№ 38163
гр. София, 20.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20211110139553 по описа за 2021 година
С предходно разпореждане администриращият съд е оставил без движение въззивната
жалба, като е дал указания на въззивника-ищец в кратък срок да представи документ за
внесена държавна такса по платежна сметка на въззивния съд във връзка с разглеждането на
въззивната жалба, както и указания в същия срок да представи документ за внесена
държавна такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК по платежна сметка на администриращия съд в размер
на общо 52 лева.
Своевременно с електронно изявление от 17. 09. 2024 г. въззивникът-ищец изтъква, че към
въззивната жалба всъщност е бил приложен документ за внесена държавна такса, представя
документ за внасянето на държавната такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК по платежна сметка на
администриращия съд и формулира искане администриращият съд да ревизира
определението си, с което е определил размера на последната държавна такса, като
разпореди възстановяването на сумата в размер на 46 лева и 90 стотинки, представляваща
според въззивника-ищец надвнесена държавна такса.
Администриращият съд приема, че действително е допуснал пропуск при даването на
указанията за представянето на документ за внесена държавна такса по платежна сметка на
администриращия съд. Такъв документ е бил приложен към въззивната жалба и препис от
него отново се представя от въззивника-ищец. При това положение съответните указания
трябва да бъдат отменени на основание чл. 253 ГПК. Що се отнася до указанията за
държавната такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК, администриращият съд приема следното. Както
правилно изтъква въззивника-ищец, според нормата на чл. 102з, ал. 3 ГПК съответната
държавна такса се определя съгласно тарифата по чл. 73, ал. 3 ГПК. Неправилно обаче
въззивникът-ищец намира, че следва да намери приложение тъкмо т. 3 на чл. 23 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (Тарифата). Всъщност според
изричния текст на чл. 102з, ал. 3 ГПК "съдът възпроизвежда изявленията и приложенията
към тях (...) и след заверка от служител на съда ги изпраща на участниците в
производството (...)". При това положение държавната такса по т. 2 на чл. 23 от Тарифата
1
като за заверени преписи от документи и е изчислена правилно от администриращия съд с
оглед на броя на страниците. Поради тези съображения съответното искане на въззивника-
ищец трябва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от изложеното, администриращият съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯВА на основание чл. 253 ГПК поради пропуск разпореждане № *** от 21. 08. 2024
г. в частта, в която се дават указания на въззивника-ищец да представи документ за внесена
държавна такса по платежна сметка на СГС в размер на 40 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на въззивника-ищец от 17. 09. 2024 г. за изменение на
определения от администриращия съд с разпореждане № *** от 21. 08. 2024 г. размер на
държавната такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК и възстановяване на сумата в размер на 46 лева и 90
стотинки.
ДА СЕ ИЗГОТВЯТ И ВРЪЧАТ на въззиваемите-ответници заверени преписи от въззивната
жалба и искането по чл. 248 ГПК с указания, че могат да подадат техни отговори в
двуседмичен срок от връчването на преписите.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба от С. Ц. У. пред СГС в частта относно
размера и възстановяването на държавната такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК в едноседмичен срок
от връчването на преписа.
Служебно изготвен препис от настоящото разпореждане да се връчи на С. Ц. У..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2