О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е №
260007
гр.Пловдив, 06.01.2021 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, наказателно отделение, в закрито съдебно
заседание на шести януари две хиляди и двадесет и първата година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕСЕЛИН
ГАНЕВ
ЧЛЕНОВЕ : МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТОЙНОВА
след като разгледа докладваното от чл.съдията Милена Рангелова в.ч.н.д. № 6
по описа на ПАС за 2021 г, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на Глава 22-ра вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал.
1, т. 6 НПК.
Образувано е по частна жалба на адв. И.В., защитник на
подсъдимия П.М., срещу определението от 16.12.2020
г. по н.о.х.д. № 2109/20 г. на ОС-Пловдив в частта му, с която в разпоредително
заседание съдът се е произнесъл относно подсъдността на делото и относно мярката
за неотклонение на подсъдимия.
В жалбата, която не е просрочена, се твърди
незаконосъобразно процедиране, изразено в това, че съдът неправилно е приел, че
делото му е местно подсъдно и неправилно е отказал да облекчи мярката за
неотклонение на подсъдимия. Формулираното искане е за отмяна на
определението.
Съдът в настоящия състав, като въззивна инстанция, след като
се запозна с данните по делото, с мотивите на обжалвания първоинстанционен акт
и обсъди доводите и съображенията на жалбоподателя, намери жалбата за
недопустима в частта, с която се атакува произнасянето относно подсъдността
(арг. от лимитативното изброяване в чл. 249, ал. 3 НПК на обжалваемите части на
определенията по чл. 248 НПК), а в частта относно мярката за неотклонение я
прие за допустима и основателна.
Както беше посочено в предходното определение на ПАС,
опасността от извършване на престъпление е налична. Тази опасност следва от значителната тежест на
повдигнатото обвинение, обсъждана в аспекта на предходните осъждания на
подсъдимия – деянията, в извършването на които е обвинен по настоящото дело, са
с твърдяна дата на изпълнение скоро след приключване на предходно ефективно
изтърпяване на наказания лишаване от свобода за тежки умишлени престъпления (по
чл. 152, 150, 155, 209, 214 и 213а НК). Беше обоснована и опасност от препятстване
протичането на наказателното производство, като в тази връзка беше обърнато внимание
на данните за констатирани през м. юли и през м. октомври 2020 г. нарушавания
на режима на изпълнение на мярката за неотклонение „домашен арест“.
Беше споделено виждането на първата инстанция, че въпросните
релевантни опасности са намалели с течение на продължителното време, през което
се е осъществявало задържане на подсъдимия. Беше споменат и приносът на
прокуратурата за изтичането на немалък период от време, считано от задържането му
(в дома му) – той е допуснал престой на делото на досъдебната фаза от четири
месеца, а е можел да организира отстраняване на констатирани от съда съществени
процесуални нарушения, допуснати при изготвяне на първия обвинителен акт, за
по-кратко време.
Не бяха споделени съображенията на ПОС за определяне на
нисък размер на гаранцията – 10 000 лева. Беше прието, че ако и да са
намалели, споменатите опасности не са загубили много от своя интензитет, поради
което ПАС определи гаранция в доста по-висок размер. Счете, че избраната мярка
за неотклонение би била сигурно препятствие срещу недобросъвестно процесуално
поведение на г-н М..
От въпросното произнасяне в началото на м. декември 2020 г. до
настоящия процесуален момент е изминал повече от месец, през което време
подсъдимият не е могъл да внесе определената му сума от 50 000 лева. Това негово
бездействие показва, че в последна сметка посоченият размер на гаранцията не е
съобразен с имущественото му положение. Ето защо и като взе предвид и всички
останали обстоятелства по чл. 56, ал. 3 НПК, включително здравословното
състояние на М., което е лабилно, но не и сериозно влошено понастоящем, ПАС
прие, че гаранция в размер, който е наполовина по-нисък, а именно 25 000
лева, е подходящата мярка за неотклонение.
След внасяне на посочената сума подсъдимият ще бъде освободен от
задържането в дома си. Жалбата в останалата ѝ част не може да бъде
разгледана.
По изложените съображения Пловдивският апелативен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ протоколното определение от 16.12.2020 г. по н.о.х.д.
№ 2109/20 г. по описа на ОС - Пловдив, постановено по реда на чл. 248 НПК, с
което е оставено без уважение искането на подсъдимия П.М.М. за изменение на мярката
му за неотклонение „гаранция“ в размер на 50 000 лева, като НАМАЛЯВА размера на
гаранцията на 25 000 (двадесет и пет хиляди) лв.
Определението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :