Р Е Ш Е Н И Е
№ 182 / 13.04.2023 г., град Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на четвърти
април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
СИЛВИЯ САНДЕВА |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ТЕОДОРА МИЛЕВА |
|
|
ИВЕЛИНА ВЕЛЧЕВА |
При участието на прокурора РАДОСЛАВ БУХЧЕВ и секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА разгледа докладваното от съдия Силвия Сандева к.а.н.д. № 86/2023 год.
по описа на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХІІ от АПК.
Образувано е по подадена чрез пълномощник касационна жалба
от „***“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
„П. Волов“ № 10, ет. 2, ап. 6, представлявано от И.И.И., срещу решение № 21/14.11.2022
г., постановено по н.а.х.д. № 55/2022 г. по описа на Районен съд – Тервел, с
което е потвърдено наказателно постановление № 08-2200066/071 от 13.06.2022 г.,
издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, с което на
дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 100 лева за допуснато
нарушение на чл. 11, ал. 5, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Наредба
№ РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично
обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване
на здравословни и безопасни условия на труд (Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009
г.). В жалбата се твърди, че решението е неправилно, неотговарящо на
действителната обстановка, постановено при липса на всички относими към спора
доказателства. Оспорват се изводите на съда за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН.
Излагат се доводи и за нарушение на чл. 416, ал. 3 от КТ. По тези съображения
се иска отмяна на съдебното решение и постановяване на ново решение по
същество, с което да се отмени наказателното постановление. Претендират се
направените по делото разноски.
Ответникът - Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че решението на ТРС е
издадено при спазване на всички материални и процесуални правни норми, поради
което иска то да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение
за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от
касатора адвокатско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Добрич дава
заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че районният съд не
е допуснал съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон,
поради което решението му следва да бъде оставено в сила.
Административният съд, като прецени доводите на страните
и събраните по делото доказателства, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и в съответствие с разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира
следното :
Касационната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е основателна по следните съображения
:
С обжалваното в настоящото производство решение на Районен
съд – Тервел е потвърдено наказателно постановление № 08-2200066/071 от 13.06.2022
г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, с което на
касатора за нарушение на чл. 11, ал. 5, във връзка с чл. 16, ал. 1, т. 3 и ал.
3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. е наложена имуществена санкция в размер
на 100 лева.
За да постанови този резултат, районният съд е приел, че
нарушението e
безспорно установено и не са налице допуснати съществени
процесуални нарушения, водещи до отмяна на НП. Отхвърлил е като неоснователно
възражението за неспазване на чл. 416, ал. 3 от КТ по съображения, че актът е
връчен на надлежно упълномощено лице съгласно приложеното по делото нотариално
заверено пълномощно. Установил е, че на работниците, на които е възложено
почистване от храсти и дървета около оградата на бившата шивашка фабрика
„Орлов“ в гр. Тервел, е извършен извънреден инструктаж във връзка с поставената
им задача, което е документирано с подписите им в книгата за инструктаж. Приел
е, че конкретното нарушение е формално и се състои в това, че в същата книга за
инструктаж не е положен подпис от страна на работодателя или упълномощено от
него лице, извършило инструктажа. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл.
28 от ЗАНН е неприложима в случая с оглед на специалната норма на чл. 415в от КТ. Преценил е, че наложеното наказание е законосъобразно определено в
минималния предвиден в чл. 415в, ал. 1 от КТ размер.
Така постановеното решение е неправилно.
От материалите по административнонаказателната преписка
се установява, че на 23.03.2022 г. е възникнала злополука със С.Ю.Й. на
длъжност „товарач“ на обект - двор на бивша шивашка фабрика „Орлов“, находящ се
в гр. Тервел, ул. „Стара планина“ № 4, където пострадалият работил на трудов
договор. На 24.03.2022 г. по повод на злополуката е извършена проверка на работодателя
„***“ ООД по спазване изискванията на КТ и ЗЗБУТ. При проверката на обекта са
изискани книги за инструктаж, но такива не са представени. Представени са на
следващия ден в дирекцията след връчена призовка по чл. 45, ал. 1 от АПК. От
прегледа на книгите за инструктаж е установено, че „***“ ООД в качеството си на
работодател не е провело и документирало с подписа си извънреден инструктаж относно
организацията и специфичната работа (почистване
от храсти и дървета около оградата и двора в бившата шивашка фабрика „Орлов“) на работниците в обекта на проверката преди започване
изпълнението на поставената им задача, с което е нарушен чл. 16, ал. 1, т. 3 и
ал. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. В протокола за извършена проверка е
отразено, че нарушението е отстранено в хода на проверката.
На базата на направените констатации на дружеството е
съставен АУАН № 08-2200066 от 13.05.2022 г. за това, че в качеството си на
работодател не е провело и документирало с подписа си извънреден инструктаж на
работниците в обекта на проверката преди започване изпълнението на поставената им
задача. Посочени са като нарушени нормите на чл. 11, ал. 5, във връзка с чл.
16, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. Отразено е, че
нарушението е отстранено в хода на проверката.
Въз основа на съставения АУАН е издадено процесното
наказателно постановление, в което вече е посочено, че работодателят не е
документирал с подписа си в книгата за инструктаж извънреден инструктаж на
работниците в обекта на проверката преди започване изпълнението на поставената
им задача. Прието е, че нарушението е отстранено в хода на проверката, като са цитирани
същите материалноправни норми както в АУАН. Наказващият орган е квалифицирал
нарушението като маловажно съгласно чл. 415в, ал. 1 от КТ, в резултат на което
е наложил минималния предвиден в текста размер на имуществена санкция.
От съпоставката между трите текста на протокола за
извършена проверка, АУАН и НП е видно, че първоначално в протокола и в акта е
записано, че работодателят не е провел и документирал с подписа си извънреден
инструктаж на работниците в обекта на проверката преди започване изпълнението
на поставената им задача, а след това в НП е посочено само, че не е
документирал с подписа си извънреден инструктаж на работниците в обекта на
проверката преди започване изпълнението на поставената им задача. Т.е. в единия
случай става дума за две изпълнителни деяния - непровеждане и недокументиране по
надлежния ред на извънреден инструктаж, а в другия случай само за едно
изпълнително деяние - недокументиране по надлежния ред на проведен извънреден
инструктаж поради липса на положен подпис от работодателя в книгата за
инструктаж. Едновременно с това и в трите документа е посочено, че нарушението
е отстранено в хода на проверката, с оглед на което остава неясно в какво точно
се изразява нарушението и кое конкретно нарушение е отстранено – непровеждането
(нарушение по чл. 16, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009
г.)
или недокументирането (нарушение по чл. 11, ал. 5 от същата наредба) на извънредния инструктаж, или и двете. Ако се съди по съдържанието на
представената книга за инструктаж, на която са се позовали и контролните
органи, то може да се направи извод, че е бил проведен извънреден инструктаж в
деня на изпълнение на възложената работа, защото в книгата има положени подписи
на работниците от тази дата, но не е бил документиран с подписа на работодателя
съобразно изискванията на чл. 11, ал. 5 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г.
Подписите на работодателя липсват в книгата за инструктаж както към момента на
съставяне на АУАН, така и към момента на издаване на НП, поради което е
необяснимо защо, след като наказващият орган е преценил, че е налице само
недокументиране на извънредния инструктаж с подписа на работодателя, е приел,
че нарушението е отстранено в хода на проверката и е приложил чл. 415в от КТ.
Всичко това дава основание да се заключи, че е налице
неяснота и вътрешна противоречивост в обвинението, която прави неразбираема
волята на наказващия орган и не подлежи на саниране по реда на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН. Допуснатото процесуално нарушение е от категорията на съществените, тъй
като ограничава правото на защита на санкционираното лице и препятства съдебния
контрол за законосъобразност, поради което е абсолютно основание за отмяна на
наказателното постановление.
Като е стигнал до обратните правни изводи, без да
съобрази съществените разминавания и недостатъци в описанието на нарушението в
АУАН и в НП, районният съд е постановил един неправилен и незаконосъобразен
съдебен акт, който следва да бъде отменен, а вместо него да бъде постановен
друг по същество, с който да се отмени обжалваното НП.
При този изход на спора и на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 420 лева,
съставляващи платено адвокатско възнаграждение с ДДС. Неоснователно е
възражението на ответника за прекомерност на разноските в тази им част. Към
момента на сключване на договора за правна помощ и съдействие минималният
размер на адвокатския хонорар за дела по ЗАНН е бил 300 лева без ДДС съгласно
приложимите редакции на чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения преди
измененията им от м. ноември 2022 г. В случая договореното между дружеството и
пълномощника му адвокатско възнаграждение е в размер на 350 лева без ДДС. Тази сума
не надхвърля значително нормативноустановения минимум, поради което и не са
налице предпоставките на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН за присъждане на по-нисък
размер на разноските в тази им част. Неоснователно е искането на касатора за
присъждане и на сумата от 2, 52 лева – пощенски разходи. Тези разходи не са същински разноски по
производството по смисъла на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, във вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, поради което и не се дължат на страната.
Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1, във вр.
чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 21/14.11.2022 г., постановено по
н.а.х.д. № 55/2022 г. по описа на Районен съд – Тервел, КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 08-2200066/071 от 13.06.2022
г., издадено от директора на дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, с което на
„***“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул.
„П. Волов“ № 10, ет. 2, ап. 6, представлявано от И.И.И., е наложена имуществена
санкция в размер на 100 лева за допуснато нарушение на чл. 11, ал. 5, във
връзка с чл. 16, ал. 1, т. 3 и ал. 3 от Наредба № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
ОСЪЖДА Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич да заплати
на „***“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Шумен, ул. „П. Волов“ № 10, ет. 2, ап. 6,
представлявано от И.И.И., сумата от 420 лева, разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: