М О Т И В И
по присъда № 476 от 02.03.2011г.
по НОХД № 5210 по описа на БРС за 2010
г.
Съдебното
производство по делото е образувано по обвинителния акт на Районна прокуратура-
Бургас против подсъдимата С.Й.А. -родена на ***г***, с постоянен адрес: гр.,
българин, български гражданин, със средно образование, омъжена, осъждана,
безработна, понастоящем в З.-Сливен, ЕГН **********, с обвинение за това, че :
1.През периода 14-16.08.2010г. в гр.Бургас, с цел да набави за себе си
имотна облага, при условията на продължавано престъпление и повторност, в
немаловажен случай, като се е представила за длъжностно лице - митнически
служител в Митница- Стара Загора, възбудила и поддържала заблуждение, както
следва:
- у В.И.Е. - че ще подмени 3 /три/ броя употребявани
мобилни телефона, а именно:мобилен телефон „Нокиа", модел „6700
Класик" на стойност 315,00 лева, мобилен телефон „Нокиа", модел
„6500" на стойност 259,00 лева, мобилен телефон „Алкател", модел
„ОТ-Е101" на стойност 24,00 лева срещу нови такива срещу сумата от 66,00
лева, и с това й причинила имотна вреда в размер на 664,00 лева;
- у А.В.И. - че ще подмени 1 брой употребяван
мобилен телефон марка „Айфон", ведно с хендсфри и зарядно на стойност
620,00 лева срещу нови такива срещу сумата от 90,00 лева, и с това му причинила
имотна вреда в размер на 710,00 лева;
- Престъпление по чл.210, ал.1, т.1 и т.4 вр.
чл.209, ал.1, вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.
2.На 16.08.2010г. в гр.Бургас, при условията на реална съвкупност с
деянието по т.1, противозаконно присвоила чужда движима вещ, която владеела -
дамска чанта на стойност 15,00 лева, собственост на В.И.Е.
- Престъпление по чл.206, ал.1 вр. чл.23, ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа
обвинението относно
престъплението по чл.210, ал.1, т.1 и т.4 вр. чл.209,
ал.1, вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК. Пледира за осъдителна присъда.
Предлага на подсъдимата да се наложи наказание лишаване от свобода за срок от
една година при приложение на чл.58а от НК. Повдигнатото обвинение по чл.206, ал.1 вр.
чл.23, ал.1 от НК не се поддържа от прокурора в съдебно заседание. Не ангажира нови доказателства.
Подсъдимата
С.Й.А. се явява в съдебно заседание. Разбира обвинението. Признава се за виновна,
признава изцяло изложената фактическа обстановка в обвинителния акт. Не
ангажира доказателства.
Защитникът на
подсъдимата моли при индивидуализацията на наказанието да се вземат предвид
многобройни смегчаващи вината обстоятелства и да й бъде наложено наказание
лишаване от свобода за срок от една година.
Съдебното
производство е проведено по реда на чл.371 т.2 от НПК.
След преценка на
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът счита
за установено от правна и фактическа страна следното:
Подсъдимата С.Й.А. - родена на, с постоянен адрес:, българин, български гражданин, със
средно образование, омъжена, осъждана, безработна, ЕГН **********.
На 14.08.2010г. на автогарата в гр.Стара Загора подсъдимата С.А. ***, където
се запознала със свидетелката В.Е., като й се представила под името
"Сузана". По време на пътуването двете се сприятелили и подсъдимата й
казала, че отива да види дъщеря си в болницата в гр.Бургас, където родила
близнаци. По време на пътуването казала, че работи в Митницата в гр.Стара
Загора и приемала заявки за телефони цигари, които записвала в една тетрадка. На
автогарата в гр.Бургас свидетелката Е. била посрещната от съпруга си – свидетеля
и дъщеря си – свидетелката Подсъдимата А.
споделила, че няма къде да отседне през нощта и тогава свидетелката Е. й
предложила да пренощува в ползваната от тях квартира, находяща се в гр..
На 15.08.2010г. подсъдимата била през целия ден със свидетелката Е. и
семейството й, в разговорите се представила за митнически служител в Митница
Стара Загора и обяснила, че се занимава с продажбата на различни вещи - цигари,
мобилни телефони и др., които са конфискувани на митницата и предложила, чрез
свои познати от Митница-Бургас, да подмени старите им мобилни телефони за нови
такива срещу минимално възнаграждение.
Свидетелката Е. на следващия ден дала на подсъдимата А. сумата от 66,00
лева и трите си употребявани мобилни телефона - „Нокиа 6700 Класик",
„Нокиа 6500" и „Алкател ОТ-Е 101", с уговорката да ги подмени с нови
такива.
На същата дата подсъдимата С.А. разговаряла и със служителя във фирмата
на свидетеля -свидетеля А.И., като също се представила митнически служител в
Митница Стара Загора и му обяснила, че се занимава с продажбата на различни
вещи - цигари, мобилни телефони и др., му предложила, чрез свои познати от
Митница-Бургас, да подмени употребявания му мобилен телефон „Айфон" за нов
такъв срещу минимално възнаграждение. Свидетелят И. се съгласил на отправеното
предложение от подсъдимата и й дал сумата от 90 лева и употребявания си мобилен
телефон „Айфон", ведно със зарядно и хендсфри.
На 16.08.2010г., около 09,50 часа, свидетелката В.Е., придружавана от
дъщеря си., закарала с автомобила си подсъдимата С.А. до Митница-Бургас, където
трябвало да се извърши замяната на употребяваните мобилни телефони с нови и по
искане на подсъдима й дала дамската си чанта, за да сложи мобилните телефони,
след което да й я върне. Подсъдимата А. слязла от автомобила и се насочила към
сградата на Митница-Бургас, но не влязла вътре, а отишла до близката автогара,
за да потърси автобус, с който да напусне града.
Около един час свидетелката Е. и дъщеря й чакали пред Митница-Бургас и
след като подсъдимата А. не се върнала разбрали, че са били измамени.
Междувременно подсъдимата А. *** и се придвижила до гр.Котел, където
продала на свидетеля мобилен телефон „Нокиа 6700 Класик" със зарядно
устройство срещу сумата от 30 лева и на следващия ден на същия свидетел мобилен
телефон „Нокиа 6500" за сумата от още 30лв.
Изложената
фактическа обстановка се потвърждава от показанията на свидетелите. Свидетелските
показания подкрепят изложеното в обстоятелствената част на обвинителния акт,
последователни са и непротиворечиви, поради което Съдът изцяло ги кредитира. От
Протокола за разпознаване на лица от 10.09.2010г. /л.31/ и Протокола за
разпознаване на лица от 10.09.2010г./л.34/ безспорно се установява авторството
на деянието.
С протоколи за доброволно предаване от 01.10.2010г. и 23.10.2010г.
свидетеля предал на полицейски служител при РУП-Котел закупените от подсъдимата
А. мобилни телефони, а с протокол за доброволно предаване от 15.09.2010г.
подсъдимата А. предала на полицейски служител при РУП-Пазарджик получените от
св.Е. мобилен телефон „Алкател ОТЕ 101" и дамска чанта. На 11.11.2010г.,
срещу разписка, посочените вещи били върнати на свидетеля.
От извършената оценъчна експертиза се установява, че към 16.08.2010г.
стойността на инкриминираните вещи е била както следва - 1 бр. мобилен телефон
„Нокиа 6700 Класик" на стойност 315,00 лева, 1 бр. мобилен телефон „Нокиа
6500" на стойност 259,00 лева, 1 бр. мобилен телефон „Алкател ОТ-Е
101" на стойност 24,00 лева, 1 бр. мобилен телефон „Айфон", ведно с
хендсфри и зарядно, на стойност 620,00 лева, 1 бр. дамска чанта на стойност
15,00 лева.
Деянието на подсъдимия С.Й.А. от обективна и субективна страна
осъществява състава на престъпление по чл.210, ал.1, т.1 и т.4 вр. чл.209, ал.1,
вр. чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК за това, че:
1.През периода 14-16.08.2010г. в гр.Бургас, с цел да набави за себе си
имотна облага, при условията на продължавано престъпление и повторност, в
немаловажен случай, като се е представила за длъжностно лице - митнически
служител в Митница- Стара Загора, възбудила и поддържал заблуждение, както
следва:
- у В.И.Е. - че ще подмени 3 /три/ броя употребявани
мобилни телефона, а именно:мобилен телефон „Нокиа", модел „6700
Класик" на стойност 315,00 лева, мобилен телефон „Нокиа", модел
„6500" на стойност 259,00 лева, мобилен телефон „Алкател", модел
„ОТ-Е101" на стойност 24,00 лева срещу нови такива срещу сумата от 66,00
лева, и с това й причинила имотна вреда в размер на 664,00 лева;
- у А.В.И. - че ще подмени 1 брой употребяван
мобилен телефон марка „Айфон", ведно с хендсфрии и зарядно на стойност
620,00 лева срещу нови такива срещу сумата от 90,00 лева, и с това му причинила
имотна вреда в размер на 710,00 лева;
Субект на
престъплението е всяко наказателно-отговорно лице. Наказателно –отговорно е
лицето, което е навършило 18 годишна възраст в състояние на вменяемост.
Непосредствен обект на престъплението са
обществените отношения свързани с упражняването на правото на собственост.
