ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40
гр. Габрово , 22.02.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I в закрито заседание на двадесет
и втори февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Павел Неделчев
Членове:Валентина Генжова
Полина Пенкова
като разгледа докладваното от Павел Неделчев Въззивно частно наказателно
дело № 20214200600046 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249, ал. 3 от НПК.
Образувано е по частна жалба от адв. Иво Спасов от АК – Стара Загора, в
качеството на договорен защитник на подсъдимата П. В. И. от гр. Казанлък,
против протоколно определение от 29.01.2021 г. по НОХД № 1137/2020 г. по
описа на Районен съд – Габрово в частта по въпросите по чл. 248, ал. 1, т. 3 от
НПК.
В частната жалба се твърди, че са налице допуснати съществени
процесуални нарушения на правото на защита на подсъдимата, които са
отстраними и следва да бъдат коригирани. Изразява се несъгласие с приетото
от районния съд, че обвинителният акт не страда от пороци във връзка с
индивидуализирането в неговата заключителна част на отделните деяния,
включени в продължаваното престъпление по чл. 26, ал. 1 от НК, като в
същото време се заявява, че действително от обстоятелствената му част могат
да бъдат направени изводи за конкретно вменените деяния и така
подсъдимата би имала възможност да се защитава срещу тях. Частният
жалбоподател намира, че правото на защита на подсъдимата е нарушено още
при привличането й като обвиняем, тъй като в постановлението за
привличане не е дадена яснота за отделните деяния, съставляващи
усложнената престъпна дейност. Прави се искане за отмяна на определението
на районния съд, като се прекрати съдебното производство и делото се върне
1
на прокурора.
Габровският окръжен съд, след като провери по реда на чл. 249, ал. 3
от НПК определението на първоинстанционния съд във връзка с депозираната
частна жалба и съобрази изложените в нея съображения, намира за
установено следното:
Частната жалба е депозирана в законоустановения срок и от
процесуално легитимирана страна. Същата е допустима, но разгледана по
същество е неоснователна, по следните съображения:
Производството по НОХД № 1137/2020 г. по описа на Районен съд –
Габрово е образувано по обвинителен акт на РП – Казанлък против П. В. И. от
гр. Казанлък по обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, във
вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за това, че в периода 08.10.2015 г. до 15.08.2017 г., в
гр. Казанлък, в условията на продължавано престъпление, на пет пъти, с цел
да набави за себе си имотна облага възбудила и поддържала заблуждение у М.
К. Н. от гр. Павел баня, обл. Стара Загора, че в качеството й на адвокат ще й
окаже правна помощ, като заведе и я представлява по гражданско дело в
Районен съд – Казанлък за въвеждане във владение върху наследствен имот,
както и че ще подаде молба за налагане на възбрана върху имота, ще заплаща
такса за експертиза, за прокурорско разследване и за увреждане на почвата, и
с това й причинила имотна вреда в размер на 1990 лв.
С протоколно определение от 29.01.2021 г., постановено в
разпоредително заседание, съдът се е произнесъл по всички въпроси по чл.
248, ал. 1, т. 1-8 от НПК, като по т. 3, след като е обсъдил и становищата на
адв. Спасов и на подсъдимата И. за нарушени процесуални права, е приел, че
на фазата на досъдебното производство и при изготвяне на обвинителния акт
не са допуснати съществени и отстраними нарушения на процесуалните
правила, които нарушават правата на подсъдимата.
Въззивният съд намира определението по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК за
правилно и законосъобразно.
Подсъдимата И. е привлечена в качеството на обвиняем с
постановление на следовател от 27.08.2020 г. (л. 84-85 от сл. дело). В
обсъжданото постановление точно и ясно е посочено престъплението, в което
2
лицето се обвинява, както и наказателният закон, по който се привлича като
обвиняем – описани са периода и мястото на извършването му,
обстоятелството, че е осъществено в условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от НК, както и неговите фактически
обективни и субективни признаци на плоскостта на престъплението по чл.
209, ал. 1 от НК. Въззивният съд намира, че предвид стадия, на който се е
намирало производството, отделните деяния по чл. 26, ал. 1 от НК са
посочени по начин, който е позволявал на привлеченото към наказателна
отговорност лице да разбере обвинението и да организира адекватно защитата
си. Видно е, че в обобщен вид са описани отделните пет деяния, изразяващи
се във възбуждане и поддържане на заблуждение при наличие на
предвидената по състава на престъплението специална цел за това, че в
качеството на адвокат обвиняемата ще окаже правна помощ на пострадалата,
като заведе и я представлява по гражданско дело в Районен съд – Казанлък за
въвеждане във владение върху наследствен имот, както и че ще подаде молба
за налагане на възбрана върху имота, ще заплаща такса за експертиза, за
прокурорско разследване и за увреждане на почвата. Обобщеното посочване
на съставомерни факти в постановлението за привличане на обвиняем е
напълно допустим подход, който съответства на стандарта по процесуалния
закон, както и на приетото в тълкувателно решение № 2/2002 г. по тълк. дело
№ 2/2002 г. на ОСНК на ВКС.
На следващо място, въззивният съд намира, че обвинителният акт, с
който е повдигнато обвинението, отговаря на изискванията на процесуалния
закон по чл. 246 от НПК. Обвинителният акт следва да се разглежда в цялост
и като документ, който инкорпорира в себе си фактическото и правното
обвинение, формулирани в неговите обстоятелствена и заключителна част.
Обстоятелствата, които жалбоподателят счита, че следва да се отразят и в
диспозитива на обвинителния акт само доразвиват признаците от състава на
престъплението. Видно е, че същите са подробно описани в
обстоятелствената част, включително чрез посочване на време, място и
всички останали характеризиращи отделните деяния елементи.
Заключителната част на обсъждания прокурорски акт също е в съответствие с
изискванията на процесуалния закон, като са посочени времето и мястото на
извършване на продължаваното престъпление, както и в обобщен вид
3
фактическите обективни и субективни признаци от състава на
престъплението измама, квалифицирано по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от
НК. При тези данни настоящият съдебен състав не споделя виждането на
частния жалбоподател за неяснота на обвинението, която да препятства
възможността на предаденото на съд лице да го разбере.
В заключение, съдът намира, че обжалваното определение по чл. 248,
ал. 1, т. 3 от НПК е правилно и законосъобразно, поради което следва да се
потвърди.
Мотивиран от горното и на основание чл. 341, ал. 2, във вр. с чл. 249,
ал. 3 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 29.01.2021 г. по НОХД
№ 1137/2020 г. по описа на Районен съд – Габрово, с което е прието, че на
досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила от категорията на посочените в чл. 249,
ал. 4, т. 1 от НПК, довели до ограничаване на процесуалните права на
подсъдимата.
Определението не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4