РЕШЕНИЕ
№ 88
гр. Пловдив, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело №
20225001000489 по описа за 2022 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК, образувано по подадена
въззивна жалба от ЗД Б.И. АД, ЕИК **********, чрез адвокат З. П. К.,
срещу постановеното решение №260019 от 13.05.2022 г. по търг.дело
№208/2020 г. по описа на Окръжен съд Х. В ЧАСТТА МУ, с която е уважен
иска на Д. А. А. на основание чл.432,ал.1 от КЗ за сумата над 45 000 лв. до
присъдените 60 000 лв., представляващи обезщетение на претърпени болки и
страдания от телесни повреди, причинени при ПТП, осъществено на
23.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.09.2020 г. до окончателното изплащане, както и за присъдени разноски.
Жалбоподателят счита така постановеното решение в обжалваната му
част за незаконосъобразно, неоснователно и недоказано, поради нарушение
на материалния закон и процесуалните правила. На първо място е изложил
съображения за недопустимост на предявените искове, тъй като исковата
молба е депозирана в съда преди да е проведена процедурата по реда на
1
чл.380 от КЗ - преди изтичане на тримесечния срок от сезирането на
застрахователя по посочения ред в чл.380 за уреждане на отношенията по
доброволен ред, като моли да се обезсили първоинстанционното решение и
се прекрати производството в тази му част, като недопустимо. На следващо
място, не е съгласен с изводите на съда относно липсата на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, като посочва, че не е извършена
комплексна оценка на събраните доказателства и неправилно е приложен
материалния закон – чл.51,ал.2 от ЗЗД. Счита, че неправилно е приложена и
друга материално правна норма – чл.52 от ЗЗД. Не се установяват твърдените
в исковата молба травматични увреждания в пълнота, възстановителният
период, не са отчетени конкретните икономически увреждания към момента
на увреждането. Не е съгласен с началния момент, от който е дължима
присъдената законна лихва, като непосочването на банкова сметка, по която
да се изплати обезщетението, води до последица законната лихва да се
присъди от датата на подаване на исковата молба в съда. Моли да се отмени
решението в обжалваната му част и се отхвърли исковата претенция за сумата
над 45 000 лв. до присъдените 60 000 лв. Претендира разноските.
Срещу въззивната жалба е подаден отговор от Д. А. А., чрез
пълномощника му адвокат Н. Н. Д., в който се оспорва същата и се моли да се
остави без уважение, като се потвърди решението в обжалваната му част.
Направена е претенция на присъждане на адвокатско възнаграждение по
чл.38,ал.2 от ЗАдв.
Страните не са направили доказателствени искания.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на събраните по делото доказателства,
намери за установено следното:
Първоинстанционното решение е връчено на застрахователното
дружество на 03.06.2022 г., а въззивната жалба срещу него е подадена по
пощата на 15.06.2022 г., което е в двуседмичен срок от връчване на
решението и в съответствие с чл.259 от ГПК. Ето защо е депозирана в срок от
надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден съдебен
акт.
Предявена е искова молба за заплащане на обезщетение за
неимуществени и имуществени вреди, като предмет на въззивното обжалване
2
е претенцията на неимуществени вреди за сумата над 45 000 лв. до
присъдените 60 000 лв.
Видно от данните по делото, ищецът Д. А. претендира заплащане на
застрахователно обезщетение за причинените му неимуществени вреди –
болки и страдания от телесни увреждания, претърпени вследствие ПТП от
23.06.2020 г. на автомагистрала Т., посока Б., причинено от Т.С.Г. при
управление на лек автомобил Ауди А3, рег.№********, който при движение
с несъобразена скорост с пътните условия излиза извън пътното платно за
движение вдясно и се преустановява в дясна отводнителна канавка в началото
на терен със затревена земна маса с денивелация на изкачване, от което са
последвали уврежданията му, като пътник в автомобила.
Гражданската отговорност на МПС е застрахована по застрахователна
полица при ответното застрахователно дружество. По повод ПТП е
образувано досъдебно производство №***/2020 на РУ Т., разследването по
което продължава.
Твърди, че в резултат на ПТП е получил следните травматични
увреждания: разкъсно контузна рана зад лявото ухо, мозъчно сътресение,
закрита комплексна фрактура на тялото на долната челюст вляво и на клона
на долната челюст вдясно, разместена фрактура на лявата ябълчна кост на
лицето, кръвоизлив в левия горночелюстен синус, контузия на гръден кош.
Във връзка с посочените увреждания е претърпял болки и затруднения
в своето ежедневие. Първо е откаран по спешност в тежко състояние, с болки
и главоболие, без спомен за случилото се, със загуба на съзнание и
травматичен шок в МБАЛ в гр.Я., където бил хоспитализиран за три дни.
Проведено е медикаментозно и инфузиционно лечение и са предприети
действия по залепване на хрущяла на лявото ухо и зашиване зад него.
Насочен е към УМБАЛ Св.Г. в гр.П. за продължаване на лечението, където е
приет по повод болки и оток около долната челюст. След проведено
изследване е установена закрита фрактура на долна челюст отляво в областта
на премоларите, фрактура на десния проц.муслуларис, фрактура на лява
зигоматична кост и хемосинус. Проведено е оперативно лечение - извършване
на репозиция под местна упойка и фиксиране на горна и долна челюст с
метални шини по метода В. и междучелюстна фиксация с меко еластична
тяга. Проведена е и втора оперативна интервенция - закрито наместване на
3
маларна или зегометрична фрактура чрез репозиция под обща анестезия и с
фиксация по метода на П., като през кожата се навлиза с лост под тялото на
костта, която се репонира. Посочена е окончателната диагноза - фрактура на
тялото на долната челюст вляво и на клона на долната челюст вдясно,
фрактура на лявата ябълчна кост на лицето. Посочва и, че е претърпял остър
гингивосоматит на челюстите/ възпаление на венците и устната кухина,
вследствие на фрактурите/. В резултат на ПТП е получил счупване на три
зъба.
Твърди, че е изживял изключително сериозни шок е ужас, има
проблеми със съня и силно главоболие, зародил се е граничещ с параноя
страх, изцяло бил зависим от близките си. За период около един месец след
инцидента не можел да говори и да се храни пълноценно, освен със сламка и
течна храна. Не можел да си намери работа. Потърсил професионална помощ,
като му е предписана терапия с прием на медикаменти. Понастоящем
продължава своето лечение, изпитва силни болки при движение на главата,
тепърва му предстоят месеци на възстановяване и адаптация към нормален
живот.
Твърди, че е отправил застрахователна претенция до застрахователя
на виновния водач за ПТП на 28.09.2020 г., като била образувана щета
№**********. С писмо от 13.10.2020 г. застрахователят е поискал
представяне на допълнителни доказателства – влязъл в сила акт, установяващ
вината на водача на автомобила, което счита писмо счита, че представлява
отказ от изплащане на обезщетение по доброволен път, тъй като не разполага
с документи към този момент и липсват мотиви. Счита, че има правен
интерес да предяви настоящия пряк иск срещу ответното застрахователно
дружество, като претендира обезщетение за неимуществени вреди в размер на
60 000 лв., частичен иск от 100 000 лв., ведно със законната лихва, както е
посочил в исковата молба.
Ответното застрахователно дружество счита исковата молба за
недопустима, оспорва я и прави възражение за съпричиняване по чл.51,ал.2 от
ЗЗД – ищецът е бил без поставен предпазен обезопасителен колан, с което е
допринесъл за настъпване на уврежданията. Счита, че не е сезиран надлежно
от пострадалия, тъй като той не е посочил банкова сметка и не е представил
всички необходими документи, въз основа на които да се преценят
4
релевантните за случая обстоятелства.
В обжалваното решение съдът е приел, че възражението за
съпричиняване е неоснователно и, че справедливо обезщетение за
причинените на ищеца неимуществени вреди би била сумата от 60 000 лв.
Според оплакванията на жалбоподателя във въззивната жалба следва да се
прецени допустимостта на постановеното решение, а след това неговата
основателност спрямо материалния закон - чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД.
Недопустимост на съдебното решение най-общо е налице, когато
съдът се е произнесъл при липса на право на иск, когато е бил десезиран със
спора или се е произнесъл в повече от предмета на спора, т.е. когато се е
произнесъл по съществото на спора, без да са налице процесуалните
предпоставки за неговото разглеждане. В случая жалбоподателят счита, че
искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е недопустим,
тъй като исковата молба, с която е предявен, е депозирана в съда преди да е
проведена процедурата по реда на чл.380 от КЗ - преди изтичане на
тримесечния срок от сезирането на застрахователя по посочения ред в чл.380
за уреждане на отношенията по доброволен ред. Установява се, че щетата
пред застрахователя е образувана на 28.09.2020 г., а исковата молба е
подадена в съда на 13.11.2020 г., след получаване на писмото на
застрахователя от 13.10.2020 г. за представяне на допълнителни
доказателства. Към момента на връчване на исковата молба на ответното
застрахователно дружество на 17.12.2020 г. вече е бил изтекъл определеният
в закона тримесечен срок за доброволно уреждане на спора. Страните не са се
споразумели за застрахователното обезщетение в този срок и няма данни да е
заплащано такова в този срок. При така установената фактическа обстановка
искът за неимуществени вреди не е недопустим и подлежи на разглеждане по
същество. Жалбоподателят не спори, че следва да заплати обезщетение в
размер на 45 000 лв. В тази част и за този размер постановеното решение е
влязло в сила. Съгласно наведените оплаквания във въззивната жалба, спори
се за размера на дължимото обезщетение, дали са налице твърдените
увреждания в исковата молба, дали определеният размер не е завишен спрямо
установените увреждания и критерия за справедливост, има ли
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, кой е началният
момент, от който се дължи законната лихва за забава.
5
По делото са представени писмени доказателства, назначени са
съдебно медицински и съдебна автотехническа експертизи, разпитани са и
свидетели за състоянието на ищеца. Първоинстанционният съд е приел
наличието на фактическият състав на чл.45 от ЗЗД относно деянието,
неговата противоправност и виновността на дееца, описани в исковата молба,
които следва да се вземат предвид при разрешаване на гражданските
последици от деянието.
По делото са приложени съдебно медицински експертизи, което
следва да се кредитират като компетентни, неоспорени от страните, изготвени
на база медицински документи и преглед на ищеца.
От тройната съдебно медицинска експертиза се установява, че ищецът
е получил разкъсно контузна рана зад лявото ухо, мозъчно сътресение,
фрактура на лява зигоматична кост с хемосинус, фрактура на долната челюст
вляво, уточнени с последваща епикриза – закрито счупване на тялото на
долната челюст вляво и мускулният израстък на долната челюст вдясно,
съгласно издадените епикризи от болниците в гр.Я. и гр.П., които са в
резултат от ПТП.
Установява се извършването на манипулации: 1.Репозиция и
фиксация на фрагментите на долна челюст но метода на В. със стандартни
метални шини на горна и долна челюст и междучелюстна фиксация с меко-
еластична тяга, с продължителност на манипулацията 2 часа, 2.Закрито
наместване на зигоматична фрактура по метода на П., с продължителност на
манипулацията 1 час, 3.Дефиксация чрез премахване на фиксиращо
устройство, с продължителност 45 мин. Първоначално е проведено лечение
на долната челюст, като са били поставени шини на горна и долна челюст с
лигатури на всеки зъб и междучелюстна фиксация с меко-еластична тяга,
която цели възстановяването на нормалните взаимоотношения между горна и
долна челюст. Въпросните шини, както и меко-еластичната фиксация се
поставят за минимум 30 дни, като в конкретният случай са били поставени на
27.06.2020 г. и са били премахнати на 28.07.2020 г., като се е наложила
повторна хоспитализация в УМБАЛ Св.Г. в гр.П., поради възникването на
възпалителен процес на гингивата на горна и долна челюст - Остър
гингивостоматит. Лечението на фрактурите се определя като манипулации
със средна по степен сложност.
6
На втори етап е проведена хирургична интервенция за репозиция на
зигоматичната кост, като при нея през кожен разрез с помощта на инструмент
е постигнато репозициониране на зигоматичната кост. Ревизирано е
кървенето от хирургичната рана и е поставен хирургичен шев.
Манипулацията е също със средна степен на сложност.
Установява се, че лечебният период при фрактурите на долната
челюст, по метода използван при лечението на ищеца, стандартно варира
между 4 до 6 седмици /30-40 дни/. За периода на фиксиране на челюстите
една към друга има временни затруднения при осъществяване на функциите
говор и хранене, нарушена е естетиката, трудоспособността, има обективни
затруднения при социалните комуникации.
При фрактури на ябълчната кост, лекувани чрез хирургично
наместване на костните фрагменти, без прилагане на средства за фиксацията
им един към друг, какъвто метод е използван при ищеца, лечебният период е
до 4 седмици /до 30 дни/.
При ищеца лечебните процедури за двете травми - на долната челюст
и на зигоматичната кост, са извършени в приблизително съвпадащи времеви
периоди, с разлика от 2 дни. Двата лечебни периода за всяка една от травмите
приблизително съвпадат по време, като в конкретния случай за общата им
продължителност следва да се отчита по - дългия период от около 6 седмици
с оглед възникналия възпалителен процес на гингивата на горна и долна
челюст във връзка с уврежданиятга там.
Установява се, че получените увреждания подлежат на
възстановяване. Възстановителните периоди за всяка една от получените
травми съвпадат с лечебните периоди за всяка една от тях. След приключване
на лечебния период не се налага последващ възстановителен период, който да
изисква специални рехабилитационни процедури или други мероприятия. Тъй
като двете травми са лекувани в един и същи времеви период, за общата
продължителност на лечебно - възстановителния период трябва да се отчита
времетраенето на най-продължилото лечение на едната от травмите - в случая
това са фрактурите на долната челюст. Този период в конкретния случай е с
продължителност от 30 дни, като към него следва да се прибави и период от 2
седмици, необходим за възстановяване на увредените венци на двете
челюсти. Временното увреждане на венците е обичайно следствие от
7
лечението на фрактури на челюстите е назъбни шини. Периодът за
възстановяване включва зарастване на фрактурираните фрагменти за 6 до 8
седмици, през който са налични затруднения при функциите говор, хранене,
естетиката, трудоспособността и социалните комуникации. При успешно
лечение, без усложнения, цялостният медико-биологичен период за пълно
анатомично и функционално възстановяване на челюстите при увреждания от
такъв характер, е приблизително 9 месеца, през който период пациентът се
определя като клинично здрав.
При проведения клиничен преглед и извършени изследвания, с оглед
изготвяне на експертизата, не са установени обективно патологични
изменения на челюстните и лицевите кости, които да са следствие от
фрактурите, като възстановителният процес завършен. Не се очакват бъдещи
последици и усложнения.
От констатациите на съдебномедицинската експертиза, изготвена от
невролог, се установява, че ищецът е получил мозъчно сътресение и
разкъсно-контурни рани на скалпа, които са описани в първоначалната
епикриза от болницата в гр.Я., като същият е с напълно възстановени
неврологични функции, нарушени временно за няколко седмици след ПТП,
като не се очакват дълготрайни последици.
От констатациите на съдебно психиатричната експертиза се
установява, че ищецът е посетил еднократно психиатър, като му е предписано
е медикаментозно лечение. Към настоящия момент не се набюдават болестни
симптоми. Ищецът се е върнал към нормалния си живот.
Въз основа на гореизложеното се установяват описаните в исковата
молба травматични увреждания, които отговарят да са получени при
настъпилото ПТП, тяхната тежест и пълното възстановяване на ищеца.
По делото са разпитани и свидетели за състоянието на ищеца и
претърпените от него болки и страдания. Свидетелят А. А., баща на ищеца,
посочва, че първоначално лечението на сина му започнало в болницата в
гр.Я., после продължило в болницата в гр.П., където претърпял две
интервенции на челюстта и операция на скулата. След изписването от
болницата Д. се хранил само със сокове и течности, сънувал кошмари и не
можел да спи, не можел да говори и бил уплашен. Имал адски болки и
приемал обезболяващи лекарства. Посещавал психиатър. Завърнал се в гр.Х.
8
от гр.Б., където живеел и работил преди ПТП.
От показанията на свидетеля Р.Д., приятел на ищеца, се установява,
че живеели заедно в гр.Б., като след катастрофата около един месец пак
живели заедно, след което ищецът се прибрал в гр.Х.. Когато го видял месец
след ПТП, ищецът бил с шина на устата, не можел да си я отваря, ядял само
супи със сламка, а след това –меки храни. Не се чувствал добре психически,
бил в депресия.
Така събраните по делото доказателства следва да бъдат преценени
по отделно и в тяхната съвкупност. Несъмнено на ищеца се дължи
обезщетение за причинените му вреди, тъй като се установява фактическият
състав на чл.45 от ЗЗД, а и по този въпрос не се спори във въззивното
производство. При преценяване размера на застрахователното обезщетение
за тези вреди съдът следва да се съобрази с чл.52 от ЗЗД, който определя това
да става по справедливост, като се имат предвид конкретни обстоятелства,
като вид на уврежданията, интензитета им, дали се е достигнало до пълно
възстановяване от уврежданията, възрастта на постдалалия и неговата
жизненост, как уврежданията са се отразили върху личността му. От значение
са и определени обективки фактори, като обществено икономическите
условия на живот, застрахователните лимити на размера на обезщетенията
към момента на настъпване на произшествието. Имайки предвид
настъпилите увреждания в резултат на ПТП, посочени в исковата молба и
потвърдени от трите съдебно медицински експертизи, степента им, лечението
им, възстановителния период, състоянието на ищеца към ПТП, младата му
възраст и мястото на уврежданията – видимо и върху главата, влиянието им
върху личността на пострадалия, състоянието му към настоящия момент,
отшумяването на травмите и пълното възстановяване, както и нормативно
определените лимити на застрахователните компании, социално
икономическите условия в страната към момента на настъпване на ПТП,
справедлив размер за обезщетение за неимуществени вреди в съответствие с
чл.52 от ЗЗД се явява сумата от 60 000 лв. Тази сума следва да се заплати от
застрахователното дружество за изпитаните болки и страдания от страна на
ищеца в резултат на претърпяното ПТП.
Ответникът е направил възражение за съпричиняване на основание
чл.51,ал.2 от ЗЗД. Съгласно посочената норма, когато увреденият е
9
допринесъл за увреждането, обезщетението може да се намали. Това
означава, че той с конкретно установено действие или бездействие трябва да
е оказал влияние върху вредите, т.е да има причинно следствена връзка между
неговото поведение и настъпилите вреди. В случая възражението на
ответника се основава на липсата на поставен предпазен колан от страна на
ищеца, с което той не е изпълнил негово задължение по ЗДвП и е допринесъл
за настъпване на установените увреждания.
По делото е назначена автотехническа експертиза, от която се
установява, че няма данни, като признаци, по които от техническа гледна
точка, да се извърши преценка по отношение ползването на предпазен колан
от пострадалия ищец към момента на ПТП. Пострадалият А. е пътувал на
предна дясна седалка на катастрофиралия автомобил. Установява се
механизмът на ПТП – автомобилът е излязъл от пътното платно, преминал е
през десния затревен банкет, ударил се е с предна челна част във външния
борд на дясна отводнителна канавка, с ротация по часовниковата стрелка,
продължава движението си по терена на десния скат, обръща се на дясна
страна, плъзга се по нея, преобръща се по таван, плъзга се по него и се
установява в дясна отводнителна канавка.
Вещото лице е посочило траекторията на движението на тялото на
пострадалия при ПТП. При първия удар на автомобила във външния борд на
отводнителната канавка тялото му е било под въздействие на преносни
инерционни сили в посока напред и надясно спрямо автомобила, които менят
своето направление и посока спрямо купето на автомобила. Изчислена е
големината на преносната инерционна сила в посока напред, която е
значителна. При пространствената ротация на автомобила и падането по
таван на терена на десния скат доминиращи са преносните инерционни сили,
в следствие на прекомерно големите ускорения на масовия център на
автомобила. Първата основна компонента на преносната инерционна сила е
ударната, която се дължи на ускорението на масовия център на автомобила в
момента на падането по таван на терена на десния скат, тя е насочена в
обратна посока на ускорението на масовия център и за ищеца е била към
тавана и надясно спрямо автомобила. Другата компонента на инерционната
сила е ротационната, чието въздействие върху ищеца е в по-малка степен,
поради малкия ъгъл на ротация на автомобила при преобръщането.
10
Пред настоящата инстанция е назначена комплексна съдебна
автотехническа и медицинска експертиза, която да отговори какъв е
механизмът на получаване на травматичните увреждания и могат ли те да
бъдат получени при липса на поставен обезопасителен колан. Експертиза не
е изготвена, поради невнасяне на възнаграждение за вещите лица, и същата е
заличена в последното съдебно заседание.
Въз основа на констатациите на вещото лице автоексперт се
установява, че произшествието се характеризира с няколко фази. При
движението на автомобила във всяка една от фазите действат различни
преносни инерционни сили върху пътниците в автомобила, вкл. и върху
ищеца – напред и надясно спрямо автомобила, към тавана и надясно към
автомобила, които са с различен интензитет – от значителен до по-малка
степен. При тези различни инерционни сили в резултат на сложните
движения на автомобила телата на пътниците са в контакт с различни части
от вътрешното оборудване на автомобилното купе. В случая травмите на
ищеца в по-голямата си част са върху главата му, като фрактурите върху
долната челюст се отнасят до отделни части, както от ляво, така и от дясно.
По делото няма технически данни за липса или не на поставен
предпазен обезопасителен колан от страна на пострадалия. Необходимо е да
има пълно и главно доказване на този факт, което не се установява от
доказателствата по делото. Имайки предвид действието на различните
инерционни сили върху ищеца в резултат на сложните движения на
автомобила, вида на уврежданията върху различни части на главата,
свободното и движение, поставянето на предпазен колан, преминаващ пред
гръдния кош, не би следвало да има значение в конкретния случай. Ето защо,
следва да се приеме, че възражението на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищеца не е доказано по несъмнен начин, поради което
се явява неоснователно.
С оглед гореизложеното, претенцията на ищеца - частичен иск в
размер на 60 000 лв., като част от 100 000 лв., следва да бъде уважена. Върху
главницата от 60 000 лв. следва да се присъди и законната лихва за периода
от 28.09.2020 г., когато е предявена застрахователната претенция пред
застрахователя, до окончателното изплащане. Съгласно чл.429, ал.3, изр. 2-ро
КЗ вр. чл.493, ал.1, т.5 и чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, застрахователят дължи на
11
увреденото лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите, считано от по-ранната дата на
уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие
от застрахования делинквент или от увреденото лице, вкл. чрез предявяване
от последното на застрахователна претенция, стига лихвите да са в рамките
на лимита на отговорност на застрахователя, определен от размера на
застрахователната сума. Тези лихви застрахователят дължи не поради
собствената си забава, а за забавата на застрахования, с оглед
функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от
отговорността на делинквента. Непосочването на банковата сметка, видно от
самата разпоредба на чл.380, ал.3 от КЗ, не касае дължимостта на
обезщетението и не може да бъде основание за отказ за определяне на
размера на застрахователното обезщетение, а възпрепятства единствено
изплащането на застрахователното обезщетение и то в хипотезата, когато то е
определено по размер от застрахователя или с влязло в сила съдебно решение.
С оглед гореизложеното и тъй като до този извод е достигнал и
първоинстанционинят съд, поради което неговото решение следва да бъде
потвърдено.
По отношение на разноските -
С оглед резултата по делото и отхвърляне на въззивната жалба на
пълномощника на ответната страна адвокат Н. Н. Д. следва да се присъди
адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. – 980 лв. за
въззивната инстанция. Същият е приложил договор за безплатна правна
помощ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260019 от 13.05.2022 г.
по търг.дело №208/2020 г. по описа на Окръжен съд Х. В ЧАСТТА МУ, с
която е уважен иска на Д. А. А. на основание чл.432,ал.1 от КЗ за сумата над
45 000 лв. до присъдените 60 000 лв., представляващи обезщетение на
претърпени болки и страдания от телесни повреди, причинени при ПТП,
осъществено на 23.06.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата,
12
считано от 28.09.2020 г. до окончателното изплащане, както и за присъдени
разноски.
Осъжда ЗД Б.И. АД да заплати на адвокат Н. Н. Д. адвокатско
възнаграждение на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв. в размер на 980 лв. за
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13