№ 11264
гр. С., 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20221110126163 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата 7 675,75 лв., частично от общо 8000,00 лв., след
допуснато увеличение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, представляваща
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от настъпило в
срока на действие на застраховка „К.+” застрахователно събитие - ПТП, ведно
със законната лихва от 04.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за
имуществено застраховане, сключен с ответника и обективиран в полица № ..,
е настъпило застрахователно събитие, вследствие от което било увредено
застрахованото имущество - л. а. „М.“ „..“, с рег. № ., чийто лизингополучател
е ищецът. Посочва, че при ответника била заведена щета № ./25.11.2021 г. за
увредено челно стъкло-тон със сензор и щета № ./15.12.2021 г. за счупена
камера на стоп лайф. Поддържа, че ответната страна неоснователно е
отказала да заплати застрахователно обезщетени за посочените вреди, поради
което предявява настоящия иск.
Ответникът е депозирал отговор в срок, в който оспорва иска по
основание и размер. Твърди спорът между страните да касае отказ за
изплащане на застрахователно обезщетение единствено по щета №
./15.12.2021 г. Поддържа, че по щета № ./25.11.2021 г. е изплатил на ищеца
застрахователно обезщетение на 18.02.2022 г. Излага съображения, че не е
доказано процесните увреждания да са следствие от застрахователно събитие,
представляващо покрит риск, което да е настъпило в срока на действие на
1
процесния договор за имуществено застраховане. Оспорва механизма на
твърдените увреждания и причИ.та връзка между тях и конкретно вредоносно
събитие. В условията на евентуалност твърди, че процесните увреждания са
следствие от „изключен риск“ и от значително неизпълнение на задълженията
на застрахования да пази процесното МПС и да взема мерки за защитата му
от евентуални увреждания, вкл. да спазва предписанията на застрахователя и
компетентните органи за отстраняване на източниците на опасност.
Ответникът оспорва и размера на вредите, като посочва, че не е обвързан от
представената от ищеца проформа фактура. Поддържа, че липсват
доказателства твърдените увреждания да са реално отстранени и ищецът да е
заплащал претендираната сума. Посочва, че не са били налице основания за
извършване на ремонт на процесния автомобил в официален сервиз. Предвид
факта, че вземането за главница не е установено по основание и размер,
ответникът счита, че не дължи и лихва за забава. Моли искът да бъде
отхвърлен и релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По делото не се спори, че ищецът „фирма“ ЕООД – лизингополучател на
л. а. „М.“ „..“, с рег. № . и ответникът са страни по договор за имуществена
застраховка „К.+“ на МПС за посочения автомобил с валидно
застрахователно покритие в периода 12.01.2018 г. – 11.01.2022 г.
Не се спори още, че в срока на действие на застраховката е настъпило
застрахователно събитие – ПТП на 20.11.2021 г. в град С., при което по време
на движение по бул. Ц. е увредено челното стъкло на л. а. „М.“ „..“, с рег. № .,
вследствие на отхвръкнало камъче от предходно движещ се автомобил. При
ответника е заведена щета № ./25.11.2021 г., където са описани увредените
детайли – челно стъкло, тонирано със сензор, със степен на възстановяване –
подмяна. Автомобилът е отремонтиран в официалния представител на
марката на стойност 3 488,45 лв. съгласно фактура, която сума е заплатена от
ответника като застрахователно обезщетение.
На 15.12.2021 г. при ответника е заведена нова щета под № . с посочване,
че при преглед в сервиза е констатирано и друго увреждане по автомобила –
счупена камера на спот лайф. В опис – заключението по щетата са описани
увредените детайли – камера в предна решетка, със степен на възстановяване
– подмяна и боядисване. Съгласно заключението на приетата по делото
автотехническа експертиза стойността, необходима за възстановяване на тази
щета, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е 7 543,99
лева. Ответникът е отказал изплащане на застрахователно обезщетение по
щетата.
Съгласно разпоредбата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати
застрахователно обезщетение в уговорения срок. Основателността на иска
2
предпоставя възникването на валидно застрахователно правоотношение и
настъпването в срока на застрахователното покритие на застрахователно
събитие, за което застрахователят носи риска, както и размера на вредите. В
тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване
наличието на посочените предпоставки.
В случая по делото не се установява да е настъпило застрахователното
събитие, покрит риск по имуществената застраховка, което да е довело до
увреждане на камера в предна решетка на посочената от вещото лице
стойност 7 543,99 лева. Само по себе си констатирането на повреда по
застрахования автомобил не представлява застрахователно събитие по
смисъла на т. 2 – Покрити рискове, раздел II от Общите условия към
процесната имуществена застраховка. Както посочва и вещото лице в съдебна
зала, повредата по щета № ./25.11.2021 г. е в челното стъкло, а по процесната
щета под № . в решетката на автомобила, която се намира на предната броня.
Т. е. не се установява увреждането на камерата в предната решетка на
автомобила да е вследствие на същото застрахователно събитие - ПТП на
20.11.2021 г., което е довело до увреждане на челното стъкло на автомобила и
за което застрахователят е изплатил обезщетение.
Ето защо предявеният иск следва да се отхвърли като недоказан.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
разноски в размер на 100 лв. за депозит за вещо лице и 381,60 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „фирма“ ЕООД, ЕИК . срещу
„ДРУЖЕСТВО” ЕАД, ЕИК . осъдителен иск с правно основание чл. 405, ал. 1
КЗ за заплащане на сумата 7 675,75 лв., частично от общо 8000,00 лв., след
допуснато увеличение на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК, представляваща
обезщетение по щета № . за претърпените от ищеца имуществени вреди –
увредена камера в предна решетка, от настъпило в срока на действие на
застраховка „К.+” застрахователно събитие.
ОСЪЖДА „фирма“ ЕООД, ЕИК . да заплати на ДРУЖЕСТВО” ЕАД,
ЕИК . на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 481,60 лв. – разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3