РЕШЕНИЕ
№ 67
гр. София, 10.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно
наказателно дело № 20211110208511 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „О.“ ООД, ЕИК ..., седалище и адрес гр. С.,
бул. Ц. № ., ет. ., представлявано от Д. С. Т. – управител и прокурист Е. У.,
чрез адв. Д. срещу наказателно постановление (НП) № 564911-F570320 от
10.03.2021година издадено от началник отдел "Оперативни дейности" - София
в ЦУ на НАП, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 500 /петстотин/ лева на основание чл. 185, ал. 2вр. ал. 1 от ЗДДС, за
нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.02.2006г. на МФ вр. чл. 118,
ал. 4 от ЗДДС.
В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното
наказателно постановление, изразяваща се в неправилно приложение на
закона, допуснати съществени процесуални нарушения поради липса на
съществени реквизити в НП – липса на дата на извършване на нарушението,
алтернативно се претендира, че е налице маловажност на случая, тъй като
към датата на извършване на проверка от контролните органи отчетите са
били налични и надлежно отпечатани и съхранени в документацията на
дружеството. Поддържа се, че нарушението е било отстранено още преди
започване на проверката спрямо дружеството и преди да бъде констатирано
от проверяващите.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез процесуален представител
адв. А. моли да се отмени НП по изложените в жалбата съображения,
претендира разноски за адвокатско възнаграждение, като представя и списък
с разноски.
1
Въззиваемата страна, редовно уведомен, се представлява от юрк. И., с
пълномощно. Последният излага доводи, че издаденото НП е правилно и
законосъборазно, не са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и
моли съда да го потвърди изцяло, претендира и разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на
жалбоподателя и въззиваемата страна и извърши служебна проверка на
развитието на административнонаказателното производство, намира за
установено от фактическа страна следното:
На 15.09.2020 година, около 12:33часа, екип на ЦУ на НАП, част от
който била и свидетелят Т.М. - инспектор по приходите предприел проверка в
обект на контрол – бензиностанция „О. А.М.", находящ се в гр. С., бул. А. М.,
стопанисвано от "О. Б." ООД с ЕИК ..... В хода на проверката било
установено, че в обекта има монтирано и въведено в експлоатация, свързано
дистанционно с НАП и работещо фискално устройство модел "Epson TM-
T81KL" с инд. № RE003243 и номер на фискална памет № 45005292,
регистрирано в НАП с потвърждение № 4219000/06.06.2019г. Установено
било, че за месеци януари и февруари има закрепени месечни отчети в
Книгата за дневни фискални отчети за 2020г., но не били отпечатани в
законустановения срок, като били отпечатани на 16.03.2020г.
За резултатите от проверката бил съставен констативен протокол, а срещу
дружеството бил съставен акт за установяване на административно
нарушение бл. № F570320/16.09.2020 година за нарушение на чл. 41, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 година на МФ.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и процесното
наказателно постановление № 564911-F570320 от 10.03.2021 година, с което
началник отдел "Оперативни дейности" в ЦУ на НАП София наложил на
дружеството - жалбоподател имуществена санкция в размер на 500
/петстотин/ лева на основание чл. 185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС за нарушение на
чл. 41, ал. 1 от наредба № Н-18 от 2006г. на МФ.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз
основа на показанията на свидетеля М., приобщените по реда на чл. 283 от
НПК писмени доказателства – заповед за компетентност на актосъставителя и
административнонаказващия орган №ЗЦУ-1149/25.08.2020 година, протокол
за извършена проверка, детайлни отчети на фискална памет, пълномощно.
Настоящият съдебен състав кредитира показанията на св. М. в цялост
като логични, последователни и съответни на приобщените по делото
писмени доказателства. Същият е извършил проверката и непосредствено е
възприел фактите, предмет на настоящето производство.
Съдът възприема и приобщените по делото на осн. чл. 283
НПК писмени доказателства, спомагащи за изясняване на обективната истина.
Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните
изводи от правна страна:
Жалбата е подадена от правоимащо лице – санкционираното дружество,
в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество и основателна.
На първо място настоящият съдебен състав намира, че както актът за
2
установяване на административно нарушение, така и наказателното
постановление са издадени от компетентни държавни органи, в рамките на
предоставените им правомощия, като са спазени изискванията за материална
и местна компетентност.
Събраните в хода на следствието доказателства установяват несъмнено
извършване на административно нарушение по смисъла на 41, ал. 1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 година на МФ, тъй като дружеството
жалбоподател не е изпълнило задължението си в 7-дневен срок след изтичане
на всеки месец да отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на всяко
устройство в обекта за съответния период. Такъв дружеството не е
отпечатало за месеците януари и февруари 2020 г., като същите са били
отпечатани на 16.03.2020г. Нарушението на чл. 41, ал. 1 от наредба № Н-
18/2006г. се санкционира на основание чл. 185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС със
санкция от 500 до 2000 лева.
В настоящия случай съдът констатира, че са допуснати съществени
процесуални нарушения при ангажиране отговорността на нарушителя,
обосноваващи отмяна на обжалваното наказателно постановление.
На първо място в случая дружеството не е извършило едно нарушение
на чл. 41, т. 1 от Наредбата, за което следва да се наложи едно наказание, а са
налице две отделни административни нарушения, като за всяко от тях следва
да се наложи отделно наказание. Това е така защото разпоредбата задължава
дружеството да предприеме активно поведение като в 7-дневен срок след
изтичане на всеки месец отпечатва съкратен отчет на фискалната памет на
всяко устройство в обекта за съответния период. При това положение
бездействието за всеки от месеците януари и февруари 2020г. осъществява
отделен състав на нарушение по смисъла на чл. 41, т. 1 от Наредбата и за
всяко от тях следва да се наложи санкция, която което следва да се изтърпи
отделно, съгласно разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН, и в този смисъл
възраженията на жалбоподателя в тази насока са основателни, тъй като е
налице неправилно приложение на материалния закон от страна на
наказващия орган, макар и да се явява по-благоприятно за санкционираното
дружество.
На следващо място нито в АУАН, нито в атакуваното НП контролните
органи и наказващия такъв не са изпълнили задължението си да посочат
датата на извършване на нарушението, каквито са законовите изисквания на
чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН / в приложимата редакция/. В АУАН и
НП бланкетно е посочено словесно съдържанието на приложимата разпоредба
- не е отпечан съкратен отчет от фискалната памет в 7-дневен срок след
изтичане на срока за отпечатване на месечен отчет за месеците януари и
февруари 2020г. - без да е конкретизирано на коя дата е изтекъл този период
за всеки месец и на коя дата фактически при това положение е осъществено
нарушението.
Тези нарушение на административнонаказателната процедура са
съществени и опорочават производството, като ограничават правото на
защита на санкционираното лице /ФЛ или ЮЛ/ да разбере кога, какво
нарушение е извършил, респективно да организира адекватно защитата си по
него, а от своя страна се явяват абсолютна предпоставка за отмяна на
издаденото НП изцяло на формални основания.
3
При този изход на делото жалбоподателят има право на разноски и
своевременно претендира такива в размер от 372 лв. /триста седемдесет и два
лева/, вкл. с ДДС – адвокатско възнаграждение, което е доказано и
неоспорено. На основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН въззиваемата страната следва
да заплати на жалбоподателя сумата от 372 лв. – адвокатско възнаграждение.
Като изхожда от всички тези съображения, съдът намира, че са налице
достатъчно основания за цялостна отмяна на процесното НП, и затова на осн.
чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление (НП) № 564911-F570320 от
10.03.2021година издадено от началник отдел "Оперативни дейности" - София
в ЦУ на НАП, с което на „О.Б.“ ООД, ЕИК ..., седалище и адрес гр. С., бул.
Ц. № ., ет.., представлявано от Д. С. Т. – управител и прокурист Е. У., е
наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева на основание
чл. 185, ал. 2вр. ал. 1 от ЗДДС, за нарушение на чл. 41, ал. 1 от Наредба № Н-
18/13.02.2006г. на МФ вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Централно управление на Национална агенция по приходите
да заплати на „О. Б.“ ООД, ЕИК ..., седалище и адрес гр. С., бул. Ц... № ., ет..,
сумата от 372.00лева /триста седемдесет и два лева, вкл.с ДДС/, разносик за
адвокатско възнаграждение за представителство пред съда.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-гр. София
град с касационна жалба по реда на АПК в четиринадесетдневен срок от
получаване на съобщението, че решението е изготвено, на касационните
основания предвидени в НПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4