РЕШЕНИЕ
№ 1162
гр. Варна, 05.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Т. Василев
Членове:Мирела Огн. Кацарска
мл. с. Лазар Василев
при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско
дело № 20223100501401 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 32186/16.05.2022 г. на С. Ж. К. срещу
Решение № 1198/27.04.2022 г. по гр.д.№ 1479/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, ХLVІ
състав, с което са отхвърлни исковете й против ИА „Военни клубове и военно почивно
дело“ с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане ИА да
заплати сумата от 481.50 лева като дадена на отпаднало основание по развален договор за
туристическа услуга от 12.10.2020 г. и сумата от 39.86 лева, представляваща обезщетение за
забава върху главницата за периода от 12.10.2020 г. до 06.08.2021 г. и законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска в съда до окончателното й заплащане и сумата
от 200 лева, представляваща направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното
решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз
основа на събраните по делото доказателства. Излага се, че от доказателствения материал е
видно, че К. заплаща на въззиваемия туристическа услуга включваща цялото й семейство,
която следва да се ползва в хотел „Х.“, к.к. „П.“, но без основание не били допуснати,
поради което и въззивницата като изправна страна разваля сключеният между тях договор.
1
Твърди, че последният съставлява договор за туристическа услуга от разстояние и като
такъв същият винаги може да бъде прекратен от потребителя при липса на сходство на
очакваното от престираното към момента на настаняването. Релевира се неизпълнение от
страна на ИА.
Въззиваемият ИА „Военни клубове и военно почивно дело“ в срока по член 263, ал. 1
от ГПК депозира отговор по подадената жалба, с който се отправя искане Решение №
1198/27.04.2022 г. по гр.д.№ 1479/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, ХLVІ състав да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
В съдебно заседание и в писмени бележки страните поддържат изразената позиция по
спора.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по искове на С. Ж. К. против ИА „Военни
клубове и военно почивно дело“ с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД за осъждане ответника да заплати сумата от 481.50 лева като дадена на отпаднало
основание по развален договор за туристическа услуга от 12.10.2020 г. и сумата от 39.86
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 12.10.2020 г. до
06.08.2021 г. и законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска в съда до
окончателното й заплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника община Варна, с
който се оспорват изцяло предявените искове. Оспорва твърдението за собственото си
виновно неизпълнение. В тази връзка се позовава на забава на ищеца като кредитор по
отношение на собствените му задължения, произтичащи от Наредба Н-9/18.03.2011г.
Конкретно ищецът не е предоставил необходимите документи, удостоверяващи
обстоятелствата по чл. 17 и чл. 18 от Наредбата, а именно акт за раждане на
придружаващите деца, служебна бележка и платежно нареждане, поради което агенцията не
дължи възстановяване на заплатената по договора сума съгл. чл. 23, ал. 3 от Наредбата.
Оспорва на ищцата да е отказано настаняване. Напротив поддържа, че й е предоставена
възможност да представи изискуемите документи на по-късен етап от престоя й. С оглед на
изложеното поддържа евентуално, че ищцата сама се е отказала от ползването на заявената
услуга. Настоява за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание страните поддържат изразената позиция по спора, като
ответникът претендира присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
2
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната
компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Исковете е с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД са допустими.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от
фактическа страна:
Представен е пропуск № 269, издаден от Военно формирование 34400 на името на С.
Ж. К. и е постоянен /лист 7 от гр.д.№ 1479/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, ХLVІ
състав/.
Видно е от резервация № **********, че същата се отнася за хотел „Х.“ за периода от
06.02.2021 г. до 11.02.2021 г. и включва двама възрастни и две деца, а именно: С. Ж. К., Б.
И. И. – К., П. Б. К. и Б. Б. К. /лист 8 от гр.д.№ 1479/2021 г. по описа на Районен съд - Варна,
ХLVІ състав/.
Видно е от платежно нареждане от 12.10.2020 г., че К. е заплатила на ИА „Военни
клубове и военно почивно дело“ сумата от 481.50 лева на основание резервация **********
/лист 9 от гр.д.№ 1479/2021 г. по описа на Районен съд - Варна, ХLVІ състав/.
Представена е писмена кореспонденция между страните досежно неосъщественото
настаняване на К. и семейството й в хотел „Х.“ /листи 74 – 80, 86 от гр.д.№ 1479/2021 г. по
описа на Районен съд - Варна, ХLVІ състав/.
По искане на ответника – въззиваем е разпитан свидетелят М. М. Х. /без родство и
дела със страните/, чийто показания съдът възприема в частта, в която съдържат данни за
релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления и не противоречат на
приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на всички писмени и гласни
доказателства и съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция
доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на
въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
В тежест на ищеца по кондикционния иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от
ЗЗД е да докаже факта на плащането, а в тежест на ответника е да докаже наличието на
основание да задържи същото.
Не се спори между страните, а и от представените в първоинстанционното
производство доказателства /резервация № ********** за хотел „Х.“ и платежно нареждане
от 12.10.2020 г./ безспорно се установява, че между страните е налице валидно сключен
договор за туристическа услуга от 12.10.2020 г. за пет нощувки за двама възрастни и две
деца в х-л „Х.“, к.к. П. за периода 6 - 11 февруари 2021 г., както и че при настаняването
3
ищцата не е предоставила във връзка с изпълнение на договора служебна карта/служебна
бележка и документи за самоличност на придружаващите я деца /актове за раждане или
техни лични карти/.
Безспорно е също, че мястото за настаняване, а именно хотел „Х.“ се управлява от
ответната Изпълнителна агенция, поради което й облигационното правоотношение между
съконтрагентите се регламентира от Наредба № Н-9/18.03.2011 г. на Министъра на
отбраната. Съобразно разпоредбата на чл. 17, ал. 1, т. 1 от горецинираният подзаконов
нормативен акт при ползването на почивката се представя служебна карта или служебна
бележка по образец. Съобразно ал. 2 на посочената норма почиващите се настаняват след
представяне на служебна карта или оригинал на служебна бележка. Наред с това, за да се
осъществи правото да се ползва почивката служителят следва да представи и платежно
нареждане при настаняването, като при липсата на такова или при липса на документите
изброени в чл. 17 агенцията може да откаже настаняване /чл. 18, ал. 3 от Наредба № Н-
9/18.03.2011 г. Отделно от това при настаняването следва да се докажат и определени
родствени връзки, като по отношение на децата, както изрично е посочено в § 1, т. 2 от
горецитираната наредба, това се извършва чрез представяне на удостоверение за раждане
или лична карта, ако същите са навършили четиринадесет годишна възраст. От твърденията
на самата въззивница направени в исковата молба и уточняващите се установява, че същата
към момента на настяняване в процесния хотел не е предоставила изискуемите по наредбата
документи. Т.е. същата се явява неизправна страна по договора и като такава не разполага с
правото да го развали, поради което и за К. не е налице основание за връщане на платената
сума по резервация № ********** на отпаднало основание.
За пълнота на изложеното следва да се посочи, че въпреки установената неизправност
на ищцата – въззивница към момента на настаняването й в хотел „Х.“, такова все пак е
извършено по отношение на нея и семейството й с оглед избягване на скандал, като за целта
са й предоставени ключове от стая. От показанията на служителката Х., която се явява
очевидец на инцидента и които съдът цени като безпротиворечиви и последователни, се
установява, че след получаване на ключовете от К., същата заедно с децата си се качва в
определената й стая, като известно време след това връща същите на рецепцията и напуска
хотела заедно със семейството си. Т.е. въззивницата прави отказ от ползване на почивката,
за което не са налице обективни причини и съобразно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 от
Наредба № Н-9/18.03.2011 г. платената от нея сума не подлежи на възстановяване.
По изложените съображения Варненският окръжен съд приема, че решението на
първоинстанционния съд е законосъобразно при правилно приложение на материалния и
процесуалния закон, поради което и препращайки към мотивите на същото по реда на чл.
272 от ГПК, решението следва да бъде потвърдено изцяло.
Съобразно изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на въззиваемата ИА
следва да й се присъдят разноски за въззивното производство като въззивницата бъде
осъдена да заплати сумата от 300 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение,
съобразно представен списък по чл. 80 от ГПК /лист 33/. В настоящото производство не са
4
представени доказателства за направени разходи в размер на 75 лева от страна на
въззиваемия, поради което и такива не следва да бъдат възлагани в тежест на насрещната
страна.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1198/27.04.2022 г. по гр.д.№ 1479/2021 г. по описа на
Районен съд - Варна, ХLVІ състав.
ОСЪЖДА С. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на Изпълнителна
агенция „Военни клубове и военно почивно дело“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. „Цар Освободител“ № 7, представлявана от И. Г. К. –
изпълнителен директор сумата от 300 /триста/ лева – разноски за въззивното производство,
на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5