Изпълнителното
деяние е осъществено чрез действие- деецът е възбудил заблуждение, у В.И.Е. - че ще
подмени 3 /три/ броя употребявани мобилни телефона, а именно:мобилен телефон
„Нокиа", модел „6700 Класик", мобилен телефон „Нокиа", модел
„6500", мобилен телефон „Алкател", модел „ОТ-Е101" срещу нови
такива срещу сумата от 66,00 лева като се е представила
за длъжностно лице – митнически служител в Митница гр. Стара Загора. По същия начин е действала като
е създала неверни представи у пострадалия А.В.И. - че
ще подмени 1 брой употребяван мобилен телефон марка „Айфон", ведно с хендсфрии
и зарядно и сумата от 90лв. Пострадалата Е. е дала сумата от 66лв. и изброените мобилни
телефони, а пострадалият И. сумата от 90лв и мобилния си телефон в резултат на
създадените неверни представи, действайки с убеждението, че тази сума и телефоните
ще послужат за закупуване на нови мобилни телефони и по този начин имуществото им
се е увредило, а съответно подсъдимата се е облагодетелствала.
При осъществяване на
деянието деецът е преследвал користна цел, а именно да набави за себе си имотна
облага в размер на 1374лв.
Съгласно
разпоредбата на чл.26 ал.1 от НК деянието съставлява продължавано престъпление,
тъй като с две деяния са осъществени поотделно
един състав на едно и също престъпление, извършени са през
непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност
на вината-пряк умисъл, при което последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите.
Деянието е извършено
виновно при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Деецът
е съзнавал обществено-опасния характер
на деянието, предвиждал е и искал настъпването на обществено-опасните
последици. Деецът е знаел, че не е слежител в Митница
гр. Стара Загора, още по-малко има възможност да замени взетите
телефони с нови срещу взетите суми, но с въвеждането
заблуждение на пострадалите е успяла да се облагодетелства за тяхна сметка.
Квалификацията
«повторност» по смисъла на чл.28 от НК се обуславя от предходните осъждания за
извършени умишлени престъпления от общ характер
от същия вид, а именно:
От приложената справка за съдимост се установява, че към датата на
инкриминираното деяние подсъдимата А. е бил многократно осъждана, като с присъда
№565/26.05.2010г. по НОХД №1661/2009г. по описа на Районен съд- Кюстендил,
влязла в сила на 11.06.2010г., за престъпление по чл. чл.209, ал.1, пр. 1 от НК
й е наложено наказание пробация за срок от две години.
Относно престъплението по чл.206, ал.1 вр.
чл.23, ал.1 от НК, за това че на 16.08.2010г. в гр.Бургас, противозаконно
присвоила чужда движима вещ, която владеела - дамска чанта на стойност 15,00
лева, собственост на В.И.Е., съдът счита, че макар от обективна и субективна
страна да е осъществен състава на престъплението деянието не е престъпно, тъй
като неговата обществена опасност е явно незначителна. По делото безспорно се
установи, че В.Е. е предоставила чантата си на подсъдимата, но тя не я върнала,
но предвид стойността на вещта 15лв. съдът прие, че същата много ниска, за да
обосновава престъпен характер на деянието.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА
НАКАЗАНИЕТО
При определяне вида и размера на
наложеното наказание на подсъдимата С.Й.А., съдът съобрази разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК
съгласно която при провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл.371
т.2 от НПК наказанието се определя при условията на чл. 58а от Наказателния
кодекс. За престъплението по чл.210 ал.1 от НК разпоредбата предвижда наказание
лишаване от свобода за срок от една до осем години. Съдът отчете невисоката стойност на предмета на
престъплението, частичното възстановяване на вещите, тежкото семейно положение
на подсъдимата, същата е съдействала за разкриване на обстоятелствата по делото
в досъдебното производство, проявява критично отношение към извършеното, от
друга страна - обремененото съдебно минало на подсъдимата извън осъжданията
квалифициращи деянието като повторност, които определят я като личност със
сравнително висока степен на обществена опасност.
Съобразявайки посочените обстоятелства, съдът налага на подсъдимата
наказание при превес на смегчаващи вината обстоятелства на основание по чл.210, ал.1, т.1 и т.4 от НК,
вр.чл.209, ал.1 от НК, вр.чл.28 вр. с чл.26 вр. с чл.58а ал.1 от НК, съдът определи наказание към минимума, а имено
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВЕ ГОДИНИ, което намали с 1/3 съгласно правилата на 58а ал.1 от
НК. Определеното по този начин наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, на основание
чл.61 т.2 вр. с чл.60 ал.1 от ЗИНЗС
следва да изтърпи при първоначален строг режим в затвор. За подсъдимата не са налице предпоставките на чл.
66 ал. 1 НК, тъй
като е осъждан към момента на извършване на настоящото деяние на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер, както и предпоставките на чл.55 от НК. По делото не са
установени многобройни или изключително смегчаващо отговорността обстоятелство.
На основание чл.189 ал.3 от НПК осъди подсъдимата А. да заплати направените
по делото разноски в размер на 40лв., представляващи възнаграждение на вещото
лице.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
СЪДИЯ:
Вярно с оригинала: Илияна Георгиева