Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. Плевен, 06. 12. 2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенският
районен съд, I граждански състав, в публичното заседание на двадесет и
седми ноември през двехиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО ТОМОВ
при
секретаря Румяна Конова като разгледа докладваното от съдията ТОМОВ гр. д. № 2694
по описа за 2019 година, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „А.З.С.Н.В.”
ЕАД *** против Е.А.М. от гр. П..
В молбата се твърди, че на ***год. между „П.Ф.Б.“ ООД и ответницата е
бил сключен договор за потребителски паричен кредит № ***. Твърди се, че по
силата на този договор на ответницата е бил предоставен потребителски кредит за
лични нужди в размер на 1 500 лв. Твърди се, че договорната лихва е била
уговорена в размер на 295, 88 лв., като общата стойност на усвоената главница и
договорната лихва /1 795, 88 лв./ е следвало да бъде заплатена на 60 равни
седмични погасителни вноски, всяка в размер на 29, 93 лв. Твърди се, че първата
вноска е била платима на 24. 10. 2016 год., а последната- на 11. 12. 2017 год.
Твърди се, че с подписването на договора за кредит кредитополучателят е изразил
съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие в размер на 75 лв.,
която е била включена в седмичните погасителни вноски. Твърди се, че
кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя допълнителна
услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото
местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита по
местоживеенето на кредитополучателя. Твърди се, че описаните такси „Кредит у
дома“ са били посочени като обща сума в буква „Д“ на първата страница на
договора за кредит, а именно: 1 279, 47 лв. Твърди се, че общата сума,
която кредитополучателят се е задължил да върне на кредитодателя по договора за
кредит е в размер на 3 150, 35 лв., като крайният срок за издължаване на
всички задължения е бил 11. 12. 2017 год. /датата на последната погасителна
вноска/. Твърди се, че кредитополучателят не е заплатил изцяло дължимите се
задължения, поради което му е било начислено обезщетение за забава върху
дължимите суми, считано от 27. 12. 2016 год., в размер на 209, 77 лв. Твърди се,
че на 01. 07. 2017 год. е бил сключен договор за цесия между „Ф.Б.“ ЕООД /с
предишно наименование „П.Ф.Б.“ ООД/ и „И.А.М.“ АД, по силата на който
вземането, произтичащо от сключения с ответницата договор за потребителски кредит,
е било прехвърлено на „И.А.М.“ АД ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности. Твърди се, че на 01. 06. 2018 год. е било подписано Приложение
№ 1 към допълнително споразумение с дата 01. 11. 2017 год. към рамков договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16. 11. 2010 год., сключен
между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ЕАД, по силата на което „И.А.М.“ АД е
прехвърлило на ищцовото дружество вземането, произтичащо от сключения с
ответницата договор за потребителски кредит. Твърди се, че ответницата е била
уведомена за извършените продажби на вземането с уведомителни писма, изпратени
с известия за доставяне. Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е било образувано ч. гр. дело
№ 569/ 2019 год. по описа на П.ския районен съд. Твърди
се, че заповедта за изпълнение е била връчена по реда на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради
което за ищеца възниква правния интерес от предявяване на настоящия
установителен иск. В заключение ищцовото дружество моли съда да признае за
установено вземането му срещу ответницата за сумата от общо 2 865, 11 лв., от
които 1 308, 29 лв. представляващи главница по договор за потребителски кредит
№ ***/ ***год., 218, 13 лв. представляващи договорна лихва за периода от 26. 12.
2016 год. до 11. 12. 2017 год., 62, 76 лв. представляващи такса оценка на досие
за периода от 26. 12. 2016 год. до 11. 12. 2017 год., 319, 84 лв.
представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой
по местоживеене на кредитополучателя за периода от 02. 01. 2017 год. 11. 12.
2017 год., 746, 32 лв.
представляващи такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски
по местоживеене на кредитополучателя за периода от 02. 01. 2017 год. 11. 12.
2017 год. и 209, 77 лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 27. 12.
2016 год. до 01. 02. 2019 год., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01. 02. 2019 год. до окончателното изплащане на сумата. Претендира и заплащане на
направените в заповедното и в настоящото исково производство деловодни
разноски.
Ответницата,
чрез назначения й от съда ***, ангажира становище, че исковата молба е неоснователна.
Съдът,
като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в
разпоредбата на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между
страните относно дължимостта на вземането по заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 569/ 2019 год. по описа на П.ския районен съд.
Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи, когато заповедта за
изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона несъдебен акт /несъдебно
изпълнително основание/ и е постъпило възражение от длъжника в установения
двуседмичен срок, респ. заповедта за изпълнение е връчена по реда на чл. 47 ал.
5 от ГПК, заявителят /кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата
си, предявявайки претенцията по чл. 422
от ГПК. Разгледан по същество, предявеният положителен установителен иск е частично
основателен.
Вземането н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД *** произтича от договор
за потребителски кредит №
***/ ***год., рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ от 16. 11. 2010 год., допълнително споразумение към него от 01. 11.
2017 год. и приложение № 1 към него от 01. 06. 2018 год. По силата на цитирания по- горе договор за кредит, сключен
с „П.Ф.Б.“ ООД, ответницата Е.А.М. като кредитополучател се е задължила да
погаси задължението си на 60 седмични вноски, всяка от които на стойност 52, 51
лв. От заключението на назначената съдебно- счетоводна експертиза, което не е
оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно, се
установява, че ответницата не е изпълнила точно задължението си, като е
заплатила на кредитодателя сумата от 495, 00 лв., с която са погасени частично главница,
договорна лихва и такси. Установява се, че към момента на приключване на
съдебните прения е останало непогасено задължение в размер на сумата от 2 876, 38 лв.
Основните
възражения на *** на ответницата са в няколко насоки. Възражението, че
кредиторът не е обявил предсрочната изискуемост на кредита по надлежния ред, е неоснователно.
Конкретният случай не попада в хипотезата, разгледана в т. 18 от тълкувателно
решение № 4 от 18. 06. 2014 год., ОСГТК, тъй като на първо място не се касае за
предхождащо заповедно производство по чл. 418 във вр. с чл. 417 т. 2 от ГПК, а
за производство по реда на чл. 410 от ГПК, и заявителят, респ. неговият
праводател нямат качеството на банка- кредитор. Недопустимо е да прилагат по
аналогия специални изисквания към банките и към небанкови финансови институции.
От друга страна в настоящия случай обявяването на предсрочната изискуемост на
кредита е ирелевантно за предмета на спора, доколкото изискуемостта на
процесното вземане е настъпила по силата на друг юридически факт- с изтичането
на срока на договора, което съвпада с настъпването на падежа на последната
погасителна вноска /11. 12. 2017 год./. Без
значение за възникналия правен спор е и обстоятелството дали уведомлението за
извършената цесия на вземането е било връчено на ответницата. Длъжникът може да
възрази за липса на уведомяване само ако едновременно с това твърди, че вече е
изпълнил на стария кредитор или на овластено от последния лице. В настоящия
случай такова твърдение липсва, а и от заключението на ***се установява по
категоричен начин, че други плащания от страна на ответницата /освен
горепосочените в размер на 495 лв./ не са извършвани. Тук е мястото да се
отбележи, че няма
пречка уведомяването за извършена цесия да бъде направено и чрез връчване на
препис от искова молба, към която е приложено уведомлението от стария кредитор. Тъй като този факт е от
значение за спорното право, той следва да се съобрази като факт, настъпил в
хода на процеса по реда на чл. 235 ал. 3 от ГПК. Длъжникът
се счита за уведомен и когато цесията е съобщена на ***,
назначен по реда на чл. 47 ал. 6 от ГПК, в потвърждение на което са и разясненията, дадени в решение № 198- 2019- I т. о.: връчването на всички книжа по
делото на ответника е надлежно, ако е направено на ***, и от този момент се пораждат
свързаните с факта на връчване правни последици.
Основателно
е възражението, намерило отражение в отговора на исковата молба, досежно дължимостта
на претендираните такси за услуга „Кредит у дома“ и за оценка на досие. В тази
връзка следва да се посочи, че съгласно чл. 25 от сключения договор за кредит
само 30 % от общия размер на таксата за услугата за домашно посещение покрива
някакви разходи на кредитора по събирането на дълга, а останалата част
представлява печалба на кредитора. Явно е, че тази договорна регламентация е
въведена с цел заобикаляне на императивното изискване на чл. 19 ал. 4 от ЗПК,
гарантиращо максимално допустимият процент на разходите на годишна база по
потребителските кредити да е в размер не по- висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на
Министерския съвет. А съгласно чл. 21 ал. 1 от ЗПК всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на
този закон, е нищожна. Ето защо съдът счита, че договорката между страните за
заплащане на такса за услуга „Кредит у дома“ противоречи на императивни правни
норми и поради това не е породила своето правно действие. Друг е въпросът, че
ищецът не е ангажирал никакви доказателства за реалното предоставяне на
услугата, за която е предвидена таксата по чл. 25 от договора за кредит. Що се отнася до втората
претендирана такса- за оценка на досие- същата влиза в противоречие с друга
правна норма, а именно: чл. 10а ал. 2 от ЗПК, според който кредиторът не може
да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. Оценката на досие е действие по проверка
платежоспособността на кредитополучателя и предхожда сключването на договора, т.
е. тази дейност е свързана именно с усвояването на кредита, поради което такси
във връзка със същата не се дължат. Доколкото съгласно заключението на *** част
от заплатената от ответницата сума по кредита, а именно: 225, 54 лв., е за
погасяване на част от посочените по-
горе такси, същата следва да се приспадне от задължението за главница, доколкото
е платена на нищожно правно основание, което се приравнява на липса на правно
основание.
С оглед изложеното съдът приема, че в полза на кредитора „А.З.С.Н.В.”
ЕАД *** е налице вземане срещу ответницата Е.А.М.
*** за сумата от общо 1 510, 65 лв., от които 1 082, 75 лв. представляващи
главница, 218, 13 лв. представляващи договорна лихва и 209, 77 лв.
представляващи обезщетение за забава. В този размер предявеният положителен
установителен иск се явява основателен и следва да се уважи, като за разликата
до претендираните 2 865, 11 лв. същият следва да се отхвърли.
При
този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените в заповедното производство
деловодни разноски в размер на 56, 57 лв. съобразно признатата част от
вземането и направените в хода на исковото производство деловодни разноски в
размер на 505, 35 лв. съобразно уважената част от иска.
По тези съображения П.ският районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответницата Е.А.М. ***, ЕГН **********, че същата
дължи на ищеца „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, ***, представлявано от ***, сумата от 1 510, 65 лв., от които 1 082, 75 лв.
представляващи главница по договор за потребителски кредит № ***/ ***год., 218, 13 лв. представляващи договорна лихва за
периода от 26. 12. 2016 год. до 11. 12. 2017 год. и 209,
77 лв. представляващи обезщетение за забава за периода от 27. 12. 2016 год. до 01. 02. 2019
год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01. 02. 2019 год. до окончателното
изплащане на сумата, като за разликата до 2 865, 11 лв. ОТХВЪРЛЯ предявения иск като
неоснователен.
ОСЪЖДА
Е.А.М. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, ***, представлявано от ***, сумата от 56, 57 лв., представляваща направени деловодни разноски в заповедното
производство съобразно признатата част от вземането.
ОСЪЖДА
Е.А.М. ***, ЕГН **********, да заплати н. „А.З.С.Н.В.”
ЕАД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, ***, ***, представлявано от ***, сумата от 505, 35 лв., представляваща направени деловодни разноски в исковото
производство съобразно уважената част от иска.
Решението
подлежи на обжалване пред П.ския окръжен съд в 14- дневен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: