Р Е Ш Е Н И Е
№ 21 30.01.2020 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Търговище касационен състав
На двадесет
и осми януари 2020 година
В открито заседание в следния състав:
Председател: Красимира Тодорова
Членове: Албена Стефанова
Иванка Иванова
Секретар: Гергана Бачева
Прокурор: Васил Ангелов
Като разгледа докладваното от
съдията-докладчик Иванка Иванова
КНАХД № 1 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съдът взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка
с чл. 348 от НПК и чл. 63 от ЗАНН.
Делото е образувано по жалбата на Н.Й.Г. ЕГН **********,***
Освободител“ № 8А, ет. 4 против Решение № 284/ 25.11.2019г., постановено по
НАХД № 701/ 2019 г. по описа на РС – Търговище, с което е потвърден Електронен
фиш за налагане на глоба (ЕФ) серия
К, № 2762533 от 21.05.2019 г. на ОД на МВР- Търговище, с който за нарушение на
чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 189, ал. 4 във
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП и е наложено адм. наказание „глоба” в размер
на 300 лв. В жалбата е посочено като касационно основание за отмяна -
необоснованост. В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Ответникът по касация – ОД на МВР-Търговище, редовно
призован, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна,
а решението е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Съдът, след като обсъди оплакванията в
жалбата във връзка със събраните
доказателства по делото пред първата инстанция, и съобрази правомощията
си в касационното производство, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално
допустима, а разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
За да потвърди процесният електронен фиш (ЕФ),
въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че на
21.05.2019 г. в 19.34 часа в община
Търговище на първокласен път 1, клас 4, км. 227+300, в общ. Търговище до Метанстанция посока гр.
София, касаторът Н.Н.Г. *** е
управлявал МПС „Ауди КУ 7“ с рег. № … със скорост 98 км/ч, при максимално допустима
скорост 60 км/ч. за извън населено место обозначена с
пътен знак В26 и сигнализирано място за
контрол с пътен знак Е24. Скоростта била
засечена и фиксирана с автоматизирано техническо средство № 00209D32D438 и заснета с клип. На
основание гореизложено е издаден и процесния ЕФ от ОД на МВР гр. Търговище, с
който на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено адм. наказание „
глоба” в размер на 300.00 лева.
От
правна страна въззивният съд е приел, че описаното в ЕФ серия К № 2762533 на ОД
на МВР адм. нарушение, а именно – управление на МПС със скорост 38 км/ч.,
над разрешената, се потвърждава от
писмените доказателства по делото. Приложен и приет по делото е видеоклип № 019
. Видно от клипа се установява, датата на нарушението, точния час, максимално
разрешената скорост, скоростта на управлението, отклонението от максимално
разрешената скорост, марката на лекия автомобил и контролния му номер, номера
на автоматизираното техническо средство, с което е установена скоростта и
заснет клипа. Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 7 от ЗДвП изготвените с технически
средства снимки са веществени доказателствени средства в
административнонаказателния процес.
След
преценка на събраните доказателства, писмени и гласни, съдът e счел издадения ЕФ за
правилен и законосъобразен. Представени и приети по делото са писмени доказателства, във връзка с
направените от касатора доводи за отмяна. Видно от приетите писмени доказателства, установява се по категоричен начин, че техническото средство използвано за контрол и
заснемане скоростта на движение на посоченото место в общ. Търговище, км. 227+
300 е с т а ц и о н а р н о, с посочено ограничение на скоростта 60 км/ч
контролиращо движението д в у с т р а н н о. От представеното писмено доказателство–писмо от Областно пътно
управление се установява, че на път 1-4,
км 227+300 има монтирана стационарна камера за засичане скоростта на ППС, като
и в
д в е т е посоки има поставени
пътни знаци В26(60 км/ч) и двата пътни знака (в
двете посоки) са поставени на 150 м преди стационарната камера за
засичане скоростта на движение на ППС.
Съгласно
ТР № 1/26.02.14 г. на ВАС“…ЕФ е своеобразен властнически акт с установителни и
санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по
отношение на правното му действие/ съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП/, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че
изискванията за форма, съдържание и
ред за издаване на АУАН и НП ,
сравнително подробно регламентирани в ЗАНН,
са неприложими по отношение на ЕФ. Относно формата на ЕФ следва да се
приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4 реквизити..“.
Съгласно
разпоредбата на чл. 16 от Наредба № 8121з-532/12.05.15 г. за условията и реда
за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на
правилата за движение по пътищата, данни за нарушение се съхраняват до
приключване на адм. преписка във формата
и вида, изготвен от АТСС, като информацията по ал. 1 се предоставя ,
като отпечатано статично изображение във вид на снимков материал с уникален
идентификационен номер по искане на органи на съдебната власт и на лица,
участващи в административния процес. Липсва задължение за изпращане на наказаното
лице на снимков материал за регистрираното нарушение заедно с издадения ЕФ.
Такъв може да бъде предоставен по негово изрично искане.
Видно
от представените писмени материали по адм. преписка, установява се, че предвид
изготвена справка относно собственика на процесния автомобил е установено, че
той е регистриран на „Пропъртис Инвестмънт“ ЕООД с управител Н.Й.Г.. В
процесния случай правилно е ангажирана отговорността на Н.Г.. Касаторът не е
представил в законоустановения срок по чл. 189 от ЗДвП информация, че е
предоставил управлението на процесното МПС на посочената дата на друго лице,
поради което е ангажирана и неговата адм. отговорност.
Настоящата
инстанция счита изводите на въззивния съд за правилни и законосъобразни. Постановеният
съдебен акт е подробно и обстойно мотивиран. Изложени са подробни съображения
по приложимите правни норми. Обсъдени са всички събрани по делото доказателства
и всички наведени възражения от наказаното лице. Касаторът навежда пред
настоящата инстанция възражения, които по същността си не касаят законосъобразността
на постановения съдебен акт, а се свеждат до незаконосъобразността на издадения
ЕФ. Доводите за незаконосъобразността на издадения ЕФ касаторът е следвало да
навежда пред въззивния съд, а не пред настоящата инстанция, която не е
инстанция по фактите, а по правото. По отношение на постановения съдебен акт
доводите на касатора се свеждат до неговата необоснованост. Необосноваността не
е касационно основание за настоящата съдебна инстанция предвид на нормата на
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 348 от НПК. Съгласно чл. 348, ал. 1 от НПК
основания за оспорване на решенията на районните съдилища по административно
наказателни дела са: 1) когато е нарушен законът; 2) когато е допуснато съществено
нарушение на процесуални правила и 3) когато наложеното наказание е явно
несправедливо. В тази връзка касаторът не излага доводи по тези основания в
подадената касационна жалба.
В настоящия случай ЕФ съдържа изискуемите от нормата на
чл.189, ал.4 от ЗДвП задължителни реквизити, налице е яснота относно елементите
на визираното административно нарушение. В
ЕФ и приложената към него снимка изрично е посочено, че нарушението е извършено на първокласен път
I-4, извън населено място, където
ограничението на скоростта на движение е 60 км/ч, като посоченото
ограничение е сигнализирано с пътен знак
двустранно.
При положение, че
при първоинстанционното дело не е допуснато нарушение на правилата на съдопроизводството, като са събрани конкретни доказателства относно
относимите факти, процесуално недопустимо е при проверка
на въззивното решение, касационният
състав да подменя вътрешното убеждение на съда по същество. Правилни са изводите на въззивния съд за
съставомерност на деянието на касатора по чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.
4 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП – за превишение на разрешената скорост на
движение извън населено място с 38 км/ч. Нарушението е безспорно установено и
доказано пред въззивния съд от АНО, като всякакви възражения в обратната насока
са неоснователни и необосновани. По делото е доказано и обстоятелството, че извършеното
нарушение е установено и заснето със автоматизирано техническо средство, което е било стационарно,
което е обозначено по надлежния ред.
При тези съображения настоящият съдебен състав счита,
че постановеният съдебен акт е валиден и допустим. Не се констатираха нарушения
на материалния закон, поради което постановеното първоинстанционно решение следва
да бъде оставено в сила.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр.
с чл.223 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 284/25.11.2019 г., постановено
по НАХД № 701/ 2019 г. по описа на РС – Търговище.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване или
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:……….
..………..