РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. София, 20.08.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на тридесети
май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при секретаря Стефка
Александрова разгледа докладваното от с ъ д и я
Мартинова гражданско дело № 151
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз
основа на искова молба, подадена от Р.В.Н. срещу „Д.: Ж.и З.“ АД, с което е
предявен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от Кодекса за застраховането
(отм.).
Ищцата Р.В.Н. твърди, че на
12.11.2016 г. около 15 ч. е управлявала лек автомобил с рег. № ******* по
посока към гр. Годеч, когато в района на местност Ранисловци
е участвала в пътно-транспортно произшествие, предизвикано от водача на лек
автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № *******, движещ се в
срещуположна посока на автомобила на пострадалата. Твърди, че в резултат на ПТП е получила следните
травматични увреждания: мозъчно сътресение, травма на шията, удар в областта на
главата, загуба на съзнание, гадене, главоболие, повръщане, болки в шийната област, изтръпване на ръцете, общомозъчен
сидром, цефалгичен синдром,
квадрипирамиден синдром. Споменът за случилото се й
причинил невротично и психично разстройство, не можела да се грижи за родителите
си. Претърпяла имуществени вреди в размер на: 3 000 лв. платени за лекарства,
рехабилитация и медицински такси, а именно: 1 600 лв. за рехабилитация – 2 пъти
седмично за 4 месеца по 50 лв.; 320 лв. –обезболяващи около 40 лв. на месец или
общо 320 лв.; 450 лв. за фиксиращи елементи) 576 лв.; 600 лв. за периода на
отсъствие от работа 14.11.2016 г. – 11.05.2017 г. (разликата за шест месеца на
основното й трудово възнаграждение в размер на 460 лв. месечно и 320 лв. –
изплатено обезщетение от общественото осигуряване за временна
неработоспособност или по 140 лв. месечно). Поддържа, че отговорността на
виновния водач е била предмет на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ с ответното дружество. Моли ответникът да бъде осъден
да заплати сумата от 70400 лева, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди и сумата от 9600 лева – имуществени, ведно със законната лихва от датата
на ПТП до окончателното й плащане. Претендира
направените по делото разноски.
Ответникът „Д.: Ж.и З.“ АД оспорва
исковете по основание и размер. Сочи липсата на вина у водача на лек автомобил
Хонда. Поддържа наличието на придружаващи заболявания на ищцата, видно от
представените от самата нея медицински документи. Сочи, че нетното трудово
възнаграждение на ищцата е 384,50 лв. Прави възражение за съпричиняване, тъй
като ищцата пътувала без обезопасителен колан. Моли
предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира направените по делото разноски.
Съдът, след
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с
оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 1 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
От събраните по делото писмени и
гласни доказателства (чрез разпит на свидетеля К.А.Г.) и приетата по делото съдебно-автотехническа експертиза се установява, че на 12.11.2016
г. около 15.05. часа на път ІІ-81, км. 25 между лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № ******* и Хюндай Санта Фе с рег. № ДК № *******,
управляван от Р.В.Н. е настъпило ПТП. Управляваният от Р.Н. автомобил се движел
по път ІІ-81 с посока от гр. София към гр. Годеч в полагащата се лента за движение.
В същото време лек автомобил „Хонда Сивик“ с рег. № *******,
управляван от К.Г. се движел в противоположна посока по същия път със скорост
от около и над 70 км. час. В района на 25-ти километър поради управление от
водача със скорост по-голяма от критичната скорост за преодоляване на кривата
без загуба на устойчивост на автомобила, губи контрол над управлението и
навлиза в лентата за движение към гр. Годеч. Траекториите на движение на
автомобилите се е пресякъл и е настъпил удар между тях, като първият контакт за
лек автомобил Хюндай Санта Фе е в предната лява част, а за лек автомобил Хонда Сивик – в страничната дясна част. Вещото лице от приетата
съдебно – автотехническа експертиза посочва, че причина за настъпване на
произшествието е навлизане на лек автомобил Хонда Сивик
в лентата за движение към гр. Годеч на разстояние по-малко от опасната зона за
спиране на Хюндай Санта Фе. Установява, че лек автомобил Хюнадай
Санта Фе е оборудван фабрично с триточкови предпазни колани от инерционен тип
за предни и задни седалки и с предпазни въздушни възглавници.
Установява се от
заключението на съдебно-медицинска експертиза, изготвено въз основа на събраните
по делото доказателства и личен преглед на ищцата, че при процесното
ПТП Р.В.Н. е получила следните
травматични увреждания: мозъчно сътресение, навяхване на шийните
прешлени, дискординационен синдром, охлузване на
лявата гривнена става, контузия на гърдите, кръвонасядания по предната повърхност на двете колена.
Вещото лице посочва, че получените травми са често срещани при пътуващи в
автомобил и претърпели ПТП, като мозъчното сътресение е било от средна степен
със загуба на съзнание за неопределено време, но с установени постравматични неврологични последици – главоболие,
световъртеж, дискориданционен синдром, нистагъм при поглед встрани, които са отзвучали за срок от
3 месеца. Установява се, че по своя медико-биологичен характер получените
травматични увреждания са довели на ищеца разстройство на З.то с временна
опасност за живота, а претърпените мекотъканни
увреждания – болки и страдания.
Установява се, че спешна медицинска помощ ищцата е получила от екип на
ЦСМП, а следващ медицински преглед е извършен 3 дни след ПТП – на 15.11.2016 г.
след оплаквания от загуба на съзнание за кратко, главоболие, гадене, повръщане,
болки в шията и изтръпване на ръцете. Освидетелствана е от лекар в
Съдебно-медицински експертизи при ВМА на 21.11.2016 г. Проведени били два прегледа на 12.12.2016 г.
и на 12.01.2017 г. при лекар - невролог.
Ищцата е ползвала отпуск за срок от 6 месеца поради временна неработоспособност
с диагноза „мозъчно сътресение“. На 22.01.2017 г. ищцата била прегледана от
психиатър, който е дал заключение за остра стресова реакция и е предписал
лечение. Била проведена консултация с отоневролог, който е дал заключение за наличие на
световъртеж от централен произход с дискорсинационна
генеза. Лечението е продължило амбулаторно. Вещото лице е дало заключение, че
при описаната симптоматика лечението е продължило около 1-2 месеца, като
оплакванията са отшумели за посочения период. Установява, че към настоящия
момент здравословното състояние на ищцата е възстановено и няма данни за трайни
негативни последици. Вещото лице посочва, че по време на лечението си
пострадалите извършват значителни разходи, които не се заплащат от НЗОК, като
за лечението на ищцата са представени доказателства, че са й предписани от
лекар. Вещото лице дава заключение, че към момента на ПТП Р.Н. е пътувала с
поставен предпазен колан.
Във връзка с установяване
на размера на неимуществените вреди са събрани гласни доказателства чрез
разпита на свидетеля Й.Г.С.. В показанията си свидетелката установява, че
познава Р.Н., тъй като е нейна съседка. Четири – пет дни след инцидента отишла
да я види. Заварила майка й при нея. Тя й помагала и я гледала. Ищцата лежала,
гледала много странно. Отказвала да се храни. Имала виене на свят. Следващите
дни свидетелката й помагала. Карала я да пуска пердетата, тъй като от
светлината не й било много добре. Имала гадене. Майката на Р. трябвало да се
грижи за баща й, тъй като той е с инсулт и затова се наложило свидетелката да
помага. Било голяма битка, тъй като тя имала неадекватно поведение – от
болезненост до сънливост. Това продължило месеци. Тя ставала, но се страхувала.
Когато трябвало да я закара на терапия или на преглед, Р. отлагала за друг ден.
Определено й се виело свят и била нестабилна. След като приключил болничния, тя
се страхувала да се качи в колата. Когато се почувствала по-добре свидетелката
я закарала да види родителите си. Към настоящия момент имала някакъв
спомен на уплаха, който е имала.
Препоръчали й физиотерапия, масажи, които продължили 4 месеца, в началото 2-3
месеца идвали в къщи, а после стационарно. Свидетелката заявява, че тя е
купувала лекарствата, и разходите били някъде около 40 лева месечно. Похарчени
били някъде окол 2800 лева за лекарства.
От приетото,
неоспорено от страните заключение на съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че общият размер на получените обезщетения за временна
неработоспособност е 2091,84 лева, а чистият размер на трудовото възнаграждение
е в размер на 2307 лева, т.е. разликата е в размер на 215,16 лева.
Не е спорно, че между ЗАД „Д.: Ж.и
З.“ АД и собственика на лек автомобил „Хонда Сивик“ с
рег. № ******* е сключена застраховка „Гражданска отговорност” с застрахователна
полица №BG/30/115003095172, по силата на която
застрахователят е поел задължението да покрие в границите на уговорената сума
отговорността за причинените от застрахования имуществени и неимуществени вреди
на трети лица, която е имала действие към датата на застрахователното събитие.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
Съгласно чл. 226, ал. 1 от Кодекса
за застраховането (отм.) увреденият, спрямо когото застрахованият по
застраховка гражданска отговорност е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Застрахователят по задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” на автомобилистите покрива отговорността на
застрахования за причинените на трети лица, в това число пешеходци,
велосипедисти и други участници в движението по пътищата, вреди вследствие на
притежаването или използването на моторно превозно средство, включително неимуществените
и имуществените вреди вследствие на телесно увреждане или смърт и вредите,
причинени на чуждо имущество (чл. 267, ал. 1 от КЗ). Основателността на
предявения иск, която е предпоставена от това по делото да се установи
наличието на непозволено увреждане, настъпило в резултат на ПТП (противоправно
деяние, извършено виновно, от което са причинени неимуществени и имуществени
вреди и причинна връзка между тях, както
и да се установи, че е налице договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
действащ към датата на настъпване на събитието и покриващ отговорността на
причинителя на вредите.
От
събраните по делото доказателства се установява, че на посочената в исковата
молба дата е настъпило пътно – транспортно произшествие, при което ищцата Р.В.Н.
е получила увреждания – мозъчно сътресение, навяхване на шийните
прешлени, дискординационен синдром, охлузване на
лявата гривнена става, контузия на гърдите, кръвонасядания по предната повърхност на двете колена.
Установява се, че отговорност за настъпилото ПТП носи водачът на лек автомобил „Хонда
Сивик“ с рег. № ******* К.А.Г.. Механизмът на ПТП,
вредите и причинната връзка между тях се установяват от приетите по делото
писмени доказателства, събраните по делото гласни доказателства и приетите
медицинска и автотехническа експертизи. Съгласно чл.
45, ал. 2 от ЗЗД вината на причинителя на увреждането се предполага до
доказване на противното. Ответникът е бил длъжен да ангажира доказателства за
обстоятелства, които изключват или ограничават вината на застрахования за
настъпване на процесното ПТП. По делото такива доказателства не са ангажирани.
Установява се, че към датата на
настъпване на застрахователното събитие между ответното застрахователно
дружество и собственика на лек автомобил „Хонда Сивик“
с рег. № ******* е съществувало застрахователно правоотношение по застраховка
“Гражданска отговорност”. По силата на застрахователния договор застрахователят
е поел задължението да покрие в границите на определената в договора сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени
и неимуществени вреди. Следователно предявеният иск за заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди се явява основателен, като следва да бъде обсъден техния
размер, както с оглед събраните по делото доказателства, така и с оглед
направените от ответника възражения.
Съгласно разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД размера на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид вида и степента на
увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици. По
делото се установява, че в резултат на увреждането ищцата е получила мозъчно
сътресение от втора степен, което определя като състояние с временна опасност
за живота. Установява се, че периодът, в който Р.Н. се е възстановила е около
2-3 месеца като липсват данни за остатъчна симптоматика или усложнения. С оглед
на изложеното, съдът намира, че справедливото обезщетение на неимуществените вреди
е в размер на 15000 лева, т.е предявеният иск следва да бъде уважен до този
размер и да бъде отхвърлен за разликата над тази сума до предявения размер от 70400
лева.
Предявеният
иск за заплащане на имуществени вреди се явява основателен за сумата от 215,16
лева, представляваща разликата между полученото обезщетение за временна
неработоспособност и трудовото възнаграждение на ищцата за периода, за който е
ползван отпуск за временна неработоспособност. В
останалата част предявеният иск за заплащане на обезщетение за имуществени
вреди е неоснователен, тъй като по делото не са ангажирани доказателства, които
при условията на пълно и главно доказване да установяват извършването на
разходи за лечение и рехабилитация.
Съгласно разпоредбата на чл. 51,
ал. 2 от Закона за задълженията и договорите ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да бъде намалено. Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка
причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен
резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и
бездействие, но то винаги следва да е противоправно и да води до настъпване на
вредоносния резултат. С отговора на исковата молба ответникът е направил
възражение за съпричиняване – че ищцата е била без поставен предпазен колан. От
приетата по делото съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза се установява, че с оглед механизма на ПТП и телесните увреждания на
пострадалата, тя е била с поставен предпазен колан. Следователно направеното
възражение за съпричиняване се явява неоснователно.
Като
законна последица от решението и доколкото е поискано с исковата молба следва
да бъде присъдена и законна лихва върху дължимото обезщетение.
Съгласно
чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 1074
лева, представляващи направени по делото разноски, съразмерно с уважената част
от иска.
С оглед
разпоредбата на чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника сумата от 352 лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска, както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК да заплати сумата от 150 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от 400 лева,
представляващи дължима държавна такса, като съдът отчита платената от ищцата
такса в размер на 200 лева.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
на основание чл.
226, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.) ЗЕАД „Д.Ж.И З.“ ЕАД, ЕИК – *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******да заплати на Р.В.Н., ЕГН-**********,*** сумата от 15000 (петнадесет
хиляди) лева, представляващи обезщетение
за неимуществени вреди – мозъчно сътресение, навяхване на шийните прешлени, дискординационен
синдром, охлузване на лявата гривнена става, контузия
на гърдите, кръвонасядания по предната повърхност на
двете колена, както и сумата от 215, 16 лева – имуществени вреди, настъпили в резултат на ПТП, причинено на 12.11.2016 г. от К.А.Г., водач на лек автомобил „Хонда Сивик“
с рег. № *******, застрахован със полица №BG/30/115003095172, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 12.11.2016 г. до окончателното им
изплащане, като отхвърля иска за
разликата над сумата от 15000 лева до предявения размер от 70400 лева и за
разликата над сумата от 215,16 лева до предявения размер от 9600 лева като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ЗЕАД „Д.Ж.И З.“ ЕАД, ЕИК – *******, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******да заплати на Р.В.Н.,
ЕГН-**********,*** сумата от 1074 (хиляда
седемдесет и четири) лева, представляващи направени по делото разноски,
съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Р.В.Н.,
ЕГН-**********,*** да заплати на ЗЕАД „Д.Ж.И
З.“ ЕАД, ЕИК – *******, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „*******сумата от 352 (триста петдесет и два) лева, представляващи направени по делото разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска, както и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК сумата от 150 (сто и петдесет) лева, представляващи
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ЗЕАД „Д. Ж.И З.“
ЕАД,
ЕИК – *******, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „*******да
заплати по сметка на Софийски градски съд сумата от 400 (четиристотин) лева, представляваща дължима държавна такса.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от
него на страните пред Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: