№ 678
гр. гр. Добрич, 13.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на тринадесети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Галатея П. Ханджиева Милева
Членове:Диана Г. Дякова
Жечка Н. Маргенова Томова
като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500778 по описа за 2021 година
намира следното :
Производството е образувано по реда на глава ХХІ от ГПК, чл.274 и сл. от ГПК, вр.с
чл.248 от ГПК, по частната жалба вх.№261105/04.11.2021г., подадена от “Агроимпулс 2000“
ООД, ЕИК *********, гр.Тервел, ул.“Столетов“ №20 срещу определение
№260110/27.10.2021 год. по гр.д.№217/2020г. на Районен съд-Тервел, с което е отхвърлено
искането и за изменение на постановеното по същото дело решение №260025/22.02.2021г. в
частта му за разноските.
Доводите, обосноваващи неправилността и незаконосъобразността на обжалвания акт се
свеждат до несъгласие с изводите на съда за присъждане на сторените от насрещната страна
в заповедното производство разноски.
Насрещната страна –„Лесгрийн“ЕООД не е изразила становище.
При данни, че постановеното неизгодно за частния жалбоподател определение му е връчено
на дата 28.10.2021 год. , частна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 от ГПК и е
процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните
съображения:
Производството по гр.д.№217/2020г.на ТРС е образувано по искова молба вх.
№1602/19.08.2020г. на „Лесгрийн“ЕООД гр.Дулово, с която срещу “Агроимпулс 2000“ООД
гр.Тервел е предявен положителен установителен иск за установяване съществуването на
парично вземане на ищеца в размер на сумата от 5452.80лева, и за сумата от 121.17лева
обезщетение за забава върху главното задължение за периода 22.04.2020г. – 10.07.2020г., за
което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
№56/05.05.2020г. по ч.гр.д.№113/2020г.на ТРС.
С решение №260025/22.02.2021г. съдът е отхвърлил установителната претенция за
главницата поради погасяване чрез плащане на 09.07.2020г. и уважил претенция за сумата от
1
121.17лева- обезщетение за забава върху главното задължение за периода 22.04.2020г. –
10.07.2020г., тъй като главницата е била платена, но не и лихвата. Решението е влязло в
сила-въззивната жалба на ответника е била върната, разпореждането за връщане е
потвърдено с определение по ч.гр.д.№797/2021г.на ДОС, влязло в сила на 08.12.2021г..
С решение №260025/22.02.2021г. районният съд е присъдил в полза на ищеца и разноските
в заповедното производство- 109.60лева държавна такса и 500лева адвокатско
възнаграждение, т.е. общо 609.60лева, предмет на инициираното от жалбоподателя
производство по чл.248 от ГПК.
Отговорността за разноски се явява санкция за неоснователно предизвикан правен спор. В
случаите, когато паричните задължения по заповедта за изпълнение са погасени чрез
доброволно плащане след образуване на заповедното производство,т.е. в хода на
производството, какъвто е настоящия, на кредитора -заявител се дължат сторените в това
производство разноски-заплатени ДТ и адвокатско възнаграждение. Отговорността на
длъжника-ответник за разноските пред заповедния съд следва да бъде ангажирана, тъй като
именно той е дал повод за образуване на заповедното производство-към момента на
подаване на заявлението задължението е съществувало, главницата е била платена в хода на
производството, което обстоятелство е било съобразено съобразно нармата на чл.253 от
ГПК. Сумата от общо 609.60лева , от които 500.00 лева адвокатско възнаграждение и
109.60лева държавна такса в заповедното производство по ч.гр.д.№113/2020г. на РС-
Тервел, следва и правилно са присъдени в полза на ищеца.
За яснота следва да се отбележи, че по същите съображения са дължими сторените от ищеца
разноски и в исковото производство- не само за уважената част от иска, но и за тази част от
иска, която се отхвърля поради погасяване на вземането чрез плащане в хода на процеса, т.е.
след датата на подаване на заявлението .
Следователно, съобразно изхода от делото и предвид липсата на обстоятелства,
освобождаващи ответника от отговорност за разноски, молбата му по чл.248 от ГПК се
явява неоснователна, респ. обжалваното определение, с което е отказано уважаването е
правилно.
С оглед гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260110/27.10.2021 год. по гр.д.№217/2020г. на Районен
съд-Тервел, с което е отказано да се уважи молбата на “Агроимпулс 2000“ ООД за
изменение на постановеното по същото дело решение №260025/22.02.2021г.в частта на
разноските.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване по смисъла на чл.248 ал.3 изр.2
от ГПК във връзка с чл.280 ал.3 т.1, пр.2 от ГПК.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3