ кв.186 имот пл.№ 2184 по плана на Г.ведно с първия етаж на двуетажната жилищна сграда,построена в парцела,както и на 1/2 ид.ч. от зимнични и тавански помещения.

В нотариалния акт има клауза,че дарителите запазват за себе си правото на обитаване и ползване върху целия дарен имот,до края на живота на преживелия от тях.

Ответницата Д. Б.,съгласно нот.акт № 64/05 на Нотариус Топалова ,също чрез дарение е придобила собствеността на втория етаж от сградата в парцел ІІІ и 1/2 ид.ч. от зимнични и тавански помещения.

За другата 1/2 ид.ч. от УПИ ІІІ Л. К. е представил нот.акт № 194/93 на РС П..В него е отразен договор за покупко-продажба между него и родителите му,но не е посочена цената,на която се продава имота.По реда на чл.154 ГПК ищците са поискали да се открие производство по оспорването на нотариалния акт,като са твърдяли,че сделката е нищожна.Но освен изложението на фактите за твърдения за нищожност,не е формулирано искане на какво основание от тези факти,съгласно чл.26 ал.1 и 2 ЗЗД формулират възражението си,че сделката е нищожна.От това,че сделката е нищожна са направили твърдения,че притежават по-голям обем права върху дворното място

Вещото лице Левунлиев е дало заключение в няколко варианта за разпределение на съсобствените обекти,като основно се е съобразило с претендираните от ищците по-голям размер на права върху дворното място.По първи вариант дворното място е разпределено така,както се ползва от страните и в момента,при което е констатирано,че Л. К. ползва с 10 кв.м. по-малко.

При разпределението на зимничните помещения,пригодени за живеене,също се е съобразил с начина по който се ползват и в момента и разликите в площите е незначителна. Ето защо е предложил това съществуващо ползване,като вариант.В другите варианти е предвидил преместване на преградни стени и премахване на поставените от страните подобрения и отново обособяване на три помещения ,от сега съществуващите 8 .

При разпределението на тавана /подпокривно пространство/ е дал първи вариант с обособени 4 помещения,равностойни по площ и изложение и е предложил да се преградят с материали за леки преградни стени.В скицата към заключението,този вариант е отразен като "втори".

При така установеното от фактическа страна,от правна съдът съобрази следното:

Предявен е иск за разпределение на съсобствени имоти.

Съгласно правното основание за предявяване на този иск-чл.32 ЗС общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ. Ако не може да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, районният съд, по искане на който и да е от съсобствениците, решава въпроса, взема необходимите мерки и ако е нужно, назначава управител на общата вещ .Утвърдена е съдебна практика,че следва да има съдебна намеса и когато взетото решение е незаконосъобразно.

Тъй като се касае за разпределяне правото на ползване/като правомощие,включено в правото на собственост/,но съществуващо и самостоятелно съгласно разпоредбите на ЗС ,то правилно РС П. е приел,че ползването на претендираните в съсобственост обекти за разпределение,следва да се извърши в лицето на носителя на това право към настоящ момент Н. К.,тъй като правото на ползване не е прехвърлено едновременно с правата на собственост на С. А.,а е запазено върху целия имот до края на живота на преживелия прехвърлител,в който смисъл е и постоянната практика на ВКС.

В настоящия казус предявеният иск е за разпределение на ползването на съсобствено дворно място,върху което е построена сграда в режим на етажна собственост,но право на идеалните части от собствеността върху дворното място не е в притежание на Д. Б., която има ІІ етаж от жилищната сграда,а на Л. К.,който няма жилище в етажната собственост.

Въззивният съд потвърждава изводите на РС П. ,че в това производство по съдебна администрация в гражданските правоотношения,това което са установили страните е право на собственост върху дворното място по 1/2 ид.ч. за С. А. /съответно право на ползване за Н. К./ и 1/2 ид.ч. за Л. К..

По пътя на възражението може да се приеме,че е направено такова за нищожност на сделката ,от която черпи права Л. К.,но възражението е недоуточнено като процесуално искане,тъй като липсва формулировка,съобразно разпоредбите на чл.26 ал.1 и 2 ЗЗД каква хипотеза за нищожност се застъпва при изложеното основание /фактите,че не е посочена продажната цена/.

Искът е допустим,тъй като при двама съсобственика с равни права не може да се формира мнозинство.

Правилно първоинстанционният съд е разпределил ползването по първи вариант,така,както е осъществявано до сега.Действително Л. К. ще ползва с 10 кв.м. по-малко,но при разпита на експерта в съдебно заседание пред РС П.,процесуалния му представител не е възразил и е възприел дадените от експертизата варианти.Във въззивната инстанция няма от този въззивник искане и за допълнителна задача.В тази част решението следва да се потвърди.

По отношение на зимничните помещения въззивниците-ищци в производството не са изложили конкретни доводи от избрания вариант за ползване на зимничните помещения.Във въззивната жалба на Л. К. се прави искане помещенията да бъдат разпределени така,че да имат еднакво изложение.Доводите на този въззивник са правно ирелевантни,тъй като той не е съсобственик в тези обекти,поради което и няма право на жалба в тази част на решението.

Според настоящия състав на съда по отношение на зимничните помещения все още съществува право на съсобственост,макар че те по правна природа нямат самостоятелно съществуване и са принадлежност към етажите.И в двата нотариални акта на собствениците на етажите,правото на собственост фигурира като 1/2 ид.ч. от зимнични помещения и няма индиция,че е определено кои зимнични помещения към кой от етажите са тяхна принадлежност.Установено е от експертизата,че има преустройство и че в момента,те не съответстват на помещенията,предвидени по архитектурния проект. Страните не са правили и възражения в подобен смисъл,че зимничните помещения са индивидуална собственост.С оглед на това съдът приема,че е налице все още непрекратена съсобственост върху тези обекти и може да се осъществи разпределение на ползване.Обсъждайки предложените варианти най-приемлив е този,отразяващ ползването към настоящ момент,защото площа е приблизително еднаква и така се запазва статуквото,без допълнително разместване на площи.Другите варианти са свързани със събаряне на стени и премахване на подобрения,което не може да се постанови в това производство.Следва да се отбележи,че съдът в решението си е посочил първи вариант,а след това е описал и препратил към варианта,наименуван от вещото лице като "втори" в графичната скица.Касае се за явна фактическа грешка,която може да бъде отстранена.

Тъй като ОС Благоевград потвърждава решението на РС П. в частта за разпределение на дворното място и зимничните помещения,няма пречка скиците с избраните от съда варианти да се подпишат от състава на този съд.

Неправилно е решението на първоинстанционния съд в частта,с която е отхвърлено искането за разпределение на подпокривното пространство.Касае се до фигурата на етажна собственост от двама съсобственика,при което не може да се формира мнозинство.Следователно искът е допустим.Вещото лице е дало за разпределението два варианта,от които единият е напълно неудачен,тъй като предвижда изграждане на разпределителни стени върху тавана,върху съществуващи разпределителни стени на втория етаж с тухлена зидария,при което застроените площи на дяловете не могат да бъдат изравнени.Другият вариант е с равностойни по площ и изложение дялове,отделени с леки строителни материали-плоскости.С оглед на това ,че се предвижда преграждане РС П. е приел,че ще се промени субстанцията на веща и е отказал да постанови разпределение.Според въззивният съд няма пречка да се постанови разпределение по първия вариант,без да се поставят леки плоскости,ако страните не желаят и като страните отграничат със знаци определените им дялове по скицата за ползване.Достъпа до тавана може да се осъществява само чрез стълбищна клетка,минаваща от втория етаж и има данни,че ответниците възпрепятстват този достъп.Това обстоятелство не влияе на искът по чл.32 ал.2 ЗС,тъй като ищците имат друго средство за защита,ако се пречи на вещните им права.

Основателно е оплакването,че първоинстанционния съд се е произнесъл в повече от искането,като е постановил решение,с което е отхвърлил иск за разпределение на първия етаж,а такъв не е предявен.В тази част решението подлежи на обезсилване.Формулирания диспозитив "отхвърля като недопустим иска" също е неправилен,тъй като когато съдът констатира,че искът е недопустим,производството по делото се прекратява и няма произнасяне по същество с решение.В настоящия казус,предявеният от С. А. иск не е недопустим,защото в исковата молба са изложени твърдения за принадлежност на правото на собственост,включващо и ползване,но е неоснователен,тъй като е установено,че именно правото на ползване,все още не принадлежи на тази страна.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВАрешение № 139/24.07.2009г.,постановено по гр.д.№716/07 по описа на РС П.в частта ,с която е отхвърлен предявения от Н. С. К. от гр. П., ул. „С.”№ 5, ЕГН * против Д. Л. Б. от гр. П., ул. „С.”№ 5 иск за разпределение на ползването на таванските помещения в двуетажната масивна жилищна сграда , построена в УПИ III-2184 в кв. 186 по плана на гр. П. при граници на имота: от две страни- улици и УПИ II и УПИ IV в същия квартал ,вместо което ПОСТАНОВЯВА :

РАЗПРЕДЕЛЯ ПОЛЗВАНЕТО на таванските помещения в двуетажната масивна жилищна сграда , построена в УПИ III-2184 в кв. 186 по плана на гр. П. при граници на имота: от две страни- улици и УПИ II и УПИ IV в същия квартал между носителя на ограниченото вещно право на ползване Н. С. К. от гр. П., ул. „С.”№5, ЕГН * и Д. Л. Б. от гр. П., ул. „С.”№ 5, ЕГН *, съгласно вариант първи на писменото заключението на експерта ,а на скицата неразделна част от настоящето решение, обозначен като ВАРИАНТ ВТОРИ като :

Н. С. К. ще ползва обозначените на тази скица дялове № 1 с площ от 25.40 кв.м. и дял № 4 от 18.44. кв.м. ,а

Д. Л. Б. ще ползва дялове обозначени на скицата под № 2 от 23.48 кв.м. и дял № 3 от 20.31 кв.м.

като страните обозначат параметрите на дяловете си със знаци,или поставяне на леки преградни стени,ако искат това.

ОБЕЗСИЛВА решението в частта,с която е отхвърлен като недопустим предявения от С. Г. А., живуща в гр. Търговище , ЕГН * чрез пълномощник Н. С. К. от гр. П., ул. „С.”№ 5, ЕГН *, против Д. Л. Б. от гр. П., ул. „С.” № 5, ЕГН * и Л. А. К. от гр. П., ул. „С.”№ 5, ЕГН *, иск с правно основание чл.32 ал.2 ЗС за разпределение ползването на първи жилищен етаж от двуетажната масивна жилищна сграда, построена в УПИ III -2184 в кв. 186 по плана на гр. П., целия имот с площ 480 кв.м., при граници на имота: от две страни - улици и УПИ II и УПИ ІIV в същия квартал.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател : Членове :