О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№______________
гр.Варна, …...08.2019г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛИНА ДАМЯНОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
ч.т.д №531 по описа за 2019 г. на ВнАС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.274 от ГПК.
Образувано е по
частна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, гр.Варна, чрез адв.Т., срещу
протоколно определение от 31.05.2019г. по т.д.№1894/2018г. на ВОС, с което
производството по делото е спряно до приключване на производството по адм.д.№4432/2019г.
на Административен съд София град, на основание чл.229, ал.4 от ГПК.
В жалбата се твърди,
че определението е неправилно и незаконосъобразно. Излага се, че не са налице
предвидените в закона основания за спиране на делото, тъй като решение СП-5/28.03.2019г.
не е обуславящо за изхода на правния спор. То не поражда права или задължения
за своите адресати, не утвърждава и не определя нови цени на изкупуване на
електрическата енергия. Решението единствено посочва в диспозитив изведения от
Решение №Ц-10/30.03.2011г. размер на нетно специфично производство, който е
един от множеството технически елементи, които вече са послужи за утвърждаване
на преференциалните цени, по които крайните снабдители и общественият доставчик
изкупуват ел.енергия, произведена от ВИ.
Отмяната на решение
№СП -5/28.03.2019г. не влече заличаване с обратна сила на размерите на нетните
специфични производства определени в други влезли в сила актове на КЕВР, нито с
неговата отмяна ще отпадне задължението на крайния снабдител да изкупува
ел.енергия на преференциални цени до определен ранг.
При постановяване на
определението съдът не е взел предвид обстоятелството, че оспореното решение на
КЕВР няма конститутивно действие, както и че същото е предварително изпълняем
акт по смисъла на ЗЕ.
Предвид изложеното се
претендира отмяна на обжалваното определение и връщане на делото за продължаване
на съдопроизводствените действия.
Ответникът „УП
България 6“ ЕООД, гр.София, с писмен отговор, чрез адв.Черкезов, оспорва
жалбата като неоснователна. Излага, че обжалваното определение е правилно и
законосъобразно. Твърди, че предварителното изпълнение на решението е въпрос,
който е неотносим към производството. Отмяната на решение №СП – 5 ще има
ретроактивно действие, което води до заличаване на всички целени от неговия
издател последици от момента на издаването му, независимо от допуснатото предварително
изпълнение. Валидността на решението има значение за решаване на висящия спор,
тъй като определеното с него нетното специфично производство предопределя
начина на приложение на преференциалните цени, предвидени в Решение Ц-10/30.03.2011г.,
както и количествата ел.енергия, които да бъдат изкупувани по тях.
В основата на спора
между страните е именно начина на прилагане на цените и размерите на нетното
специфично производство, поради което валидността на решение СП- 1 има
преюдициално значение за неговия изход.
С промените в ЗЕ е
определено, че именно КЕВР е единственият орган, който е оправомощен по закон
да определи нетното специфично производство, което е било използвано при
определяне на преференциалните цени по Решение Ц-10/30.03.2011г. и срокът, в
който това да се случи.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата и потвърди определението на ВОС.
Частната жалба е
подадена в срока по чл.274 от ГПК и е допустима.
Съдът след преценка
на изложените в жалбата съображения и материалите в преписката от т.дело №1894/2018г.
на ВОС, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред
ВОС е образувано по предявени искове от „УП БЪЛГАРИЯ 6“ ЕООД срещу „ЕНЕРГО-ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД за заплащане на сумата от 119 519,12лв., представляваща
дължима, но незаплатена преференциална цена за изкупуване на електрическа
енергия произведена от собствения на ищеца възобновяем източник ВяЕЦ през
м.ноември 2015г., обективирана в дебитно известие №94/31.12.2015г. към фактура
№90/30.11.2015г., дължима по договор за изкупуване №95/26.08.2009г. и сумата от
34399,99лв. – обезщетение за забава върху главницата за м.11.2015г. за периода
от 29.01.2016г. до 30.11.2018г., както и на сумата от 63707,94лв., дължима по
същия договор за м.12.2015г. по фактура №93/31.12.2015г. и сумата от
18407,38лв. – обезщетение за забава върху главницата за м.12.2015г. за периода
25.01.2016г. – 30.11.2018г., ведно със законната лихва върху главниците от
датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане.
С протоколно
определение от 31.05.2019г. производството по делото е спряно до приключване на
производството по адм.д.№4430/2019г. на Административен съд София град, на
основание чл.229, ал.4 от ГПК.
Съставът на въззивния
съд, като взе предвид обстоятелството, че обжалваното пред административния съд
решение е предварително изпълняемо по силата на закона – чл.13 ал.9 от ЗЕ,
както и постановеното и влязло в сила решение по идентичен казус по
т.д.№265582018г. на ВКС, І т.о, намира, че не са налице предпоставките по
чл.229 т.4 от ГПК за спиране на производството по делото и обжалваното
определение следва да бъде отменено.
Водим от горното,
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОТМЕНЯ протоколно определение
от 31.05.2019г. по т.д.№1894/2018г. на ВОС, с което производството по делото е
спряно до приключване на производството по адм.д.№4430/2019г. на
Административен съд София град, на основание чл.229, ал.4 от ГПК.
ВРЪЩА делото за
продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: