Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Ихтиман, 30.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Ихтиман, пети състав в
открито съдебно заседание на 03.12.2019 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ЦОНЧЕВ
при участието на секретаря Надя Борисова разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 942/2019 г. по описа на съда и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл.
49, ал. 1 и ал. 3 СК и чл. 53 СК.
Ищцата Д. М.Е. е предявила против С.Я.Е.
иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, по вина на
ответника. Моли за прекратяване на брака. Заявява, че след прекратяване на
брака ще ползва предбрачното си фамилно име Алексиева.
Ответникът Е. дава съгласието си за
развод, но не желае да присъства на първото съдебно заседание по изложени субективни
причини и поради нежелание да посреща разходите относно участие в делото.
Възразява срещу присъждането на разноски в негова тежест.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените от страните доводи по реда на чл. 12 ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 49, ал. 1 СК.
С конститутивния иск по чл. 49, ал. 1 СК съпругът
упражнява своето лично преобразуващо субективно право да иска прекратяване на
брака по съдебен ред на основания, възникнали след сключването му. Правото
възниква при дълбоко и непоправимо разстройство на брака. Дълбокото и
непоправимо разстройство на брака е такова състояние на брачната връзка, при
което напълно липсват нормални отношения между съпрузите, разбирателство,
взаимност. Брачната връзка съществува формално, тя е изпразнена от
съдържанието, очаквано от закона и добрите нрави. Налице е пълно отрицание на
нормалното състояние на брачното правоотношение (ППВС № 1/1957 г., № 10/1971 г.
и др.).
При установените факти по делото съдът
намира брачната връзка за невъзвратимо изпразнена от предписваното ѝ от
закона и добрите нрави съдържание, поради което, като формална и ненужна, тя
следва да се прекрати. Между страните липсва взаимно уважение, разбирателство, доверие,
както и съвместно съпружеско съжителство, които обстоятелства в своята
съвкупност са довели до продължителната им фактическа раздяла. Еманация на
влошените им отношения е изрично изразеното нежелание на ответника да се яви в
съдебно заседание поради чувство на страх, което изпитва от съпругата си,
въпреки дадените гаранции, че телесната му неприкосновеност ще бъде гарантирана
и изразеното от него писмено съгласие за развод.
Съобразно установените факти съдът счита,
че предявеният иск за развод е основателен. Брачната връзка е невъзвратимо
изпразнена от предписваното ѝ от закона и добрите нрави съдържание,
поради което, като формална и ненужна, следва да се прекрати.
По вината за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака:
Вината в семейното право представлява
субективното отношение на съпруга към собственото му противобрачно поведение и
неговия резултат. Разпоредбата на чл. 49, ал. 3 СК предвижда, че съдът се
произнася по въпроса за вината за разстройството на брака само ако някой от
съпрузите е поискал това. Искането не представлява отделен установителен иск и
тъй като законът не посочва каква да е неговата форма, то е възможно същото да
е направено в исковата молба, в писмения отговор на ответника, както и устно
пред съда. В случая ищцата иска от съда подобно произнасяне.
Съдът намира, че бракът е дълбоко и
непоправимо разстроен по вина на ответника. От показанията на свид. Данчов,
които съдът кредитира като последователни, логични, непредубедени,
непротиворечиви и необорени от други доказателства се установява, че от четири
години страните са фактически разделени. Ищцата живее и работи във Федерална
Република България, а ответникът живее в гр. Пещера. След като ищцата се
установила в Република Германия, ответникът я последвал. Там упражнявал
физическо насилие над нея. Ответникът желаел има пълноценен брак с ищцата, но
тя не. В момента не поддържат никакви контакти.
По иска с правно основание чл. 53 СК:
Правото на име е абсолютно субективно
право на всяко физическо лице. Веднъж получено по законния ред, името на
физическото лице се ползва със стабилитет – то може да бъде променяно само по
реда и на основанията, предвидени в закона. Законът позволява при сключването
на брака всеки от встъпващите в брак да запази своето фамилно име, да приеме
фамилното име на другия съпруг, да добави фамилното име на съпруга си към
своето, както и да приеме или добави името на другия съпруг, с което той е известен
в обществото. При прекратяване на брака с развод законът позволява на съпруга,
променил своето фамилно име, да възстанови предбрачното си фамилно име – чл. 53 СК. Само от волята на този съпруг зависи дали ще възстанови предбрачното си
фамилно име, или ще запази фамилното име, което е израз на законова закрила на
абсолютното субективно право на всяко физическо лице на име.
Способът за промяна на фамилното име при
развод, чрез възстановяване на предходното фамилно име, е конститутивният иск
по чл. 53 СК. За уважаването му е необходимо единствено да се установи, че
съпругът е променил своето фамилно име при сключването на брака, както и че
желае възстановяването на предходното фамилно име. В случая и двете
предпоставки са налице и искът следва да бъде уважен, като вместо брачното
фамилно име Е. след развода ищцата да носи своето предбрачно фамилно име А..
По разноските:
Съгласно чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК
съдебните разноски по брачните дела се понасят от виновния или недобросъвестния
съпруг. Ето защо и с оглед брачната вина на ответника ищцата има право на
репариране на сторените от нея разноски в размер на 326.13 лв. – 300 лв. за адвокатски
хонорар и 26.13 лв. държавна такса с включена такса за платежно нареждане.
Предвид изхода на делото ответникът следва
да заплати по сметка на РС-Ихтиман по 20 лв. държавна такса при решаване на
делото по иска за развод съгласно чл. 6, т. 2 Т. ГПК.
Възражението на
ответника, че не желае да плаща разноски за завеждане на делото е неоснователно,
тъй като това е възможно единствено в случай, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на съпругата му и той е направил изрично искане за
произнасяне в този смисъл. Друга хипотеза, при която е възможно разноските да
не са в негова тежест, е развод по взаимно съгласие, когато страните са
постигнали договорка относно разпределяне на същите в тежест на единия съпруг.
По настоящото дело никоя от двете хипотези не е налице, а преминаването към
развод по взаимно съгласие е невъзможно предвид двукратно изразеното писмено
нежелание от ответника да се яви в съдебно заседание.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА, сключен на
15.11.2013 г., между Д.М.Е., ЕГН ********** и С.Я.Е., ЕГН **********,
с Акт за граждански брак № 115/15.11.2013 г., съставен в гр. Пещера, общ.
Пещера, обл. Пазарджик, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, по ВИНА НА
СЪПРУГА С.Я.Е., на основание чл. 49, ал. 1 и ал. 3 СК.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 53 СК след прекратяване
на брака Д.М.Е., ЕГН **********, ДА НОСИ ПРЕДБРАЧНОТО СИ ФАМИЛНО ИМЕ – А..
ОСЪЖДА С.Я.Е., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на Д.М.
А., ЕГН **********, на основание чл. 329, ал. 1, изр. 1 ГПК сумата от 326.13
лв., разноски, сторени по делото.
ОСЪЖДА С.Я.Е., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка
на съда сумата от 20 лв., допълнителна държавна такса.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването
на препис на страните пред Софийския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на
страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от
съобщенията.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: