В открито съдебно заседание нарушителят се
явява лично. Признава вината си и моли за по-ниско наказание. Изразява
съжаление за поведението си.
Съдът
от фактическа страна установи следното:
Д.И.Д.
- роден на *** г., ***, български гражданин, неженен, неосъждан, учащ, с ЕГН **********
на 30.05.2020 г. в малките часове на нощта се намирал в градинката в близост до
пешеходния мост в гр. Пловдив. Там бил със свои приятели и познати. Около 4:00
ч. към тях се приближила патрулна кола на полицията, при което младежите се
разбягали в различни посоки. Някои от тях, включително и нарушителят, се
опитали да се скрият от служителите на реда като застанали зад храсти на
крайбрежната алея на река Марица. Когато полицейските служители се приближили
установили четири от лицата. В този момент нарушителят Д., който се бил скрил
зад други храсти на същата алея започнал да крещи към униформените служители
обидни думи и изрази, наричайки ги „***“, „***“ и „***“. Тези думи б или
възприети от свидетелите А.Г., Д.М. и В.С.. Малко по-късно се притекъл на помощ
друг полицейски екип, който заловил нарушителя Д..
Горната
фактическа обстановка се установява от самопризнанието на нарушителя Д.Д., дадено пред съда, обясненията и сведенията на
свидетелите А.Г., Д.М. и В.С., докладна записка, изготвена от полицейски
служител на III РУ на ОД на МВР Пловдив, справка АИС БДС. При
преценката на обясненията на свидетелите и на нарушителя и данните от
докладната записка съдът намира, че същите са достоверни, добросъвестно дадени,
последователни и без липса на противоречия, поради което следва да им се даде
вяра и въз основа на тях да се приемат за установени фактите по акта. Не се
събраха доказателства, които да опровергават записаното в Акта за констатиране
на проява на дребно хулиганство относно времето, мястото, авторството и
механизма на деянието. Установява се, че нарушителят Д. е изрекъл думи и изрази
по отношение на полицейски служители и по този начин с изявените непристойни думи
е демонстрирал явно нежеланието си да се съобрази с установения ред.
Полицейските служители са възприели казаното от него и са опитали да осъществят
правомощията си. Изводите за случилото се, се
подкрепя и от обясненията на самия Д., който признава за поведението си.
Изразява дълбокото си съжаление за случилото се.
Актът
за констатиране на проява на дребно хулиганство е редовно съставен, подписан от
нарушителя, двама свидетели и актосъставителя. Детайлно е очертана фактическата
обстановка и при изготвянето не са допуснати процесуални нарушения. Извършеното
от Д. деяние, а именно изричането на думи и изрази като „***“, „***“ и „***“ са
с подчертано негативен заряд и насочени към определено лице и представляват
такава непристойна проява в оскърбително отношение към орган на власт –
униформени полицейски служители, каквато се изисква от закона, за да е
осъществен състава на нарушението по УБДХ.
От
правна страна съдът намира, че е осъществен състава на дребното хулиганство по
смисъла на чл. 1, ал. 2 от УБДХ, което се изразява в проявяването на действия и
думи, с които се нарушава обществения, демонстрира се непристойна проява на
превъзходство над органите на реда и явно и публично неспазване на техните
разпореждания. Осъщественото деяние е противоправно. Извършено е виновно, тъй
като деецът е съзнавал обществената опасност на деянието си, предвиждал е
общественоопасните му последици и е могъл да ги предотврати. Представлява и
нарушаване на обществения ред и спокойствие, но поради своята по-ниска степен
на обществена опасност не представлява престъпление по чл. 325 от НК.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът отчете, че Д.Д.
не е личност в висока степен на обществена опасност, поради което и наказанието
„Задържане до 15 денонощия в структурно звено на Министерство на вътрешните
работи“ се явява неподходящо и нецелесъобразно. Тежестта на нарушението и
обществено опасните последици, които са настъпили от деянието не предполагат
необходимост от задържане на нарушителя Д., тъй като това би било неоснователна
репресия спрямо него. С оглед поправяне и превъзпитание на нарушителя
най-подходящо се явява административното наказание глоба. При определяне
размера ѝ съдът отчете като смекчаващо обстоятелство дълбокото разкайване
и съжаление за стореното, признанието на съставомерните факти от дееца и твърде
младата му възраст. Това навежда съда за неговата по-ниска обществена опасност.
Ето защо административното наказание глоба, което следва да се наложи е
справедливо да бъде ориентирано към минималния му размер, а именно за сумата от
100 лева. Настоящата инстанция счита, че този размер на глобата би допринесла
целения ефект на наказанието нарушителят да се поправи и превъзпита, и
същевременно да се въздържа от евентуални бъдещи прояви на непристойни действия
и думи, които да бъдат безпричинно отправяни към някого, още повече към орган
на властта.
По
изложените съображения постанови своя акт.