Р
Е Ш Е Н И Е № 260090
В ИМЕТО НА НАРОДА
град Шумен, 23.12.2020г.
Шуменски окръжен съд в открито
заседание на трети декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов
ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова 2.
мл. с. Соня Стефанова
При секретаря Галина Георгиева като
разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 419 по описа за
2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260002/ 17.08.2020 год., постановено по
гр. дело № 2616/ 2019 год. на Шуменски районен съд е отхвърлен като
неоснователен предявеният от Г.С.М., действащ чрез процесуалния си представител
адв. К.П.,*** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на „Енерго – про продажби“ АД, че
ищецът не дължи сумата от 2962,91 лева, представляваща главница за служебно
начислена електроенергия за периода от 10.07.2017 год. до 09.07.2018 год., във
връзка с извършена корекция на сметка, начислена за обект с абонатен № **********, находящ се в гр. Ш..... На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът е осъден
да заплати сторените от ответника разноски в първоинстанционното производство в
размер на 764.88 лева.
Недоволен от така постановеното съдебно решение
остава ищецът в първоинстанционното производство, който го
обжалва. Счита същото за неправилно и необосновано. Релевира, че по делото не
са събрани доказателства, че процесното СТИ не измерва или измерва с грешка
извън допустимата. Намира, че вменяването на отговорност на потребителя за
неправилното измерване на консумираната ел. енергия е в противоречие с
материалния закон. Сочи, че доколкото разпоредбите на ПИКЕЕ са отменени, то не
съществува правно основание за извършване на корекцията и начисляване на
корекционна сума. Излага, че не е доказано нито каква е реално потребената
електрическа енергия, нито каква е цената й. Моли атакуваното решение да бъде отменено изцяло и
вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде уважен предявеният от
него иск. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от въззиваемата страна „Енерго- про Продажби” АД, действащо чрез
процесуалния си представител адв. Б.Г.,***, в която излага, че
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли да
бъде потвърдено. Претендира сторените в настоящото производство съдебно –
деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК,
от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима
и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания
в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар.
„ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение
№ 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение №
189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка
по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че
обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при
постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Видно от представените писмени доказателства ответното дружество е доставчик, а ищецът е
потребител на електрическа енергия като между тях са налице валидни облигационни
отношения във връзка с доставянето на електроенергия. Това обстоятелство не е
спорно между страните.
Не се спори от ответното
дружество, че същото е собственик на процесното средство за техническо
измерване (СТИ). Безспорно е, че за титуляр на партидата на клиентски
№********** и абонатен №********** е посочен бащата на ищеца - С.чо М. ***,
починал на 03.09.2015 год. ПоС.ният адрес на ищеца също се намира в гр. Ш...., с
посочените по-горе клиентски и абонатен номера, който адрес е бил снабдяван с
електроенергия от ответното дружество.
От приложените писмени
доказателства се установява, че на 09.07.2018 год. е извършена техническа
проверка на изправността на средството за търговско измерване – електромер,
обслужващ жилището на ищеца, находящо се в гр. Ш.... като резултатът от проверката е обективиран в Констативен протокол №1301428 от 09.07.2018 год.
Видно от представения констативен протокол служители на „Електроразпределение север“ АД и пълномощници на
„Енерго-про продажби“ АД са извършили проверка на измервателните системи и
свързващите ги електрически инсталации на СТИ с фабр. № 1114021566074035 на
жилището на ищеца, намиращо се на посочения по-горе адрес, при което е
установено, че процесният електромер е бил с показания за консумирана ел
енергия по нощна тарифа – 007309 и дневна тарифа - 020266. СТИ е демонтирано и
изпратено за изследване и проверка в БИМ и е подменено с ново. Демонтираният
електромер е бил поставен в индивидуална опаковка, запечатана с пломба №285476.
Проверката и съставянето на протокола били извършени в отсъствие на клиента, но
в присъствие на друг член на домакинството – П.Я.П. – снаха и един свидетел С.З.И.
– съсед.
Представен е Констативен
протокол от метрологична експертиза № 1728/18.07.2019 г., от който се
установява, че липсват механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на
електромера. Налице са необходимите обозначения на табелката на електромера. При софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема
на електромера, която трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2, като
действително потребената ел.енергия се разпределя и върху невизуализирана
тарифа 3, показанията по която са за потребени 015902,1 kWh.
Към делото е приложен и Протокол № 3012746/ 10.11.2015 год.
за монтаж на електромер с фабр. № 1114021566074035
(процесният) на адреса на ищеца, с посочените клиентски и абонатен номера, в
който са отбелязани с нулеви данни показанията на тарифите за нощна и дневна
енергия. В протокола е отбелязано, че на монтажа е присъствало лицето С. М. в
качеството му на клиент.
Ищецът е уведомен от „Електроразпределение Север“ АД
за извършената корекция на количествата потребена ел. енергия с Писмо изх. № 54181_КП1301428_1/
24.07.2019 год. като са му изпратени материалите от извършената проверка на
процесното СТИ.
От приложената по делото фактура №********** от 25.07.2019
год. е видно, че е начислена електроенергия по констативен протокол за
подпериод от 10.07.2017 г. до 30.06.2018 г. - 15510 kWh и за подпериод от 01.07.2018 г. до 09.07.2018 г. - за 392 kWh
на обща стойност 2962,91 лв.
Представена е лицензия за разпределение на
електрическа енергия № Л-138-07/13.08.2004 год., изд. от Председателя на
Държавната комисия за енергийно и водно регулиране на „Е.ОН България Мрежи“ АД
и на „Енерго-Про Мрежи“ АД за срок от 35 години.
С писмо изх. № 26/ 13.07.2020 год. БИМ ГД „МИУ“, РО-
Варна е посочил, че необходимите проверки на СТИ се извършват посредством
автоматизирана измервателна станция MTS – 320 с
еталон EPZ 303
ZERA GmbH – Германия и лаптоп с инсталиран
софтуер за прочитане на регистрите на електромера. Изяснено е, че БИМ разполага
със софтуер с ограничени права само за прочитане на регистри от паметта или
т.нар. „ ReadOut“, наречен „MeterView“, предоставен
от фирма „Фродексим Трейд“ ООД. Посочено е, че електромерът е предоставен в БИМ
за метрологична експертиза на 03.12.2018 год., констативният протокол е
изготвен на 04.12.2018 год., а процесното СТИ е предадено на
„Електроразпределение Север“ АД на 21.10.2019 год.
По делото е назначена СТЕ,
заключението на която сочи, че процесният
електромер е тип МЕ 162, с година на
производство 2015 г., срокът на метрологичната му годност е до края на 2021 г.
и към момента на проверката е бил метрологично годен. Вещото лице е посочило,
че електромерите от този вид не минават първоначална проверка, а само заводско
калибриране. Уточнено е, че процесният електромер е статичен еднофазен двутарифен
електромер. Според вещото
лице съществуват данни за техническа неизправност - електромерът е
препрограмиран да отчита определена част от денонощието в регистър 3, който
регистър не се показва на дисплея, съответно не се отчита и фактурира от отчетника,
като този тип въздействие се осъществява дистанционно, с дигитална глава през
оптичен порт. Експертът сочи, че процесният електромер не е пригоден за
дистанционен отчет и обмен на данни със сървър на ответното дружество в реално
време. Вещото лице е изчислило, че максималното количество енергия, което може
да премине през присъединителните съоръжения и да бъде доставено на абоната е
96360 kWh. Посочено е, че количеството електрическа енергия,
определено в Становище за начисляване на електрическа енергия, е изчислено без
допуснати аритметични грешки, като неизмерените количества електроенергия,
преминали през СТИ по регистър 3 са остойностени по действащите за процесния
период цени на електроенергията, одобрени от ДКЕВР. Отразено е още, че
процесното СТИ е монтирано с нулеви показания на двете тарифи – дневна и нощна.
Отбелязано е, че „Електроразпределение север“ АД притежава потребителски
софтуер за изчитане на данни от паметта на СТИ. В съдебно заседание вещото лице
излага, че е видял процесното СТИ на място в офиса на „Електроразпределение
Север“ АД, където е установил, че същото е механично здраво, с тъмен дисплей,
на който се виждат показанията по дневна и нощна тарифа. Сочи, че не е видял
показанията в работна среда, тъй като вследствие софтуерната намеса СТИ не може
да бъде включено под напрежение и да му се видят тарифите в работна среда без
специализиран софтуер. Твърди, че отразените в експертизата стойности на трите
тарифи са заимствани от протокола на БИМ. Вещото лице е категорично, че първоначалният
момент, от който е започнало
натрупването на електрическа енергия не може да бъде определен, нито могат да
се извлекат данни по дни и месеци от паметта на електромера.
Разпитаните свидетели П.Д. и С.Д. (извършили
проверката на СТИ и съставили констативния протокол от 09.07.2018 год.)
излагат, че след проверка, извършена в присъствие на свидетели, установили, че
не могат да се свържат софтуерно с електромера, поради което се усъмнили, че е
извършена софтуерна манипулация, демонтирали процесното СТИ и монтирали ново с
нулеви показатели. Свид. Пл. Д. уточнява, че проверката на СТИ протича на 3
етапа – първият етап е визуален оглед за евентуално прикачване на проводници за
въздействие на схемата на свързване. Вторият етап е с еталонен уред за
измерване точността на електромера, а третият етап е софтруерната проверка.
Свидетелите сочат, че жилището се намира в 13-14 етажен жилищен блок в
Тракийския квартал като електромерите се намират на всеки етаж в електромерно
табло (по 3-4 електромера). Сочат, че електромерът е обикновен, не е от типа
„смарт“ устройства и не позволява дистанционен отчет. Свид. Св. Д. пояснява, че
демонтираният електромер е бил с 5 тарифи, от които в България се ползват само
две – дневна и нощна.
По делото е разпитана и свид. П., съжителка на
ищеца. Сочи, че по време на проверката, когато процесното СТИ е демонтирано, е
седяла вътре в жилището с децата си. Твърди, че била уведомена, че електромерът
е подменен и е подписала протокола без да се запознава със съдържанието му, тъй
като считала, че се касае за рутинна процедура.
Съгласно приложеното Писмо изх. № 5396867/
19.05.2020 год.процесният електромер не поддържа товаров профил и не е бил на
дистанционен отчет.
По делото са представени и Общи условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Е-ОН България продажби“ АД,
одобрени с Решение № ОУ-060/ 07.11.2007 год. на ДКЕВР, Решение № ОУ-004/
06.04.2009 год. на ДКЕВР, с което са одобрени измененията в чл. 38 и чл. 42 от
ОУ, Решение № ОУ-061/ 07.11.2007 год. на ДКЕВР, с което са одобрени общите
условия на „Е.ОН България Продажби“ АД, Общи условия за работа с потребители на
енергийни услуги на „Енерго-про продажби“ АД, в качеството му на краен
снабдител, Становище за начисление на ел. енергия, одобрено на 24.07.2019 год.
от Началник отдел: „КЕК“ - № 3654.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с пр. осн. чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
Съгласно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, ответната страна следва
да установи в условията на пълно и главно доказване: 1. наличието на договорни
отношения между страните за продажба на електрическа енергия през претендирания
период за процесния обект; 2. че е изпълнил задължението си по договора точно и
с грижата на добрия търговец; 3. обстоятелството, че на процесното СТИ е
извършена проверка, от която се е установило отклонение от отчетената и реално
потребена от ищеца електроенергия; 4. да установи периода и степента на
грешното отчитане (т.е. че е доставила на крайния клиент твърдяното от нея и
обективирано в корекционните сметки количество електрическа енергия). В тежест
на ищеца е да докаже фактическите твърдения, от които черпи благоприятни за себе
си правни последици.
