Решение по дело №185/2017 на Районен съд - Разград

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер       126          19.05.2017 г.            гр. Разград

 

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р ОД А

 

Разградският районен съд, на 20.04.2017 г. в публично заседание в състав:

Председател:  Атанас Христов

Секретар:     Галя Мавродинова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№ 185 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

 

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Депозирана е искова молба от:

1.          М.И.Д., ЕГН **********,***,

2.          Р.И.Д., ЕГН **********,***,

3.          Г.Н.К., ЕГН **********,***,

4.          А.Ц.И., ЕГН **********,***,

5.          И.Ц.И., ЕГН **********,***,

всички действащи чрез пълномощника си адвокат Й.Ц.К. ***,

ПРОТИВ

М.Н.Г., ЕГН **********,***.

Ищците сочат, че ответницата действайки като пълномощник на наследниците на Руси Д. Вачков, сред които и ищците, е сключила Договор за доброволно разпределение на акции и компенсаторни инструменти от 05.01.2005г.  с нотариално удостоверяване подпис с рег. № 89 от 05.01.2005г. на нотариус Роска И., рег. № 378 на НК /л.10/, съгласно който ответницата е получила в дял и станала изключителен собственик на Поименни компесанционни бонове по депозитарна разписка №15449074, като в т.2 от договора е отбелязано, че упълномощителите, между които и ищците, “не получват дял в натура и не търсят парично уравнение”. След това ответницата е продала процесните ПКБ на инвестиционен посредник „Реал Финанс“ АД и е получила по банковата си сметка в ЦКБ АД на 23.03.2005г. продажната цена за всички ПКБ – 11 271.88 лв.

Ищците като наследници на Р. Д. В.,  претендират ответницата да бъде осъдена да им заплати сумите както следва:

-             704.49 лв. на М.И.Д.,

-             704.49 лв. на Р.И.Д.,

-             704.49 лв. на Г.Н.К.,

-             1 174.15 лв. на А.Ц.И.,

-             1 174.15 лв. на И.Ц.И.,

представляващи продажна стойност на получени от ответницата  ПКБ, получени по наследство от Р. Д. В., починал на 24.08.1952 г., акт за смърт № 21 от 24.08.1952г. съставен в с. Осенец, обл. Разград, ведно със законната лихва, считано от датата на депозирането на исковата молба - 01.02.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Излага подробни съображения. Претендират се разноски.

Ответницата чрез пълномощника си – съпругът й Н. Б. Г., депозира отговор на исковата молба. Намира исковите претенции за недопустими, а по същество – неоснователни. Оспорва пълномощните с които е била упълномощена. Твърди, че пълномощното с което е преупълномощена е неистинско. Оспорва и другите пълномощни по делото, в които се сочи, че ответницата е разполага с представителна власт относно наследниците на Р. Д. В. Твърди, че не е имала такава представителна власт при сключването на Договор за доброволно разпределение на акции и компенсаторни инструменти от 05.01.2005г. с нотариално удостоверяване подпис с рег. № 89 от 05.01.2005г. на нотариус Роска И., рег. № 378 на НК. Това е така, тъй като пълномощникът който я е преупълномощил – Е. Д., не е разполагал с представителна власт. Наред с това сочи, че не всички наследници фигурират в пълномощните, поради което тъй като не всички наследници са участвали в Договора за доброволно разпределение на акции и компенсаторни инструменти от 05.01.2005г., то същият е нищожен, на осн. чл. 75 ЗН.  Твърди, че не е продала процесните ПКБ, поради и което не е получила сочената от продажна цена.

 

 

 

 

 

 

 

 

При така изложеното след като обсъди доказателствата по делото при условията на чл. 235 от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

С решение №235С/21.05.2004г. ОСЗГ- гр.Цар Калоян е обезщетила наследниците на Р. Д. В., поч. на 23.08.1952г., с 15 494 броя поименни компенсационни бонове на стойност 15 494лв., за признатите за възстановяване 26,9 дка земеделски земи. За притежаваните ПКБ от наследниците на Р. В. „Централен депозитар“АД е издал депозитарна разписка №15449074 С/ 17.06.2004г., съдържаща горната информация относно броя на ПКБ, като е посочено, че номиналната стойност на един поименен компенсационен бон е 1 лев.

 

С две пълномощни, нотариално заверени на 29.11.2004г. с рег.№№ 10156 и 10158 на нотариус Б.Костов с район на действие PC Разград, част от наследниците на Р. В., са упълномощили Е. Д.да извършва всички действия по управление и разпореждане с притежаваните от тях поименни компенсационни бонове, да преупълномощава трети лица изцяло или с част от дадените права, да получи парите от продажбата на ПКБ, каето и да договаря сама със себе си.

На 2.12.2004г. Е.Д.е получила издадената депозитарна разписка, видно от представената справка, изд. от ОСЗГ- гр.Цар Калоян. На 4.01.2005г. същата е преупълномощила М.Г. с предоставените й от наследниците на Р.В. права, като в съдържанието на пълномощното е вписан и изричен текст, че преупълномощената може да извършва всички правни и фактически действия с притежаваните ПКБ и компенсаторен запис № 15449074 С, с номинална стойност 15494лв., включително и да договаря сама със себе си. Пълномощното е нотариално заверено под рег.№72 на 4.01.2005г. от нотариус Р.И.,*** действие PC Разград. Същото не е представено в съдебното производство, но нотариусът е издал удостоверение №31/3.11.2006г. с подробно описание, от което се установява пълното съдържание на пълномощното.

На 5.01.2005г, М.Г., действаща лично за себе си, е сключила договор за доброволно разпределение на ПКБ по депозитарна разписка №15449074С, с останалите наследници на Р.В., които е представлявала по силата на издаденото в нейна полза от Е.Д.пълномощно с рег.№72 на 4.01.2005г., заверено от нотариус Р.И.. По силата на този договор тя е получила в дял и е станала собственик на всичките 15 4946 бр. ПКБ, а за останалите наследници е договорено, че не получават дял в натура и не търсят парично уравнение, тъй като са обезщетени по друго разпределение на наследството. Договорът е сключен и от името на Н. Г., която е починала на 15.05.2000г. и към този момент наследници на Р.В. са били нейните деца Ц. Х., Т. И. и Р. Г.- Д., които, обаче, не са участвали в разпределението на ПКБ. Преупълномощаването от Е.Д.на М.Г. е извършено въз основа на двете посочени по-горе пълномощни, както и на още едно с рег.№10390/7.12.2004г., което не е представено по делото, но е посочено в съдържанието на нотариално завереното пълномощно с peг. №72/4.01.2005г., както и в издаденото Удостоверение рег. № 2162/04.04.2017г. от Нотариус Бойчо Кстов /л.123/. От анализа на съдържанието на представените пълномощни и на договора за разпределение на ПКБ може да се направи извода, че с пълномощното с рег.№10390/7.12.2004г. Е.Д.е била упълномощена от името на Н. Г., но към момента на нотариалната заверка- 7.12.2004г., същата вече е била починала

Ищците твърдят, че впоследствие М.Г. е извършила продажба на поименните компенсационни бонове, като разпоредителната сделка е извършена в полза на ИП"Реал финанс”АД. В тази насока като доказателства са представили две фактури №№8033/17.02.2005г. и 8090/22.03.2005г. /л. 186/, от които се установява, че между „Реал финанс’’АД и М. Г. са създадени отношения по повод изплащането на сума от 20лв., представляваща такса за прехвърляне и блокиране при наследяване и сума от 348,62лв., представляваща комисионна по сделки с ценни книжа. Представено е още извлечение от банкова сметка ***.Г. ***, заверено с подпис на длъжностно лице на банката и от което се установява, че на 23.03.2005г. „Реал финанс”АД е превел на Г. сумата 11 271,88лв. на основание плащане по борсова сделка и на същата дата М.Г. е изтеглила парите от банката /л.11/. За пълнота на изложението следва да се посочи, че ответника представя също извлечение за същите суми /л. 383/.

Видно от приобщения протокол от о.с.з. от 18.01.2010г. по в.гр.д. № 254/2009г. по описа на РОС /л. 192-194/ по реда на чл.176 ГПК, е заявила, че личните си бонове ги е продала още през 2001 г. и парите е получила на ръка, а не по банков път. Продажбата на процесиите ПКБ е извършена след 5.01.2005г.- датата на сключване на договора за доброволното им разпределение. Освен това с представеното банково извлечение се установява, че посочената в него сума е преведена по банков път, а не е изплатена на ръка.

В Обяснението от 30.10.2006г. си срещу подадените от други наследници жалби по ДП ЗМ-В-33/07.02.2007г. /л. 201 и 184-185/, ответницата е посочила: „С пълномощното от Елена ПРОДАДОХ ПКБ ЧРЕЗ ПОСРЕДНИКА СВИЛЕН. СУМАТА БЕШЕ ПРЕВЕДЕНА ПО БАНКОВ ПЪТ В ЦКБ – РАЗГРАД, ОКОЛО 11 000 ЛВ. за което имам документ от банката. КЪМ МОМЕНТА ПАРИТЕ СА В БАНКАТА НА ОТДЕЛНА СМЕТКА НА МОЕ ИМЕ……..Продажбата на ПКБ стана около 2 седмици след упълномощаването ми. …………………Посочените  в жалбата ПКБ са част от наследството на Р. Д. В. ЗА ТОВА ЗАДЪРЖАХМЕ СУМАТА ОТ ПРОДАЖБАТА НА ПКБ, защото тя е част от наследството, което искахме да бъде поделено заедно с другото наследство………Поради горните обстоятелства, считам и така съм записала в договора, че наследниците не получават в дял от продажбата на ПКБ, защото сами са се обезщетили с друго наследство – нивите  - около 80 дка………………Поради липса на съдействие от тяхна страна за осъществяване на делба ЗАДЪРЖАМ СУМАТА ОТ ПРОДАЖБА НА ПКБ. Когато това стане няма проблем да се поделим сумата от ПКБ между наследниците.“

 

По възражението на ответника, че обясненията му дадени в хода на полицейската проверка пред полицейските служители са недопустими в настоящото производство.

Правната доктрина ”ГРАЖДАНСКИ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС. ПРИЛОЖЕН КОМЕНТАР. ПРОБЛЕМИ НА ПРАВОПРИЛАГАНЕТО. АНАЛИЗ НА СЪДЕБНАТА ПРАКТИКА”, ИК “Труд и право” 2012г.  стр. 279, с автори Благовест Пунев, Венелин Гачев, Георги Хорозов, Диана Митева, Димитър Танев, Елена Кръшкова, Емануела Балевска, Калоян Топалов, Красимир Влахов, доц. Д-р М. Златарева, Мариана Обретенова, проф. Д-р. Марио Бобатинов, Стефан Кюркчиев, както и “БЪЛГАРСКО ГРАЖДАНСКО ПРОЦЕСУАЛНО ПРАВО”, издателство “Сиела”, девето издание, стр.  276 и стр. 282, с автори ЖИВКО СТАЛЕВ, Анелия Мингова, Огнян Стамболиев, Валентина Попова, Ружа И., както и практиката на В/К/С  /3715-80-І, Сб. 71 и 28-99-ІV Б З-99-V, с.73/,  са единодушни, че документа обективиращ обяснения на една от страните в гражданския процес, дадени в наказателно производство, има доказателствена сила срещу подписалия го, когато той удостоверява неизгодни за себе си факти. Документът в качеството му на частен, има материална доказателствена сила, защото обективира изявление за факти, които са неизгодни за издателя. В този случай изявлението има сила на извънсъдебно признание и важи срещу своя издател /1556-84-ІV, сб. 193/.

Такава е и константната практика постановена по реда на чл. 290 ГПК, намерила израз в:

-         Решение № 170 от 12.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1952/2016 г., III г. о., ГК,

-         Решение № 231 от 1.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1614/2016 г., III г. о., ГК,

-         Решение № 210 от 19.09.2016 г. на ВКС по гр. д. № 861/2016 г., IV г. о., ГК,

-         Решение № 12 от 31.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 239/2012 г., I т. о., ТК,

-         Решение № 375 от 3.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 288/2011 г., III г. о., ГК,

-         Решение № 235 от 4.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 513/2010 г., IV г. о., ГК.

Ето защо съдът приема, че действително Г. се е разпоредила с поименните компенсационни бонове, собственост на наследниците на Р.В., като ги е продала на ИП ”Реал финанс”АД, и на 23.03.2005г. е получила за тях сума в размер на 11 271,88 лв.

По делото е представено писмо от ИП ”Реал финанс”АД, в което негов представител дава справка относно това, че М. Г. не се е разпореждала с ПКБ с №**********. Депозитарната разписка, удостоверяваща собствеността върху процесиите ПКБ, обаче, е с №15446074С, а не с посочения от инвестиционния посредник номер /л.49/. Ето защо съдът счита представената справка за неотносима към изясняване на фактическата страна на спора.

 

По възражението на ответника, че при сключването на договора за делба е действал без представителна власт, поради пороци в пълномощните, както и че Договора е нищожен, тъй като не всички съсобственици са участвали в делбата, съгл. чл. 75 ЗН.

Както е посочено и в постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 219 от 27.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 216/2012 г., II г. о., ГК: „Целта на делбата е ликвидиране състоянието на съсобственост върху определено имущество чрез разпределяне на същото между съсобствениците по начин всеки един от тях да получи реален дял или неговата парична равностойност. Тази цел може да бъде постигната само ако всички лица, които притежават дял от съсобственото имущество, участвуват в делбата. Когато делбата е извършена без участието на някой от съсобствениците, тя е изцяло нищожна /чл. 75, ал. 2 ЗН/, т. е. не поражда предвидените в закона и целени от страните правни последици по ликвидиране на съсобствеността.“

Страните по делото са единодушни, че Делбата извършена с процесния договора за доброволно разпределение е нищожна, тъй като не са участвали всички съсобственици, на осн. чл. 75 ЗН. Този извод изцяло се споделя и от съда, тъй като Договорът е сключен и от името на Н. Г., която е починала на 15.05.2000г. и към този момент наследници на Р.В. са били нейните деца Ц. Х., Т. И. и Р. Г. – Д., които, обаче, не са участвали в разпределението на ПКБ.

Ето защо, ответницата не станала изключителен собственик на процесните ПКБ и не е  придобила дяловете на останалите съсобственици.

 Съдът намира оспорването на пълномощните за неотносимо в настоящото производство, поради това, че същите са използвани само за сключването на процесния Договор за доброволно разпределение на акции и компенсаторни инструменти /л.10/, която делба обаче е нищожна, на осн. чл. 75 ЗН /както и твърдят всички страни в процеса/.

Претендираните от ищците процесни суми обаче са въз основа на извършената в последствие продажба от страна на ответницата на ПКБ, в качеството и на изключителен собственик на ПКБ, а не в качеството й на пълномощник на останалите наследници. Липсват твърдения и доказателства по делото при продажбата ответницата да се е легитимирала в качеството на пълномощник на останалите наследници, а не в качеството си на изключителен собственик. Твърденията на ищците са че въз основа на пълномощните ответницата е сключила процесния договор за делба, въз основа на който се е легитимирала като едноличен собственик на ПКБ, а едва след това - т.е. легитимирайки се като изключителен собственик, а не на пълномощник, е извършила продажбата на ПКБ. Ето защо, пълномощните се явяват неотносими за изхода на делото.

След като се е разпоредила с чужди права, въз основа за нищожна делба, то ответницата е следвало да уважи претенциите на останалите съсобственици да им предаде получените пари, съразмерно с квотите им.

Получавайки цялата сума от продажбата на ПКБ, въпреки че не е била изключителен собственик, предвид нищожността на делбата, ответницата се е обогатила неоснователно за сметка на ищците с полагащите им части от ПКБ, поради и което следва да им върне съответните получени суми.

 

Относно правата на страните от наследството:

Руси Д. Вачков е починал на 23.08.1952г. и е оставил за свои наследници четирите си деца Д. Д., А. Д., Г. Н. и И. Д., всеки от които получава по 1/4ид.ч. от наследствената маса.

1.          А. Д. е починал на 20.05.1990г, и негови наследници са децата му Р. А. Д. и Д. А. М., която е починала и е оставила за наследник ответника М.Н.Г.. Двамата получават по 1/8ид.ч. от наследството на Р. Д. В.

2.          Г. Н. е починала на 1.06.1953г. и е оставила за свои наследници съпруг Й. Д. (починал през 1992г.) и деца Н. Д. и Г. П., като последните двама също получават по 1/8ид.ч. от наследството на Р.В..  

2.1      През 2000г. починал Н. Д., като оставил за свои наследници съпруга К. Д. и двете му деца – Г.К. /ищец/ и Я. Д. Съпругата починала през 2015г., като така всяко от децата  получава по 1/16 от горецитираното наследство / по 1/2 от притежаваната 1/8 от наследодателя им Н. Д./.

3.          Д. Р. Д. починал през 1967 г. Като оставил свои наследници съпругата Р. В. и четирите си деца – Н. Г., И. Р., Р. Р. и Л. Р. Съпругата му починала през 1979г. Така всяко от децата му получило по 1/16 от горецитираното наследство /по 1/4 от притежаваната 1/4 от наследодателя им  Д. Д./.

3.1.    И. Р., който притежавал 1/16, починал през 1992г. и оставил за свои наследници съпругата си Г. Р. и двете си деца – Р.Д. /ищец/ и М.Д. /ищец/. Съпругата починала през 2013г., поради което двете му деца получило по 1/32 от наследството.

След смъртта на Р. Р. и Л. Р., същите били наследени от свои наследници, без значение за конкретния правен спор.

4.          И. Д. починал през 1988 г., като оставил за свои наследници съпругата си Й. Д. и двете си деца – Д. Р. и Р. И.. Съпругата починала през 1995г. Така всяко от децата му получило по 1/8 от горецитираното наследство /по ½ от притежаваната 1/4 от наследодателя им И. Д./.

4.1 Д. Р. починал през 2005г. и бил наследен от съпругата си И. Р., която получила 2/3 от дела му,  и от сестра си Р. К., която получила 1/3 от дела му, на осн. чл. 9, ал.2 ЗН, тъй като наследството е открито след 10 г от брака.

4.2. Р. К. починала през 2015г. и била наследена от двете си деца А.И. /ищец/ и И.И. /ищец/, които така получили по 1/12 от горецитираното наследство.

 

Ето защо, ответницата следва да заплати на:

- М.И.Д. – 1/32 от сумата 11 271,88лв. представляваща продажна цена на ПКБ – т.е. 352.25 лв.,

- Р.И.Д. - 1/32 от сумата 11 271,88лв. представляваща продажна цена на ПКБ – т.е. 352.25 лв.,

- Г.Н.К. – 1/16 от сумата 11 271,88лв. представляваща продажна цена на ПКБ – т.е. 704.49 лв.,

- А.Ц.И. - 1/12 от сумата 11 271,88лв. представляваща продажна цена на ПКБ – т.е. 939.32 лв.,

- И.Ц.И. - 1/12 от сумата 11 271,88лв. представляваща продажна цена на ПКБ – т.е. 939.32 лв.

Горецитираните суми следва да се присъдят ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба – 01.02.2017г., до окончателното изплащане на сумите, на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Исковете на М.И.Д. и Р.И.Д. за разликата до претендирания размер от 704.49 лв. следва да се отхвърлят като неоснователени и недоказани.

 

По разноските.

На осн. чл. 78, ал.1 ГПК, с оглед изхода от спора, ответницата следва да заплати на ищците деловодни разноски, както следва:

- М.И.Д. – 100 лв., като за разликата до претендирания размер от 200 лв. искането за разноски следва да се отхвърли като неоснователно,

- Р.И.Д. – 100 лв., като за разликата до претендирания размер от 200 лв. искането за разноски следва да се отхвърли като неоснователно,

- Г.Н.К. – 200 лв.,

- А.Ц.И. – 160 лв., като за разликата до претендирания размер от 200 лв. искането за разноски следва да се отхвърли като неоснователно,

- И.Ц.И. – 160 лв., като за разликата до претендирания размер от 200 лв. искането за разноски следва да се отхвърли като неоснователно.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Мотивиран от изложеното съдът,

 

                                 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА М.Н.Г. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на М.И.Д., ЕГН **********,***, следните суми:  

-         352.25 лв. /триста петдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/, представляващи стойността на ПКБ получени по наследство от Р.Д. В., роден през 1872г., починал на 24.08.1952г., акт за смърт № 21/24.08.1952г., съставен в с. Осенец, общ. Разград, обл. Разград,  ведно със законна лихва считано от 01.02.2017г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата до пълния му размер от 704.49 лв., както неоснователен и недоказан,

-         100.00 лв. /сто лева/, представляващи деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля искането до пълния му претендиран размер от 200 лв., като неоснователно.

ОСЪЖДА М.Н.Г. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Р.И.Д., ЕГН **********,***, следните суми: 

-         352.25 лв. /триста петдесет и два лева и двадесет и пет стотинки/, представляващи стойността на ПКБ получени по наследство от Руси Д. Вачков, роден през 1872г., починал на 24.08.1952г., акт за смърт № 21/24.08.1952г., съставен в с. Осенец, общ. Разград, обл. Разград, ведно със законна лихва считано от 01.02.2017г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата до пълния му размер от 704.49 лв., както неоснователен и недоказан,

-         100.00 лв. /сто лева/, представляващи деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля искането до пълния му претендиран размер от 200 лв., като неоснователно.

ОСЪЖДА М.Н.Г. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.К., ЕГН **********,***, следните суми: 

-         704.49 лв. /седемстотин и четири лева и четиридесет и девет стотинки/, представляващи стойността на ПКБ получени по наследство от Руси Д. Вачков, роден през 1872г., починал на 24.08.1952г., акт за смърт № 21/24.08.1952г., съставен в с. Осенец, общ. Разград, обл. Разград, ведно със законна лихва считано от 01.02.2017г. до окончателното плащане,

-         200.00 лв. /двеста лева/, представляващи деловодни разноски.

ОСЪЖДА М.Н.Г. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на А.Ц.И., ЕГН **********,***, следните суми: 

-         939.32 лв. /деветстотин тридесет и девет лева и тридесет и две стотинки/, представляващи стойността на ПКБ получени по наследство от Р. Д. В., роден през 1872г., починал на 24.08.1952г., акт за смърт № 21/24.08.1952г., съставен в с. Осенец, общ. Разград, обл. Разград, ведно със законна лихва считано от 01.02.2017г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата до пълния му размер от 704.49 лв., както неоснователен и недоказан,

-         160.00 лв. /сто и шестдесет лева/, представляващи деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля искането до пълния му претендиран размер от 200 лв., като неоснователно.

ОСЪЖДА М.Н.Г. с ЕГН-********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И.Ц.И., ЕГН **********,***, следните суми: 

-         939.32 лв. /деветстотин тридесет и девет лева и тридесет и две стотинки/, представляващи стойността на ПКБ получени по наследство от Р. Д. В., роден през 1872г., починал на 24.08.1952г., акт за смърт № 21/24.08.1952г., съставен в с. Осенец, общ. Разград, обл. Разград, ведно със законна лихва считано от 01.02.2017г. до окончателното плащане, като отхвърля иска за разликата до пълния му размер от 704.49 лв., както неоснователен и недоказан,

-         160.00 лв. /сто и шестдесет лева/, представляващи деловодни разноски съразмерно с уважената част от иска, като отхвърля искането до пълния му претендиран размер от 200 лв., като неоснователно.

 

 

 

 

 

 

 

 

Препис от Решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Разградския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ: