Р Е Ш Е Н И Е
№………./...... 01.2017г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и девети септември през две
хиляди и шестнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАНИЕЛА ТОМОВА
при
секретар М.П.,
като
разгледа докладваното от съдията
търговско
дело № 994 по описа за 2015г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба, заведена с вх.
№19579/22.06.2015г. по описа на Варненски окръжен съд, РГТО, поправена по реда
на чл.129, ал.2 от ГПК с молба вх. №25306/18.08.2015г., на „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД, ЕИК *********, със
седалище гр. София.
Със същата срещу „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”
АД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, са предявени следните осъдителни искове за осъждане на ответника да
заплати на ищеца:
1. сумата 3 871 755,76 лева (с включен ДДС),
представляваща общият размер на дължимата, съгласно чл.29 от Правила за търговия с електрическа
енергия (обн. ДВ,
бр.64 от 2010г., отм., ДВ, бр.66 от
2013г.) и Решение
№Ц-17/28.06.2012г. на ДКЕВР, но неплатена цена за пренос на 352 163 928 Квч електрическа
енергия, преминала от
преносната към разпределителната мрежа за
периода 01.09.2012-31.07.2013г., за което са били издадени фактури №**********/30.09.2012г. (коригирана с
фактура /кредитно известие/ №**********/31.10.2012г.);
№**********/31.10.2012г.; №**********/30.11.2012г.; №**********/31.12.2012г.;
№**********/31.01.2013г.; №**********/28.02.2013г.; №**********/31.03.2013г.;
№**********/30.04.2013г.; №**********/31.05.2013г.; №**********/30.06.2013г. и
№**********/31.07.2013г.;
2. сумата 746 444, 15 лева, представляваща дължимо обезщетение за
забава в размер на законната
лихва, изчислена
върху неплатената данъчна основа (сумата без ДДС) по всяка отделна фактура,
считано от деня, следващ датата на определения падеж, до 19.06.2015г. (дата,
предхождаща подаването на исковата молба в съда).
От ищеца е формулирана и
претенция да му бъдат присъдени сторените в производството разноски, основаващо
се на чл.78, ал.1 от ГПК.
По искане на ищеца
„Електроенергиен системен оператор”
ЕАД, гр. София,
с определение №3920/16.11.2015г.
съдът е конституирал като трети лица – негови помагачи предходния (преди
преобразуването) носител на претендираните с предявените искове вземания „Национална електрическа компания” ЕАД
(„НЕК” ЕАД), ЕИК *********, гр. София,
и едноличният собственик на капитала на двете участвали в преобразуването
дружества „Български енергиен
холдинг” ЕАД („БЕХ” ЕАД), ЕИК *********, гр. София.
По делото е
осъществена пълна размяна на книжа между страните, в хода на която са
депозирани отговор на искова молба вх. №28504/24.09.2015г., допълнителна искова
молба вх. №31087/19.10.2015г. и допълнителен отговор вх. №4042/10.02.2016г., в
които страните са изложили твърденията и възраженията си, обосновали са и
доказателствени искания.
Третите лица –
помагачи са представили становища по конституирането им и допълнителна искова
молба – вх. №37971/21.12.2015г. на „НЕК”
ЕАД, гр. София,
съответно вх. №132/05.01.2016г. на „БЕХ” ЕАД, гр. София.
Твърденията и възраженията на
страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и
разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото
в открито съдебно заседание от 29.09.2016г.
В хода на устните състезания, слушани в последното по делото открито
съдебно заседание, ищецът „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД, чрез
процесуалния си представител адвокат Г.Х., поддържа твърдение,
че постъпилата от преносната в разпределителна мрежа енергия е различна от
енергията, която постъпва в обратна посока, и тъй като се касае за нееднакви
величини, за нееднакви по произход енергии, те не могат да бъдат изваждани за
нуждите на определяне на преноса като брутни количества, поради което и
съобразно чл. 29 от Правилата за търговия с електрическа енергия ответникът
дължи плащане на цена за пренос на цялото количество ел. енергия, постъпила в
неговата мрежа. Претенцията за плащане е извъндоговорна, нормативна, като
основанието за плащане са именно Правилата за търговия с електрическа енергия,
а не договор между страните, сключен мълчаливо, с конклудентни действия, както
неоснователно се възразява от ответника, и за което не са посочени и събрани
доказателства по делото.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ”
АД, чрез процесуалния си представител адвокат Аглика Т., поддържа становището
си, изразено последователно в подадените по делото отговори на исковата молба,
за наличието на облигационно отношение между страните, поради което и доколкото
ищецът разполага с друго средство за защита предявеният иск по чл. 59 от ЗЗД е
недопустим. В условие на евентуалност и като твърди, че ищецът не е доказал
нито собственото си обедняване, нито обогатяването на ответника, моли за
отхвърляне на предявените искове като неоснователни.
Съображенията на страните са подробно развити и в представените по делото
писмени защити. За обосноваване на насрещните си претенции за присъждане на
разноски страните са представили нарочни списъци по чл.80 от ГПК.
Третите лица – помагачи „Национална
електрическа компания” ЕАД, гр. София, и „Български
енергиен холдинг” ЕАД, гр. София не са взели участие в съдебното заседание, не
са депозирали допълнителни писмени становища.
За да се произнесе по същество на
предявените искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и
съобразяване на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
Предмета на правния спор, определен
съобразно разпоредбата на чл.6, ал.2 от ГПК, се свежда до задължението на ответника
„ЕНЕРГО ПРО МРЕЖИ” ЕАД да заплати претендираната от ищеца „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН
СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД („ЕСО“ ЕАД) цена за пренос на електрическа енергия,
постъпила от преносната в разпределителната мрежа през процесния период от
време (01.09.2012-31.07.2013г.),
съответно до легитимацията на ищеца като правоприемник в правата по дейността
„пренос на електрическа енергия”, твърдяно въз основа осъществено отделяне чрез
придобиване по смисъла на чл.262в от ТЗ.
От страна на ищеца „ЕСО“ ЕАД се твърди
липса на договор, сключен между страните, поради което и сумата по главницата
се претендира по правилата на неоснователното обогатяване.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД противопоставя насрещно твърдение, че
макар да липсва сключен в писмена форма договор между него и „НЕК” ЕАД - праводател
на ищеца, то отношенията между страните са облигационни, нормативно установени
в приложимите към това отношение нормативни разпоредби и конкретно чл. 13 от
Правилата за търговия с електрическа енергия, в приложимата им към процесния период редакция (обн. ДВ., бр. 64 от 17.08.2010г., отм. ДВ., бр. 66 от
26.07.2013г.).
Предявените претенции се квалифицират
правно по чл.59, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Въз основа на обоснованите в
разменените между страните книжа насрещни твърдения и възражения, следните
релевантни за спора факти се установяват като безспорни между тях:
Ищецът „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН
ОПЕРАТОР” ЕАД („ЕСО” ЕАД) е правоприемник на „НАЦИОНАЛНА ЕЛЕКТРИЧЕСКА КОМПАНИЯ“
ЕАД („НЕК” ЕАД) по отношение
на дейността „пренос на електрическа енергия“. Правоприемството е
настъпило в резултат на преобразуване на двете дружества по чл.262в от ТЗ, чрез
отделяне на имущество от „НЕК” ЕАД
към ищеца с решение на едноличния собственик на капитала и на двете дружества -
„БЪЛГАРСКИ ЕНЕРГИЕН ХОЛДИНГ” ЕАД („БЕХ“ ЕАД), считано от датата на вписването в
Търговския регистър - 04.02.2014г.
През
процесния период (01.09.2012г.-31.07.2013г.) „НЕК”
ЕАД е изпълнявало дейността „пренос на електрическа енергия”, като е било
титуляр на лицензия за дейността „пренос на електрическа енергия“ №
Л-147-04/17.12.2004г. До вписване на
преобразуването по
чл.262в от ТЗ дружеството е
предоставяло на ответника „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД ежемесечно услугата „пренос на
електрическа енергия“ през електропреносната мрежа. С Решение № Р-205 от
18.12.2013г. Държавната комисия за енергийно и водно регулиране
(ДКЕВР) е прекратила действието на
цитираната лицензия на „НЕК“ ЕАД, като е издала на „ЕСО” ЕАД лицензия №Л-419-04/18.12.2013г. за дейността „пренос на електрическа
енергия”, с права и задължения за дейността координатор на специална
балансираща група. Решението на ДКЕВР влиза в сила от датата на вписване
в Търговския регистър на преобразуването на „НЕК" ЕАД (04.02.2014г.).
Дейността
пренос на електрическа енергия през електропреносната мрежа е услуга, която се
предоставя по регулирани от ДКЕВР цени, на основание чл.30, ал.1, т.10 от
Закона за енергетиката (ЗЕ), а административният акт, с който тези цени са
определени през процесния период, е Решение на ДКЕВР № Ц-17/28.06.2012г.
„ЕНЕРГО-ПРО
Мрежи” АД е разпределително предприятие по смисъла на Правила за търговия с
електрическа енергия (отм.,
ДВ, бр.66/2013г.) като по силата на
издадената му от ДКЕВР лицензия №Л-138-07/13.08.2004г., изменена
с Решение №И1-Л-138-07/29.09.2008г. дружеството
осигурява разпределението на електрическа енергия през собствената си
разпределителна мрежа с цел осигуряване на снабдяването на крайните клиенти.
Част от дейността на ответното дружество е да разпредели (пренесе до мястото на
потребление) електрическата енергия, която „НЕК“ ЕАД доставя за крайните
клиенти по регулирани цени, до тези крайни клиенти. Крайните клиенти, които
получават доставка на електрическа енергия по регулирани цени, се снабдяват от
„ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, а през процесния период последното е купувало
по-голямата част от тази енергия от „НЕК“ ЕАД по определени от ДКЕВР цени.
В дейността
на ответното дружество се включва и разпределение (пренасяне до мястото на
потребление) на електрическата енергия до клиенти, които я закупуват на свободни договорни
цени, т.нар. клиенти „свободен пазар“.
В процеса на
разпределение (пренос на електрическа енергия през разпределителната мрежа)
самата разпределителна мрежа консумира електрическа енергия за покриване на
технологичен разход. Тази електрическа енергия ответното дружество е закупувало
от „НЕК“ ЕАД по определени от ДКЕВР цени, като през процесния период „НЕК“ ЕАД
е осигурявало и преноса на тази енергия през преносната мрежа.
Измерването
на електрическата енергия, която напуска електропреносната мрежа, се е
извършвало през процесния период от „НЕК“ ЕАД, за което последното е изготвяло
месечни протоколи.
Спорните положения по правопораждащия
процесното вземане фактически състав се отнасят до обстоятелството, че в случая
се касае за ел. енергия, която преносната мрежа е доставила в
електроразпределителната мрежа на ответника, която не е консумирана за
собствени нужди на последната или за нужди на крайните й потребители и е
върната обратно в преносната мрежа на „НЕК“ ЕАД.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД твърди, че обратното възстановяване
на неконсумирана ел. енергия от разпределителната към преносната мрежа изключва
хипотезата на неоснователно обогатяване, с което основание е въведен иска, тъй
като цената за пренос за тези количества енергия „НЕК“ ЕАД е следвало да събира
от другите ползватели на преносната мрежа, до които тези количества са били
пренесени.
Всъщност, с оглед предмета на исковата
защита, основния преюдициален въпрос се свежда до това на какво основание се
начислява и се претендира дължимост на цена за пренос за неконсумираната от
електроразпределителната мрежа ел. енергия, която е възстановявана обратно в
преносната мрежа.
За обосноваване на претенцията си
ищецът „ЕСО” ЕАД излага следните твърдения и правни доводи:
Съгласно чл.29 от Правилата за
търговия с електрическа енергия (отм.,
ДВ, бр.66/2013г., но в сила за процесния период) разпределителното дружество дължи на преносното дружество цена
за пренос за цялото количество електрическа енергия, постъпило от
електропреносната към електроразпределителната мрежа. Всеки месец от процесния
период от преносната в разпределителната мрежа е постъпвала електрическа
енергия, чиито количества са определени въз основа на представените с исковата
молба протоколи за измерване. Ответникът
е заплатил цена за пренос само за консумираната енергия (т. нар. нетни
количества, използваната от разпределителното предприятие ел. енергия чрез продажба на крайни клиенти или за
покриване на технологичните разходи по пренос в разпределителната мрежа).
Останалата част (макар и върната от
разпределителната мрежа обратно в преносната мрежа на „НЕК“ ЕАД) също съставлява пренесена електрическа
енергия, част от цялото количество електрическа енергия, постъпило от
електропреносната към електроразпределителната мрежа по смисъла на чл.29 ПТЕЕ. Задължено да плати тази цена е
електроразпределителното дружество, в чиято мрежа е постъпила пренесената
енергия (чл.29 ПТЕЕ). Цена и за тази част от пренесена електрическа
енергия не е била заплатена. Следователно, за останалата част (извън
заплатената) пренесена (постъпила в разпределителната мрежа) ел. енергия ответникът също дължи заплащане
на цена за пренос.
Ответникът „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД оспорва ищцовата претенция като
противопоставя насрещни твърдения и правни доводи. Твърди, че дружеството е заплатило всички мрежови
услуги, съответстващи на количествата електрическа енергия, които са пренесени
и доставени в разпределителната мрежа от „НЕК” ЕАД и „ЕСО” ЕАД, за да бъдат
продадени на крайните клиенти или за покриване на технологичните разходи на
разпределителната мрежа. През
септември 2012г. „НЕК” ЕАД изоставило дотогавашната си практика да определя
дължимите мрежови услуги на база реално използваната електрическа енергия от
крайните потребители и за покриване на технологичните разходи в
разпределителната мрежа, като вместо това започнало да издава допълнителни
фактури с дата последно число на месеца, в които начислявало цена за пренос за
количествата електрическа енергия, които са измерени през съответния месец като
постъпили от разпределителната в преносната мрежа.
Твърди, че всички процесни фактури представляват стойността на претендирана от „НЕК”
ЕАД цена за пренос за електрическа енергия, която не е използвана от крайните
клиенти или за покриване на технологичните разходи на разпределителната мрежа
на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД. Доколкото „мрежовата услуга пренос” - предмет на
въпросните фактури, не е предоставена, нито на разпределителното дружество,
нито на крайните клиенти на „ЕНЕРГО-ПРО Продажби” АД, не съществува правно или
договорно основание за заплащането й от разпределителното дружество.
Анализирайки подробно приложими
(според него) към процесния спор нормативни разпоредби и актове на регулаторния
орган ДКЕВР, ответникът счита, че твърдението
на ищеца, че основанието на вземанията по процесните фактури е чл.29 от
действащите към спорния период Правила за търговия с електрическа енергия е
неоснователно.
Спорът относно правоприемството в
процесното вземане е възведен от ответника с твърдението, че отделянето, с
което ищеца обосновава активната си легитимация, не посочва процесното вземане
като имущество, което преминава от преобразуващото се дружество „НЕК” ЕАД към приемащото
дружество „ЕСО” ЕАД.
Между страните не се спори, а това се
установява и от събраните по делото писмени доказателства и заключението на
изслушаната и приета комплексна (икономическа
и техническа) експертиза, че в трайно установените до м. септември 2012г.
отношения между страните - „НЕК” ЕАД - праводател на ищеца, и ответното
дружество „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД, за
дължимата цена за пренос на ел. енергия преносното предприятие ежемесечно е издавало четири фактури,
съответстващи на количествата електрическа енергия, пренесени за нуждите на
потребителите (тези, които се снабдяват по регулирани цени от крайния снабдител
и тези, които закупуват енергия от други доставчици на свободния пазар) и за
покриване на технологичните разходи на самата електроразпределителна мрежа на
ответното дружество, в т.ч. две фактури за авансово плащане (изчислени въз
основа на измервания за минал месец), една обща изравнителна фактура
(отразяваща реално показанията на СТИ в края на месеца), и една отделна фактура
за пренос на ел.енергия на свободен пазар (събраната от разпределителното
предприятие и заплатена от него на преносното предприятие „НЕК” ЕАД цена за пренос от
потребителите на свободния пазар).
Задълженията по така издаваните фактури (включително и за процесния период) са
били надлежно заплатени от ответното дружество. За периода 01.09.2012-31.07.2013г. същото е заплатило цена за пренос за фактурирано
количество в общ размер 4 807 284 920
KWh на стойност 58 931 289,26 лв.
Считано от
м. септември 2012г. „НЕК” ЕАД изоставило дотогавашната си практика като
започнало да издава допълнително пета фактура с дата последно число на месеца,
в която начислявало цена за пренос за допълнителни количества електрическа
енергия, с твърдение, че същите са били доставени в електроразпределителната
мрежа на ответника, поради което и независимо от това дали са били реално
използвани от крайните потребители и/ или за покриване на технологичните
разходи в разпределителната мрежа, или впоследствие са били върнати от
електроразпределителната в преносната мрежа, то за същите също се дължи цена за
пренос. Издадените за процесния период 01.09.2012-31.07.2013г.
фактури №**********/30.09.2012г. (коригирана с
фактура /кредитно известие/ №**********/31.10.2012г.);
№**********/31.10.2012г.; №**********/30.11.2012г.; №**********/31.12.2012г.;
№**********/31.01.2013г.; №**********/28.02.2013г.; №**********/31.03.2013г.;
№**********/30.04.2013г.; №**********/31.05.2013г.; №**********/30.06.2013г. и
№**********/31.07.2013г. не са били приети от ответното дружество и съответно
са били върнати на „НЕК”
ЕАД с придружителни писма Изх. №EPRG-779/ 09.10.2012г., Изх.
№EPRG-1843/07.12.2012г., Изх. №EPRG-44/ 08.01.2013г., Изх.
№EPRG-523/06.02.2013г., Изх. №EPRG-1019/07.03.2013г., Изх.
№EPRG-1773/08.04.2013г., Изх. №EPRG-2420/09.05.2013г., Изх.
№EPRG-2835/07.06.2013г., Изх. №EPRG-3494/08.07.2013г. и Изх.
№EPRG-3895/08.08.2013г. (с изключение на фактура №**********/31.10.2012г., за
която се твърди, че не е била получена от „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД).
Съгласно заключението на комплексната
експертиза, тези фактури не са установени в счетоводните книги на ответното
дружество „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД,
няма взети счетоводни записвания по тях. В счетоводството на „НЕК” ЕАД всички цитирани фактури са
осчетоводени като вземания от „ЕНЕРГО-ПРО
Мрежи” АД срещу реализирани приходи и разчети с ДДС. Вземането по тях е
отписано от баланса на „НЕК” ЕАД
и прехвърлено в баланса на „ЕСО” ЕАД въз основа на взето решение за
преобразуване чрез отделяне на имуществото на „НЕК” ЕАД, свързано с дейността „пренос на електрическа енергия” и
преминаването му към „ЕСО” ЕАД, документирано с Протокол № 71-2013 от
11.12.2013г. на Съвета на директорите на „Български енергиен холдинг” ЕАД.
Счетоводните записвания за това решение са с вальор 01.10.2014г.
При така
установените фактически положения и като съобразява липсата на посочени и
представени по делото доказателства за надлежно учредена и съществуваща между
страните договорна връзка чрез сключен в
писмена форма договор за
осъществяване на услугата „пренос на
електрическа енергия през електропреносната мрежа”, както и поведението на
ответното дружество – както извънпроцесуалното такова, така и последователно
поддържаното в хода на процеса становище за липса на основание (правно или договорно) за претендиране за плащане на фактурираните
допълнителни (над нетните) количества пренесена ел. енергия в процесния период,
съдът намира, че предявеният главен иск, квалифициран по чл.59 от ЗЗД като иск
за неоснователно обогатяване, е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
Въз основа на
извършеното преобразуване по
чл.262в от ТЗ чрез отделяне от „НЕК” ЕАД
на част от имуществото, представляващо
съвкупност от правата и задълженията, свързани с дейността „пренос на
електрическа енергия”, и приемането му от „ЕСО” ЕАД, извършено по
решение на едноличния собственик на капитала и на двете дружества „БЕХ“ ЕАД,
вписано в Търговския регистър на 04.02.2014г.,
ищцовото дружество „ЕСО”
ЕАД се легитимира като частен правоприемник на
преносното предприятие „НЕК”
ЕАД, съответно притежава надлежна активна
материалноправна и процесуална легитимация да води предявения иск.
В хипотезата на осъществяване на лицензионна дейност с
предмет пренос на ел. енергия, предназначена за крайно потребление, плащането
на цена за пренос като елемент от фактическия състав по чл.59 от ЗЗД
предпоставя реализирано количество ел. енергия. Като обективно състояние,
обогатяването на ответника по чл.59 от ЗЗД подлежи на главно и положително
доказване от ищеца. Подзаконовите актове, приети и действащи в областта на
преноса на ел. енергия, не съдържат нито презумпция, нито фикция относно
елемента обогатяване по отношение на нереализираното количество ел.енергия,
предназначена за крайно потребление. Нормата
на чл.59 от ЗЗД е субсидиарна и е функция на фундаменталния принцип за забрана
на обогатяване на един правен субект, при което друг търпи обедняване.
В процесния случай, твърденията на
ищеца за неоснователно обогатяване са изведени на основата на факта, че между
праводателя му „НЕК” ЕАД
и ответника в процесния период е възникнало и осъществено правоотношение за
пренос на електрическа енергия. Ищецът твърди, че в това правоотношение
ответникът, бидейки задължен по силата на чл.
29 от Правилата за търговия с електрическа енергия (обн. ДВ, бр.64 от
2010г., отм., ДВ, бр.66 от 2013г.) да
плати цена за пренос на електрическата енергия, подадена в оперирираната от
последния електроразпределителна мрежа, се е обогатил за негова сметка. По
същество, спорът между страните е сведен до дължимостта на цена за пренос за
количеството ел. енергия, която ответникът е върнал в преносната мрежа поради
това, че същата е останала без реализация. Правният въпрос, който е формулиран
между страните се отнася до това възниква ли обогатяване на ответника в
случаите, когато същият не заплаща цена за пренос за върната на преносното предприятие
ел.енергия и дали това обогатяване има за последица обедняване на ищеца
(преносния оператор).
За да се произнесе по този въпрос,
настоящият съдебен състав съобрази следното:
Задължаването на ответника с цена за пренос е
възведено на основата на факта, че същата се калкулира в цената на крайния
потребител. По тази причина ответникът не би могъл да реализира ползи и
увеличаване на своето имущество в случаите, когато нереализираната ел. енергия
се възстановява обратно в оперираната от ищеца преносна система. Всъщност,
ищецът не ангажира доказателства в посока реализиране на приходи от ответника в
перо цени за пренос на ел. енергия, които не са били платени. Нормата на чл.29
от Правилата за търговия с електрическа енергия, в относимата им
към процесния период редакция, не дава аргументи в посока на осъществени ползи
и нарастване на имуществената сфера на ответното дружество в резултат на
неплащане на претендираната от ищеца цена за пренос за възстановените на
последния количества нереализирана ел.енергия. Последвалото изменение на тази
разпоредба напълно необосновано се интерпретира/въвежда от ищеца в основание на претендираното от него
неоснователно обогатяване на ответника. Отсъства обективната за това положителна
предпоставка – изменение на имуществената сфера на ответника в посока нейното
нарастване.
Възникналото правоотношение между
страните по делото с предмет пренос на ел.енергия, предназначена за крайно
потребление, при което нереализираните количества подлежат на възстановяване в
преносната система на ищеца, не може да се идентифицира като продажбено
правоотношение или друг източник на претендираната от ищеца възмездност, чието
нарушаване има за последица обогатяването на ответника. Основание за това не се
съдържа в действащата нормативна уредба – както в общите закони (ЗЗД и ТЗ),
така и в специалния закон (ЗЕ). Неплащането на претендираната цена за пренос за
нереализираната и върната ел. енергия, съгласно принципа за възмездност и
еквивалентност на насрещните права и задължения, няма за последица
обогатяването на ответника. В хипотезата на чл.59 от ЗЗД обогатяването и
неговата установеност съставлява
обективен и задължително необходим елемент на фактическия състав, за да
се постигне защитата по твърдяното от ищеца обедняване.
Това разбиране е в унисон и със
становището на секторния регулаторен орган Държавна комисия за енергийно и
водно регулиране (понастоящем КЕВР), изразявано последователно както при
приемането на решения във връзка с регулиране на цените на електрическата
енергия (мотиви към решение №Ц-17/28.06.2012г.), така и по повод нарочното му
сезиране със запитвания за образуването на цените за пренос и достъп до
електропреносната мрежа. Впрочем, както самите страни сочат в разменената между
тях кореспонденция по повод оспорваните от ответника задължения по допълнително
издаваните му (считано от м. 09.2012) фактури (писма изх.
№91-ТИД-1/11.01.2013г. на „НЕК” ЕАД, изх.№EPRG-243/16.01.2013г. на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД), въпросът за
това дължи ли се цена за пренос при енергиен поток от електроразпределителната
към преносната мрежа се нуждае от нарочно правно регламентирано решение и
категорични указания от страна на ДКЕВР, без което същия не може да постигне
разрешение в отношенията между страните.
По тези основни съображения настоящият
съдебен състав прави извода, че неплащането на цена за пренос на електрическа
енергия над нетните количества, използвани от разпределителното предприятие, и
върната в преносната мрежа за пренос до други точки на потребление, не формира
правопораждащ фактически състав от категорията на хипотезата на чл.59 от ЗЗД. В
този ред и съобразено с обема и съдържанието на въведения по предмета на делото
правен спор, исковите претенции за неоснователно обогатяване и за обезщетение
за забава се преценяват като
неоснователни, поради което се отхвърлят.
При този изход на спора и с оглед
разпоредбата на чл.78, ал.3 от ГПК претенцията на ответника за осъждане на
ищеца да му възстанови сторените за производството по делото разноски се цени
като основателна. Съгласно представения списък по чл.80 от ГПК (л.1430) и
доказателствата за направени разноски, същите са в размер на 340 310 лева с
основание платено адвокатско възнаграждение (338 780 лв. с ДДС) и депозит
за експертиза (1 530 лв.). Представени са и доказателства за направата на тези
разходи – договор за правна защита и съдействие №7217/12.01.2016г., включващ и
изявление за начина на плащане на уговорената сума, издадена фактура с начислен
ДДС и платежно нареждане (л.1431-1433), платежни нареждания за плащане към
бюджета от 20.06.2016г. и от 04.10.2016г. (л.1г, 1498).
Съдът намира за неоснователно
направеното от ищеца възражение за прекомерност на платеното адвокатско
възнаграждение. Делото се отличава с фактическа и правна сложност, изготвени и
депозирани по делото са обстоятелствени отговори на исковата молба
(първоначален и допълнителен), пълномощникът на ответника се е явил в съдебно
заседание, осъществявайки активно защита на доверения му интерес, поради което
заплатено адвокатско възнаграждение, макар и да надвишава еднократно минималния
размер на следващото се при тези случаи адвокатско възнаграждение (139 076 лв.