Ответното
дружество е изложило твърдения в отговора на исковата молба, че сумата по
процесната фактура е начислена посредством прилагане на корекционна процедура
за корекция на количествата потребена електроенергия от страна на ищеца за
периода от 10.07.2017 год. до 09.07.2018 год. Сочи, че претендираната сума се
дължи на осн. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 50 от ПИКЕЕ. В условия на
евентуалност, ако съдът счете, че чл. 50 от ПИКЕЕ е неприложим, счита, че
претендираната сума е дължима на осн. чл. 183 от ЗЗД.
Съгласно чл. 50 от ПИКЕЕ (отм.) в случаите на
установяване на несъответствие
между данните за параметрите на измервателната група и въведените в
информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на
използваните от клиента количества електрическа енергия, операторът на
съответната мрежа коригира количествата електрическа енергия като разлика между
отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества
електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й,
но за период не по-дълъг от една година.
Съгласно
чл. 183 от ЗЗД с договора за продажба
продавачът се задължава да прехвърли на купувача собствеността на една вещ или
друго право срещу цена, която купувачът се задължава да му заплати. Без
съмнение, електрическата енергия като особен вид движима вещ може да бъде
предмет на договор за продажба.
Установи
се, че през процесния период страните са се намирали в облигационно
правоотношение по повод продажбата на електрическа енергия за обекта, находящ се в гр.Ш..., по силата на
който ответникът е поел задължението да доставя електрическа енергия на ищеца
срещу задължението на последния да заплаща цената на доставената електрическа
енергия.
От
събраните доказателства се установи, че след извършена проверка е констатирано,
че в процесното СТИ се натрупва електическа енергия в „скрит“ регистър, който не се визуализира на екрана на СТИ, не се
отчита от ответното дружество, а информацията в него се разчита само с подходящ
софтуер.
Основният
спорен въпрос е били ли са налице предпоставките, даващи основание на ответното
дружество да извършва едностранно корекция на потребената електроенергия за
процесния период - на посоченото в отговора на исковата молба основание - чл.
50 от ПИКЕЕ.
Следва да се отбележи, че нормите, които уреждат
правоотношенията между електроснабдителните дружества, от една страна и
крайните потребители, от друга, се променят динамично.
Възможността за преизчисляване на сметките на потребителите
на електрическа енергия за минал период е уредена по различен начин във
времето.
В чл. 49 от отменената Наредба за
присъединяване към преносната и разпределителните електрически мрежи на
производители и потребители, издадена по прилагане на Закон за енергетиката и енергийната ефективност (отм.) и действала в
периода 2000 г. - 2005 г., е предвидена изрична възможност за корекция на
сметките на потребителите за минал период в случаите на установени с протокол
отклонения извън допустимите граници на метрологичните и технически
характеристики на средствата за търговско измерване /СТИ/, както и при
нарушения в целостта и функционалността на СТИ или в свързващите ги
електрически инсталации. В първия случай става въпрос за дефект на СТИ, а във
втория - за неправомерна намеса върху СТИ.
В Закона за
енергетиката първоначално не съществува
изрична уредба, която да позволява установяване на случаите на неизмерена,
неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Тази възможност е
предвидена с изменението на ЗЕ с ДВ бр. 54/12 год. След изменението практиката
на ВКС (решение № 111/17.07.2015 г.
