РЕШЕНИЕ
№ ……./…………
Гр. София,
В ИМЕТО НА НАРОДА,
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Гражданско отделение, ЧЕТВЪРТИ „Г“
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юли две хиляди и
деветнадесета година в състав:
|
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ТАНЯ ОРЕШАРОВА |
|
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА мл. съдия ИВА
НЕШЕВА |
като разгледа докладваното от младши
съдия НЕШЕВА въззивно частно гражданско дело № 8823 по описа за 2019
година, като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278 ГПК
във връзка с чл. 437, ал. 4 ГПК.
Делото е образувано по частна жалба,
подадена от длъжника П.Е.А. срещу разпореждане от дата 15.05.2019 г. на Частен
съдебен изпълнител (ЧСИ ) С.Я.по изпълнително дело №20118440401926, с което е
оставена без уважение молбата на жалбоподателя за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
В частната жалба се излагат оплаквания
за нищожност и неправилност на обжалвания акт. Твърди се, че в обжалвания отказ
на съдебния изпълнител липсват съществени реквизити, а именно липсва посочване
на автор и мотиви, поради което същият според жалбоподателя е нищожен. Излагат
се доводи и за неправилност на обжалвания акт на ЧСИ Я., доколкото, според
твърденията в жалбата, по изпълнителното дело е наложена възбрана на 27.10.2011
г., след което не са предприемани изпълнителни действия повече от две години,
поради което според жалбоподателя на 27.10.2013 г. е настъпила законовата
перемпция и извършените след тази дата действия се явяват незаконосъобразни.
Поради изложените съображения се моли за отмяна на постановения отказ за
прекратяване на изпълнителното дело.
Препис от жалбата е връчен на взискателя „Т.С.“ ЕАД, който в законоустановения
срок, чрез юрк. А.К., е депозирал отговор на частната жалба, с който
оспорва същата. Счита, че жалбата е неоснователна, доколкото по изпълнителното
дело ритмично са били предприемани изпълнителни действия и не е настъпила
законова перемпция.
Постъпило е и становище на помощник ЧСИ А.Ш.при
ЧСИ С.Я., според което жалбата е недопустима, а по същество неоснователна.
Според становището жалбата е подадена след изтичане на срока по чл. 436 ГПК,
тъй като жалбоподателят е бил уведомен за обжалваното разпореждане на
22.05.2019 г., а жалбата е подадена едва на 03.06.2019 г. Във връзка с
основателността на подадената жалба се посочва, че на ЧСИ Я. са възложени права
за извършване на всички действия въз основа на чл. 18 ЗЧСИ, като без изрична
молба от страна на взискателя по изпълнителното дело са били предприемани
необходимите изпълнителни действия.
При служебна проверка за допустимост на
жалбата настоящият съдебен състав намира, че същата е допустима като подадена
срещу подлежащ на обжалване акт от страна по делото, която има интерес да
обжалва акта. Изпълнителното производство е образувано срещу Е.Ц.Ц.-А., която
видно от изготвената по разпореждане на съдията – докладчик справка в НБД
„Население“ е починала на 06.09.2018 г., като неин законен наследник е синът и
подател на настоящата жалба – П.Е.А., заместил починалия си праводател – арг.
чл. 429, ал. 2 ГПК. Настоящият състав намира, че жалбата е подадена в рамките
на преклузивния седмичен срок по чл. 436, ал. 1 ГПК. От материалите по делото
се установява, че на 10.05.2019 г. е входирано заявление от П.Е.А., с което
моли ЧСИ Я., след като се запознае с материалите по изпълнителното дело, да
прекрати същото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Разпореждането, с което
заявлението е оставено без уважение, е обективирано върху самото заявление.
Липсват данни за извършено съобщение до П.А. за обжалвания акт. П.А. на
22.05.2019 г. е депозирал молба, с която моли да му бъде издаден препис от заявление
от 10.05.2019 г. С разпореждане от 23.05.2019 г. е постановено издаване на
искания препис след заплащане на такса. Същата е заплатена на 27.05.2019 г., а
молителят е удостоверил, че е получил препис от заявлението, без да посочи
дата. При тези данни съдът не би могъл да направи извод за валидно съобщаване
за обжалвания съдебен акт на 22.05.2019 г., каквито доводи се излагат в
становището от кантората на помощник ЧСИ Ш.. Напротив най-ранната сигурна дата
на съобщаването на постановения отказ е 27.05.2019 г., и доколкото жалбата е
входирана на 03.06.2019 г. в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК.
При служебната проверка за редовност на
жалбата се установява, че същата отговаря на изискванията на чл. 436, ал. 4 ГПК
във връзка с чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.
Съгласно чл. 437, ал. 3 ГПК, съдът
разглежда жалбата въз основа на данните в изпълнителното дело и представените
от страните доказателства. В тази връзка и след осъществената проверка съдът
намира, че оспореният акт на съдебния изпълнител е валиден и допустим.
Разгледана по същество, жалбата е
основателна поради следните аргументи:
Според чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителното
производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка.
Съгласно мотивите към т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, взискателят трябва да
поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася
съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия,
изграждащи посочения от него изпълнителен способ (извършване на опис и оценка,
предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на
вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешните
изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
2 години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК. В доктрината и съдебната практика е трайно установено разбирането,
че прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар.
"перемпция" настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може
само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи
осъществяването на съответните правнорелевантни факти.
Прекратяването на изпълнителното дело не
възпрепятства взискателя да поиска образуване на ново такова, в рамките на
което да бъдат поискани същите или нови изпълнителни действия.
В настоящия случай от материалите по
делото се установява следното:
Изпълнителното дело е образувано по
молба на "Т.С." ЕАД и въз основа на изпълнителен лист, издаден на 26.04.2011г.
по гражданско дело № 188/2011 г. на Софийски районен съд, 80-ти състав /л. 2/
срещу длъжника Е.Ц.Ц.-А..
С молбата за образуване на изпълнително
дело взискателят е възложил на частния съдебен изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ, като извърши всички необходими справки, да проучи имущественото състояние
на длъжника и определи начина на изпълнение.
Производството по изпълнително дело № 20118440401926
е било образувано на 17.06.2011 г. с разпореждане /л. 7/. Разпоредено е и да се
направят справки за имущественото състояние на длъжника и да бъде изпратена
покана за доброволно изпълнение.
С Разпореждане от 27.10.2011 г. /л. 29/ е
наложена възбрана на апартамент № 52, находящ се в жилищна сграда на блок 341,
вход В, етаж 3, град София, ж.к. „Красна поляна“ 3 част, собственост на
длъжника.
С
разпореждане от 01.11.2011 г. /л. 38/ е разпоредено присъединяването на
държавата като взискател по изпълнителното дело.
На 30.10.2013 г. е разпоредено извършване
на справки ЕСГРАОН и НОИ, както и явяването на длъжника /л. 66/.
С молба от 23.04.2015 г. взискателят моли
да бъде направена справка НОИ и да бъдат наложени запори върху вземания по
банкови сметки на длъжника/л. 72/.
С разпореждане от 29.04.2015 г. е
насрочен опис и оценка на движими вещи за дата 18.11.2015 г /л. 74/. С
разпореждане от 12.10.2015 г. е насрочен опис и оценка на движими вещи за дата
18.11.2015 г /л. 90/. Съобщението е получено на 19.10.2015 г. лично от Е.Ц.-А..
С разпореждане от 17.11.2015 г. насроченият опис на движими вещи е бил отменен.
На 28.12.2016 г. /л. 104/ е постъпила молба
от „Т.С.“ ЕАД за налагане на запор върху трудовото възнаграждение и запор на
банковите сметки на длъжника по делото.
С разпореждане от 06.11.2018 г. е
разпоредено извършване на справки за банкови сметки с титуляр Е.Ц.-А., за
наличие на регистрирани трудови правоотношения, както и е наложен запор на
банковите сметки с титуляр Е.Ц.-А. съгласно справка от БНБ /л. 106/.
В изпълнение на съобщението са изпратени
запорни съобщения до Централна кооперативна банка АД и Банка ДСК ЕАД.
На 10.05.2019 г. е постъпила молба от П.Е.А.,
в качеството му на наследник на починалата Е.Ц.-А., за прекратяване на
изпълнителното дело, като на 15.05.2019 г. молбата му е оставена без уважение.
С оглед посоченото в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГКТК на ВКС по тълк. дело № 2/2013 г.
прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките
на определен изпълнителен способ, (независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на
продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от
трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Видно от изложеното по-горе, с молбата
за образуване на изпълнителното дело са възложени на ЧСИ Я. пълномощия по чл.
18 ЗЧСИ, като същият е насочил изпълнението към недвижим имот, собственост на
длъжника по изпълнителното дело, като на 27.10.2011 г. е наложена възбрана на
недвижим имот, а на 01.11.2011 г. държавата е присъединена като взискател по
изпълнителното дело. След тази дата ЧСИ Я. за периода до 23.04.2015 г. не е
предприел никакви действия, освен извършване на справки ЕСГРАОН и НОИ, както и разпореждане
за явяването на длъжника на 30.10.2013 г., които обаче с оглед постановките в
цитираното тълкувателно решение не са изпълнителни действия и не прекъсват
срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Срокът
е повече от две години, поради което по силата на закона е настъпило
прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Прекратяването
на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция” настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановлението си вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови
акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй
като този акт има само декларативен, а не конститутивен ефект.
Всички действия, извършени след
перимиране на делото са недействителни и без правен ефект, доколкото са
извършени по дело, което на по-ранен етап и по силата на законовата разпоредба
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е било прекратено и само поради нарушение на закона
се е водило висящо и по същото са предпримани действия за събиране на дълга,
които обаче са неправомерни и нищожни по изложените съображения в каквато
посока е и трайната съдебна практика.
Поради това изпълнителни действия от
2015 г. се явяват незаконосъобразни, като извършени по вече прекратено изпълнително
дело.
Поради изложените аргументи съдът
намира, че е настъпило прекратяването на изпълнителното дело на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК по силата на закона и вследствие на това, че не са
предприемани изпълнителни действия в
продължение на две години от страна ЧСИ Я., на когото са били възложени
правомощия по чл. 18 ЗЧСИ, поради което отказът на съдебния изпълнител за
прогласяване на пракратяването на делото е незаконосъобразен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от
дата 15.05.2019 г. на Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) С.Я., с рег. № 844, по изпълнително
дело № 20118440401926, с което е оставена без уважение молбата на П.Е.А. за
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.