(166 891,20 лв. с ДДС)), определен по правилата на чл.7, ал.2 от
Наредбата за минималните размери адвокатски възнаграждения (ред., ДВ,
бр.28/2014г.), се преценява като съответно както на правната и фактическа
сложност на делото, така и на вложената от адвоката работа по делото.
Отделно от това съдът намира за
необходимо да отбележи, че липсва както конкретно правно основание, така и
нормална житейска логика да се приеме, че във всички случаи на осъществяване на
процесуално представителство от адвокат (без да се прави разлика в
квалификацията, знанията, уменията, професионален опит, стаж на отделните
адвокати) дължимото му и платено от страната адвокатско възнаграждение следва
да е в минималния (или близък до него) размер, посочен в Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
Ето защо съдът не намира основание за
приложението на разпоредбата на чл.78,
ал.5 от ГПК, претендирания от ответника разход се възлага изцяло в тежест на
ищеца.
Въз основа на изложените съображения
съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1404, район „Триадица”, ул. „Гоце Делчев” №105, представлявано от изпълнителния
директор Иван Йотов, съдебен адрес:***,
Адвокатско
дружество „Хорозов и партньори”,
срещу „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна 9009, район
„Владислав Варненчик”, Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик” №258,
съдебен адрес:***, Адвокатско
Дружество „В., Желязков и Партньори“, искове с правно основание чл.59,
ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата
3 871 755,76 лева (с включен
ДДС), представляваща общият размер на дължимата, съгласно чл.29 от Правила
за търговия с електрическа енергия (обн. ДВ, бр.64 от 2010г., отм., ДВ, бр.66
от 2013г.) и Решение №Ц-17/28.06.2012г.
на ДКЕВР, но неплатена цена за пренос на 352 163 928 Квч електрическа
енергия, преминала от преносната към разпределителната мрежа за периода 01.09.2012-31.07.2013г., за което
са били издадени фактури №**********/30.09.2012г. (коригирана с фактура
/кредитно известие/ №**********/31.10.2012г.); №**********/31.10.2012г.;
№**********/30.11.2012г.; №**********/31.12.2012г.; №**********/31.01.2013г.;
№**********/28.02.2013г.; №**********/31.03.2013г.; №**********/30.04.2013г.;
№**********/31.05.2013г.; №**********/30.06.2013г. и №**********/31.07.2013г., както
и сумата 746 444,15 лева,
представляваща дължимо обезщетение за забава в размер на законната лихва, изчислена
върху неплатената данъчна основа (сумата без ДДС) по всяка отделна фактура,
считано от деня, следващ датата на определения падеж, до 19.06.2015г. (дата,
предхождаща подаването на исковата молба в съда).
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН
СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР” ЕАД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София 1404, район „Триадица”, ул. „Гоце Делчев” №105, представлявано от изпълнителния
директор Иван Йотов, съдебен адрес:***,
Адвокатско
дружество „Хорозов и партньори”,
да заплати на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна 9009, район „Владислав Варненчик”,
Варна Тауърс-Е, бул. „Владислав Варненчик” №258, съдебен
адрес:***, Адвокатско Дружество „В., Желязков и
Партньори“, сумата
340 310 лева (триста и
четирдесет хиляди и триста и десет лева), представляваща дължими за
възстановяване сторени разноски по делото, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Национална
електрическа компания” ЕАД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление София, ул. „Триадица” №8,
представлявано от Петър Асенов Илиев, и „Български енергиен
холдинг” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление София, ул. „Веслец” №16,
представлявано от Жаклен Йосиф Коев, като трети лица – помагачи на страната на ищеца „Електроенергиен системен оператор”
ЕАД, ЕИК
*********, гр. София.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Варненски
апелативен съд с въззивна жалба, предявена в двуседмичен срок от връчването на
препис от същото на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: