Р Е Ш Е Н И Е
№ 357/27.4.2021г.
гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Пазарджик, Х-ти състав , в открито
заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МАРИАНА ШОТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
2. КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при секретаря Димитрина Георгиева и с участието на прокурора Албена Кузманова,
разгледа докладваното от съдията-докладчик Николай Ингилизов касационно
административно-наказателно дело № 183, по описа на съда за 2021 г., и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63, ал.1 от ЗАНН, във
вр. с гл.ХII от АПК.
С
решение № 260164/15.12.2020 г., постановено по НАХД № 1110/2020 по описа за
2020 г., Районен съд Пазарджик е отменил Наказателно
постановление № Пз-6-ДНСК-52 от 22.07.2020 г. издадено от
заместник началник на ДНСК гр. София, с което на „ТРАНСКОНСУЛТ- БГ" ООД,
ЕЖ *********, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Красно
село", ул. „Даме Груев" №15, ет.7, представлявано от управителите И.
К.-П. и М.М. Г., за нарушение на чл.168 ал.1 т.1 от ЗУТ е наложена имуществена
санкция в размер на 5 000 лева на основание чл.237 ал.1 т.2 от ЗУТ, като
незаконосъобразно.
Недоволни от така постановеното решение ДНСК, РДНСК
Пазарджик са подали касационна жалба чрез процесуалния си представител юриск. М.
М.. В жалбата се твърди, че обжалваното решение е постановено в нарушение на
материалния закон, като се твърди че не е нарушен принципа non bis in idem, както и че не е съставен АУАН след сроковете по чл.34
от ЗАНН. Иска се от съда да отмени решението на районния съд, като постанови
друго, с което реши делото по същество, като потвърди издаденото от заместник началник на ДНСК гр.
София наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – „Траснкосулт–БГ“
ЕООД, редовно призован се представлява от адв.П., който взема становище за
потвърждаване решението на РС Пазарджик.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата. Предлага административният съд да остави в сила решението на Районен
съд Пазарджик като правилно и законосъобразно.
Административен съд Пазарджик, след като прецени
допустимостта и основателността на подадената касационна жалба, с оглед
наведените в нея касационни основания приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в
законоустановения 14-дневен срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, съгласно чл. 218 от АПК,
същата се явява неоснователна.
За да потвърди обжалваното наказателно постановление,
Районен съд Пазарджик е приел в мотивите си следното:
Дружество „ТРАНСКОНСУЛТ-БГ" ООД притежавало удостоверение №
РК-0149/02.04.2019г., издадено от ДНСК, съгласно което упражнявало строителен
надзор. На 10.10.2016 г. дружеството сключило договор за упражняване на
строителен надзор с възложителя „ЕЛТРЕЙД" ООД, при реализирането на строеж
в имот публична държавна собственост, а именно „Микротурбина 20 kW за производство
на електроенергия от река Чепинска в землището на с.Варвара- Генераторно
помещение, каменно насипна рампа, отводняващ канал и рибен проход за
микротурбина", находящ се в ПИ № 000719, землище на с. Варвара, общ.
Септември, обл. Пазарджик. Възложителят „ЕЛТРЕЙД" ООД не било представило
учредено право на строеж или право да се строи в чужд имот по силата на закон,
както повелявала разпоредбата на чл.161 ал.1 от ЗУТ. Въпреки това
дружеството-жалбоподател допуснало извършването на строежа и по този начин не
осъществило контрол относно законосъобразното започване на строежа. Съгласно
разпоредбата на чл.168 ал.1 т.1 от ЗУТ, лицето упражняващо строителен надзор
носи отговорност за законосъобразното започване на строежа.
За строежа била издадена Заповед № ДК-09-ПЗ-1/16.02.2018 г. от Началника на
РОНСК- Пазарджик за спиране на строителството на цитирания строеж по реда на
чл.224 от ЗУТ.
Съгласно чл.137 ал.1 т.З, б.„д" от ЗУТ и чл.6 ал.5 от Наредба № 1 от
30.07.2003 г. на МРРБ за номенклатурата на видовете строежи, строежът бил трета
категория.
Нарушението било извършено на 12.10.2016 г., когато бил съставен Протокол
Приложение №2 към чл.7 ал.З т.2 от Наредба № 3/2003г. на МРРБ за откриване на
строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на строежа, при
условията на чл.239 ал.2 от ЗУТ.
За място на извършване на нарушението било прието местонахождението на
посочения строеж, а именно ПИ № 000719, землище на с. Варвара, общ. Септември,
обл. Пазарджик.
Нарушението било установено при изпълнение на Разпореждане от 12.02.2020 г.
на Върховна административна прокуратура на Република България, отдел „Надзор за
законност", във връзка с преписка № СП-1519/2017 г. по описа на РДНСК
Пазарджик.
Била извършена проверката на място от служители на РДНСК-Пазарджик, за
която бил съставен Констативен протокол № 211/24.02.2020г.
Така констатираното съставлявало нарушение на чл.168 ал.1 т.1 от ЗУТ, за
което св. Н.П.- гл. инспектор в РД НСК- Пазарджик против
дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН № Пз-6 от 13.04.2020 г. в
присъствието на единия от управителите и
законни представители на дружеството-нарушител И. К. К.-П., на която бил
предявен и връчен срещу подпис.
Срещу така съставения акт било подадено писмено
възражение от дружеството-жалбоподател. АНО не се приел изложените във
възражението аргументи и на 22.07.2020 г. издал атакуваното НП. Последното е
връчено на управителя на санкционираното дружество М.Г. на 23.07.2020 г., видно
от отразеното в НП.
Настоящият
съдебен състав, споделя изцяло така приетата от РС фактическа обстановка.
След като е обсъдил всички събрани по делото
доказателства, първостепенният съд е стигнал до извода, че в конкретния случай
е нарушен принципът non bis in idem, тъй като при
първоначалната проверка през 2018 г. е бил съставен АУАН на 26.02.2018 г., като
в последствие производството е било прекратено с резолюция на началника на
ДНСК. В мотивите е посочено алтернативно, че са изтекли и сроковете за
съставяне на АУАН, тъй като нарушението е установено през месец януари 2018 г.,
а от тогава е изминал срок значително надвишаващ законовите срокове.
Настоящият съдебен състав споделя напълно становището
на районния съд, че в конкретния случай е нарушен принципът non bis in idem. От събраните в хода на производството доказателства
е безспорно установено, че извършената проверка през 2018 г. от служители на
РОНСК-Пазарджик касае същия строителен обект, същото дружество осъществяващо
този строеж и в същия имот. С оглед на това и съдът счита, че е налице пълно
съвпадение на фактите от които се прави извод за осъществяване на
административно нарушение. Нещо повече и в двата случая се сочи нарушението да
е осъществено от „Трансконсулт-БГ“ ООД на 12.10.2016 г. – датата на съставяне
на протокол Приложение 2 към чл.7, ал.3, т.2 от Наредба 3/2003 г. на МРРБ за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа, при условията на чл.239, ал.2 от ЗУТ. Тази идентичност на фактите води
на извод, че след като веднъж е съставен АУАН и воденото
административно-наказателно производство е било прекратено, то не може отново
да се пристъпва към ангажиране на административно-наказателна отговорност на
същия субект за същите факти. Тази забрана е установена изрично в разпоредбата
на чл.24, ал.1, т.6 от НПК, като ЗАНН предвижда за неуредените случаи да се
прилага субсидиарно именно НПК. На изводът, че е нарушена забраната не два пъти за едно и също
нещо не може да повлияе обстоятелството, че собственикът на процесния недвижим
имот е бил различен, тъй като по същество нарушението касае едно и също нещо –
липса на учредено право на строеж или право да се строи в чужд имот по силата
на закон, с което не е осъществен контрол относно законосъобразно започване на
строежа. Последното пък се удостоверява именно със съставянето на горепосочения
протокол. Доколкото се установява, че нарушението е осъществено именно на
сочената дата 12.10.2016 г. и е налице пълна идентичност по отношение на
посочените обстоятелства между съставените два АУАН – този от 2018 и този от 13.04.2020
г., съдът счита че действително незаконосъобразно е съставен вторият по време
АУАН, тъй като по отношение на същите факти е имало прекратяване на
административно – наказателното производство. Този извод не се променя и от
отмяната на административния акт, послужил като основа за мотивиране на
резолюцията за прекратяване на производството, тъй като това не води
автоматично да възобновяване на административно-наказателното производство. Ето
защо и достигайки до извод, че е нарушен
принципът non bis in idem е направил верен
извод основан на доказателствата по делото.
Не се споделят и изложените възражения от касатора
относно спазване на сроковете за съставяне на АУАН. Това е така, тъй като между
установяването на нарушението през месец януари 2018 г. и съставянето на АУАН
на 13.04.2020 г. е изминал срок значително надвишаващ законовите срокове на
чл.34, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл се споделят напълно и изводите на въззивния
съд и същите няма да бъдат преповтаряни.
Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на
доказване, Административен съд Пазарджик приема, че доводите на касационния
жалбоподател не се подкрепят от доказателствата по делото и релевираните в
жалбата отменителни основания не са налице.
По изложените съображения и с оглед извършената
служебна проверка по чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК, съдът
не констатира други пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата
валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира,
че същото следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото основателно е искането на
ответника за присъждане на направените в касационното производство разноски за
адвокатски хонорар. С оглед правилата на чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2 от
Наредбата № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА
АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ претендираните разноски в размер на 480 лева не се
явяват прекомерни, поради което и следва да бъдат присъдени независимо от
направеното възражение за прекомерност от страна на касатора.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2,
предл.1 от АПК, Административен съд Пазарджик, Х състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ в сила решение № 260164/15.12.2020 г.,
постановено по НАХД № 1110/2020 по описа за 2020 г., Районен съд Пазарджик.
ОСЪЖДА Дирекция за национален строителен контрол
гр.София да заплати на „Трансконсулт-БГ“ ООД, ЕИК ********* направените в
касационното производство разноски в размер на 480 лева за адвокатски хонорар.
Решението е окончателно.
Председател: /П/
Членове:
1./П/
2./П/