Решение по дело №217/2023 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 110
Дата: 13 март 2023 г.
Съдия: Камелия Георгиева Ненкова
Дело: 20231720200217
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 1 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 110
гр. Перник, 13.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА
при участието на секретаря Божура Г. Антонова
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ Г. НЕНКОВА Административно
наказателно дело № 20231720200217 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д-63д от ЗАНН
Обжалвано е наказателно постановление №8004/12.1.2023 г.,
издадено от В.Б.А. - началник отдел „Контрол по републиканската пътна
мрежа” към дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция
„Пътна инфраструктура” - *********, оправомощен със Заповед № РД-11-
246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура, с което на Д. В. З., ЕГН **********, с адрес: *********,
КАТО жалбата е депозирана чрез адвокат В. Ф. Л., ЕГН **********. личен
номер *********, С.А.К. и адрес за съдебна кореспонденция: *****,
електронна поща: *********, за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1,
буква „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1
и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата, движението на извънгабаритни
ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за
превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата) за
дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията
управляваща пътя (АПИ) е наложено на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП
административно наказание глоба в размер на 3500 лв (три хиляди и
петстотин лева).
Жалбоподателят Д. В. З., чрез упълномощения си представител- адв.
Л. по изложени в жалбата подробни съображения, моли НП да бъде отменено
или алтернативно санкцията да бъде намалена. Чрез свой пълномощник
участва в хода на съдебното производство, като в с.з. не се явява и не
изпраща свои представител.
Административнонаказващият орган АПИ, гр.София, чрез
процесуалния си представител - ю.к. М.М., изразява становище за
1
неоснователност на жалбата, като моли НП да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена в предвидения в закона срок от лице, имащо
правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е
частично основателна.
От фактическа страна:
На 22.12.2022 г. в 10.53 часа на път АМ Струма, км 30+500, на пътен
възел за с. Боснек в посока гр. София - гр. Благоевград, в акта и НП е
посочено, че жалбоподателят- Д. В. З. е управлявал и извършвал превоз на
товари с МПС четири оси с две управляеми оси марка Мерцедес с peг. №
*********, като в процеса на извършената проверка е установено, че водачът
извършва превоз на фракция, без разрешение за дейности в рамките на
специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на
чл. 8, ал. 2 във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС. При направеното измерване с
техническо средство електронна мобилна везна за измерване на маса и
поосово натоварване на ППС, модел ********* и ролетка № 1313/18/5 м/, е
било констатирано, следното:1. При измерено разстояние между осите 1.38
м., сумата от натоварването на ос на двойната задвижваща ос на МПС е
31.435 т при максимално допустимо натоварване на оста 19 т., съгласно чл. 7,
ал. 1, т. 5, буква „В“ от Наредбата, като превишаването е с 12.435 т; Съгласно
чл. 3, т. 2 от Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми
по чл. 7, ППС е тежко..Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от
Закона за пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от Наредбата, движението на тежки ППС е забранено и се
осъществява само с разрешение (Разрешително) за превишаване на
максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата) за дейности от
специалното ползване на пътищата на администрацията управляваща пътя
(АПИ).На основание чл. 52, ал. 4 от Закона за административните нарушения
и наказания /ЗАНН/, след като проверил акта АНО преценил събраните
доказателства и предвид тежестта на нарушението, наличието на подбуди за
извършването му и целите на чл. 12 от ЗАНН преценил, че следва да се
издаде НП, атакуваното такова понастоящем, като в същото е възпроизведено
в голямата си част описаното в АУАН, като е допълнено, че не е приложима
нормата на чл. 28 от ЗАНН и на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, като
административнонаказващ орган, установил според него по безспорен начин
извършеното нарушение, самоличността на нарушителя, както и неговата
вина, счел, че водачът е следвало да провери и да се убеди, че параметрите на
ППС с товар не превишават максимално допустимите норми по раздел II от
Наредбата или при установено превишаване на нормите, същото да бъде
приведено в съответните норми или да бъде представено Разрешително,
поради което заключил, че същият, е извършил нарушението описано в
АУАН в противоречие на разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл.
2 от Закон за пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на
2
извънгабаритни и/или тежки ППС. В НП е посочено, че превишаването на
нормите на раздел II от Наредбата, без да бъдат спазени нормативните
изисквания, повишава рисковете относно безопасността на движението, води
до повреждане и преждевременно износване на пътната инфраструктура.Към
момента на проверката водача Д. В. З. е извършвал превоз на товари с МПС с
четири оси с две управляеми оси, без да има право на това, съгласно
разпоредбите на чл. 8, ал. 2 и чл. 8, ал. 1 от Наредбата, с което е нарушил
разпоредбите на чл. 26, ал. 2, т. 1, буква „а”, предл. 2 от Закон за пътищата
във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредба №
11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки
ППС. На основание чл. 53, ал. 1, т. 2от ЗП административно наказание глоба
в размер на 3500 лв (три хиляди и петстотин лева).
Процесното НП било връчено на 16.1.2023 г, поради което и
депозираната жалба е подадена в законовия срок /на 30.1.2023 г видно от
пощенски плик, приложен по делото/, а разгледана по същество, съдът я
намери и за частично основателна.
По доказателствата:
Съдът възприе гореизложената фактическа обстановка за установена
по несъмнен начин, предвид приетите писмени доказателства, а именно:
Наказателно постановление №8004/12.1.2023 г., издадено от В.Б.А. -
началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” - *********, оправомощен със Заповед № РД-11-
246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция заедно с
обратна разписка - оригинал;АУАН №9252/22.12.2022 г., заедно с
придружаващите го документи - оригинал;Заповед № РД-11-246 от
31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ - заверено копие;Заповед № РД-
11 -247 от 31.03.2022 г. на Председателя на УС на АПИ - заверено копие;
Разписка за връчен АУАН, както и допълнително представените и приети от
съда с протоколно определение в с.з.към доказателствената съвкупност по
делото представените в днешното съдебно заседание писмени доказателства,
а именно: 1.Заявление за последваща периодична проверка- АУ000029-
21854/21.04.2022 г.; Приложение 1; 2.Удостоверение за признаване на
одобрен тип средство за измерване; 3.Ръководство на потребителя; и
доказателства относно ролетка № 1313/18/5 м, а именно: 4. Декларация за
съответствие и сертификат оригинал и с превод; 5. Свидетелство за
калибриране № 839А-Д-15 от 17.09.2015 г.; 6. Протокол за обучение на
актосъставителя; общо 43 листа, които кореспондират и със свидетелските
показания на А. М. А. и Н. М. А.. Последните, разпитани в хода на съдебното
следствие, потвърждават изцяло отразените в обстоятелствената част на
АУАН фактически обстоятелства.
От правна страна:
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл. 56, ал.3, т.1 от ЗП и
приложената заповед № РД11-246/31.03.2022г. на Председателя на
Управителния съвет на АПИ, с която са делегирани права на
административнонаказващия орган (АНО) по смисъла на чл. 47, ал.2 от
ЗАНН. АУАН също е издаден от длъжностно лице с доказана материална
компетентност съгласно чл. 56, ал.2 от ЗП, предвид приложената заповед №
РД-11-247/31.03.2022г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ.
3
Не е спорно по делото, че управляваният от жалбоподателя състав от
ППС следва да бъде квалифициран като тежък- Съгласно чл. 3, т. 2 от
Наредбата, при превишаване на максимално допустимите норми по чл. 7,
ППС е тежко.Вменената за нарушена от санкционираното лице разпоредба на
чл. 26, ал.2, т.1, б. „а” от ЗП въвежда разрешителен режим за превоз на тежки
и/или извънгабаритни товари, съгласно определението за специално ползване
на пътищата по §1, т.8 от Допълнителните разпоредби на ЗП и е в отклонение
от общата забрана по чл. 139 от Закона за движението по пътищата.
Разрешението за движение на тежко и/или извънгабаритно ППС се издава от
органа посочен в чл. 26, ал.3 от ЗП- управителния съвет на агенцията или от
упълномощено от управителния съвет длъжностно лице от агенцията - за
републиканските пътища, и от кметовете на съответните общини - за
общинските пътища, и по реда на чл. 8, ал.2, вр. ал.4 от Наредба №
11/03.07.2001г. Същевременно, по силата на чл.8, ал.5 от същия подзаконов
нормативен акт от този разрешителен режим са изключени ППС с размери,
маса и натоварване на ос посочени в чл.14, ал.3 от Наредба № 11/03.07.2001г.,
т.е. на извънгабаритни и/или тежките ППС се разрешава да се движат само
след заплащане на дължимата такса по реда на чл. 8, ал.7 от Наредбата (които
имат обща маса до 45 тона или натоварване на ос, което не надвишава с
повече от 30% допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II,
както и тези с габаритни размери: широчина - до 3,30м, височина - до 4,30м и
дължина - до 22 м.).
В конкретния случай измерените и констатирани стойности на
посочените компоненти са следните:
При направеното измерване с техническо средство електронна
мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел
********* и ролетка № 1313/18/5 м/, е констатирано, следното:При измерено
разстояние между осите 1.38 м., сумата от натоварването на ос на двойната
задвижваща ос на МПС е 31.435 т при максимално допустимо натоварване на
оста 19 т., съгласно чл. 7, ал. 1, т. 5, буква „В“ от Наредбата, като
превишаването е с12.435 т;
При издаване на АУАН и НП административно- наказващия орган не
е допуснал съществени процесуални нарушения водещи до нарушаване
правото на защита на жалбоподателя. Наказващия орган в АУАН и НП е
направил пълно и точно описание на административното нарушение,
обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го
подкрепят. В НП наказващия орган ясно и точно е конкретизирал цифрово и
буквено нарушените от жалбоподателя правни норми, както на законовия
така и подзаконовия нормативен акт, а именно чл. 26, ал. 2, т. 1, б „а“, предл
2 от ЗП вр чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба №
11/2001 г. на МРРБ . Точно и ясно е посочена и санкционната норма, а
именно чл. 53, ал. 1, т.2, предл.2 от ЗП въз основа, на която е наложено
административното наказание на жалбоподателя. Съгласно чл. 26, ал. 2, т. 1,
б. „а“,предл.2 от ЗП е посочено от законодателя, че за дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват движението
на извънгабаритни и тежки пътни превозни средства. В случая контролните
органи безспорно са констатирали, предвид установеното от фактическа
страна в АУАН и НП, което съдът приема за доказано, с оглед събраните в
хода на административно- наказателното производство гласни доказателства -
показанията на свидетелите А. М. А. и Н. М. А.., както и писмените такива, че
4
жалбоподателят е управлявал ППС, „тежко“ по смисъла на Наредба №
11/03.07.2001 г. на МРРБ. Това обстоятелство се доказва от получените
стойности при измерване натоварването на осите на ППС.Същите стойности
са над допустимите максимални размери съгласно чл. 7, ал. 1, т.5, б.“В“ от
цитираната Наредба на МРРБ. Освен това в хода на съдебното следствие
жалбоподателят не е ангажирал никакви доказателства установяващи, че
измерванията направени от контролните органи на управляваното от него
ППС са неточни и непълни и не отговарят на посочените в АУАН и НП
стойности. Неоснователни са възраженията на адвоката на жалбоподателя за
допуснати от АНО съществени процесуални нарушения при изготвяне на
АУАН и НП в частта относно правната квалификация.Административно-
наказващият орган е посочил точно и прецизно, както нарушената, така и
санкционата разпоредби на закона и подзаконовия нормативен акт, за което е
ангажирана административно-наказателната отговорност на жалбоподателя,
като жалбоподателя се защитава срещу тези факти, които са съответни и на
посочената правна квалификация.В случая рамката на административно
наказателното обвинение е ясно очертана в НП и е посочена правната
квалификация на адм.нарушение, поради което не е нарушено правото на
защита на жалбоподателя, защото същият е бил наясно срещу какви факти да
се защитава.
Относно възражението на адвокат-защитника на жалбоподателя, че
неправилно е ангажирана адм.наказателна отговорност на З. за липса на
издадено по закон разрешително за ползване на пътя и че това е задължение
на дружеството -работодател, тъй като предвид измерените от контролните
органи стойности на натоварването на осите на управляваното от него ППС е
нужна само заплащане на такса, тъй като не надвишава 30% от допустимите
максимални натоварвания на ос, то действително съгласно чл.8 ал.5, във вр. с
чл.14, ал.3 от Наредба №11 от 03.07.2001г. на МРРБ извънгабаритните и
тежките ППС-та, на които се разрешава да се движат, след заплащане само на
дължимата такса, са тези, които имат обща маса до 45 т. или натоварването на
ос, което не превишава с повече от 30 % допустимите максимални
натоварвания на ос по раздел II от същата наредба.Но въпреки
гореизложеното съдът намира, че АНО правилно и законосъобразно е
ангажирал административно-наказателната отговорност на З. за
адм.нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1, б „а“ от ЗП .Същата правна норма гласи :“
За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се
забраняват в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства“.Законодателят е посочил думата „Разрешение“ не „разрешитело“,
което по смисъла на Закона за пътищата и Наредба №11/2001г. на МРРБ са
две различни понятия. От същия законов и подзаконов нормативен акт става
ясно, че движението на извънгабаритни и тежки ППС-та се осъществява в
рамките на специално ползване на пътищата и се разрешава в случаите,
когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт
или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в
рамките на общественото ползване на пътищата-чл.8, ал.1 от Наредба
№11/2001г. на МРРБ. А съгласно ал.2 на същия член на Наредбата е посочено
изрично, че извънгабаритните ППС могат да се движат с разрешително,
издадено от администрацията, управляваща пътя, съгласувано със
съответната служба за контрол при Министерството на вътрешните работи
(МВР). Алтернативният вариант е съгласно чл.8, ал.5 от Наредбата, в
5
случаите на чл.14,ал.3 от същата да се движат тези ППС-т след заплащане
само на дължимата такса за превишение на максимално допустимите норми.
Т.е. това са двата алтернативни варианта за даване на разрешение за
специално използване на пътя от тежки и извънгабаритни ППС-та или
разрешение от адм.на пътя или само заплащане на такса при превишение по-
малко от 30% от допустимите стойности, но и двете представляват по своята
същност разрешение. В случая в нормата на чл.26, ал.2,т.1 б.“б“ от ЗП е
посочено дейности от специално ползване на пътищата без разрешение ,като
липсата на това разрешение се изразява в два варианта, то да е липса на
издадено разрешително от администрацията управляваща пътя след
заплащане на дължимата пътна такса или само след заплащане на такса в
определените от закона и наредбата случаи, но и в двата случая, както при
липса на издадено разрешително от администрацията управляваща пътя, така
и при липса на платена такса следва да бъде ангажирана отговорността на
нарушителя.Съгласно санкционната норма на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП се
наказват се с глоба от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява
престъпление, физическите лица, нарушили разпоредбите на чл. 25, чл. 26, ал.
1, т. 1, букви "в" и "г", т. 2, ал. 2 и ал. 5 и чл. 41 или които извършат или
наредят да бъдат извършени следните дейности:2. движение на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства и товари без разрешение на
собственика или администрацията, управляваща пътя.
За правна изчерпателност настоящият състав на съда следва да
отбележи,че относно техническата годност на измервателните уреди ,
използвани от контролните органи по време на проверката в хода на
съдебното следствие са представени от наказващия орган писмени документи
установяващи, че измервателното средство ел. везна, модел ***** е надлежно
проверено от съответните оторизирани органи, а именно: Заявление№000029-
21851/21.04.2022г. от АПИ до ГД МИУ за проверка на ел.везна- модел DFW –
KR.
Представен е и сертификат за одобрение на такъв тип везна, както и
Декларация за съответствие, за ролетка №1305/18/5м.
Предвид на гореизложеното атакуваното НП е правилно и
законосъобразно издадено като правилно е ангажирана административно-
наказателната отговорност на З..
Относно размера на наложеното адм.наказание, то за така
извършеното административно нарушение от жалбоподателя съгласно
разпоредбата на чл.53, ал.1 от ЗП се налага глоба от 1000 до 5000 лева. При
определяне на размера на глобата следва да се вземат предвид тежестта на
нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя
съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай
административно-наказващият орган е определил глоба в размер на 35 00
лева.При преценката на размера на наложената санкция, обаче, настоящият
съдебен състав намери, че наказващият орган е определил същия в
прекомерен размер. Предвидената такава в закона е глоба в размер от 1000 до
5 000 лева. При тези законови рамки, наказващият орган е определил санкция
в размер на 3500 лева, без ясни мотиви и без да става ясно на какво основание
санкцията е определен в посочения размер. Според настоящия съдебен състав
същият се явява несъответен на извършеното липсват данни и не се
констатират отегчаващи отговорността обстоятелства, които да обосновават
6
налагането на санкция над законоустановения минимум, който в случая се
явява 1000 лева. Съдът намира, че този размер се явява достатъчен за
постигане на целите на наказанието и доколкото по делото не са налице
основания за налагането на по-висок размер, обжалваното НП следва да бъде
изменено в посочената насока.Съдът счита, че с така наложеното наказание
ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди
и превъзпита нарушителя, както и генерална превенция за въздействие върху
обществото. /в този смисъл е и по-новата практика на АДМ. СЪД- Перник -
Решение № 49 от 6.02.2023 г. на АдмС - Перник по к. а. н. д. № 259/2022 г./.
По разноските:
С оглед изхода на делото и предвид претендираните от въззиваемата
страна разноски за юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.63д, ал.5 от
ЗАНН, във вр. с чл.37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл.144 АПК, вр.чл.78, ал.2
ГПК съдът намира, че жалбоподателят следва да заплати на Агенция „Пътна
Инфраструктура“ гр.София сумата от 22.86 лева за юрисконсултско
възнаграждение съразмерно с намаления от съда размер на глобата.Съгласно
63д, ал. 4 и ал.5 от ЗАНН, вр. чл. 37, ал.1 от Закона за правната помощ и като
съобрази фактическата и правна сложност на делото, както и вида и
количеството на извършената дейност, предвид приключване на
производството в едно съдебно заседание, настоящият състав намира, че за
реално осъщественото процесуално представителство на АНО,е дължимо
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лева, предвиден
в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. В съответствие с
правилото на чл. 78, ал.3 от ГПК от ГПК същото следва пропорционално да
бъде намалено съобразно изменения размер на санкцията, или на сумата от
22.86 лева, която следва да се присъди в полза на АНО.
Жалбоподателят също има право на разноски по делото, но предвид
обстоятелството, че надлежно искане за присъждането на такива, в случая
съобразно отхвърлената част не е направено, такива не следва да се
присъждат, като не са представени и доказателства за реалното извършване на
такива /по делото е представено към жалбата само пълномощно/.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.7, т.2, вр. ал.2, т.4 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 8004/12.1.2023 г., издадено
от В.Б.А. - началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа” към
дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна
инфраструктура” - *********, оправомощен със Заповед № РД-11-
246/31.03.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на Агенция „Пътна
инфраструктура, с което на Д. В. З., ЕГН **********, с адрес: *********,
КАТО жалбата е депозирана чрез адвокат В. Ф. Л., ЕГН **********, личен
номер *********, С.А.К. и адрес за съдебна кореспонденция: *****,
електронна поща: *********, за извършено нарушение по чл. 26, ал. 2, т. 1,
буква „а”, предл. 2 от Закона за пътищата във връзка с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1
и чл. 37, ал. 1, т. 1, предл. 1 от Наредбата, движението на извънгабаритни
ППС е забранено и се осъществява само с разрешение (Разрешително) за
7
превишаване на максимално допустимите норми по раздел II от Наредбата) за
дейности от специалното ползване на пътищата на администрацията
управляваща пътя (АПИ) е наложено на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 от ЗП
административно наказание глоба в размер на 3500 лв (три хиляди и
петстотин лева), КАТО НАМАЛЯВА размера на „глобата“ на 1000 лева.
ОСЪЖДА Д. В. З., ЕГН **********, с адрес: *********, като
жалбата е депозирана чрез адвокат В. Ф. Л., ЕГН **********, личен номер
*********, С.А.К. и адрес за съдебна кореспонденция: *****, електронна
поща: ********* да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“ с адрес :
*********, сумата от 22.86 лева /двадесет и два лева и осемдесет и шест
стотинки /, направени разноски по делото съразмерно с намаления размер на
административното наказание глоба.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните по реда на глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8