по т. д. № 1650/2014 г. на ВКС, ТК, I т. о.) приема, че за да може крайният
снабдител да се възползва от въведеното със ЗЕ законово основание за коригиране
сметките на клиентите при доказано неточно отчитане на потребената електрическа
енергия, е необходимо да е изпълнил задължението си по чл. 98а, ал. 2, т.6 и
чл. 83, ал. 1, т.6 от ЗЕ – следва да предвиди в общите условия на договорите
ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка, както и да
създаде правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите за измерване, начините и
местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за
установяване на случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно
измерена ел. енергия, както и създаването, поддържането и достъпа до база данни
с регистрацията от средствата за търговско измерване. В тази връзка от
Държавната комисията за енергийно и водно регулиране са приети Правила за
измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ). Действително за периода
след приемането на тези правила до пълното им отменяне на 23.11.2018 г. е
съществувало законово основание за коригиране на сметките на клиентите при
доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия.
В настоящия случай е коригирана начислената за
периода от 10.07.2017 год. до 09.07.2018 год. електроенергия. С решение № 1500/
06.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2385/2016г. ПИКЕЕ, приети от Държавната
комисията за енергийно и водно регулиране , обн. в ДВ бр. 98/12.11.2013 г. са отменени, с изключение на чл. 48 - 51.
Решението е обнародвано с ДВ бр. 15/14.02.2017г. Нормите на чл. 48-51 от ПИКЕЕ
са отменени с Решение № 2315 от 2018 г. на ВАС на РБ, а решението е обнародвано
с ДВ, бр. 97 от 2018 г., в сила от 23.11.2018 г. Комисията за енергийно и водно
регулиране е приела нови ПИКЕЕ, обн., ДВ, бр. 35 от 30.04.2019год., но съгласно
§ 2. От ПЗР на новите ПИКЕЕ
процедурите по преизчисляване на количество електрическа енергия, уведомяване,
фактуриране и уреждане на финансовите отношения с клиентите, които са започнали
въз основа на констативни протоколи, съставени до влизане в сила на тези
правила, се довършват по реда, действал към датата на съставяне на констативния
протокол.
Действително към датата на съставяне на процесния
констативен протокол са били отменени нормите на чл. 41-44 и чл. 47 от ПИКЕЕ,
но липсата на приложима специална подзаконова нормативна уредба за
преизчисляване на сметки за електрическа енергия за минал период, поради
неотчитане и незаплащане на част от действително потребената електрическа
енергия, измерена в невизуализиран регистър на СТИ, в резултат на установено
софтуерно въздействие върху СТИ от страна на крайния битов потребител не
изключва за неуредените случаи да се прилагат общите норми на ЗЗД досежно
задължението на купувача да плати цената на продадената енергия.
Константна е практиката на ВКС по казуси, касаещи
корекции на сметки, извършени след отмяна на ПИКЕЕ, че дори да е налице
непълнота в тези разпоредби, тя следва да се запълни с прилагане на правилото
на чл. 183 от ЗЗД. Такова твърдение е въведено и от страна на ответното
дружество. Според Закона за енергетиката
източник на задължението на крайния потребител за заплащане на цената на
доставената електрическа енергия е договорът за продажба /доставка/ и макар той
да има специфичен предмет, в Закона за
енергетиката липсват разпоредби, които да
изключват общите правила на ЗЗД. От
правилото на чл. 183 от ЗЗД следва, чe
когато е било доставено определено количество енергия, но е отчетена доставка в
по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата,
купувачът следва да доплати дължимата сума. Това задължение следва от общото
правило, че купувачът дължи заплащане на цената на доставената стока и от общия
правен принцип за недопускане на неоснователно обогатяване. Според константната практика на ВКС /решение
№97 от 28.07.2015 г. по т.д.№877/2014 г. на ВКС, І ТО, решение №115 от
20.05.2015 г. по гр.д.№4907/2014 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 487/29.11.2012г. по
гр.д.№1750/2011г. на ВКС, ІV ГО и др./, при неправомерно въздействие върху СТИ
от страна на потребителя, той дължи заплащане на реално потребената
електрическа енергия, ако доставчикът докаже наличието на потребление и
действителния му размер (определение №159/21.02.2019г., ІVг.о., определение
№490/05.06.2019г. по гр.д.№4696/2018г., ІV г.о.).
С оглед събраните по делото доказателства,
настоящият съдебен състав намира, че предявеният отрицателен установителен иск
е основателен, поради липсата на насрещно пълно и главно доказване на
релевантните обстоятелства от страна на ответното дружество.
На първо място, не се установи по безспорен начин от
ответното дружество, че ищецът е осъществил твърдяното неправомерно въздействие
върху СТИ – софтуерна препараметризация, довело до констатираното натрупване на
показания на трети „Скрит“ регистър.
На второ място, от представения по делото Протокол № 3012746/ 10.11.2015 год. за монтаж на процесния
електромер на адреса на ищеца, в който са
отбелязани с нулеви данни показанията на тарифите за нощна и дневна енергия, не
се установява какви са били показанията на регистър Т3 при първоначалния монтаж
на процесното подменено СТИ. По никакъв начин не се установява от коя дата е
започнал записът в процесния скрит регистър, както и конкретната причина за
това и дали изобщо се касае за реално потребление на ел. енергия. Действително,
ирелевантно е през кои часови зони е започнало натрупване на ел. енергия в
скрития регистър, тъй като количеството ел. енергия е фактурирано по цена за
покриване на технологичен разход на операторите. Липсата на конкретен момент,
обаче, от който е започнало неточното отчитане, води до невъзможност да се
определи реално доставената електрическа енергия за минал период и в този
смисъл извършените от крайния снабдител корекции за минал период се явяват
произволни, като това обстоятелство води до запретен от закона резултат –
доставчикът да получи цена за недоставена от него електрическа енергия, т.е. до
неоснователно обогатяване. В случай, че констатираното натрупване се дължи на софтуерна неправомерна манипулация, както
твърди ответникът, не се установява кога е настъпил този факт. Нито от
назначената пред първоинстанционния съд СТЕ, нито от показанията на разпитаните
свидетели – служители на ответното дружество – се установи какъв е началният
момент (както и периодът) на натрупването. Такава информация би могла да се
извлече ако процесният електромер беше „смарт устройство“, което „помни“ данни
и изпраща информация за отчетеното количество електрическа енергия до ответното
дружество, каквото обаче „смарт устройство“ процесното СТИ не е, както
безспорно се установи от събраните по делото гласни доказателства.
Не на последно място, следва да се отбележи, че
съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ, СТИ е
собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са
защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от
собственика на измервателната система (Определение № 112 от 13.02.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 3654/2018 г., IV г. о., ГК).
Становището на вещото лице в заключението по делото
съдът възприема като предположение, а не установен факт – относно възможността
за софтуерно вмешателство (препараметризиране на СТИ). Вещото лице е изразило
статистическо /математическо/ предположение, че е технически възможно такова
количество електрическа енергия да премине през СТИ за процесния период, т. е.
да бъде реално доставено (потребено) от абоната, но наличието на трета тарифа,
„скрит“ регистър 3, нефигурираща на дисплея на СТИ, установено при софтуерно
четене на електромера в БИМ само по себе си не доказва, че такова количество
ел. енергия в действителност е реално доставено и потребено от абоната.
Причините за натрупване на показания в скрития регистър биха могли да се дължат
на фактори от различно естество, в т. ч. софтуерен проблем. В протокола на БИМ,
е отразено, че тези показания касаят преминала през СТИ ел. енергия, която не е
визуализирана на дисплея. По мнение на настоящия съдебен състав този протокол е
официален свидетелстващ документ и по аргумент от чл. 179, ал. 1 от ГПК се ползва с
обвързваща съда материална доказателствена сила относно извършените от
длъжностните лица или пред тях действия. В настоящия случай натрупването на
показанията по третата тарифа, обаче, не е станало в присъствието на тези лица,
поради което само въз основа на този документ не може да се обоснове извод, че
съдържащите се и установени при софтуерното четене на електромера показания са
на реално преминала през него ел. енергия и то за конкретен времеви период.
Сочи се от ответното дружество, че натрупването се
дължи на софтуерна неправомерна манипулация, твърди се, че ищецът е извършил
препараметризация, така че основната част от потребената електроенергия да се
натрупва по т.нар. „скрит“ регистър. Това твърдение не само, че остана
недоказано в настоящото производство, но и не се установи да е извършена реална
доставка на електрическа енергия в претендираното количество и за процесния
период.
Настоящият съдебен състав е запознат с цитираните от
ответното дружество Решение № 150/26.06.2019 г., постановено по гр. д. №
4160/2018 г. на III то ГО на ВКС и Решение № 124 от 18.06.2019 год. по гр. д. №
2991/ 2018 год., но споделя възприетото от константната съдебна практика
становище в обратния смисъл, според което потребителят дължи заплащане на
реално потребената ел. енергия, ако доставчикът докаже наличието на
неправомерно въздействие върху СТИ от страна на потребителя, на реално
потребление, неговият размер и периодът, за който е натрупано неотчетеното
количество електрическа енергия (Определение
№ 39 от 16.01.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3475/2018 г., III г. о., ГК; Определение № 112 от 13.02.2019 г. на ВКС по гр. д.
№ 3654/2018 г., IV г. о., ГК; Определение № 490 от 5.06.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 4696/2018 г., IV г. о., ГК).
Доколкото тези обстоятелства не бяха доказани в
настоящото производство, въззивният съд счита, че претендираната сума е
недължима от абоната, поради което предявеният отрицателен установителен иск с
пр. осн. чл. 124, ал. 1 ГПК е
основателен. С оглед на обстоятелството, че правният извод, до който въззивната
инстанция е достигнала, не съответства на правните съждения на
първоинстанционния съд, то обжалваното решение следва да бъде изцяло отменено,
а предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК - уважен.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор въззиваемата страна –
ответник в първоинстанционното производство трябва на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 273 ГПК да заплати на жалбоподателя сторените от него в първоинстанционното
и въззивното производство разноски. Въззиваемата страна и пред двете инстанции
е направила възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение, което е основателно за заплатеното на първа инстанция
адвокатско възнаграждение и следва да се уважи, а претендираните от
жалбоподателя разноски за първоинстанционното производство за адвокатски
хонорар следва да бъдат намалени до минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения тъй като делото не е с висока фактическа и правна сложност.
Предвид изложеното и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на въззивника следва
да се присъдят сторените от него разноски, както следва: в първоинстанционното
производство в размер на 438 лева – адвокатско възнаграждение, 118,52 лева –
държавна такса и 150 лева – депозит за вещо лице и 20 лева – такса за
призоваване на свидетел, във въззивното производство 300 лева – адвокатско
възнаграждение и 61,80 лева – държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд:
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 260002/ 17.08.2020 год.,
постановено по гр. дело № 2616/ 2019 год. на Шуменски районен съд, КАТО ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по отношение на “Енерго-Про Продажби” АД, ЕИК: ...., със седалище и адрес
на управление – гр. ......“, представлявано заедно от всеки двама от членовете
на Управителния съвет -Г. Коршия, П.С.С. и Я.М. Д.а, че Г.С.М., ЕГН: **********,
с адрес: *** не дължи сума в размер на 2962,91 лева, представляваща
главница за служебно начислена електроенергия за периода от 10.07.2017 год. до
09.07.2018 год., във връзка с извършена корекция на сметка, начислена по
фактура № ********** от 25.07.2019 год. за обект с адрес: гр. Ш...., клиентски
№ ********** и абонатен № **********.
ОСЪЖДА “Енерго-Про Продажби” АД да заплати на Г.С.М.
сумата от общо 1088,32 лева, представляващи сторените във въззивното и в първоинстанционното
производство съдебно-деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО е окончателно на осн. чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.