Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
27.01.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – град Шумен, в
публичното заседание на единадесети януари две хиляди двадесет и първа година,
в състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита
Стергиовска
при секретаря Ив.Велчева и с участие на прокурор
П.Вълчев от Окръжна прокуратура – гр. Шумен, като разгледа докладваното от
административен съдия Х.Димитрова КАНД № 254
по описа за 2020г. на
Административен съд - Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, изр.второ
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на Д.Х.Д. ***, депозирана чрез адвокат С.Т.от
Адвокатска колегия – Шумен, срещу Решение № 260022/18.09.2020г. на Районен съд
– Шумен, постановено по ВНАХД № 1236/2020г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 20-0869-
001604/21.05.2020г. на началника на сектор „ПП“ към ОДМВР - Шумен, с което на основание
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП на Д.Х.Д. са
наложени административно наказание „глоба“
в размер на 200 /двеста/ лева и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца.
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. Сочат се
аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения при изготвянето на акта
и на НП. Поддържа се и становището, че по делото не е установено с
категоричност обстоятелството, че на инкриминираната дата касаторът е управлявал
нерегистрираното превозно средство. Поради това се отправя искане за отмяна на
съдебния акт и на потвърденото с него постановление. В съдебно заседание
касаторът, редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, ОД на
МВР – Шумен, не изразява становище по оспорването, а в съдебно заседание,
редовно и своевременно призована, не се явява и не се представлява.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба допустима, но неоснователна
и моли за решение в този смисъл.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е
допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от
легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно
разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по
следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
На 31.01.2020г. в 21.40
часа служители на РУ - гр.Шумен към ОДМВР – Шумен, между които и свидетелят Д.И.Р.-
служител в „ГООР“ при РУ - гр.Шумен, забелязали спрян лек автомобил „Фолксваген
Голф“ с рег. № ******ВХ на ул.Индустриална в гр. Шумен. Решили да извършат
проверка на автомобила. В МПС установили
две лица – жалбоподателя Д.Д., който седял на мястото на водача и жена, седяща
на предната седалка до водача. Било поискано съдействие от екип на сектор ПП
при ОДМВР – Шумен, част от който бил свидетелят С. С. - мл. автоконтрольор.
В хода на проверката
констатирали, че лекият автомобил не е регистриран по надлежния ред за Република
България. Същият бил с прекратена регистрация по чл.143, ал.15 от ЗДвП, тъй
като в двумесечен срок от придобиването Д.
не изпълнил задължението си да го регистрира. При проверката пред
контролните органи той не оспорил обстоятелството, че е управлявал автомобила.
Снети били и писмени обяснения, в които посочил, че на 31.01.2020г. пристигнал
в гр.Шумен на гости на своя приятелка и към 22.00 часа тръгнали обратно към с.Великденче.
Не оспорил констатираното нарушение, но сочел, че не е знаел, че автомобилът е
с прекратена регистрация.
За констатирано нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП свидетелят С.
на 31.01.2020г. съставил срещу жалбоподателя АУАН №1685804. Жалбоподателят не
се възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в
законоустановения 3-дневен срок.
Във връзка с
констатираното управление на МПС с прекратена регистрация била образувана
преписка вх. № 1684/20г. по описа на РП – Шумен, с оглед евентуално извършено
престъпление по чл.345, ал.2 от НК. С постановление от 27.04.2020г. прокурор
при Районна прокуратура - гр.Шумен отказал да образува досъдебно производство и
прекратил преписката, като приел, че е приложима разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК. След постановения отказ на Районна прокуратура - гр. Шумен, административно
наказващият орган издал обжалваното НП
като възприел изцяло констатациите, съдържащи се в АУАН.
При така установената
фактическа обстановка районният съд приел, че в хода на административно наказателното
производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. В тази връзка
съдът съобразил обстоятелството, че контролните органи некоректно са описали
момента, от който санкционираното лице е в неизпълнение на възложеното му
задължение по регистрация на придобития автомобил, но неправилното определяне
на деня и годината според мотивите на предходната инстанция нямали решаващо
значение по отношение законосъобразността на правораздавателния акт, доколкото
анализът на приобщения доказателствен материал наложил единствено възможния
извод, че лицето, възприето за водач на превозното средство е допуснал на
инкриминираната дата вмененото му нарушение. Поради това районният съд
потвърдил оспорения пред него санкционен акт, отхвърляйки претенциите на
жалбоподателя.
В пределите на
касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и с оглед релевираното в жалбата
касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е валидно и
допустимо, като постановено от компетентен съд в предвидената от закона форма
по допустима въззивна жалба.
Настоящата касационна
инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка. С
оглед приобщените по делото доказателства, както и след анализ на събраните
писмени доказателства, касационната инстанция приема, че релевираното
административно нарушение е извършено виновно от касационния жалбоподател и
правилно квалифицирано като нарушение по чл.175, ал.3 пр.1 от ЗДвП. Налице са
обективните и субективни признаци на деянието - нарушителят е водач на
автомобил със служебно прекратена регистрация, респ. на МПС, което не е
регистрирано по надлежния ред. Последното обстоятелство е безспорно доказано от
данните, съдържащи се в справката, приложена по въззивното дело, представляваща
извлечение от автоматизираната информационна система на КАТ. По делото е
установено, че регистрацията на процесния автомобил е прекратена служебно –
както правилно е посочил и районният съд на 03.12.2019г., а не както некоректно
са отразили служителите на МВР на 01.12.2020г. Характерът на това опущение е
несъществен касателно законосъобразността на правораздавателния акт и не се е
отразило в значима степен на правото на защита на лицето. Според разпоредбата
на чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната
информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно
превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не
изпълни задължението си да регистрира превозното средство. В същия смисъл е и
разпоредбата на чл.18б, т.10 относно прекратяване регистрацията на моторни
превозни средства, съдържаща се в Наредба №I-45, издадена на основание нормата
на чл.140, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редът за регистриране, отчет, пускане в
движение и спиране от движение на МПС се определя с Наредба на Министъра на
вътрешните работи. В настоящия казус автомобилът не е бил регистриран по
надлежния ред и в законоустановения срок от собственика му, след изтичането на
който е настъпила законовата последица на служебно прекратяване на
регистрацията. Независимо от това, касаторът в условията на непредпазливост е
допуснал управление на превозното средство, като е могъл и е бил длъжен да
съобрази поведението си със законовите изисквания. С това си поведение
инициаторът на настоящото производство е изпълнил от обективна и субективна
страна състава на нарушението, визирано в
чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, поради което закономерно е била
ангажирана отговорността му. За прецизност следва да се отбележи, че
касационният състав не споделя залегналите в представената касационна жалба
твърдения за липса на доказателства за това, че санкционираното лице е
управлявало превозното средство. Действително, то е било в покой, но на мястото
на водача е бил именно касаторът, който е дал обяснения за причината, по която
е пристигнал по-рано през деня в гр.Шумен и не е отрекъл, че той, в качеството
си на собственик на превозното средство, го управлява. До аналогичен правен
извод е достигнал и районният съд.
По гореизложените съображения
настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено в
унисон с материалния закон и при съблюдаване на съдопроизводствените правила,
поради което не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяната
му. Въз основа на изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва
да бъде отхвърлена, а обжалваното съдебно решение като законосъобразно и
правилно следва да бъде оставено в сила.
Водим от горното, Шуменският административен съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260022/18.09.2020г.
на Районен съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 1236/2020г. по описа на съда.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в
сила на 27.01.2021 г.