Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 20.11.2017
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на деветнадесети октомври две
хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №8736 по описа на СГС
за 2015 г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени
са кумулативно съединени искове с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр.
чл.45 ЗЗД.
Ищецът Г.К.Б. твърди, че е
пострадал от ПТП, реализирано на 29.11.2014 г. в гр. София, вина за което има
водачът на л.а. „БМВ 525” с рег. № ********.
Твърди, че по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”
ответникът ЗАД „ОЗК - З.” АД отговаря за вредите, причинени при управлението на
това МПС. Поддържа, че от деликта е претърпял неимуществени вреди, свързани с
увреждане на здравето – счупване на диафазата на дясната бедрена кост, счупване
на горния край на дясната голямопищялна кост, на латералния кондил и главичката
на малкопищялната кост, фрактура на дясната глезенна става, многофрагментно
счупване на ставната повърхност на лявата раменна става, черепно-мозъчна травма
с контузионно огнище в голямата дясномозъчна хемисфера, фрактура на ставната
част на реброто в лявата косто-трансверзална става на нивото на първи гръден
прешлен, ведно с двустранна контузия на белите дробове. Счита, че справедливото
обезщетение за неимуществените вреди е в размер на 120 000,00 лв., поради което
претендира тази сума, ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – 29.11.2014 г. до окончателното плащане. Поддържа,
че от деликта е претърпял и имуществени вреди, изразяващи в разходи за лечение,
в размер на сумата от 3698,92 лв., поради което претендира тази сума, ведно със
законната лихва, считано от датата на извършването им до окончателното
изплащане. Претендира
и разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.” АД в
сроковете за отговор по чл.367 и 373 ГПК оспорва предявените искове. Оспорва
механизма на процесното ПТП и наличието на причинно-следствена връЗ.а между
процесното ПТП и сочените от ищеца вреди, както и размера на същите. Релевира и
възражение за съпричиняване. Претендира разноски.
По делото
на основание чл.219 ал.1 ГПК като трето лице-помагач на страната на ответника е
конституиран Х.Д. Ш., който не взема становище по предявените искове.
По делото
на основание чл.219 ал.1 ГПК като трето лице-помагач на страната на ответника е
конституиран ЗК „Л.И.“ АД, който оспорва предявените искове.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск
в тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована при ответника, е претърпял вреди, както и какъв е техният
действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 29.11.2011 г.
в гр. С. Х.Д. Ш., при управление на л.а. „БМВ 525“ с рег. ********, е нарушил
правилата за движение, като е напуснал пътното платно и по непредпазливост е
причинил на ищеца, като пешеходец, средна телесна повреда.
Това обстоятелство се установява
и от представените по делото присъда №2703 от 13.04.2016 г. по НОХД №6717/2015
г. по описа на СРС, решение №1093/05.10.2016 г. по ВНОХД №2650/2016 г. по описа
на СГС, НО, и решение №182 от 26.04.2017 г. по НД №84/2017 г. по описа на САС,
НО, влязло в сила на 26.04.2017 г., която съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца
и от съдържащите се в него материали.
Видно от описаните по-горе
присъда и решения, Х.Д. Ш. е осъществил виновно, при форма на вина
непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.1 б.”б” пр.2
вр. чл.342 ал.1 НК, като на 29.11.2014 г. в гр. София, при управление на л.а. „БМВ
525” с рег. ********е нарушил
разпоредбите на чл.21 ал.1 и чл.88 ал.1 т.1 ЗДвП.
С оглед на това, съдът достигна
до правния извод, че водачът на л.а. „БМВ” с рег. № ******** е извършил виновно
противоправно деяние, като е нарушил разпоредбите на чл.21 ал.1 и чл.88 ал.1
т.1 ЗДвП.
По делото е обявено за безспорно
и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на процесното ПТП –
29.11.2014 г. между ответника и собственика на л.а. „БВМ 525” с рег. № ********е
съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност”.
Разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ
отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност” са
собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно правно
основание.
Деликтът
е настъпил в срока на застрахователното събитие.
По иска за
заплащана на обезщетение за претърпени неимуществени вреди:
В
тежест на ищеца е да докаже, че в причинна връЗ.а с деликта е претърпял
неимуществени вреди, свързани с болки и страдания.
По делото е представена епикриза,
издадена от УМБАЛ „Царица Йоанна - ИСУЛ“ ЕАД – гр. София, от която се
установява, че при ПТП ищецът е получил тежка политравма, застрашаваща живота –
счупване на тялото /диафиза/ на бедрената кост, счупване на горния край на
тибията /голям пищял/, счупвания на други части на подбедрицата, счупване на
лопатката, контузионни огнища в белите дробове без плеврални изливи. От
епикризата се установява още, че на ищеца е проведено консервативно и
оперативно лечение – три открити намествания на фрактурите с вътрешни фиксации.
От приетото по делото заключение
на СМЕ, което съдът кредитира напълно, се установява, че при процесното ПТП
ищецът е получил следните увреждания на здравето: кръвозагубна анемия, счупване
на тялото на дясната бедрена кост с разместване на костните фрагменти, счупване
на горния край на дясната голямопищялна кост – външния кондил и главичката на
малкопищялната кост, счупване с изкълчване на дясната глезенна става, счупване
на лявата лопатка, многофрагментно счупване на ставната ямка на лявата лопатка,
контузионно огнище ляво слепоочно на дясната голямомозъчна хемисфера,
двустранни контузионни огнища на белия дроб, охлузване на челото, охлузване и разкъсно-контузна рана на носа, които
травми отговарят да са получени в резултат на блъскане на пешеходец от МПС.
Вещото лице сочи още, че на ищеца е проведено интензивно лечение и след стабилизиране на състоянието са
проведени оперативни намеси с наместване на счупени парчета и метална
остеосинтеза на дясната бедрена кост, десния голям пищял, десния малък пищял и
счупването с изкълчване на дясната глезенна става, поставена е гипсова
имобилизация, проведено е консервативно лечение. От заключението се установява
още, че е налице незначителен дефицит на обема на активните и пасивни движения
на лявата ръка на ищеца при отвеждане нагоре, като ищецът е възстановен от
получените телесни увреждания до степен на оздравяване и възможност за
самостоятелно ходене без помощни средства, както и че не се очакват негативни
влияния върху общото здравословно състояние на ищеца от претърпяната ЧМТ, като
прогнозата е напълно оптимистична, а на ищеца му предстоят още оперативни
намеси за отстраняване на остеосинтезните материали. Вещото лице сочи също, че
общият възстановителен период при ищеца
е около 10-12 мес., както и че в епикризата е записано, че същият е
повлиян от алкохол, а по делото има данни, че и водачът на л.а. „БМВ 525“ Х.Д. Ш.
също е употребил алкохол.
От показанията на свид. Станиславка
Жотева се установява, че след процесното ПТП ищецът е бил в болница в много
тежко състояние – в безсъзнание с много
счупвания /в глезена, в таза, в коляното, в ръката, носа/, с белодробни
увреждания, 10 дни е престоял в реанимация, не е помнил нищо и никой, вкл. и
децата си. Свидетелят сочи още, че след изписването от болница ищецът е бил
около 6 мес. в инвалидна количка, не е могъл да седи, да ходи сам до тоалетна,
като чак след 1 год. от инцидента вече е могъл да се движи самостоятелно. Към
настоящия момент при промяна във времето има силно болки, вдига температура, не
си е възстановил всички спомени.
С оглед на така събраните
доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищецът е претърпял
телесна повреда, вследствие на което за определен период от време е изпитвала
болки и страдания. Налице е основание за обезщетение на претърпените неимуществени
вреди.
Съгласно чл.52 ЗЗД размерът на
обезщетението се определя по справедливост, като преценката следва да се
извърши въз основа обективни и доказани по делото факти – интензитет и
продължителност на болката, период на възстановяване, наличие на остатъчна
травма. Съдебната практика приема като
критерии за определяне на справедливо обезщетение житейски оправданото и
утвърденото в практиката обезщетение за аналогични случаи, но съобразени с
конкретния случай.
Съдът, при определяне размера на
обезщетението, отчита обстоятелството, че
получените от ищеца множество травми са били с риск за живота на
пострадалия /получената ЧМТ/, че интензивността на болката е била значителна и
то за много дълъг период от време, че на ищеца е проведено и консервативно, и
оперативно лечение, периодът на възстановяване е с много дълга продължителност
/около 1 год./ и се е налагало ограничен двигателен режим на пострадалия за
дълъг период, както и че същият се е нуждаел от чужда помощ. Съдът отчита и
обстоятелството, че към датата на процесното ПТП ищецът е бил на 42 години,
т.е. касае се за млад човек в трудоспособна възраст, както и че към настоящия
момент ищецът все още изпитва болки и е налице дефицит при движенията на лявата
му ръка, а прогнозата за възстановяването му е напълно благоприятна, но отчита и факта, че на ищеца му предстоят евентуално още оперативни
интервенции по отстраняване на металните остеосинтези, свързана с допълнителни
болки и страдания.
С оглед на изложеното по-горе, съдът счита, че справедливо обезщетение за
претърпените травматични увреждания е в размер на 120 000,00 лв.
Настоящият съдебен състав намира
за неоснователно и недоказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на ищеца. Съгласно разпоредбата на чл.51 ал.2 ЗЗД, ако
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. Не всяко нарушение на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните
от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява едИ.твено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат.
Ответникът, чиято е
доказателствената тежест за това, не
ангажира никакви доказателства за наличието на конкретни нарушения на правилата
за движение, извършени от ищеца.
С оглед на изложеното по-горе,
съдът счита, че предявеният иск се явява изцяло основателен и като такъв следва
да бъде уважен за пълния му претендиран размер.
По иска за заплащана на
обезщетение за претърпени имуществени вреди:
В тежест на ищеца е да установи, че в причинна връзка с
деликта е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в претендираните от нея
разходи за лечение и възстановяване, представляващи заплатени разходи за
лечение.
По делото са представени фактура
№**********/19.12.2014 г. за сумата от 3410,00 лв. – за латерален бедрен пирон,
канюлиран винт, 1/3 тубуларна плака, фактура №**********/19.12.2014 г. за
сумата от 58,00 лв. – за потребителска такса, фактура **********/19.12.2014 г.
за сумата от 88,42 лв. – за лекарства и фактура №**********/22.12.2014 г. за
сумата от 142,50 лв. – за лекарства.
Поради изложеното, съдът намира,
че в причинна връзка с процесното ПТП ищецът е претърпяла имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение - заплатени консумативи и лекарства, които
вреди са в общ размер на сумата от 3698,92
лв.
С оглед на изложеното по-горе,
съдът счита, че искът е изцяло основателен и следва да бъде уважен за пълния
предявен размер.
С оглед изхода от
делото и направеното искане, на ищеца на основание чл.78 ал.1 ГПК следва да се
присъдят разноски в размер на сумата от 4418,92 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ЗА. На основание чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати по сметка на СРС сумата от 4947,96 лв., представляваща
държавна такса и сумата от 400,00 лв., представляваща депозит за вещо лице.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК - З.” АД,
ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Г.К.Б., ЕГН **********, адрес: ***, на
основание чл.226 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата от 120 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 29.11.2014 г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение
за претърпените от реализирано на 29.11.2014 г. в гр. София ПТП неимуществени
вреди - болки и страдания, сумата от 3556,42
лв., ведно със законната лихва, считано от 19.12.2014
г. до окончателното заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от
реализирано на 29.11.2014 г. в гр. София ПТП имуществени вреди – разходи за
лечение, сумата от 142,50 лв., ведно със законната лихва, считано от 22.12.2014 г. до окончателното
заплащане, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на
29.11.2014 г. в гр. София ПТП имуществени вреди – разходи за лечение, а на
основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 4947,96 лв., представляваща държавна такса и
сумата от 400,00 лв., представляваща депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА
ЗАД „ОЗК - З.” АД,
ЕИК********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на адв.
Й.Д., адрес: ***, партер, на основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ал.2
ЗА, сумата от 4418,92 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението е
постановено при участието на третите лица-помагачи на страната на ответника Х.Д.
Ш., ЕГН **********, адрес: ***, и ЗК
„Л.И.” АД,
ЕИК ********, седалище и адрес на управление:***,.
Решението подлежи на обжалване
пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: