Р Е Ш Е Н И Е № 95
гр. Търговище, 14.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд - Търговище,
втори състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети август две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ЦВЕТКОВА
при секретаря Стоянка Иванова, като
разгледа докладваното от председателя адм. д. № 139 по описа на АС – Търговище
за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145
и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка със Закона за
подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), във връзка с Наредба № 4 от
24.02.2015 г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. (Наредба № 4 от
24.02.2015 г.).
Постъпила е жалба от С.Д.С. ***, действащ чрез
адв. М. *** против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено
финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от програмата за
развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с изх. № 02-250-6500/3381#4
от 27.05.2020 г. на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“ (ДФЗ), с което по заявление за подпомагане на жалбоподателя с УИН 25/060616/97380
е оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“ в размер на 0,00
лева. В жалбата се твърди, че оспореният административен акт е издаден в
противоречие с влязло в сила съдебно решение, поради което се иска съдът да го
обяви за нищожен. Допълнително се обосновава, че актът е постановен при
неспазване на изискването за форма и при съществено процесуално нарушение,
изразяващо се в липса на преценка от страна на административния орган на
релевантните факти по случая. По подробно изложени съображения, които се
поддържат в съдебно заседание, се прави искане съдът да отмени изцяло оспорения
акт и да върне преписката за ново произнасяне, като определи срок за това.
Ответникът по жалбата – Зам.
изпълнителен директор на ДФЗ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт С.
оспорва жалбата и иска същата да бъде отхвърлена, въз основа на представената
административна преписка, като неоснователна и недоказана. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер – 100 лева.
След преценка на събраните по делото
доказателства съдът приема от фактическа страна следното:
С.Д.С. е земеделски стопанин, регистриран в ИСАК на ДФЗ - Разплащателната
агенция, подал през 2015г. заявление за подпомагане с УИН 2519061592839 от 08.05.2015г.
на 130 пчелни семейства в
пчелин, регистриран в БАБХ с № 786-0071 по дейност БПП 6 „за биологично пчеларство в преход”, съгласно
класификацията, установена в Приложение № 1 към чл. 7, ал. 1 от Наредба № 4 от
24.02.2015 г. на МЗХ. – на стр. 97 от преписката и сл. (всички позовавания към номера
на стр. от преписката са основани на новото номериране на преписката, поставено
със син печат. Старите номера на страниците от преписката са видни и ясно
различими, те са запазени при копиране на страниците). На 02.06.2015г. от
жалбоподателя е подадено коригиращо заявление, като е променен видът на
дейността: от БПП 6 „за биологично пчеларство в преход” на БП 15 - „за биологично
пчеларство” – стр. 109 и сл. от преписката. На 22.06.2015г. отново е подадено
коригиращо заявление – на стр. 124 от преписката и сл., данните по което -
относно номера на пчелина, броя на пчелните семейства и дейността, чието
финансиране се търси, не са променени. На 23.06.2015г. е подадена още една
коригираща декларация - последна, като е посочен друг номер на пчелина, а имено
рег. № 786-0081. Заявлението е било одобрено
за подпомагане по мярка 11 „Биологично
земеделие” от ПРСР 2014-2020 за кампания 2015, като размерът на субсидията е
бил 5974.97лв.
Със
Заявление за плащане с УИН 2506061697380 от 12.05.2016г. жалбоподателят е
потърсил плащане за 2016г. за дейност БП 15 - „за биологично пчеларство” по
отношение на 130 пчелни семейства в пчелин, регистриран в БАБХ с № 786-0081 –
на стр. 37 и сл. от преписката. На 30.05. е подадено коригиращо заявление –
стр. 50 и сл. от административната преписка, при което броят на пчелните
семейства, номерът на пчелина и дейността остават непроменени. На 10.06.2020г. са
подадени две различни по съдържание коригиращи заявления – на стр. 62 и сл. от
преписката и на стр. 74 и сл. от преписката. С първото броят на пчелните
семейства, номерът на пчелина и дейността остават непроменени. С второто се
променя дейността и вместо БП 15 - „за биологично пчеларство” е попълнен код на
дейността БПП 6 - „за биологично пчеларство в преход”. Към
заявлението за подпомагане е представен рамков договор за биологично производство, сключен между жалбоподателя и „Герада“
ООД и заверен от контролиращото лице „Лакон“ ООД (на стр.
28 и сл. от преписката). Договорът е сключен на 10.12.2013г. и е безсрочен. Същият
договор е приложен към заявлението за подпомагане на жалбоподателя за 2015г. от
08.05.2015г.
По
повод на подаденото заявление е постановен акт на заместник изпълнителния
директор на Държавен фонд „Земеделие“, обективиран в уведомително писмо изх. № 02-
250-6500/3381 от 12.11.2018 г. С него е била оторизирана субсидия по мярка 11
„Биологично земеделие“ в размер на 0,00 лева, в резултат на редукция на
субсидията в размер на 8 898.98лв. В Таблицата към уведомителното писмо (на
стр. 2 от 5) в колона 7 като фактическо основание за издаване на оспорения акт
е било отразено „неспазване на базови изисквания“, а като правно основание е бил
посочен Раздел V „Намаления при неспазване на базови изисквания по управление
за направленията от мярка 11 от ПРСР 2014 – 2020“, б. b. Направление
„Биологично пчеларство“ от Методика за намаляване и отказване на плащания по
м.11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014 – 2020, утвърдена със Заповед № РД
09-144 от 23.02.2017г., издадена от Министъра на земеделието и храните, на
основание чл.13 от Наредба № 4 от 24.02.2015г.
Този
административен акт е бил оспорен по съдебен ред. С влязло в
сила на 15.04.2020г. решение № 101/08.07.2019 г., постановено по адм.д. № 4/2019
г. по описа на АдмС – Търговище, актът е отменен поради несъответствие с
материалния закон и съществени процесуални нарушения и преписката
е върната на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените от
съда задължителни указания по прилагането на закона. В мотивите си съдът е
приел от фактическа страна, че по отношение на оспорващия контролиращото лице „Лакон“
ООД е посочило, че към 14.11.2016г. всички пчелни семейства са под контрол;
установен брой пчелни семейства в пчелина са 130; установено състояние на
пчелина е „в преход“; както и че е спазено изискването да не се надвишават
минималните периоди на преход съгласно чл.38, ал.3 на Регламент на Комисията
(ЕО) № 889/2008г. Съдът е обосновал извод, че по делото не е установено
неспазване на каквото и да било базово изискване, че не е
доказано, че С.Д.С. е подавал заявления
за подпомагане в две поредни години с код БПП 6 - „Биологично пчеларство в
преход”, поради което следва да се приеме, че не е налице неспазване на
изискването на чл.11 ал.4 от Наредба №4 от 24.02.2015г., както и че не е налице на хипотеза по чл.26, т.1 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г. на МЗХ.
При
второто произнасяне на административния орган, по заявлението на жалбоподателя
отново е постановен акт на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд
„Земеделие“, с който е оторизирана субсидия по мярка 11 „Биологично земеделие“
в размер на 0,00 лева, в резултат на редукция на субсидията в размер на 8
898.98лв. Основанието за постановения отказ е неспазване на изискването да не
се надвишават минималните периоди на преход, съгласно чл. 11, ал. 5 от Наредба
№ 4 от 2015г. В допълнение на горното в акта се посочва, че със заявлението за
подпомагане на жалбоподателя за 2016г. е представен рамков договор за
биологично производство, между него и „Герада“, ООД, заверен от контролиращо
„Лакон“ ООД, в който е описано, че сертификатът за биологично производство ще
покрива отглежданите от земеделския стопанин 130 пчелни семейства.
Административният орган е приел, че пчелните семейства, за който жалбоподателя
кандидатства са под контрол от 10.12.2013г. и следователно преходният период за
преминаване към биологично земеделие е изтекъл към 2016г.
Въз основа на установеното от
фактическа страна съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима –
подадена е в срок срещу подлежащ на оспорване административен акт от надлежно
лице.
Актът е постановен от компетентен
орган, в предвидената от закона форма – писмена с посочване на правни и
фактически основания за издаването му и при липса на съществени процесуални
нарушения. Съдът приема, че актът е съобразен с материалния закон, като
основания за този извод са следните:
Доколкото актът е постановен на за
първи път въведено фактическо основание, не може да се приеме, че същият е
нищожен, поради неспазване на указанията дадени с влязло в сила съдебно
решение. Първоначалният акт е бил отменен, доколкото не са установени годни
фактически основания за постановяването му и са констатирани съществени
процесуални нарушения в хода на административното производство. На следващо
място съдът приема, че е налице соченото в акта фактическо и правно основание за постановяването му. Съгласно чл.
11, ал. 5 от Наредба № 4/ 24.02.2015 г., плащанията за периодите на преход по
алинея първа от същия член, включително отглеждане на пчелни семейства (чл. 11,
ал. 1, т. 6 от наредбата), се предоставят на подпомаганите лица за срок, който
не надвишава периодите на преход към биологично производство съгласно чл. 36,
ал. 1, чл. 37, ал. 1 и чл. 38 от Регламент на Комисията (ЕО) № 889/2008 за
определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на
Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти
по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола. Конкретно
по отношение на биологичното пчеларство с разпоредбата на чл. 38, § 3 от
Регламент (ЕО) № 889/2008 е предвиден минимален период на преход към биологичен
начин на производство от една година. Същият като продължителност преходен
период за преминаване към отглеждане на пчели по биологичен начин е предвиден и
в сочената от ответника норма на вътрешното право, действала през процесния
период – чл. 26, т. 5, вр. с чл. 23 от Наредба № 1/ 07.02.2013 г. на МЗХ за
прилагане на правилата на биологично производство на растения, животни и
аквакултури, растителни, животински продукти, продукти от аквакултури и храни,
тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането (обн. ДВ
бр. 16 от 19.02.2013 г., в сила от 19.02.2013 г., отм. бр. 75 от 11.09.2018 г.,
в сила от 12.11.2018 година). Видно от представения договор на жалбоподателя с „Герада“,
ООД, заверен от контролиращо „Лакон“ ООД, този период по отношение на 130
пчелни семейства, с който жалбоподателят кандидатства за подпомагане, е изтекъл
към 2016г. Налице е
соченото от ответника основание за постановения отказ от подпомагане, което
определя съответствието на оспореното уведомително писмо и с приложимия
материален закон.
Жалбата е
неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изхода на спора претенцията
за присъждане на разноски от страна на ответника в размер на 100лв. следва да
бъде поставена на обсъждане. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144
от АПК в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Съгласно чл. 37, ал.1 от ЗПП, заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Нормата на чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ регламентира, че по административни
дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лв. Предвид тези
граници съдът приема претенцията на
ответника в размер на 100лв. за основателна. На основание чл. 143, ал. 4 от АПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на ответника тази сума.
Водим от горното и на основание чл.
172, ал. 2 от АПК, Административният съд – Търговище, втори състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.С.
***, действащ чрез адв. М. *** против Уведомително писмо за извършена
оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 11 „Биологично земеделие“
от програмата за развитие на селските райони 2014-2020 г. за кампания 2016 г. с
изх. № 02-250-6500/3381#4 от 27.05.2020 г. на Заместник изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), с което по заявление за подпомагане на
жалбоподателя с УИН 25/060616/97380 е оторизирана субсидия по мярка 11
„Биологично земеделие“ в размер на 0,00 лева.
ОСЪЖДА С.Д.С. *** да заплати на ДФ "Земеделие" разноски по
делото в размер на 100 (сто) лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: